Р Е Ш Е Н И Е
№ / .12.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ
състав в
публичното съдебно заседание, проведено на 20 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван СТОЙНОВ –мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА
в.гр. дело №1975/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БДЖ –ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, ЕИК
1754056470213, представлявано от директора Савадор Стефанов Ганчев против
решение №3309/17.7.2019г., постановено по гр.дело №15462/2018г. по описа на ВРС,
в частта му, с която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие настъпила на 01.04.2018г. трудова злополука, ведно с
компенсаторната лихва, считано от датата на възникване на трудовата злополука –
01.04.2018 г. до момента на окончателното й заплащане, на основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят
счита решението за необосновано, неправилно постановено в
противоречие със задължителната съдебна практика. Моли да бъде отменено, а на
негов място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, а в условие на евентуалност- ако съдът прецени, че дружеството следва
да носи отговорност за причинените вреди, то да бъде определен по-нисък размер
на обезщетението, както и да му бъда присъдени направените по делото разноски.
Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че искът е неоснователен. Излага, че съдът
неправилно е формирал вътрешното си убеждение, тъй като не е коментирал всички
доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че съдът съобразявайки фактите и
обстоятелствата по делото, както и поведението на ищеца е следвало да определи
справедлив размер на обезщетението. Счита, че от приетата по делото СМЕ се
установява, че ищецът не страда от трайни увреждания или недъзи, които ще
влошат трайно качеството му на живот. Излага, че се установява леко увреждане в
общото му състояние, поради което моли предявеният от него иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Постъпила е въззивна жалба и от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ ЕИК ********* срещу
посоченото решение. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като
мотивите и изводите на съда изцяло противоречат както на приложените по делото
доказателства, така и помежду си, като взаимно се изключват. Счита, че от
събраните доказателства се установява, че служителите на ДП на НКЖИ са
действали изцяло е изпълнение на служебните си задължения, и всички
съществуващи нормативни правила. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д.И.Х., с която моли решение
№3309/17.07.2019г., постановено по гр. дело № 15462/2018г. по описа на ВРС да
бъде отменено в частта, с която предявеният
от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 35 00лв. до пълния
претендиран размер от 60 000лв. Счита, че съдът е обсъдил всички събрани
доказателства, като правилно е установил фактите по делото досежо настъпилите
увреждания, и точния механизъм на произшествието. Твърди, че следите от
уврежданията и белезите са загрозяващи и ще останат за цял живот. Счита жалбата
на „БДЖ –Пътнически превози“ ЕООД за изяло неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение, тъй като в тази част
решението е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът не е
допуснал твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която искът му е
отхвърлен за горницата над 35 000лв., като моли да бъде уважен в целия
претендиран размер от 60 000лв. В о.с.з. насрещната въззивна жалба се поддържа чрез пълномощник.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.И.Х., ЕГН ***********, срещу "БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД, Поделение пътнически превози -Горна Оряховица,
БУЛСТАТ 1754056470213, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 60 000,00 лева, претендирани като причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие на трудова
злополука от 01.04.2016г., настъпила на 8-ми електрифициран коловоз на
Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна, източна страна на „Хале за
експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул. „Девня" №1, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от 01.04.2018 г. до
окончателното изплащане на паричните задължения по банкова сметка. ***, ищецът
е в трудово правоотношение с ответника на
длъжност „Машинист, локомотивен" в "БДЖ - Пътнически
превози" ЕООД, Поделение пътнически превози - Горна Оряховица, с
обичайното място на полагане на труд в гр. Варна. Твърди, че на 01.04.2018 г.
