Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 31.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на пети октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с.
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5829 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 287534 от 28.11.2019 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 68470/2017 г. е отхвърлил
предявените от „У.Б.“ АД срещу А.Д.П. искове с правно основание чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ вр. чл.60, ал.1 ЗН вр. чл.48 ЗН за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 5 950,33 лв., представляваща главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 4 от 13.01.2009 г., изменен с
анекс № 1/23.04.2012 г., анекс № 2/09.07.2013 г. и анекс № 3/21.10.2015 г., от
която: сумата от 570,63 лв., представляваща седем просрочени вноски по договора
за периода от 16.07.2016 г. до 17.01.2017 г. и сумата от 5 379,70 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по договора, считано от 17.01.2017
г. със законната лихва от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 863,42 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.07.2016
г.-09.07.2017 г., както и предявените от „У.Б.“ АД срещу А.Д.П. при условията
на евентуалност искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5 950,33 лв., представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 4 от 13.01.2009 г., изменен с анекс №
1/23.04.2012 г., анекс № 2/09.07.2013 г. и анекс № 3/21.10.2015 г. със
законната лихва от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
863,42 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.07.2016 г.-09.07.2017
г.Решението е постановено при участието на „К.-Ж.-клон България“, КЧТ като
трето лице-помагач на страната на ответника А.Д.П..
С
определение № 55564/02.03.2020 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 68470/2017 г. е
отхвърлил молби с вх.№ 5211954/17.12.2019 г. и вх.№ 5032950/26.02.2019 г. от „У.Б.“
АД за допълване на постановеното решение № 287534 от 28.11.2019 г.
Срещу
така постановеното решение № 287534 от 28.11.2019 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца „У.Б.“ АД
в частта, с която са отхвърлени евентуално предявените от него искове срещу А.Д.П.
при условията на евентуалност за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 950,33 лв.,
представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 4 от 13.01.2009 г., изменен с анекс № 1/23.04.2012 г., анекс №
2/09.07.2013 г. и анекс № 3/21.10.2015 г. и сумата от 863,42 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 16.07.2016 г.-09.07.2017 г. Въззвивникът
твърди, че в посочената част решението е недопустимо като постановено по
непредявени искове.Излага твърдения, че съдът не се е произнесъл по предявените
от ищеца искове за установяване на вземането на „У.Б.“ АД, че на 10.07.2017 г.
/датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ ответникът е дължал по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 4 /по ЗПК/ от
13.01.2009 г., анекс № 1/23.04.2012 г., анекс № 2/09.07.2013 г. и анекс №
3/21.10.2015 г. към договора следните суми: сумата от 5 950,33 лв.,
представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 4 /по ЗПК/ от 13.01.2009 г., изменен с анекс № 1/23.04.2012 г., анекс №
2/09.07.2013 г. и анекс № 3/21.10.2015 г. и сумата от 863,42 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 16.07.2016 г.-09.07.2017 г., а
първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск за вземането на
ищеца за процесните суми към датата на подаване на исковата молба.Въззивникът
твърди, че съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, за да бъде уважена
претенцията на банката срещу поръчителите следва да бъде предявен иск и срещу
кредитополучателя в указания 6-месечен срок.Твърди, че основание за предявяване
на иска е и фактът, че издадените в негова полза изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение срещу поръчителите по договора са обжалвани и не са влезли
в сила, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
исковете срещу наследника на кредитополучателя по процесния договор за банков
потребителски кредит.Излага твърдения, че правният му интерес от предявяване на
