№ 569
гр. Варна, 14.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Въззивно гражданско дело
№ 20243100500190 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“
№67А, представлявана заедно от София Николова Антонова и Валентин Валентинов Илиев,
действащо чрез юрк.И. Г., против Решение №125 от 14.07.2023г. постановено по гр.д.
№919/2022г. по описа на РС Девня, в частта, с която е уважен предявеният от О. Х. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ж.к.“П.“, ул.“Р.“ №*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия разликата над
2091.60лв. до претендираните 4291.60лв., представляващи застрахователно обезщетение за
щети нанесени по собственото на последният ремарке /каравана/ марка “А.“, модел “С.“, с
рег.№В **** ЕН, в резултат от ПТП, настъпило по вина на водача на автобус марка
“Мерцедес Спринтер“, с рег.№Н **** ВН, чиято отговорност към датата на инцидента, е
била застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалният и материалният
закони, и при неправилен анализ на доказателственият материал по делото. Не се оспорва
настъпването на процесното ПТП и вината за това на застрахования при жалбоподателя
водач, но се поддържа, че неправилно съдът е определил размера на дължимото в полза на
ищеца застрахователно обезщетение. Поддържа се, че в резултат от допуснати нарушения на
процесуалните правила, от неправилен и немотивиран анализ на заключенията на
назначените по делото три /първоначална единична и две повторни тричленни/ САТЕ, съдът
1
е достигнал до погрешен извод за размерите на щетата, на запазените части и на дължимото
обезщетение. Сочи се, че съдът не е изложил ясни мотиви защо кредитира заключението на
последната експертиза, без изобщо да коментира противоречията й с другите две
заключения, също така и липсата на категоричен отговор на вещите лица по отношение на
въпроса за размера на запазените части от увредената вещ. Твърди се, че при определяне на
процесното застрахователното обезщетение, същото следва да се редуцира с вече
изплатеното обезщетение от застрахователя и със стойността на запазените части от
процесното ППС, а не със стойността му като скрап. Твърди се още, че
първоинстанционният съд погрешно е редуцирал обезщетението със стойността на ППС
като скрап, което води до свръхобезщетение, чрез извличане от страна на ищеца на доходи
от запазените части, предвид обстоятелството, че 80 % от детайлите на караваната са
напълно неувредени. Поддържа се, че дължимото в случая застрахователно обезщетение
възлиза на 2091.60лв., като същото се формира след приспадане от действителна стойност
на увредената вещ в размер на 6050лв. на стойността на запазени части в размер на 2500лв.
и на вече изплатеното обезщетение в размер на 1958.40лв. Твърди се, че неблагоприятните
последици от избора на собственикът на ППС за начина на реализиране на остатъчната
стойност на веща, а именно да получи по-малка сума като предпочете да не продава
запазените части, а да я предаде за скрап, не могат да се възлагат в тежест на
застрахователното дружество. Развити са подробни съображения в подкрепа на
гореописаните доводи и се сочи относима съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваният
съдебен акт за сумата над 2091.60лв. и отхвърляне на предявеният иск за разликата над тази
сума, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Изложени са подробни
съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта и за
ангажиране на отговорността на ответният застраховател, в претендираният размер.
Направен е подробен анализ на приетите по делото заключения на САТЕ и на приложимата
нормативна уредба, като е формиран краен извод за правилност на изводите на съда,
досежно размерите на дължимото обезщетение. По конкретно се сочи, че според чл.17 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС №11 от
15.01.2013г., дейностите по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба
моторни превозни средства се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО.
Съгласно чл.18, ал.1 от същата наредба, собствениците на излезли от употреба МПС са
длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за
разкомплектоване. Поддържа се, че според цитираната нормативна уредба, на собственика
на излязло от употреба МПС е забранено да разглобява МПС и да го продава на части.
Поддържа се още, че в случая собственикът не би могъл да реализира стойност на
“запазените части“, а да получи единствено сумата от 300лв. при предаването на караваната
за скрап. Ето защо се моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
2
По делото е постановено Определение №650 от 19.09.2023г., с което е оставена без
уважение молбата на ищеца с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на пълният претендиран от ищцовата
страна размер на адвокатският хонорар от 2080лв. Срещу така постановеното определение е
подадена частна жалба от О. Х. М., с която се поддържа, че с приложения по делото договор
за правна помощ се установява реалното заплащане от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 2080лв. с ДДС. Твърди се, че този размер е съобразен с разпоредбите на чл.7, ал.2,
т.2, чл.7, ал.9 от НМРАВ и с § 2а от ДР на Наредбата, като са отчетени материалният
интерес, броя на съдебните заседания, в които е взел участие пълномощника на страната и
факта, че същият е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, съответно
че ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В този смисъл се поддържа, че не са
налице основание за редукция на възнаграждението, в резултат от приспадане на част от
хонорара за “формално“ проведено о.с.з. В условията на евентуалност, се поддържа, че
заплатеното възнаграждение в размер на 2080лв., надвишава минимално предвиденото в
НМРАВ с едва 17 % или с 300лв., което не е прекомерно и не подлежи намаляване по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК. Развити са подробни съображения в подкрепа на гореизложеното и се
моли за отмяна на въпросното определение, съответно за присъждане на пълният размер на
адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , тъй като
размера на дължимите от насрещната страна разноски за адв.възнаграждение, следва да се
определя без дължимият от адвоката ДДС. Сочи се, че НМРАВ не съдържа регламентация за
дължимост от клиента на данък добавена стойност върху съответния адвокатски хонорар.