около 6.00 сутринта, при изпълнение на трудовите си задължения, при приемане на
електрически локомотив № 45-196, намиращ се на 8-ми електрифициран коловоз на
Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна, източна страна на „Хале за
експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул. „Девня" №1, претърпява трудова
злополука. Ищецът извършвал външен оглед на посочения локомотив с цел
установяване на причини за възникнала техническа неизправност в него, когато
внезапно бил поразен от електрическа волтова дъга, в резултат на което получил
електрокуцио, електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на двете
стъпала II Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на дясна лицева
половина. Увреждането, което получил наложило приемането
му във ВМА МБАЛ Варна, Клиника по термична травма по спешност и след
съответните изследвания, на 02.04.2018г е извършена оперативна интервенция -
Дебридман. Изписан е на 06.04.2018г, но на 27.05.2018г. отново постъпва в
клиниката за радикална ексцизия на кожна лезия и кожна трансплантация.
Операцията се изразява в хирургично отстраняване на мъртва тъкан от тялото на
ищеца, и присаждане на кожа. Изписан е от лечебното заведение на 31.05.2018г.,
като от 01.04.2018г. е в отпуск поради временна неработоспособност. С
разпореждане №5104-04-71/06.08.2018г. на ТП на НОИ, гр. В.Търново злополуката е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, с произтичащите от това последици за
работодателя. Ищецът твърди, че претърпяната в резултат на злополуката травма
била изключително тежка и болезнена. Налице били и съпътстващи здравни рискове,
тъй като здравата кожа допринася за регулацията на телесната температура и
предотвратява загуба на топлина, запазва организма от инвазия на бактерии и
други патогенни микроорганизми и предотвратява загуба на вода. Налице бил също
и висок риск от инфекция, от бъбречна недостатъчност. Наложило се лечение на
съпътстващата болка с морфин. Излага, че болките и страданието му са тежки и
травмиращи, характеризиращи се с изключителна интензивност в началото, но
продължаващи и към момента на
предявяване на иска. Същите довели както до физически проблеми, така и до
ограничаване на движението, и до емоционална травма, посттравматично стресово
разстройство, социална изолация на ищеца и др. Твърди, че до злополуката той се
е грижел, включително с осигуряване на средства, за възрастните си родители -
пенсионери, грижа, която повече не е можел да полага, напротив, трябвало е на
свой ред да разчита на тяхната помощ. По изложените съображения моли така предявения
иск да бъде уважен като основателен, като му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че към момента на настъпването на
трудовата злополука -01.04.2018 г. страните са били в трудови правоотношения,
като ищецът е работил в Локомотивно депо- Горна Оряховица - Район Варна на
длъжност „Машинист, локомотивен“. Не оспорва и обстоятелството, че на
01.04.2018 г. около 05 часа и 40 минути на 8-ми коловоз на Локомотивно депо
Горна Оряховица - Район Варна, в източна страна на „Хале за експлоатационни
прегледи" е настъпила трудова злополука, от която е пострадал ищецът по
делото. Счита претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
прекомерен и несъобразен с размерите възприети от наложилата се съдебна
практика на съдилищата в Република България при подобни случаи. Прави
възражение за обезщетяване на ищеца от страна на третото неучастващо в делото
лице „Дженерали застраховане" АД, по сключен от работодателя договор за
групова застраховка „Задължителна трудова злополука" по полица
№0111170126001905 от 09.08.2017г. по която ищецът Д.Х. е включен в списъка на
застрахованите лица под №179. Счита, че ищецът е допринесъл за съпричиняване на
трудовата злополука, поради проявена от негова страна
груба небрежност. Оспорва и тежестта на настъпилите увреждания. По
изложените съображения моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции на
ищеца като неоснователни; в условие на евентуалност, ако исковите претенции са
основателни, да определи обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер,
като вземе предвид допуснатата от ищеца груба небрежност при възникване на
инцидента, както и да го намали с размера на получените обезщетения от НОИ
(чл.200, ал.З КТ) и получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците (чл.200, ал. 4 КТ). Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
С
определение № 379/9.1.2019г. като страна в производството е конституирано ДП
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Генералния директор инж.
