№ 418
гр. Търговище, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100128 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., действащ чрез
юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че сключил с ответницата Ф. М. Х. с ЕГН
********** от с.В., общ.Търговище, Договор за потребителски кредит № CREX-
17986820/16.07.2020г.Твърди още, че тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си
по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми с писмо от
07.07.2021г., получено от ответницата на 06.08.2021г., но до момента не е извършила
погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 2039,26лв., ведно със
законната лихва от 29.11.2021г. до изплащане на задължението, 512,60лв. договорна лихва
за периода от 01.02.2021г. до 01.08.2022г. и 147,87лв. обезщетение за забава за периода от
01.03.2021г. до 16.11.2021г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
804/30.11.2021г., постановена по ч.гр.д.№ 1696/2021г. по описа на РСТ, връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските
в заповедното и в настоящото производство.В условията на евентуалност са предявени и
осъдителни искове на основание обявена предсрочна изискуемост на задълженията с
връчване на преписа от исковата молба; претендират се разноските в заповедното и в
настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява;
постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска
1
уважаването им, като се излагат подробни съображения; претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от адв. Г.В.-ТАК, назначен
от съда особен процесуален представител на ответника, не е постъпил.В съдебно заседание
адв.Г.В.-ТАК излага становище за неоснователност на исковете, като въвежда възражение за
нищожност на клаузата, регламентираща размера на договорната лихва като прекомерен,
както и възражения за неуточнен размер на главницата; сочи, че липсва на обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
поради което пледира за отхвърлянето на исковете, вкл. и на осъдителните такива,
предявени в условията на евентуалност.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № CREX-17986820/16.07.2020г.
представен по делото с погасителен план се установява, че страните са уговорили
предоставяне на паричен кредит за финансиране закупуване на стоки и услуги в размер на
2 026,85лв. цена на стоките, размер на кредита от 2 416,01лв., с размер на месечната
погасителна вноска от 134,39лв., със срок от 24 месеца и последна вноска на 01.08.2022г.; с
фиксиран годишен лихвен процент от 28,18%, общ размер на всички плащания в размер на
3 225,36лв. и ГПР 32,13%. Представени са и условията към договора, съобразно които
кредиторът изплаща договорената заемна сума пряко на търговския партньор, което
съставлява изпълнение на договора от страна на кредитора, а съгл. чл. 3 от условията, при
просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на
втората вноска, цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо
уведомяване на длъжника.В т.2 е посочено, че началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора.В договора е посочено, че е финансирана стока „спално
обзавеждане” на стойност 2026,85лв., както и услуга застраховка „сигурност на
плащанията” със застрахователна премия в размер на 389,16лв., като данни за това дали е
платена застрахователната премия от кредитора и на кой застраховател, респ. застр. агент,
по делото липсват, липсват и твърдения от страна на ищеца в тази връзка.Представено е
подробно извлечение по процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от
плащанията, от което се установява, че ответницата е изплатила общо 673,50лв., а
останалата дължима част от задълженията е в размер на 2039,26лв. главница, 512,60лв.
договорна лихва..По делото е представена последна покана от 07.07.2021г., в която ищецът
уведомява ответника за размера на дължимите суми по пера, като го уведомява за обявената
предсрочна изискуемост от 01.03.2021г.(падежа на втората неплатена вноска) и го кани в
едноседмичен срок да изплати дължимите суми, а от товарителница от 13.07.2021г.,
получена от ответницата на 06.08.2021г. се установява, че последната е получила
уведомлението за обявена предсрочна изискуемост. От заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените
задачи се установява, че ответникът е изплатил общо 673,50лв.(от които 37675лв. и
договорна лихва в размер на 296,75лв.), като останалите неиздължени суми са съотв.
2
главница в размер на 2039,26лв., договорна лихва в размер на 512,60 лв. за периода от
01.02.2021г. до 01.08.2022г. и обезщетение за забава в размер на 287,20лв. за периода от
01.03.2021г. до 20.07.2022г. при съобразяване с чл. 6 от ЗМДВИП.В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че в договора главницата е посочена в размер на 2 416лв.(цената на
стоките и застрахователната премия) и така е отразявана от кредитора по отношение на
плащанията и задълженията.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, и обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо, считано от 01.03.2021г., поради което се
претендират неизплатените суми. По отношение на възраженията на ответната страна за
ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на задължението и достигането на
изявлението на кредитора до длъжника, съдът приема същите за неоснователни, доколкото
уведомлението е достигнало до ответницата на 06.08.2021г. и същата е валидно уведомена.
Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е приложима
регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед
неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален
представител на ответника.Същите, макар да са въведени едва в първото съдебно заседание,
доколкото касаят нищожност на клаузи от договора, са допустими, а макар и бланкетни, не
освобождават съда и от служебното му задължение да следи за спазването на императивния
материален закон, обективирано и в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-
во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО и др.,съобр. която
ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и
произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност като в
тази връзка, съдът приема следното: Преценявайки съдържанието на договора, съдът
приема, че същият отговаря на императивните изисквания по чл.10,ал.1 относно писмената
форма на договора, чл. 11,ал.1,т.6, т.9а и т.11 от ЗПК, доколкото е посочен размерът на
кредита-2416,01лв., посочен е срокът на изплащане на 24 месечни вноски с последна
падежна дата на 01.08.2022г., договорът е с фиксиран лихвен процент, налице е и
погасителен план, който посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания.Съдът намира обаче, че договорът противоречи на
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба,
договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен
3
процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-32,13%.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно
как е формиран ГПР от 32,13% и какво друго е включено него извън фиксирания годишен
лихвен процент от 28,18%, нито дали в него е включен като разход и размерът на
застрахователната премия, оскъпяваща размера на кредита с почти 20%, каквито са и
изискванията на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО , съгл. който се
посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, поради което не
може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен, предвид и на забраната по
чл.19, ал.4 от ЗПК.С оглед на изложеното съдът счита, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от
потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, при което
липсва валидно уговорен ГПР, обстоятелство, обуславящо недействителността на договора
изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С оглед на този извод на съда, съобр.
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се приеме, че ответникът дължи
единствено неизплатената част от главницата.Съдът, съобразявайки заключението на
вещото лице, приема, че ответникът е изплатил обща сума в размер на 673,50лв., а сумата на
главницата е в размер на 2026,85лв., доколкото не е ясно дали е изплатена
застрахователната премия от 389,16лв. и на кого, т.е. дали кредиторът е изпълнил
задължението си по договора относно предоставената услуга „сигурност на плащанията”,
при което ответницата дължи разликата между посочените суми в размер на 1953,35лв.С
оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за съществуване на
вземане за главница е основателен и доказан до размер от 1953,35лв., за което е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 804/30.11.2021г., постановена по ч.гр.д.№ 1696/2021г. по описа
на РСТ и следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от 29.11.2021г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 2039,26лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
чл. 9 и сл. от ЗПК. С оглед изложеното по-горе относно недействителността на договора за
кредит и при приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените
установителни искове за съществуване на вземания за следните суми: договорна лихва в
размер на 512,60 лв. за периода от 01.02.2021г. до 01.08.2022г. и обезщетение за забава в
4
размер на 287,20лв. за периода от 01.03.2021г. до 20.07.2022г., за което е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК № 804/30.11.2021г., постановена по ч.гр.д.№ 1696/2021г. по описа на РСТ,
са неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Доколкото съдът се е произнесъл по предявените установителни искове, не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни такива.
По разноските: С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно степента на уважаване на исковете, които съобр. представения списък
по чл. 80 от ГПК са претендирани в размер на 53,99лв. д. такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 103,99лв., а в исковото- 107,99лв. д. такса, 420лв. депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
50лв. за настоящото производство, или общо 577,99лв., от които има право на разноски в
заповедното производство в размер на 75,18лв., а в исковото производство- 417,89лв.,
определени по съразмерност, на осн. чл. 81,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. М. Х. с ЕГН ********** от с.В., общ.Търговище, ул.”ХБ”, ****, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., сумата от
1953,35лв., дължима непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит №
CREX-17986820/16.07.2020г., ведно със законната лихва от 29.11.2021г., за което е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 804/30.11.2021г., постановена по ч.гр.д.№ 1696/2021г. по описа
на РСТ, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 2039,26лв. отхвърля
иска като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1
от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д.,
против Ф. М. Х. с ЕГН ********** от с.В., общ.Търговище, ул.”ХБ”, ****, установителни
искове за съществуване на вземания за следните суми: договорна лихва в размер на
512,60 лв. за периода от 01.02.2021г. до 01.08.2022г. и обезщетение за забава в размер на
287,20лв. за периода от 01.03.2021г. до 20.07.2022г., за което е издадена заповед по чл. 410
от ГПК № 804/30.11.2021г., постановена по ч.гр.д.№ 1696/2021г. по описа на РСТ, като
неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА Ф. М. Х. с ЕГН ********** от с.В., общ.Търговище, ул.”ХБ”, ****, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
5
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., разноски в
заповедното производство в размер на 75,18лв., както и разноски в исковото производство в
размер на 417,89лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 81,ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6