Присъда по дело №310/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 19
Дата: 1 септември 2022 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200310
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 19
гр. Свиленград, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниВеселина И.а И.а

заседатели:Кичка Атанасова Ходжева
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора Ст. Ант. Ст.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200310 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. Н., роден на ******** година в град
Казанлък, област Стара Загора, ром, български гражданин, живущ в село
Вълче поле, област Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2021 година, пред
магазин, стопанисван от ***************, находящ се в центъра на село
Вълче поле, област Хасково, е причинил средна телесна повреда на ХР. П. П.
(на 31 години) от същото село, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на горен крайник - лявата ръка, което се дължи на счупване на
пета междинна кост на лявата длан, като макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3,
вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предложение второ, вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2,
вр.чл. 42б, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
1 (една) година с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
1
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” да се
изпълни по настоящия адрес на подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. Р.
Н., роден на ******** година в град Казанлък, област Стара Загора, ром,
български гражданин, живущ в село Вълче поле, област Хасково, неженен, с
начално образование, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет, този на МВР, направените по делото от
Досъдебното производство разноски за извършени Съдебна психолого-
психиатрична и Съдебномедицинска експертизи в общ размер на 1 072.50 лв.
(хиляда седемдесет и два лева и петдесет стотинки), вносими по сметка на
ОДМВР - Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. (пет лева)
– държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА компакт диск, съдържащ медицинска
документация, да остане приложен по делото и след изтичане на срока за
съхраняване на делото да се унищожи.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 19 от 01.09.2022 година
по НОХД № 310/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
341/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 3815/2021
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, С.С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на М. Р. Н., роден на ******** година в град Казанлък,
област Стара Загора, ром, български гражданин, живущ в село Вълче поле,
област Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН **********, осъждан,
за това, че на 08.08.2021 година, пред магазин, стопанисван от ЕТ „Рафи –
Димитър Димитров”, находящ се в центъра на село Вълче поле, област
Хасково, е причинил средна телесна повреда на ХР. П. П. (на 31 години) от
същото село, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен
крайник - лявата ръка, което се дължи на счупване на пета междинна кост на
лявата длан, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият М. Р. Н. и служебният му
защитник – адвокат И.Б., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
при условията на чл. 55 от НК на наказание Пробация с двете задължителни
пробационни мерки в размер малко над минималния.
В съдебно заседание подсъдимият М. Р. Н. заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното и
декларира желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение, както и
изразява съгласие делото да бъде гледано при условията на ХХVІІ от НПК -
съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.
Участващият в съдебно заседание пред РС – Свиленград Прокурор
С.С. в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е
предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от
обективна и субективна страна при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъде наложено предвиденото в чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК наказание, което
да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК поради наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно „Пробация” в размер на 10
месеца с приложението на двете пробационни мерки и Безвъзмезден труд в
полза на обществото. Сочи, че вещественото доказателство - диск следва да
остане по делото, а разноските за експертизи - да се възложат на подсъдимия.
1
Частният обвинител, чрез процесуалния си представител – адвокат
С.М., счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде наложено при
условията на чл. 54 от НК, а именно: Лишаване от свобода с приложението на
чл. 66 от НК.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия М. Р. Н. се подкрепят от
събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1627
от 08.06.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при РС – Казънлък,
подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК, като му е
наложено наказание „Пробация”.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият има ненавършило
пълнолетие дете – дъщеря Г., родено от съвместното му съжителство със
С.К., не работи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства.
Видно от Характеристичните справки, изготвени от Младши
полицейски инспектори Т.Ф. и Д.Б. - служители в Участък – Любимец,
подсъдимият има криминалистически и съдебни регистрации, движи се и
контактува с криминалнопроявени лица, склонен е към извършване на
противообществени прояви, нарушения на обществения ред и извършване на
престапления, склонен е към системна употреба на алкохол и не се издирва от
органите на МВР.
