ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20225001000436 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 436 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Т.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от адв. С. Е. против
определение от 31.05.2022г., постановено по т.д. № 1336 по описа за 2020г. на
ОС С.З.. Жалбоподателят счита определението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като твърди, че съдът неправилно е
приел, че не е налице решение на ОС на дружеството ищец за предявяване на
иска с правно основание чл. 145 ТЗ, така както изисква чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ,
като се позовава на налично такова, обективирано в протокол от 21.12.2020г.,
с което Д.М., като представител на едноличния собственик на капитала „П.Л.“
ООД и управител на същото дружество, което е едноличен собственик на
капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД, е взел решение за предявяване на иск срещу
бившия управител Т. В. В.. Отделно възразява на извода на съда, че липсва
процесуална предпоставка за предявяването му като твърди, че всъщност
предявения иск е с правно основание чл. 51, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45
ЗЗД за връщане на сумата от 112 738.77 лв., представляваща невъзстановен
остатък от неоснователно получената сума от 269 428.77 лв., за предявяване
на който не е необходимо наличието на решение на ОС на дружеството ищец.
Въз основа на изложеното, настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а
делото върнато на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Т. В. В. ЕГН
********** с адрес гр. С.З., ****, представляван от адв. М. О., с който
жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалвания съдебен акт
да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила на 13.06.2022г., като е изпратена по куриер
с клеймо на изпращането 10.06.2022г., а на представляващия жалбоподателя
е връчен препис от атакувания акт на 08.06.2022г. или в предвидения за това
едноседмичен срок; същата е подадена от надлежна страна в производството
– ищец, който има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е
предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение № 260275, постановено на 31.05.2022г. по т.д. №
1336/2020г. по описа на ОС С.З. съдът е приел, че в случая отсъства
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, тъй като
приложеното решение от 21.12.2020г. на едноличния собственик на капитала
на „Т.И.Б.“ ЕООД, а именно „П.Л.“ ООД е взето само от управителя и
съдружник Д.Г.М., а не от общото събрание на „П.Л.“ ООД, съгласно
изискването на чл. 147, ал.2 ТЗ. Прието е, че правомощието за вземане на
решение за предявяване на иск от дружеството ищец срещу управителя не е
делегирано на Д.М., съгласно учредителния акт, в качеството му на управител
на „П.Л.“ ООД, нито е представен протокол от проведено ОС на
съдружниците на „П.Л.“ ООД за вземане на такова решение. Затова и като е
констатирал, че липсва взето решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ, което е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ
съдът е прекратил производството, образувано по него.
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 1336 по описа за
2020г. на ОС С.З. е основан на следните обстоятелства, изложени от ищеца в
исковата молба, а именно: ответникът е бивш управител на дружеството –
ищец, който с договор от 22.12.2015г. е продал своите дялове на „П.Л.“ ООД,
ЕИК *********, които обстоятелства, касаещи промяна в собствеността на
капитала са вписани в търговския регистър, управителя на дружеството Т.В.
е заличен, а на негово място е вписан новия управител Д.М.. Твърди, че при
счетоводното приключване на 2015г. е установено дебитно салдо по
счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ в размер на 269 428.77 лв., а фактическа
касова наличност 0.00 лв.. С оглед липсата на материални запаси – пари в
брой ищецът твърди, че провел няколко срещи и разговори с В., който се
съгласил да възстанови липсващите средства и превел по банкова сметка на
управителя на дружеството общо 156 690 лв.. Като сочи, че до настоящия
момент Т.В. не е възстановил сумата в размер на 112 738.77 лв., с което е
осъществил управленски деликт като е нанесъл вреда на дружеството в
размер на липсващата сума, която вреда е в пряка причинна връзка с
2
неизпълнението на задължението му по чл. 140, ал.4 ТЗ, ищецът сочи, че на
18.12.2020г. едноличния собственик на капитала е взел решение за
предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бившия управител на дружеството
Т.В. за сумата от 112 738.77 лв., ведно с лихва за забава в размер на 56 912.47
лв. за периода от 01.01.2016г. до предявяване на иска. Въз основа на
изложеното настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 112 738.77 лв., представляваща главница и 56 912.47
лв. лихви за забава за периода от 01.01.2016г. до датата на предявяване на
иска в съда.
Въз основа на тези изложени в обстоятелствената част на исковата
молба факти и обстоятелства въззивният съд счита, че предявеният иск е с
правно основание чл. 145 ТЗ. Вярно е, че в допълнителната искова молба
ищеца във връзка с наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е посочил, че действията на физическото лице Т.В. не
могат да бъдат разграничени от действията на управителя спрямо
дружеството и съответно на физическото лице спрямо същото дружество, а
деянието е определено като „обсебване или присвояване“ на парични
средства от касата на дружеството от лицето Т.В., с което е причинена вреда
на същото. Въз основа на това от ищеца е предложена квалификация на
спорното право по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 51 и сл. за връщане на получено
без основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Предложената правна квалификация е
неадекватна на изложените факти и обстоятелства, в т.ч. и на тези заявени в
допълнителната искова молба, а всъщност тя е дължима от съда въз основа на
заявените факти и обстоятелства от ищеца в исковата молба, евентуално
направените уточнения и пояснения в допълнителната искова молба.