евентуалните установителни искове е обусловен от факта, че въз основа на
подадено на 10.07.2017 г. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу поръчителите Н.М.Ц.и М.Л.Г./Ц./
е образувано ч.гр.д.№ 46552/2017 г. на СРС, 75 с-в и въз основа на издадената
заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20177880400326 по описа на ЧСИ
М.Колев и задължението е изцяло събрано.Въз основа на подадено възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение е образувано гр.д.№ 68632/2017 г. на СРС, 168
с-в и в.гр.д.№ 17176/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решението на СРС, с
което са уважени исковете, но същото е обжалвано пред ВКС и не е влязло в сила.Въззивникът
излага доводи, че при плащане на дълга преди постановяване на решението
предявеният осъдителен иск би бил отхвърлен, а вземането срещу поръчителите би
отпаднало поради акцесорния характер на поръчителството, и че банката има
интерес да бъде установено, че ответникът дължи процесните суми, тъй като от
действителността на неговото задължение произтича задължението на
поръчителите.В случай, че въззивният съдът приеме, че обжалваното решение е
допустимо, моли съда да го отмени като неправилно, тъй като от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е установено, че главницата по
договора за кредит е усвоена от кредитополучателяЕ.Д.П., и че към датата на
подаване на заявлението-10.07.2017 г. дължимата главница възлиза на
5 950,33 лв., а договорната лихва възлиза на 956,75 лв. /в по-малък размер
от претендираните в настоящото производство/.Моли съда да постанови решение, с
което да обезсили обжалваното решение като недопустимо, респ. да го отмени като
неправилно и да постанови решение, с което да уважи предявените установителни
искове, като приеме за установено, че към 10.07.2017 г. ответникът му дължи
процесните суми.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- А.Д.П. оспорва същата чрез особения си представител
адвокат Й.К..Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.Излага
доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск за признаване за установено наличие на задължение на ответника към
конкретен момент /в случая-10.07.2017 г./, тъй като в случая задължението е
погасено три дни преди завеждане на иска /29.09.2017 г./ и съдът е длъжен да
съобрази този факт съгласно чл.235, ал.3 ГПК.Изразява становище, че изложените
от ищеца твърдения, че отговорността на поръчителите би отпаднала поради
акцесорния характер на поръчителството, са неотносими, тъй като поръчителите не
са страна в настоящото производство и въпросът дали задължението им е погасено
е предмет на установяване в друго производство /по гр.д.№ 68632/2017 г. на
СРС/.Поддържа, че ищецът няма интерес от установяване наличието на задължение
на поръчителите, след като задължението е изплатено.В противен случай ищецът би
се снабдил с влязло в сила решение и изпълнителен лист както срещу ответника,
така и срещу поръчителите, което противоречи на принципа за добросъвестно
упражняване на процесуалните права и би довело до неоснователно обогатяване.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца „У.Б.“ АД и срещу определение № 55564/02.03.2020 г.Въззивникът
твърди, че е изложил твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на
установителните искове към датата на подаване на заявлението.Моли съда да
отмени обжалваното определение и да постанови решение, с което да уважи
предявените установителни искове.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба срещу определение № 55564/02.03.2020 г.- А.Д.П. оспорва
същата.Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Третото
лице-помагач - „К.-Ж.-клон България“, КЧТ не взема становище по въззивните
жалби.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.430, ал.1 ТЗ и чл.430, ал.2 ТЗ ,
както и евентуални искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ
и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ.Ищецът-„У.Б.“ АД твърди, че на 13.01.2009
г. като кредитор иЕ.Д.П. като кредитополучател и Н.М.Ц.и М.Л.Г./Ц./ като
поръчители е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице
/по ЗПК/ № 4 за сумата от 7 000 лв. със срок за усвояване до 09.02.2009 г.
и със срок за погасяване на дълга до 10.01.2019 г.С анекси № 1/23.04.2012 г., №
2/09.07.2013 г. и № 3/21.10.2015 г. срокът за погасяване на договора е
продължен до 21.20.2021 г.Твърди, че вноските за периода от 16.07.2016 г. до
16.01.2017 г. не са платени в срок, поради което от 17.01.2017 г. дългът е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.17 от анекс №
3/21.10.2015 г. и чл.60, ал.2 от ЗКИ.Твърди, че на 31.03.2017 г. е изпратил
нотариална покана до длъжниците с рег.№ 2398 на нотариус Г.Г., която е връчена
на поръчителитеН.Ц. и М.Г./Ц./.КредитополучателятЕ.Д.П. е починал на 18.05.2016
г., като е оставил за наследник ответника-А.Д.П..На 05.05.2017 г. ищецът е
изпратил нотариална покана до наследника на кредитополучателя, връчена при
условията на чл.47 ГПК.Твърди, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК дължимите суми са в общ размер на 6 813,75 лв., от които
5 950,33 лв.-главница; 863,42 лв.-договорна лихва за периода от 16.07.2016
г. до 09.07.2017 г.За посочените суми има издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителите Е.Ц. и М.Г./Ц./ по ч.гр.д.№
46552/2017 г. на СРС, 75 с-в, които не са влезли в сила, тъй като длъжниците са
подали възражение по чл.414 ГПК.Ищецът твърди, че за да бъде уважена
претенцията срещу поръчителите следва да бъде предявен и иск срещу
кредитополучателя в указания 6-месечен срок, поради което е налице правен
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу наследника на кредитополучателя.Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Д.П. да му заплати сумата от
5 950,33 лв.-главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице /по ЗПК/ № 4 от 13.01.2009 г. и анекси № 1/23.04.2012 г., №
2/09.07.2013 г. и № 3/21.10.2015 г. към договора със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, представляваща
7 бр. вноски по кредита в общ размер на 570,36 лв. за периода 16.07.2016
г.-17.01.2017 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ и
предсрочно изискуема главница, считано от 17.01.2017 г. в размер на
5 379,70 лв.; сумата от 863,42 лв.-договорна лихва за периода от
16.07.2016 г. до 09.07.2017 г.При условията на евентуалност-в случай, че не са
налице предпоставките за осъждане на ответника да му заплати процесните суми,
предявява установителен иск за установяване по отношение на А.Д.П., че към
10.07.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ дължи по договор
за банков потребителски кредит на физическо лице /по ЗПК/ № 4 от 13.01.2009 г.
и анекси № 1/23.04.2012 г., № 2/09.07.2013 г. и № 3/21.10.2015 г. към договора
сумата от 5 950,33 лв.-главница по договор за банков потребителски кредит
на физическо лице /по ЗПК/ № 4 от 13.01.2009 г. и анекси № 1/23.04.2012 г., №
2/09.07.2013 г. и № 3/21.10.2015 г. към договора със законната лихва със
законната лихва от 10.07.2017 г. до окончателното плащане на вземането; сумата
от 863,42 лв.-договорна лихва за периода от 16.07.2016 г. до 09.07.2017 г.
На
13.01.2009 г. е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо
лице /по ЗПК/ № 4 между У.Б.“ АД като кредитор иЕ.Д.П. като кредитополучател и Н.М.Ц.и
М.Л.Г./Ц./ като поръчители, по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 7 000 лв.С анекси № 1/23.04.2012 г., № 2/09.07.2013
г. и № 3/21.10.2015 г. срокът на договора е продължен до 16.03.2021 г.В чл.17
от договора страните са се договорили, че при неизпълнение на всяко едно от
задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ или при неплащане на
което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените
суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между кредитора и
кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие
по преценка на банката стават предсрочно изискуеми.При неизпълнение кредиторът
има право да обяви едностранно без предизвестие част или целия дълг за
предсрочно изискуем.В анекс № 3 към договора за банков кредит
кредитополучателят и солидарните длъжници са декларирали, че са запознати и
обвързани от Общите условия, които са неразделна част от договора и са им
предадени при подписването му.Неразделна част от договора е и погасителният
план /чл.20, т.2/.
С
нотариална покана с рег.№ 2398/31.03.2017 г., връчена наН.Ц. на 05.04.2017 г.
чрез съпруг и на М. Ц. чрез бъща, ищецът е уведомил поръчителите, че към
23.03.2017 г. задължението на кредитополучателя е в размер на 6 447,62 лв.