Подсъдимият се познава с частния обвинител ХР. П. П., в добри
отношения са и често заедно посещават магазина в центъра на село Вълче
поле, област Хасково, където употребяват алкохол. От време на време между
двамата възникват спрове основно под влияние на изпития от тях алкохол.
На 08.08.2021 година, преди обед, след приключване на работа
2
подсъдимият отива в магазина на центъра на селото, който е стопанисван от
ЕТ „Рафи – Димитър Димитров”, където е частният обвинител ХР. П. П.,
който пие бира. Подсъдимият Н. изпива около три бири от по 500 мл.
След като магазинът приключва работа на обяд, свидетелят П. и
подсъдимият Н. решават да продължат да се черпят с алкохол в дома,
обитаван от подсъдимия, като употребяват голямо количество. Около 15.30
часа свидетелят Х.П. си тръгва.
Около 16.00 часа алкохолът свършва и подсъдимият Н. решава
заедно със свидетелите С.К. и майка й Г.К. да отиде до хранителния магазин в
центъра на селото, откъдето да си купи и да пие още алкохол. Вземат с тях и
малолетното дете на С.К. и подсъдимия. Отвън пред магазина, стопанисван
от ЕТ „Рафи Д.Димитров”, седи на една от масите свидетелят П. и пие бира.
Подсъдимият и свидетелят С.К. сядат при него, а в близост до тях сяда и
свидетелят Г.К.. До около 20.30 часа подсъдимият и свидетелят П.
продължават да употребяват алкохол. Свидетелят П. влиза в магазина, за да
си купи още алкохол. През това време, подсъдимият Н. заедно със
свидетелите Г. и С. К. решават да си тръгват. Подсъдимият, движейки се, без
да иска събаря с тялото детето си на земята и то се разплаква, поради което
С.К. му се скарва и му удря шамар. През това време свидетелят П., под
влияние на изпития от него алкохол, му се сторува, че Н. хвърля детето и
приближавайки се до него му вика, питайки го: „Защо хвърляш детето?”.
Подсъдимият също под въздействието на алкохола му отговаря: „Детето не е
твое, аз ще правя каквото си искам с него.”. Тогава свидетелят П. бута с ръце
на два пъти подсъдимия и го удря в областта на носа с главата си. От носа на
Н. потича кръв. Повтаряйки неколкократно: „Защо ме удряш?”, Н. взема най-
близкия до него метален стол, вдига го с две ръце, държейки го за
облегалката и замахва с него към главата на П., за да го удари. Успява да му
нанесе удар по левия пагон – между рамото и шията, причинявайки му
охлузвания с диаметър на по-голямото охлузване 5 см. В този момент,
свидетелят П. успява да си защити главата си, хващайки стола с двете си
ръце. Ударът с металния стол е поет от дланта на лявата ръка на П., при което
е счупена петата й междинна кост. П. издърпва от ръцете на Н. стола и го
хвърля встрани от себе си, на земята. След това подсъдимият подгонва
свидетеля П., искайки да го удари още веднъж. Двамата се гонят около масите
пред магазина, събаряйки два пластмасови стола, които се чупят, като
гонитбата продължава и извън района на магазина, след което отново се
връщат. След като сбиването е преустановено двамата си тръгват.
На следващия ден - 09.08.2021 година, Н. се срещна със собственика
на магазина и се извинява за причиненото през предния ден неудобство и
закупува два нови пластмасови стола, които дава.
На 09.08.2021 година свидетелят Х.П. посещава град Хасково,
където е прегледан от д-р Лозева в Спешно отделение в „МБАЛ Хасково” АД
и е насочен към ортопед, който поставя диагноза „счупване на пета междинна
кост на лявата длан”. Направена му е операция. През същия ден свидетелят П.
е прегледан и от съдебен лекар, който след прегледа издава
Съдебнмедицинско удостоверение.
Свидетелят Х.П. по повод умишленото му причиняване на средна
телесна повреда подава Жалба на 11.08.2021 година в Районна прокуратура -
3
Хасково.
В хода на ДП са назначени и извършени Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни и Съдебна психолого-психиатрична експертиза.
От първата става ясно че, в следствие на удара с метален стол, свидетелят
Х.П. е получил счупване на пета междинна кост на лявата длан и охлузвания
по левия пагон. Причинено е трайно (за повече от 30 дни) затруднение в
движението на лявата ръка по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на
счупването на пета междинна кост на дланта. Охлузванията са причинили
страдание без разстройство на здравето. Уврежданията са причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет и може да се получи при удар с
метален стол по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения. Травмата на ръката има характер на защитно
нараняване. От втората експертиза става ясно, че подсъдимият е годен субект
на престъпление и на понасяне на наказателна отговорност, не страда от
психично заболяване, към момента на инкриминираната ситуация Н. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване, възникващо в резултат на
прякото въздействие на алкохола върху централната нервна система, приетият
от Н. алкохол е бил улесняващ фактор да извърши процесното деяние и е
разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи
постъпките си.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия – назначени са и са извършени Съдебномедицинска и Съдебна
психолого-психиатрична експертизи, извършени са разпити на множество
свидетели, изискана е информация от различни институции и са получени
отговори в тази връзка и т.н.
Разпитан в хода на ДП Н. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен и дава кратки обяснения за механизма на деянието, за
което му е повдигнато обвинение. Заявява, че на 08.08.2021 година, след като
употребил много алкохол, съборил без да иска детето си на земята, след което
свидетелят П. го ударил с глава в носа и той се ядосал. За да му отмъсти, взел
стол и посегнал да удари П. по главата, но не успял, тъй като последният се
защитил с ръце, хващайки стола, при което му била счупена лявата ръка. В
съдебната фаза също се признава за виновен.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към ДП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Справка, Жалба, Съдебномедицинско удостоверние,
Характеристични справки, Протокол за доброволно предаване, медицински
документи, касаещи пострадалия, Писмо от „МБАЛ Хасково” АД,
Амболаторен дневник, Листи за преглед на пационет в Спешно отделение,
Заключение по Съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
Заключение по Съдебна психолого-психиатрична експертиза, Докладна
4
записка, Справки за съдимост, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Справка от Търговския регистър и др.;
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: ХР. П. П., С.К.К., Г. С.К.,
Д.Р.Д. и М.Д.Д., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит
на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и тяхното авторство са доказани пряко от
направените самопризнания на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справка за съдимост, Съдебномедицинска и Съдебна психолого-
психиатрична експертизи и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля ХР. П. П., макар и същият да се явява пострадал от деянието, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същите излагат
точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента, който описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.
Обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, макар и кратки и
схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях в качествота на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направените
от страна на подсъдимия признания относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондират и се подкрепят от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
5
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертизи, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдът, кредитира и назначените в хода на ДП Експертизи, тъй като
са изготвени от вещите лица след извършване на преглед на документите,
приложени в кориците на делото, респ. след освидетелстване на подсъдимия.
Експертизите са изготвени от експерти – специалисти в областа на съдебната
медицина, психологията и психиатрията, включени в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт за
2021 година за районите на Окръжен съд - Хасково, Окръжен съд – Стара
Загора и Окръжен съд – Ямбол, поради което няма основание за каквото и да
е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти, а и такива не бяха
наведени от страните. С тези съображения, Съдът приема Експертизите за
извършени от компетентни вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, изготвени са добросъвестно и съобразно поставените
задачи, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за оценката
и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и
аргументирани, с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения за
тяхната правилност. Заключенията на вещите лица Съдът намира за
обосновани и правилни и ползва същите при формирането на фактическите и
правните си изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателсто - диск, приет в хода на съдебното следствие.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговия механизъм на
извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият М. Р. Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 129,
ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
6
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението с правна квалификация по чл. 129, ал. 2,
вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна,
посочения престъпен състав.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве. От обективна страна
несъмнено е установено по делото, че подсъдимият на посочените дата и
място е нарушил обществените отношения, гарантиращи правата на
личността и по-специално здравето на хората. Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо се в счупване на пета
междинна кост на лявата длан на П. в резултат на удар с твърд тъп предмет –
метален стол. В резултат на деянието е настъпил и съставомерният резултат
по повдигнатото обвинение, а именно: на П. е причинено трайно затруднение
в движението на горен ляв крайник - лявата ръка, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. В този смисъл е и и
Заключението на вещото лице д-р Еленски.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Съобразно
съдебната практика и теория при телесната повреда деецът трябва да съзнава,
че извършва действие, което според използваните начини и средства е от
естество да причини увреждане на здравето и телесната цялост на друго
човешко същество и да съзнава най-общо, че деянието слага началото на
причинния процес на телесното увреждане на жертвата. В конкретния казус,
от гласните и писмени доказателства по делото по безспорен начин се
установява, че подсъдимият с нанесения удар е целял и е искал да причини на
П. телесна повреда, като е бил напълно наясно, че може да му причини такова
увреждане, целейки се в главата му с държания от него метален стол, но
въпреки това замахнал с него и го ударил като П. за да се предпази се е
защитил с ръката и е получил счупване на пета междинна кост на дланта.
Съдържанието на умисъла на подсъдимия може да се извлече от
съществуващите обективни факти, свързани с ползваното средство и начина
на реализиране на удара (с метален стол), силата и насоката му - спрямо
жизненоважно място (в областта на главата), с което Н. е целял повреда на
здравето на П.. Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице
специфичното за този вид престъпление намерение – да се причини телесна
повреда на пострадалия.
Към момента на извършване на престъплението, подсъдимият М. Р.
Н. е непълнолетен. Извършеното от него деяние на 08.08.2021 година е с
висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва
възможността в конкретния случай то да е извършено поради увлечение и
лекомислие. Н. не само, че е разбирал свойството и значението на постъпките
си и е могъл да ги ръководи, но и напълно целенасочено и без колебание е
замахнал с държания от него метален стол към П. в областта на главата,
поради тази причина извършеното от него деяние не може да се квалифицира
по разпоредбата на чл. 61 от НК.
Т.е. не са налице основания за прекратяване на наказателното
7
производство и прилагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, по реда на
чл. 61, ал. 1 от НК, тъй като на първо място независимо, че се касае за
престъпление, извършено от подсъдимия като непълнолетен, то към момента
на съдебното производство същият е навършил пълнолетие - на 18 години,
поради което производството се развива по общия ред на НПК, касаещ
пълнолетните лица, което е в съответствие с изискванията на чл. 394, ал. 1 от
НПК. Не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 61, ал. 1 от НК,
а именно престъплението да не е с голяма обществена опасност, тъй като се
накърнява неприкосновеността на човешкото здраве. От горното следва, че
изискването обществена опасност на престъплението да не е голяма не е
изпълнено.
Предвид изложеното Съдът разгледа делото в състав от един Съдия
и двама Съдебни заседатели съобразно чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, защото за
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, в което е обвинен
подсъдимият е предвидено наказание „Лишаване от свобода” в размер до 6
години в Особената част на НК. НПК има предвид именно параметрите на
наказанието, предвидени в особената разпоредба, а не след редукцията за
непълнолетни по чл. 63 от НК. При разглеждане по общия ред по смисъла на
чл. 394, ал. 1 от НПК отново състава е съобразно тежестта на престъплението,
предвидено в Особената част на НК.
Предвид изложеното като вменяемо непълнолетно, навършило 14
години и разбиращо свойството и значението на деянието и ръководещо
постъпките си (към датата на деянието), лице, подсъдимият Н. е годен субект
на престъплението. В хода на съдебното производство не бяха събрани
доказателства, от които да черпим информация за наличието на психични
заболявания, изключващи наказателната му отговорност, а напротив – в този
смисъл е и Заключението по Съдебната психолого-психиатрична експертиза.
По делото категорично и безспорно е доказано фактическото
действие по накърняване на телесната неприкосновеност на частния
обвинител от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е
авторството на престъплението. Т.е. всички елевенти от състава на
визираното престъпление са изпълнени. За това си поведение, с оглед
осъществяването от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, подсъдимият следва да
понесе своята наказателна отговорност. При това съставомерен резултат се
явява само причиняването на средна телесна повреда, тъй като по-тежкия
резултат поглъща по-лекия.
Подсъдимият М. Р. Н. е роден на ******** година в град Казанлък,
област Стара Загора, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски
произход. Живее в село Вълче поле, област Хасково. Не е женен, живее на
семейни начала със свидетеля С.К. и от съвместното си съжителство имат
дете. С начално образование е. Осъждан е. Работи на частно като товарач на
дърва.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
8
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 129, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил следното наказание: Лишаване от
свобода до 3 години (след редукцията за непълнолетен). Съставът на
престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението
на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия
в съдебната фаза и на фазата на ДП, с признаването си за виновен, направено
на ДП и на съдебната фаза на практика изразява и своята критичност към
противоправното си поведение (макар последното да играе процесуалната
роля като предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията
на глава ХХVІІ от НПК), което смекчава вината му, тежкото му финансово и
социално състояние, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина, възстановил е несъставомерните материални щети, причинени от
деянието, извинил се е за поведението си на собственика на магазина,
изразеното съжаление и искрено разкаяние, липсата на наложени
административни наказания и изразеното желание за в бъдеще да спазва
правомерно поведение. Отчетоха се и фактите, че е израснал и расте без
бащина грижа и обич (видно от данните в Справката за съдимост и в
Характеристичните справки) и че при инцидента и пострадалия е бил в
нетрезво състояние; а като отегчаващи вината обстоятелства се взеха предвид
осъждането му и лошите характеристични данни. В тази връзка следва да се
отбележи, че се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия към датата на деянието, доколкото възрастта от 17 години не
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Следва да се отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият
явно не е получавал, респ. не получава обществена подкрепа.
Образователното му ниво също не може да се свърже с очаквания за трайна
заетост.
Обществената опасност на деянието и дееца не е завишена предвид
изложеното по–горе относно поведението на подсъдимия в хода на
производството, както и предвид механизмът на извършване на
инкриминираното деяние, за което не се иска особена сръчност и умения.
Причини за извършване на престъплението е ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, недобрият му социален статус и
незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността
на личността, както и слабите му волеви задръжки.
9
Съобразно относителната тежест на посочените релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 55 от НК. Наличните,
посочени по-горе, смекчаващи обстоятелства сочат на многобройност, като е
налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 от
НК, а именно и най–лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко.
Предвидените в чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предложение второ от НК
наказания са алтернативни – „Пробация” или „Обществено порицание”, като
в преценката си по чл. 57 от НК Съдът прие, че най-подходящо ще бъде
наказание „Пробация”, тъй като Съдът намира, че наказанието „Обществено
порицание” няма да изиграе необходимата роля за поправянето на дееца и
подготвянето му за общественополезен труд, предвид наличието на осъждане
за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК. Съдът прецени, че с оглед
начинът на извършване на деянието и процесуалното поведение на
подсъдимия следва да му наложи именно наказание „Пробация” със
задължителните пробационни мерки и в срокове, малко над минималните:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с
периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 година. На основание чл. 205, ал. 1 от
ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на
подсъдимия Н..
Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвика положителни промени в съзнанието му и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната репресия и
преди всичко с оглед превъзпитанието и подготвянето за общественополезен
труд на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а
именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
10
Републиканския бюджет – сумата 1 072.50 лв. – разноски от ДП, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметката на РС – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
Наличният по делото диск следва да остане приложен по делото и
след изтичане на срока за съхраняване на делото да се унищожи.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
11
Съобщи за изтекли лични данни