№ 2980
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.А
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110159330 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с
ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина“, ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 против Р. В. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С.
Ищецът твърди, че на 27.03.2014 г. между „Обединена Българска Банка” АД и Р. В. К. с
ЕГН ********** бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в
размер на 11 552,00 лева (единадесет хиляди петстотин петдесет и два лева) за покриване на
потребителски нужди, а кредитополучателят се задължил да възстанови получените в
кредит суми чрез 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 188,93 лева,
включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата
погасителна вноска била дължима на 22.04.2014 г., а последната е с падежна дата 22.03.2024
г.
Сочи, че редовната главница по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент в
размер на Базовия лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от пункта, а лихвеният
процент към датата на сключване на договора бил в размер на % годишно. Годишният
процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил в размер на 16,69 %.
Ищецът поддържа, че кредитополучателят не бил плащал месечните си вноски
съгласно договореното, поради което било налице неизпълнение на поетото задължение за
връщане на заемната сума, като след преустановяване на плащанията по договора останало
непогасено задължение в общ размер 11 056,60 лева, включващо главница и договорна
лихва.
Сочи се, че на 05.12.2019 г. бил сключен Анекс № 3 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. между „Обединена Българска Банка” АД, с
1
ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на Р. В. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, като на 12.11.2020 г. длъжникът бил уведомен с връчване на писмено съобщение за
извършената цесия и му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, с
указания, че в случай на неизпълнение в предоставения срок, считано от шестнадесетия ден,
цялото му задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо. Твърди, че активно
легитимиран кредитор е именно „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Предвид изложеното ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията
между „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* и Р. В. К. с ЕГН **********, че ответникът
Р. В. К. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* съгласно
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014 г. сумата в
размер от 4 000 лева (частичен иск от 8 906.59 лева), включваща: 1849,99 лева (хиляда
осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница (частично от
общо задължение за главница в размер на 8 906,59 лева) и 2 150,01 лева (две хиляди сто и
петдесет лева и една стотинка) - договорна лихва, съгласно заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 5792/2022 г. по описа на СРС от 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски от ищеца в заповедното и в
исковото производство.
С отговора на исковата молба се оспорва сключването на договор за предоставяне на
потребителски кредит от 2014 г. без обезпечение. Сочи се, че процесният договор бил
невалиден и недействителен, като липсвало усвояване на твърдените суми по кредита от
ответника. Ответника твърди, че липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия от
стария кредитор съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията не била
породила действие. Оспорва приложения документ за уведомяване за извършената цесия по
отношение на неговото авторството, като поддържа, че разписката не била подписана от
ответника, че ответникът не бил автор на ръкописния текст и не бил изписвал
собственоръчно трите си имена и адреса си.
Изтъква се, че когато кредитодателят не е упражнил правото си валидно и
волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта няма правно
действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В случая ответникът не
бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, поради което към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост на кредита не била
настъпила и не всички вземания, за които била издадена заповедта, били изискуеми. Твърди,
че правото да направи предсрочно изискуем кредита принадлежало на банката- кредитор, а
не на новия такъв.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения.
Прави се възражение за нищожност на цесията поради липса на предмет. Сочи се, че в
настоящия случай, „ОББ“ АД прехвърлило паричното си вземане преди да е станало
незабавно дължимо/предсрочно изискуемо/, тъй като ответникът не е бил уведомяван за
това, поради което всички вноски, чийто падеж не бил настъпил към момента на цесията, не
били ликвидни и представлявали бъдещи задължения за кредитополучателя. Следователно,
договорът за цесия имал за предмет бъдещи вземания, поради което бил нищожен поради
липсата на предмет.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът
е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:
2
В настоящото производство е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се иска
да бъде признато за установено съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно да се признае в
правоотношенията между „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* и Р. В. К. с ЕГН
********** за това, че ответникът Р. В. К. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, с ЕИК ********* съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 27.03.2014 г. сумата в размер от 4 000 лева (частичен иск от 8 906.59 лева),
включваща: 1849,99 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки) - главница (частично от общо задължение за главница в размер на 8 906,59 лева) и
2 150,01 лева (две хиляди сто и петдесет лева и една стотинка) - договорна лихва, съгласно
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5792/2022 г. по описа на Софийски районен
съд от 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 07.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция за главница е с правна квалификация чл. 430, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите, а претенцията за лихва за забава е такава по
смисъла на чл.420, ал.2 от Търговския закон във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Ответникът е заявил възражение за нищожност на договорът за цесия с правна
квалификация чл. 26, ал.2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите и
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата с
правна квалификация чл.110 от Закона за задълженията и договорите и чл.111, б„“в“ от
същия закон по отношение на претенцията за лихва.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
По същество
Безспорно се установи, от доказателствата по делото, наличието на облигационно
заемно правоотношение между Р. В. К. с ЕГН ********** и „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК *********, която в последствие е прехвърлила вземанията си на “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********.
По силата на Договора за прехвърляне на вземания между двете предприятия,
задължението на Р. В. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 29.03.2014 г. е било изкупено от “ЕОС Матрикс”
ЕООД.
С оглед на изготвената Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата
отпусната на кредитополучателя е в размер на 11 552,00 лв. Този кредит е разпределен,
както следва 10 067, 40лв. за покриване на задълженията по кредитна карта и 1 484, 63лв. за
покриване на задължения по кредитна карта. Кредитът е бил усвоен изцяло на 31.03.2014 г.
Съгласно счетоводни записи на „ОББ“ АД, общо по сметката са постъпили 9 247, 48 лв. При
извършена проверка в счетоводството на “ЕОС Матрикс” ЕООД няма постъпили суми за
погасяване на кредита, след датата на цесията 05.12.2019г., а последната вноска по кредита
е направена на 08.05.2018 г. и след тази дата няма извършени плащания към “ЕОС Матрикс”
ЕООД.