Поддържа се, че заплащането на задължения на определен данъчен субект към фиска не
представлява разход за процесуално представителство, а нормативно установено
задължение на пълномощник, с оглед извършената регистрация на дейността му и поради
постигнатия финансов резултат от същата дейност. Поддържа се още, че липсва основание в
тежест на ответника да се възлага заплащането на суми, които са лични задължения на
процесуалния представител на ищеца и са възникнали поради цялостния финансов резултат
от дейността му, а не от конкретно осъщественото процесуално представителство. На
следващо място се сочи, че няма данни за заплатени от ищеца или от пълномощника му
задължения към фиска, под формата данък, внесен на основание настоящето производство.
Поддържа се, че ответникът не се намира в договорни взаимоотношения с пълномощника на
ищеца, за да дължи данък върху потреблението по повод услуга, каквото е основанието за
дължимост на ДДС. Моли се оставяне без уважение като неоснователна на частната жалба,
подадена срещу Определение №650 от 19.09.2023г. по гр.д.№919/2022г. на РС Девня.
Въззивникът ЗК “Лев Инс“ АД е подал и частна жалба, против Определение №757 от
25.10.2023г. постановено по гр.д.№919/2022г. по описа на РС Девня, с което оставена без
3
уважение молба по чл.248 от ГПК на ответното дружество за изменение на решението в
частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ищцовата страна
адвокатско възнаграждение от 1780лв. на 880лв. В жалбата са изложени доводи, които са
идентични с тези развити в гореописаният отговор на страната на частна жалба подадена от
насрещната страна. В допълнение се поддържа, че в случая делото не се отличава с правна
и/или висока фактическа сложност, респективно че адвокатският хонорар, следва да се
определени по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. Моли се за отмяна на Определение №757
от 25.10.2023г. и за редуциране на присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждения от 1780лв. на 880лв.
Ответника по частната жалба, поддържа становище за неоснователността й, като
сочи, че съгласно §2а от ДР на НМРАВ №1/2004г. за регистрираните по ДДС адвокати,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Ето защо се поддържа, че
върху определеното възнаграждение по реда на НМРАВ, следва да се прибавят и 20 % ДДС,
доколкото предоставените от адвокат правни услуги, съставляват облагаема възмездна
доставка. Сочи се, че доказателства за заплатен данък към момента на подписване на
договора за правна защита и съдействие няма как да бъдат представени, тъй като съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Сочи се
още, че дали регистрирания по ЗДДС адвокат е внесъл дължимия по закон данък върху
реално полученото от него адвокатско възнаграждение, не касае присъждането му. Моли се
Определение №757 от 25.10.2023г. по гр.д.№20223120100919 на РС Девня да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователна компания “Лев
Инс““ АД, с ЕИК *********, против Решение №125 от 14.07.2023г. постановено по гр.д.
№919/2022г. по описа на РС Девня, в частта, с която е уважен предявеният от О. Х. М., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
4
на въззивника да заплати на въззиваемия разликата над 2091.60лв. до 4291.60лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети нанесени по собственото на
последният ремарке /каравана/ марка “А.“, модел “С.“, с рег.№В **** ЕН, в резултат от
ПТП, настъпило по вина на водача на автобус марка “Мерцедес Спринтер“, с рег.№Н ****
ВН, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по
Договор “Гражданска отговорност“.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на О. Х. М., против
Определение №650 от 19.09.2023г. по гр.д.№919/2022г. на РС Девня, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските, като е отказано присъждане на
пълният претендиран от страната размер на адвокатският хонорар от 2080лв.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на ЗК “Лев Инс“ АД,
против Определение №757 от 25.10.2023г. по гр.д.№919/2022г. по описа на РС Девня, с
което оставена без уважение молба на ответното дружество с правно основание чл.248, ал.1
от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез
намаляване на присъденото в полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение от
1780лв. на 880лв.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2449/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 13.03.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5