Красимир Папукчийски, в качеството му на трето лице- помагач на ответника. В
отговора си по исковата молба третото лице помагач оспорва иска, като
неоснователен, оспорва размера на вредите, поддържа направените от ответника
възражения за съпричиняване от страна на ищеца Отделно от това излага
становище, че изобщо лисват основания за неговото привличане. Твърди, че
станалото на 01.04.2018г. произшествие не е настъпило по вина на контактната
мрежа, стопанисвана от ДП НКЖИ, която е поддържана в изправност. По изложените
съображения моли така предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в
рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.
ВОС, след преценка на
приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните липсва спор, а и от приетите доказателства се установява, че ищецът
е работил по ТПО на длъжността „Машинист, локомотивен“ в предприятието на
ответното дружество "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение
пътнически превози - Горна Оряховица.
От
приетите по делото Декларация за трудова злополука вх.№5101-04-33/04.04.2018г.,
Разпореждане №5104-04-71/06.08.2018г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, Протокол
№1029-03-2819#9 от 27.07.2018 г.; Писмо изх.№1029-03-2819#8 от 23.07.2018 г. на
НОИ, ТП – Варна; Писмо изх.№1029-03-2819#6 от 18.06.2018г. на НОИ, ТП – Варна,
заповед №1029-03-2819#7 от 20.06.2018г. на НОИ, Заповед №392/15.05.2018г.;
Доклад №1 от 17.05.2018г., Писмо до НОИ с изх.№51-06-78/04.04.2018г., се
установява, че на 01.04.2018г. около 6.00 сутринта, при изпълнение на трудовите
си задължения по приемане на електрически локомотив № 45-196, намиращ се на
8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна,
източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул.
„Девня" №1, Д.Х. претърпява трудова злополука докато е извършвал външен
оглед на посочения локомотив с цел установяване на причини за възникнала
техническа неизправност в него, когато внезапно бил поразен от електрическа
волтова дъга.
От представените по делото
писмени доказателства: Епикриза
ИЗ №1770/06.04.2018 г. от ВМА МБАЛ Варна; Епикриза ИЗ №2791/31.05.2018 г. от
ВМА МБАЛ Варна; Медицински протокол на ЛКК№470/12.09.2018 г. и Експертно
решение №2488/
02.10.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, се установява,
че в резултат на преминалата през тялото му волтова дъга, ищецът е получил следните увреждания:
електрокуцио, електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на двете
стъпала II Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на дясна лицева
половина. Установява се също, че ищецът е бил приет във ВМА МБАЛ Варна, клиника
по термична травма по спешност и след съответните изследвания, на 02.04.2018г. му е извършена оперативна
интервенция - Дебридман. Бил е изписан на 06.04.2018г., като в последствие на 27.05.2018г.
отново постъпва в клиниката за радикална ексцизия на кожна лезия и кожна
трансплантация и е изписан
на 31.05.2018 г.
От приетите болнични листи и Експертно
решение №2488 от зае. 121 на 02.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД, се установява, че считано
от 01.04.2018г. ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност, която продължава и по настоящем.
От
заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 12.04.2019г., се установява, че в резултат на
трудовата злополука от 01.04.2018 год. ищецът е получил тежки травми
представляващи: електрокуцио, електрическо изгаряне на
тялото, левия горен крайник и двете стъпала II АБст. 5%, счупване на дясна максиларна
кост, мозъчно
сътресение, извършена му била оперативна интервенция: Ексцизионен дебридман.
Установен е надигнат, на места липсващ, епидермис и рани с розово-белезникави
до седефено-бели дъна по корпус, ляв горен крайник и двете стъпала. Обща площ
5% от телесната повърхност. Охлузни наранявания с оток на дясна лицева
половина, КАТ на глава - спирален, 16-слайсен, с MPR в три равнини №
333/03.04.2018г. Ексцизия на девитализирания епидермис. Превръзка с
нанокристално сребро. При последващо хоспитализиране на ищеца била извършена
радикална ексцизия на кожна лезия. Свободна кожна трансплантация. Прикрепване
на трансплантат на краче или ламбо на друго място. Извършена била и хирургична
ексцизия на девитализираните тъкани по дясно стъпало - медиална повърхност
първи и пети пръст; ляво стъпало - латерална повърхност първи и трети пръст.
