Р Е Ш Е Н И
Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.02.2016г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, четвърти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател : Милена Каменова
при секретаря П.Й., като разгледа докладваното от съдия
Каменова гр. дело № 2879 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на К.С.К.,
ЕГН: ********** от гр.Видин, чрез адв.К.К., против „Нипи 09” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к.”Баба Тонка”,
бл.6, вх. Д, ет.5, ап.17, представлявано от Петрана Димитрова Димитрова –
управител, с която са обективно предявени искове по чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от
възникнало трудово правоотношение с ответника. Ищецът сочи, че е работил по
трудов договор при ответника на длъжност ”продавач консултант”. Ищецът твърди,
че правоотношението е прекратено със Заповед № 46/12.09.2012г. Твърди, че
ответникът не му е заплатил обезщетение по чл.224 КТ в размер на 618.86 лева.
В едномесечния срок от ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който твърди, че е заплатил обезщетението след
образуване на делото и представя платежно нареждане и моли производството да
бъде прекратено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ищецът изразява становище, че желае
производство да продължи по отношение на направените разноски.
С протоколно определение от 25.02.2016г.
съдът е допуснал отказ от иска по чл.86 ЗЗД и делото е прекратено в тази част.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати: направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства.
С оглед данните по делото, Съдът намира за
установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение,
като ищецът работил при ответника на длъжност ”продавач консултант”. Със
заповед № 46/12.09.2012г., връчена на 10.09.2015г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Към дата на
прекратяване на трудовия договор ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение
за неизползвания годишен отпуск в размер на 618.86 лева.
Ответникът е заплатил на ищеца
обезщетението по чл.224 КТ в размер на 618.86 лева с вносна бележка от 12.01.2016г.,
а и същото се установява от представеното такова, получаването, на която сума е
и признато от ищеца. Плащането е извършено в хода на процеса.
По иска за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Видно от заповедта за прекратяване на
трудовия договор на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер в размер на 618.86 лева. Направеното от ищеца признание на неизгоден факт, а
именно- че е извършено плащане от страна на ответника, с което е погасено
задължението за главница, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса,
следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като следва да се
приеме, че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задължението
си за главница, обуславящо отхвърляне на предявеня иск по чл.224 КТ, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
Ищецът поддържа искането си за присъждане
на разноски. Обстоятелството, че претендираните суми по чл.224 КТ са погасени
чрез плащане в хода на процеса не обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен, а за
отхвърлянето му като погасен чрез плащане, водещо и до
различни правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които
се отхвърля иска като неоснователен. В случая искът по чл.224 КТ се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото- арг. от противното на чл.
78,ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
По отношение на възражението за прекомерност следва да се отбележи, че
възнаграждението е минималното предвидено в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/
2004г. и не следва да бъде намалено поради прекомерност.
Поради изложеното, ответникът следва да
заплати на ищеца разноските в размер на 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Видин сумата от 50.00лв.
държавна такса по производството.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.К., ЕГН: ********** от
гр.Видин, против „Нипи 09” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.6, вх. Д, ет.5, ап.17,
представлявано от Петрана Димитрова Димитрова – управител по чл.224 КТ – за
заплащане на сумата от 618.86 лева, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Нипи 09” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.6, вх. Д, ет.5,
ап.17, представлявано от Петрана Димитрова Димитрова – управител ДА ЗАПЛАТИ на К.С.К.,
ЕГН: ********** от гр.Видин сумата от 300.00 лева / триста лева/ - разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА„Нипи 09” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.6, вх. Д, ет.5,
ап.17, представлявано от Петрана Димитрова Димитрова – управител да заплати по сметка на ВРС сумата от 50.00 лева
- държавна такса, както и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :