РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
19.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 20 май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6100 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл.415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с ответника договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 119,70 лева, представляващи неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер N:********* за периода от
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез назначеният му особен представител
подава отговор на исковата молба, в който развива пространни съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства на 02.12.2016г. между ответника и ищеца е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894305946 за срок от 24 месеца.
За потребените от ответника услуги за периода 15.04.2017 г. до 14.08.2017г. ищецът Теленор е издал следните фактури:
- фактура №**********/15.05.2017г. за
отчетения период на
потребление 15.04.2017-14.05.2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 71,35 лева с ДДС от които 8.32 лева /без ДДС/ за месечен абонамент „Стандарт“, 1.66 лева /без ДДС/ за Допълнителен
пакет 500 МВ интернет, 49.98 лева /без ДДС/ за Роуминг&Сърф, 0,16лв. /без ДДС/ за кратки
текстови съобщения и 0.65 лева /без ДДС/ за роуминг таксуване.
Дължимата сума е следвало да бъде платена в срок до 30.05.2017г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
- фактура №**********/15.06.2017г. за отчетения период на потребление 15.05.2017г.-14.06.2017г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 52,33 лева /с ДДС/,
от които 8,32 лева /без ДДС/ за месечен абонамент „Стандарт“, 1.66 лева /без ДДС/ за допълнителен
пакет 500 МВ интернет в БГ и в зона ЕС, 33,32 лева /без
ДДС/ Роуминг&Сърф и 0.31 лева /без ДДС/ за Роуминг таксуване.
Дължимата сума е следвало да бъде платена в
срок до 30.06.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът-ответник не
платил мобилните
услуги на обща стойност от 123,68 лева,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 05.2017г. и за
месец 06.2017г.
Към всяка
от фактурите е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие
№**********/15.07.2017г. ищецът извършил корекция
по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -3,98лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен
незаплатения баланс в размер на 123,68 лева за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 119,70 лева.
Неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 119,70лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.
11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, ищецът „Теленор“
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.А.Ч. за ползваните
абонаменти и е издадал по абонатен номер №********* на дата 15.08.2017г. крайна
фактура № ********** /15.08.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
262.52лв.
В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 142.82лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 119.70лв., но не се претендира от ищеца в настоящото исково
производство
На 045.07.2019г.
ищецът „Теленор България" ЕАД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- гр. Русе срещу ответника в което се претендират: главница в
размер на 119,70 лева и мораторна лихва в размер на 23,68 лева, която също не се
претендира в настоящото исково производство.
Образувано било ч.гр.д. № 4149/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Русе. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е
предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По
основателността на исковете:
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника за
парична сума в общ размер на 119,70 лева , представляваща неплатени в срок далекосъобщителни услуги.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 405,00 лева и по заповедното производство в размер
на 205,00
лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Ч. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в размер на 119,70 лева, представляващи неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен N:********* за
периода от 15.04.2017г. до 14.08.2017г. ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 2076/05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 4149/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Н.А.Ч. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр.София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 405,00 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Ч. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 4149/2019г. на Русенски районен съд в размер на 205,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/