Хемостаза с адренализиран серум. Донори от дясно бедро - дебели, разцепени и
мануално перфорирани. Фиксация със стейплъри. На трети пръст на ляво стъпало се
оформило плантарно ламбо и се покрил раневия дефект. В областта на левия горен
крайник се мобилизирало отложено фасциокутанно ламбо в областта на лакътя. При освидетелстването на ищеца, вещото лице е установило по
задната повърхност на лявата мишница, в долна трета участък с размери
приблизително 10/10см., следи от извършена кожна пластика. От вътрешния му
преден полюс започвал дъговиден белег с ширина 1-Зсм., ориентиран напред,
надолу и назад, с дължина приблизително около 22-23см. Същият бил с розов цвят,
добре личало от околната тъкан, наличие на груби ръбци в задния и средния му
полюс, по-слабо изразени ръбци в горния и предния полюс. По предната повърхност
на долната фаланга на 1 и 2 и вътрешната повърхност на долната фаланга на 3
пръст, се установили белези с диаметър съответно 6мм., дължина 1см., дължина
3см. По страничната повърхност на корема личал белег с кръгловата форма,
диаметър около 3см., груби ръбове. На около 10-12см. пред него се установявал
друг белег с розов цвят, неправилна форма и диаметър около 10-11 см. По
горно-страничната повърхност на лявото стъпало се установявал груб белег с
неправилна форма, диаметър около 10см., розов цвят, плътен при палпация. Такъв
с диаметър около 3см. личал по горната повърхност на първи пръст на лявото
стъпало. По вътрешната повърхност на трети пръст на лявото стъпало се
установявал белег от проведено оперативно лечение. По предната, страничната
повърхност на дясното бедро, страничната повърхност на лявото бедро, се
установили белези от проведено оперативно лечение - свободна кожна пластика. По
страничната повърхност на дясното стъпало, по хода на пета предходилна кост и в
основата на 5 и 4 пръсти, бил установен груб белег с неправилна форма, диаметър
около 6-7см., розов цвят. По вътрешната повърхност на същото стъпало личал
белег с диаметър около 6-7см., с груби ръбове, розов цвят, следи от хирургична
обработка.
В.л. д-р Демиров посочва, че на 29.01.2019год. е проведел клиничен преглед на ищеца, при който са установени белези
в областта на левия горен крайник - лява мишница, белези в областта на корема,
лявото стъпало, дясното стъпало. Същите въпреки проведеното лечение, са видими,
ясно отчетливи, създават асиметрия в нормалния човешки облик. Имайки предвид
изминалия период от време в.л. счита,
че същите белези водят до загрозяване и ще останат завинаги. В съдебно заседание д-р Демиров излага, че всички увреждания в резултат на
възникналия инцидент са завършили оздравителния си процес с груби белези в
местата, където е действал електрическия ток, като тези белези са груби и водят до загрозяване и ще
останат завинаги. Най-грубият белег е в левия горен крайник, там има увреда на част на
мускулната тъкан и във времето трябва да се проследява. Възможно е тази травма да доведе до намалена
работоспособност, но това трябва да се проследява във времето и едва след като мине известен период
от време окончателно може да
се отговори на този въпрос.
От
показанията на свидетеля
В.С.К., разпитан в о.с.з., проведено на 12.04.2019г., се установява, че
злополуката настъпила рано
сутринта на 01.04.2018г.
Тъкмо се явили на работа, когато се установило, че локомотивът на ищеца по някаква причина
заземявал, чували се гърмежи. Решили да
направят маневра, за да го издърпат, но и при тях се проявил някакъв проблем, и спрели на едно място. Ищецът
тръгнал към тях, свидетелят се навел от машината да види какво иска и тогава
светнало, чул се гръм. Слязъл, видял, че
ищецът е на земята, жив и веднага побягнал към депо майстора Румен Христов,
да му каже какво е станало. Не могли да
установят причините
за заземяването на контактната мрежа вследствие на което се е получила
волтовата дъга. По-късно се разбрало, че се бил скъсал поводника, който захранва от осма към
девета линии. Свидетелят не
е забелязал да са били вдигнати двата пантографа на локомотива на ищеца Х., но било и тъмно, и всичко станало много бързо.