Очевидно е смесването на различни фактически състави от ищеца, с
проявлението на които, същия търси обезщетение за претърпяната от него
вреда под формата на пасив, който няма как да бъде възстановен с
приложението на някои от фактическите основания на неоснователното
обогатяване, при все, че не са изложени конкретни факти, с които същия
свързва проявлението им. В исковата молба, а и в допълнителната искова
молба не са изложени никакви факти и обстоятелства, които да налагат
предложената квалификация, а определящо за същата е факта, че в случая се
цели да бъде ангажирана специалната имуществена отговорност за вреди в
причинна връзка с действията на бившия управител на дружеството ищец. В
този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съдът
неправилно е преценил допустимостта на предявения иск, като е
квалифицирал същия като такъв по чл. 145 ТЗ, вместо по чл. 45 ЗЗД във вр. с
чл. 51 ЗЗД вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Следващия спорен въпрос е дали е налице решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството ищец за предявяване на иска по чл.
145 ТЗ. Такова не е представено в хода на първоинстанционното
производство, нито съставлява решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ
приложеното такова към чатната жалба, обективирано в протокол № 2 от
3
29.01.2016г..
Видно от общо достъпните данни в ТРРЮЛНЦ едноличен собственик
на капитала на дружеството ищец след извършеното вписване на 30.12.2015г.
е „П.Л.“ ООД, а Д.Г.М. е вписан като управител. Едноличният собственик на
капитала на дружеството ищец, сега жалбоподател „П.Л.“ ООД ЕИК
********* е с двама съдружници Д.Г.М. и „П.А.“ ООД, видно от
извършеното вписване на 06.08.2015г., а съдружникът „П.А.“ ООД ЕИК
********* е с трима съдружници – физически лица Д.Г.М., В.Г.М. и А.Ж.М..
От обсъдените данни е видно, че Д.Г.М. никога не е бил едноличен
собственик на „Т.И.Б.“ ЕООД, включително и към 21.12.2020г. когато е взето
приложеното към исковата молба решение от 21.12.2020г. от Д.Г.М., в
качеството му на управител на „П.Л.“ ООД, което решение не може да
замести решението по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ на едноличния собственик на
капитала на дружеството – ищец, а именно „П.Л.“ ООД, което предвид
правно – организационната форма е от компетентността на ОС – чл. 147, ал.2
ТЗ.
Наложилият се извод не се променя и от извършената проверка по
обявения в ТРРЮЛНЦ учредителен акт на дружеството ищец, съгласно който
и конкретно т.11 и т.12 едноличния собственик на капитала „П.Л.“ ООД си е
запазил правомощието да взема решения за предявяване на искове от
дружеството срещу управителя, като същото не е прехвърлено на управителя,
нито е сред изрично дадените му в т.14 и т.15 от учредителния акт права.
Приложеният към частната жалба протокол № 2 от 29.01.2016г. на
съдружниците в „П.А.“ ООД не обективира взето решение за ангажиране
отговорността на бившия управител на дружеството от едноличния
собственик на капитала на дружеството ищец - „П.Л.“ ООД, нито такива
твърдения са изложени от ищеца в исковата молба, респ. в допълнителната
искова молба. Дори и същото да се тълкува в аванс за ищеца, сега
жалбоподател, то ще се посочи, че подобно делегиране на права от страна на
съдружника „П.А.“ ООД в полза на Д.Г.М. не може да замести решение на
ОС на „П.Л.“ ООД, тъй като видно от съдържанието на приложения протокол
№ 2 от съдружниците физически лица не са посочени конкретни действия на
бившия управител, нито конкретни причинени в резултат на тях вреди, за
което се отнася взетото решение. Решението е взето общо за водене на искове
на дружеството срещу управителя, а такова общо решение не може да
обоснове допустимост на иска по чл. 145 ТЗ. За да се приеме, че е налице
решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ е необходимо ОС на съдружниците да е
запознато и да е обсъдило конкретни факти за причинени вреди на
дружеството от действията на управителя, да са извършили конкретна
преценка и да са взели конкретно решение за предявяване на иска по чл. 145
ТЗ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато от съда
процесуално нарушение изразяващо се в това, че не е указал на ищеца, че
4
липсват данни за взето решение по реда на чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ. Ищецът
още с исковата молба е приложил решение от 21.12.2020г. на едноличния
собственик на капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД, а дали това решение действително
обективира взето такова по реда на чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ е преценка, която
съдът извършва без да е необходимо при отрицателна такава да дава указания
на ищеца. Всъщност, достатъчно е ищеца да твърди и представя взето
решение по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ, за да се приеме, че за съда не съществува
задължение да дава указания в тази посока, а дали същото представлява
именно такова решение е преценка на съда, която същия би могъл да извърши
до приключване на съдебното дирене.
Изложеното до тук налага извод, че решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ
на общото събрание на съдружниците в дружеството - ищец, респ. от
едноличния собственик на капитала за предявяване на иск срещу управителя
за причинени на дружеството вреди липсва, поради което и предявения иск с
правно основание чл. 145 ТЗ за ангажиране на неговата имуществена
отговорност е процесуално недопустим, поради липса на абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването му, за наличието на която съдът
следи служебно.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и оспорения негов съдебен акт като съобразен със закона –
материален и процесуален, следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260275 от 31.05.2022г., постановено
по т.д. № 1336 по описа за 2020г. на ОС С.З..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5