/5 950,33 лв.-главница и 497,29 лв.-лихви, и че поради нарушаване на договора
във връзка с т.17 от анекс № 3/21.10.2015 г. към договора за кредит и чл.60,
ал.2 ЗКИ предоставеният кредит е обявен от банката за изцяло и предсрочно
изискуем и ги е поканил в 7-дневен срок от получаване на поканата да погасят
доброволно задължението, в противен случай банката ще реализира правата си по
чл.417 ГПК.
Нотариалната
покана с рег.№ 3319/05.05.2017 г. е връчена на А.Д.П. по реда на чл.47 ГПК на 27.06.2017 г.
Видно
от представената извадка от справка на НБД НаселениеЕ.Д.П. е починал на 18.05.2016
г. и е оставил за наследник А.Д.П.-брат.
Видно
от нотариален акт за продажба № 88 по н.д.№ 84/2009 г. А.Д.П. е продал на
съсобственика сиЕ.Д.П. собствената си ½ ид.част от апартамент № 84,
находящ се в гр.София, жк „********
С
нотариален акт № 19 по н.д.№ 845/08.07.2016 г. А.Д.П. е продал описания
апартамент на П.Ц.Ц..
Със
заявление вх.№ 3053850/10.07.2017 г. „У.Б.“ АД е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителите по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице /по ЗПК/ № 4 от 13.01.2009 г. и анекси №
1/23.04.2012 г., № 2/09.07.2013 г. и № 3/21.10.2015 г.- Н.М.Ц.и М.Л.Г.за сумата
от 5 950,33 лв.-главница; 863,42 лв.-лихва от 16.07.2016 г. до 09.07.2017
г.; законна лихва върху главницата от 10.07.2017 г. до изплащане на вземането.На
20.07.2017 г. СРС, 75 с-в, по ч.гр.д.№ 46552/2017 г. е издал заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за посочените суми.На 21.07.2017 г. е
издаден и изпълнителен лист срещу поръчителите.На 09.08.2017 г. длъжниците са
подали възражение по чл.417 ГПК.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на в.л.В.П. е
установено, че размерът на непогасената главница по процесния договор за банков
кредит е 8 038,82 лв., от която 7 000 лв.-усвоена главница, 193,11
лв.-капитализация по анекс № 1/23.04.2012 г., 147,31 лв.-капитализация по анекс
№ 2/09.07.2013 г. и 698,40 лв.-капитализация по анекс № 3/21.10.2015 г.Извършените
погасявания на главница са в размерна 2 088,49 лв. и към 10.07.2017 г.
непогасена главница е в размер на 5 950,33 лв., а договорната лихва-956,75
лв.Начислената договорна лихва възлиза
на 6 675,05 лв., погасените суми са в размер на 5 718,30 лв.Към
10.07.2017 г. начислените лихви възлизат на 6 675,05 лв., а погасените-на
5 718,30 лв.Извършените плащания от кредитополучателя са в размер на
14 385,55 лв.Ако се приеме, че дългът се състои само от главница, към
16.03.2016 г. ищецът би изплатил целия дълг за главница в размер на 7 000
лв.Плащанията, извършени след 16.03.2016 г. са в размер на 7 385,55 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство
са евентуално предявените искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ.В
останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради
необжалването му.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо в
обжалваната част поради липса на правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.Липсва правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск,
когато са налице предпоставките за предявяване на осъдителен иск, който представлява
по-интензивна форма на защита.В случая ищецът е упражнил правото си да предяви
осъдителни искове за защита на същото право, като решението по тези искове е
влязло в сила.Изложените от ищеца доводи не обуславят правен интерес от
предявяване на установителните искове, тъй като разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД касае въпроса за отпадане отговорността на поръчителя при непредявен иск в
6-месечния срок от падежа на задължението и не е свързана с установяване на конкретен
момент на дължимост на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 287534 от 28.11.2019 г. на СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 68470/2017 г. в обжалваната
част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
Решението
е постановено при участието на „К.-Ж.-клон България“, КЧТ като трето
лице-помагач на страната на ответника А.Д.П..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.