Локомотивът на ищеца бил гариран на същия осми коловоз, от където трябвало да
го вземат. Електровозът не бил преминал знака за край на контактна мрежа.
Свидетелят Р.И.Х. излага, че бил на работа по време на
инцидента. След като се явила бригадата на Д.Х. и помощник- машиниста Х.И., свидетелят ги инструктирал ги и ги упътил към
локомотива, който бил на осми коловоз, пред халето. Локомотивът бил под
напрежение, тъй като за първите влакове има вероятност да не може да се вдигне
напрежение навреме и да закъснеят. В
момента, в който изпращал втората бригада, след инструктажа, към локомотива им, се чул гръм от
заземяване. В следствие вдигане на втория пантограф, който е в зона без напрежение, ставало
припокриване на изолираното парче и се заземявала подстанцията, и станало късо съединение. Това
често се случвало точно на това място от
невнимание или от заблуда къде се намира локомотива. Получавало се когато там поставят локомотив с единия
токоснемател под напрежение, а другият да не е, за да има дистанция, за
съседния, девети коловоз, за да може безпрепятствено да мине возило по девети
коловоз. Чул се гръм и отишли да огледат и да видят какво става, но не видели нищо. След известно време системата
се включила автоматично и подала напрежение към контактната мрежа, но локомотивът не заработил - нито
трансформатор започнал да бръмчи, нито компресори. Свидетелят се обадил на диспечера и разбрал, че отново има подадено напрежение
след заземяването. Наредил на машинистите А. и на К. да тръгнат към осми
коловоз да изтеглят локомотива. В момента, в който попаднал в зоната на контактната мрежа
на осми коловоз, локомотивът на А. и К. изключил. Свидетелят инструктирал бригадата на друг локомотив
да изтеглят единия локомотив, да се
прикачат за локомотива на Х.. В момента, в който излязъл с бригадата на
дизеловия локомотив, се чуло отново заземяване и К. го уведомил, че Х. е ударен от токов удар. Било тъмно, но се виждало висящо скъсано въже, което захранвало осми коловоз посредством
девети коловоз чрез един разединител. Скъсал се бил захранващия проводник, който захранва
това парче на осми коловоз, където се намира локомотива на Д.Х.. В посока на
излизане от депото знак „край на контактна мрежа“ нямало, но в посока влизане в
депото в халето имало. Знакът представлява
синя табела като ромбоид с бели черти от страни и по средата. В посока на
движение на локомотива от депото нататък нямало такава табела. Когато
локомотивният машинист отива към локомотива тази табела не се виждала. В
момента на заземяването се намирала точно по средата на локомотива и всъщност
тя не се виждала от машиниста.
Свидетелят Р.В.Т. споделя, че на първи април сутринта в 5:24 ч.
изключил извод „Варна –разпределителна“, подал напрежение и изводът задържал. След малко се
обадил „депо –майсторът“ на депо Варна, и казал му, че няма напрежение на
осми коловоз. Свидетелят се опитал
се да го убеди, че има напрежение в депо Варна. Проверил на съседен коловоз,
имало локомотив. Попитал дали има напрежение, казали му че има напрежение. В
5:40 ч. отново изключил извод Варна разпределителна. Отново се обадил депо майстора Варна, че е попаднал човек под напрежение.
Свидетелят К.Д.Л. излага, че е взел ищеца при изписването му
от болницата. Отначало ходили на най-различни места да му правят превръзки.
Ищецът имал и приятелка, която му помагала, но тя издържала, десетина дни на
гледката, която била страшна. Опитали на различни места да водят ищеца на
превръзки искали им по 80 лв. или по 50
лв. за превръзка. Свършили парите и се принудили той и други негови приятели да
ги правят. Гледката била страшна: двата крака на ищеца били
изгорели, кутрето почти го нямало, ръката също била изгорена, на корема имал
увреждания. Левият крак бил много зле и лявата ръка. Правили му операции.
Превръзките не искали да ги правят в болниците, защото гледката и миризмите
били ужасни. Къпали го като малко дете с още един приятел. Ищецът претърпял
четири, или пет интервенции, на които го карал до Военна болница и обратно.
Отначало ищецът не можел да стъпва, не можел и да върви. Свидетелят му помагал,
понякога оставал
да спи у тях. Ищецът не можел да направи нищо сам. До първото по делото съдебно
заседание ходел с джапанка на левия крак. Последната му операция била ноември
2018г., след това пак ходил на превръзки. Семейството му били в шок. Ищецът
вече не бил същия. Приятелката му го напуснала защото не можела да издържи повече на миризмите и
страшните гледки. В началото след инцидента ищецът бил много изплашен. Не
знаели дали ще се върне към нормалното си състояние, гледал странно, първите
един -два месеца
не можел да осъзнае какво се е случило. Никой от неговите близки не можел да му
помага. Имал възрастни родители на които преди това помагал и се грижел. Финансово им е помагал, но след злополуката всичко заминавало за превръзки, за лекарства и
консумативи.
От заключението
на СТЕ, се установява, че при вдигането на двата токоснемателя последователно
един след друг - първият извън контактната мрежа и втория под напрежение под
контактната мрежа се получава късо съединение с произвеждане на гръм. Вдигането
и оставянето във вдигнато положение токоснемателя извън контактната мрежа
заземява електровоза. При вдигане на втория токоснемател напрежението минава от
захранващия кабел - контактната мрежа през локомотива до релсите директно и
захранващото въже не издържа и след прегаряне се къса от контактната мрежа.
Прегарянето и скъсването на захранващото въже оставя без напрежение 8-ми
коловоз. Спазени са били всички изисквания от страна на служителите на
ответното дружество, включително и на пострадалия, във връзка с безопасността
на превозите, както по отношение на здраве и безопасността при работа. Налице е
поставена табела - „Край на контактната
мрежа" на 8-ми коловоз. В момента на инцидента същата се е намирала
непосредствено над локомотива и не е била видима от ищеца. В о.с.з. вещото лице
пояснява, че при разговор с депо-майсторите разбрал, че обичайна тяхна
практика била единият токоснемател на
локомотива да бъде включен в контактната мрежа, а другия - извън. И в случая
било така, локомотивът бил оставен в такова положение от предишната смяна.
Знакът „Край на контактната мрежа“ бил по средата над локомотива и този знак не
може да бъде видян, когато машинистът е до или в кабината на локомотива. Когато
отива към локомотива той има възможност, но вижда задната част на знака на
която не е изобразена информация. Ищецът се е качил в кабината откъм сваления
пантограф, като знакът е останал зад гръба му. Подобни знаци, регулиращи
железопътния транспорт били около 15. Всичките били с еднаква, ромбоидна форма.
В заключението е описан следния механизъм на настъпване на злополуката: След
като ищецът вдига и втория пантограф, се чува гръм, който е възприет от депо
майстора и всички машинисти в депото. В резултат на късото съединение се скъсва
захранващото въже на контактната мрежа, но това обстоятелство не е забелязано и
не е установено от никой от присъстващите- нито от депо майстора, нито от машиниста,
нито от диспечера, който е във Варненската
подстанция, нито от диспечера в Горна Оряховица. От споделеното от диспечерите,
в.л. установява, че в 5:24 диспечерът от Варна включва втори път захранването. Когато
се каже „задържам“, означава леко да се задържи включвателя около половин
секунда, за да може да се включи пак. Това задържане се прави за да не изключи
автоматично отново предпазителят. Когато е бил вдигнат и втория пантограф, се е
получило късо съединение, при което е изгорял захранващ проводник и едновременно
се е задействал предпазителят на мрежата. Ако тези предпазители са били
останали изключени, нямало да се стигне до инцидента. Въпреки това по нареждане
на енерго-диспечерът от Горна
Оряховица, дежурният енерго-диспечер, който е във варненската тягова
подстанция, включва електрозахранването,
и казва: „задържах“. Това става в 5:24
ч. след първоначално изключване. Така в 5:23 ч изключва защитата, тогава е било
прекъснато и увиснало захранващото въже, в 5:24 ч диспечерът включва извода и
задържа, като подават отново напрежение. Според вещото лице, ако след
аварийното изключване не е било подавано повторно напрежение, до инцидент не би
се достигнало. Ищецът Х. и депо-майсторът започват да търсят причината за
липсата на напрежение. Докато търсят причината, два или три пъти е включвано
напрежението. Повторното включване на захранването не е било съгласувано с
ищеца и същият докато е извършвал оглед на локомотива, търсейки причината за
аварията, е бил поразен от волтовата дъга.