Доказва се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза платената общо
сума от 9247,48 лева е разпределена за погасяване на главница в размер на 2 645,41 лв., като
остатък от главницата е 8 906,59 лв., като неплатената лихва по договора е в размер на общо
3
1 426,46 лв.
В хода на съдебното дирене не се установи преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение длъжникът – ответник да е бил уведомен за настъпване
на предсрочната изискуемост. Вярно е, че с договора – така в чл. 21 от същия , е било
уговорено между страните, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично при
неплащане на две последователни месечни вноски без да е необходимо уведомяване.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от Закона за кредитните
институции не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
е необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е
доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост на задължението по кредита при иск по чл. 422 ГПК трябва да предхожда
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР №
4/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Последователна е съдебната практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав,
че в хода на разглеждане на иска по реда на чл. 422 от ГПК и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът следва да съобрази настъпването на падежа на
договора, с което и вземането по договора става изискуемо в цялост, и не се следва да бъде
съобразявана предсрочната изискуемост.
С оглед на горното е ирелевантно оспорената липса на уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, доколкото в хода на процеса е настъпил
падежа на договора – уговорената в чл. 11 от договора падежна дата – 22.3.2024 година.
Ирелевантно е и направеното възражение за липсата на доказателства за уведомяване
на длъжника за извършената цесия, предвид оспорването от страна на ответника. Следва да
се има предвид, че за прехвърлянето на вземането длъжникът може да се счита уведомен с
получаване на исковата молба и приложенията към нея /в това число уведомлението/.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142 -
7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника
на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване
на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника. В този смисъл е решение №
114/07.09.2016 г. по гр. д. № 362/2015 г. на ВКС.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност. Така с Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело №
3/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния
касационен съд е прието, че: „При уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж
4
започва да тече от предсрочната изискуемост.“. В този смисъл за претенцията за главница
давността е тази по смисъла на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, доколкото
това не е периодично плащане и не е приложима кратката тригодишна давност. При това
твърдяната от ответника давност не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 7.2.2022 година и датата на депозиране на исковата
молба – 1.11.2022 година. Дори да се изчислява падежа на всяка погасителна вноска за
главницата по кредита – от датата на последната анюитетна вноска – 8.5.2018 година не са
изтекли 5 години и главницата по договора за кредит не е погасена по давност в полза на
ответника – кредитополучател.
Съдът приема посоченото в мотивите на Тълкувателно Решение № 5/21.01.2022 г. по т.
д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС становище, че трайно установена е практиката на ВКС, че
при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника
и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението на ответника относно погасяването по давност на
задължението за погасяване на дължимите по договора – договорни възнаградителни лихви,
доколкото давността за тях ще тече от настъпването на падежа на договора, т. е. не е изтекла
кратката тригодишна погасителна давност, предвидена в чл. 111, б. "в" ЗЗД.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За
разрешаването на този въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит, постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . На базата на това тълкувателно
разрешение в хода на съдебното диренене се събраха доказателства за съобщаване на
5
предсрочната изискуемост на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което се е случило с
връчването на препис от исковата молба.
Съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен да вземе предвид – така съобразно
Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно
което е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо – в казуса падешжа на цлбято вземане по договора
за кредит. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост
не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в казуса за цялото вземане.
Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането
на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за
вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред кредитора с вземане по чл. 410 от ГПК
да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции -
главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж,
когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,
не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието
на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго
основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново
основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в
исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно
материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
6
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е
определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
С оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца,
с което упражнява правото да обяви кредита за предсрочно изискуеми изявление за
уведомяване за извършената цесия – възраженията на ответника за обратното са
неоснователни. Когато ищецът не представя доказателства да е уведомил длъжника за
упражняването на своето право за връщане на цялата непогасена сума по кредита, за първи
път длъжникът се счита за уведомен в деня, в който е получил исковата молба.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 109 от
13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 126 от 30.10.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2042/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 703 от 4.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
6566/2023 г./.
Ако е налице забава на длъжника в изплащане на дължимите месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва, на основание чл. 432, ал. 1 ТЗ кредитът
следва да се счита за предсрочно изискуем относно неизплатената част от главницата и
възнаградителната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника. А когато в
хода на процеса настъпи падежа на вземането по договора за кредит за кредитополучателят
възниква задължение да изпълни като върне кредитната сума и уговорената лихва в цялост.
С оглед на горното заявените искови претенции следва да се уважат като доказани по
основание и размер.
Неоснователно е възражението на ответника относно липсата на предмет на договора
за прехвърляне на вземане. Към датата на сключване на договора – 5.12.2019 година
претендираните вноски са били част от вземането на банката и като такова са
представлявали годен предмет на договора ца цесия.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторените от него разноски ред исковия и
заповедния съд в оказания размер от общо 558,20 лева.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2
от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.
99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
7
„Малинова долина“, ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 и Р. В. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: *********
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.
”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 и Р. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 12274/30.4.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 5792/2022 година по описа на
Софийски районен съд, а именно:
сумата от 1849,99 лева – представляваща част от дължима главница по Договор за
потребителски кредит от 27.03.2014 година, сключен с „ОББ“ АД в размер на 8906,59
лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния
съд 07.02.2022 година до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 2150,01 лева - договорна лихва за забава, дължима върху остатъчната
главница по Договор за потребителски кредит от 27.03.2014 година в размер на
8906,59 лева, дължима за периода от 22.03.2018 година до 28.11.2020 година.
ОСЪЖДА Р. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 сторените пред заповедния съд
по ч.гр.дело № 5792/2022 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 59330/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски, съобразно
уважения размер на исковите претенции на стойност от общо 558,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8