РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502407 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Е. И., чрез адв. М. М. срещу решение №
3521/13.07.2025г. по гр.д. № 14826/2024г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от А. Е. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: *** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 (сто) лв.
недължимо платена по договора за кредит от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва от
26.08.2024 г. до окончателното плащане.
Отхвърлен е и иска на жалбоподателката А. И. срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *** , със
седалище и адрес на управление: *** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 500 (петстотин) лв. недължимо получени по договор за поръчителство от 08.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.08.2024 г. до окончателното плащане.
В жалбата на А. И. се сочи, че неправилно съдът е приел, че искът е недоказан, защото
са представени писмени доказателства - удостоверение за липса на задължение, издадено и
неоспорено от двете страни. Депозирани са отговори на исковата молба от двете страни с
изрично признание за плащане на сумите от 100лв. и 500лв. Сочи се, че с определение от
12.05.2025г. съдът е приел за безспорно и ненужно за доказване сключването на договора и
заплащането на сумите на двамата ответника, тоест исковете са доказани. Сочи се, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като нарушава чл.19, ал.4 от ЗПК и като следствие от
1
това е нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство на основание чл.143 от ЗЗП.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се разноските по
делото.
В срок има постъпил отговор на въззивната жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който жалбата
се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Пред РС Пловдив е било доказано, че А. И. е сключила договор за кредит с „КРЕДИСИМО“
АД и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение, както и че
заемната сума е усвоена, а възнаграждението на поръчителя не включено в ГПР. ПРС
приема, че няма спор, че задълженията по договора за кредит и договора за поръчителство
са заплатени. ПРС приема, че уважаването на предявените искове предполага установяване
от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че притендираните от него суми са
заплатени в полза на ответниците, при липса на правно основание с това. Приема се в
обжалваното решение, че въпреки указаната доказателствена тежест от ищеца не са събрани
доказателства сочещи кога, какви суми са заплатени от негова страна в полза на ответниците
и какви задължения са покрили същите, с оглед преценка за наличие или не на основание за
получаването им от тях. Което води до извод за отхвърляне на предявените искове.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката А. И., че искът е доказан, защото са
представени писмени доказателства - удостоверение за липса на задължение, издадено и
неоспорено от двете страни. Депозирани са отговори на исковата молба от двете страни с
изрично признание за плащане на сумите от 100лв. и 500лв. Сочи се, че с определение от
12.05.2025г. съдът е приел за безспорно и ненужно за доказване сключването на договора и
заплащането на сумите на двамата ответника, тоест исковете са доказани.
Въззивният съд прецени, че в писмения доклад по делото, приет в първото съдебно
заседание /л.45/ няма приет като безспорен факт определен ясно посочен размер на платена
от потребителката И. сума на двете ответни дружества по двата договора по отделно или
заедно.
Според удостоверение за липса на задължения, издаден от „Ай Тръст“ ЕООД от 15.07.2024г.
/л.6/ потребителя А. И. няма задължения по договор за потребителски кредит, сключен с
Кредисимо в размер на 3 500 лева главница. В това удостоверение обаче не пише каква сума
е платила А. И. по този договор.
2
В отговорите на исковата молба от двете страни „Ай Тръст“ ЕООД и Кредисимо ЕАД дори и
изричното признание за плащане на сумите от 100лв. и 500лв., различни от задълженията за
главница /л.12 и л.26/ не изяснява въпроса как се е погасявал процесния договор за
потребителски кредит и договора за поръчителство и за какво точно са платени тези две
суми над главницата. Не е ясно освен признанието за изцяло платената главница по
договора, какво е платено над тази главница. А именно този въпрос за тези плащания
обосновава евентуалната обоснованост на предявените искове за платени суми без
основание. Този въпрос е следвало да се докаже от ищеца с всички възможни доказателства
предвидени в ГПК, а това не е сторено. При това правилен е извода на РС Пловдив, че само
заради това, не е налице и доказано имущественото разместване като елемент на състава на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД и тези искове следва да бъдат
отхвърлени на това основание. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив не страда от
пороците описани във въззивната жалба и следва да се потвърди от настоящия съд.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на въззиваемото дружество
Кредисимо ЕАД за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3521/13.07.2025г. по гр.д. № 14826/2024г. по описа на РС
Пловдив.
ОСЪЖДА А. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3