За да се
произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна намалена неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ по
своята правна характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна.
Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или служители
при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се
дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е
задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на
злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност както за имуществените,
така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
Според установената
съдебна практика /Решение № 633 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
855/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя е
договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения.
По настоящото дело липсва спор, че
злополуката, настъпила на 01.04.2018г.,
при която ищецът Х. е получил
травматични увреждания, изразяващи се в електрокуцио, електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на
двете стъпала II Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на
дясна лицева половина, е трудова по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като е станала
през работно време и при повод и изпълняване на задълженията му като работник
на заеманата от него длъжност „машинист, локомотовен“ в БДЖ-Пътнически превози.
С разпореждане от 06.08.2018 г. по реда на КСО е констатирано настъпването на
трудова злополука на 01.04.2018г., като е безспорно, че около 5.45 часа докато
е извършвал външен оглед на локомотив, Х.
е поразен от ел. ток от прегорял и провиснал проводник, захранващ съединител на
8-ми коловоз, в резултат на което е получил травматични изгаряния на няколко
области по тялото.
Съдът счита, че по време и непосредствено
след злополуката ищецът /след като е
дошъл в съзнание/, е изпитвал силни болки и страдания с оглед преминалата през
тялото му волтова дъга и причинените му изгаряния. Получените травматични
увреждания са наложили извършването на хирургични интервенции и продължителен
оздравителен процес. Няма спор, по време на злополуката, оперативното лечение и
месеци след това ищцата е търпяла сериозни болки и страдания, а настъпилото
трайно физическо увреждане е причинило тежки негативни изживявания, довели и травми
на психичното му здраве.
Следователно, налице е основание
за да бъде ангажирана отговорността на работодателя по реда на чл. чл.
200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на
този институт - увреждане на здравето на работника, което е внезапно по своя
характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа
по трудово правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от
злополуката, пострадалият е с намалена работоспособност.
При
така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на
претърпените телесни болки и душевни страдания.
Настоящият
състав като съобрази претърпяните от пострадалия болки и страдания по време и
непосредствено след злополуката, последвалото оперативно лечение, така и
настъпилите в живота му трайни негативни последици – белези в областта на левия
горен крайник - лява мишница, белези в областта на корема, лявото стъпало,
дясното стъпало, които въпреки проведеното лечение, са видими, ясно отчетливи,
създават асиметрия в нормалния човешки облик, временна нетрудоспoсобност, продължила повече от една
година; промяна в психиката поради необратимостта на увреждането и изживените
силни физически и емоционални страдания, намира, всички изброени обстоятелства
ценени в тяхната съвкупност дават основание за определяне на обезщетение в
размер на 35 000 лева.
При определяне на
обезщетението следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 201 КТ, неговият размер може да бъде намален ако пострадалият е допринесъл за
настъпване на злополуката.
Във връзка с възражението
на ответника, че ищецът сам е допринесъл за настъпване на злополуката, тъй като
е проявил груба небрежност, като в нарушение на технологичните правила е
вдигнал двата токоснемателя (пантографи) на локомотива, и с това е причинил
късо съединение водещо до прекъсване на захранващия проводник на осми коловоз в
депото, съдът съобрази следното:
Доказателства в подкрепа на това твърдение на
ответника по делото не се събраха.
От съвкупния анализ на
всички гласни доказателства се налага изводът, че в предприятието е било
обичайна практика пантографът над кабината в посока изход от депото да се оставя
вдигнат с цел да се държи локомотивът под напрежение. В тази насока е
изложеното от в.л. по изслушаната СТЕ. Следва да се отбележи също, че не се
установява именно ищецът да го е вдигнал, тъй като никой от свидетелите не го е
видял да го прави, като по-скоро е бил оставен така от предходната смяна, а
освен това доколкото злополуката е настъпила в тъмната част от денонощието, то
и пострадалият не е могъл да го забележи.
Следва да се има предвид също, че според
актуалната съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на
работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят
носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна
връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят
отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила,
както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда,
освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на
обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Т.е. отговорността на работодателя не
може да отпадне изцяло, но нейният размер може да бъде намален ако се установи,
че работникът е проявил груба небрежност. В решение № 290 от 18.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК, постановено на осн. чл. 290 ГПК, по
въпроса относно задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса
за настъпване на вредите от страна на пострадалия, ВКС приема, че в хипотезата
на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни в
какво се изразява проявената груба небрежност - кои действия са извършени при
липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за
безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ.
размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя
обезщетение.
Небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението.
В
настоящия случай, отчитайки механизма на настъпване на злополуката, въззивният състав
намира, че извършените от ищеца действия не могат да се характеризират нито като
груба небрежност, нито може да се счете, че същият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл. 201, ал.2 КТ. По
изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за
редуциране на дължимото обезщетение, тъй като не се установи ищецът по някакъв
начин да е допринесъл със своето поведение за настъпване на злополуката.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите на
страните са неоснователни. Счита, че обезщетение в определяния размер от
35 000лв. не е прекомерно, като в същото време ще обезщети в достатъчна
степен ищеца за претърпените от него болки и страдания.
От една страна следва да се има
предвид, че последствията от злополуката са трайни, и няма перспектива за
възстановяване, а като се съобрази, че ищецът е в активна трудоспособна
възраст, то видимите белези по неговите
крайници се отразяват негативно върху самочувствието и социалния му живот. Вещото
лице е категорично в заключението си, че тези белези към настоящия момент са
груби, водят до загрозяване и ще останат завинаги. Търпени са сериозни, с
твърде висока. Перспективите пред възстановителния процес на горния ляв крайник
на пострадалия са неясни и не може да се определи доколко той ще протече
успешно.
От друга страна не са налице основания
за определяне на обезщетение в по-висок размер, каквито са възраженията,
развити в насрещната въззивна жалба на Д.Х.. Действително, непосредствено след
злополуката той е претърпял болки и страдания, характеризиращи си с висока интензивност,
няколко оперативни интервенции и възстановителен период, в който не е можел да
се обслужва без чужда помощ, но сега състоянието му е стабилно. Освен
загрозяващи, белезите от травмите към настоящия момент не са нито застрашаващи
живота му, нито водят до намаляване или ограничаване на неговите двигателни или
жизнени функции.
Във връзка с въззивната жалба на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“ ЕИК ********* следва да се
отбележи, че с оглед изложените от страните твърдения досежно механизма на
настъпване на злополуката, и връзката ѝ с използването на собствената на
дружеството железопътна инфраструктура, то се установява наличието на интерес и
основание от конституирането и участието му в настоящото производство в
качеството му на трето лице-помагач на страна на ответника, като извън предмета
на настоящия спор остават изследването и установяването на основание за
ангажиране на неговата отговорност.
По изложените съображения, въззивните
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното
решение-потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на всички
въззивни жалби, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на всяка
от страните, така както са направени.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3309/17.07.2019г., постановено по гр. дело №15462/2018г.
по описа на ВРС, 43 -ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от датата на
обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: