Решение по дело №2190/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1295
Дата: 19 октомври 2022 г. (в сила от 19 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20224520102190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1295
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора годИ.
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520102190 по описа за 2022 годИ.
за да се произнесе, съобрази:
Ищцата Й. Б. Й., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетните деца М. М. П., роден на 27.07.2009 г. и К. М. П., родена на 06.03.2013 г., от гр.
Русе, чрез пълномощника си адв. Д. И. е предявила против ответника М. М. П., ЕГН
**********, от гр. Русе, субективно съединени искове с правно основание чл. 59. ал. 9 и чл.
150 от СК: Да бъдат изменени присъдените със съдебно решение № 429/14.06.2021 г. по
гр.д. № 2470/2021 г. на Районен съд Русе издръжки от по 175 лв. месечно на двете деца, като
бъде осъден ответника да заплаща по 400 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от
предявяване на исковете 27.04.2022 г., до настъпване на законни причини за изменението
или прекратяването им.
В исковата молба се твърди, че от определянето на издръжките до настоящия момент
е изминала 1 г. и икономическите условия в страната са променени, увеличена е
минималната работна заплата, както съответно и определената минимална издръжка в
Семейния кодекс. Възрастта на децата се е увеличила и те са ученици в *** гр. Русе, където
М. е в 6-ти клас с профил „К***“, а К. е 2-ри клас с профил „Б***“. Нараснали са нуждите
им от храна, облекло, училищни принадлежности, униформи, лечение за зъбите, уроци по
английски език, солфеж, психолог и други, както и разходи свързани със заболяването на
децата „дислексия“, респ. средствата за задоволяването им също се увеличили драстично,
поради инфлацията. Твърди се, че бащата обещал да заплаща всички извънкласни форми на
обучение на децата, но не го правел, а майката получавала по-малко от минималната
работна заплата, като управител на магазин за дрехи втора употреба на непълен 7-часов
работен ден и имала задължение за издръжка и на още едно непълнолетно дете на 17 г.
Твърди се, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма задължения за издръжка на други
лица, собственик и управител е на две фирми, като реализирал значителни доходи от
строителен бизнес, имал апартамент във Варна, лични спестявания над 200 000 лв. и две
1
луксозни коли на стойност около 100 000 лв. всяка, поради което можел да участва в
издръжката на децата си с по-висок размер.
В законоустановеният 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответника, чрез адв.
Г. М. е подаден писмен отговор, съгласно който: искът е допустим, но неоснователен за
размера над по 177,50 лв. месечна издръжка за всяко едно от двете деца. Заявява, че от
постановяване на решението до сега основно той осигурявал финансово и материално
своите деца. За детето М. купил необходимите китари и резервни комплекти струни,
заплащал му за солфеж, но учителката починала и детето вече предпочитало само да се
подготвя, а за награда да получава от баща си сума за негови лични нужди. Бащата го
записал на курс по английски език и му заплащал таксите, заплащал му и многократни
посещения при психотерапевт, докато детето само се отказало. По отношение на детето К.
липсвали изразени желания за извънкласни дейности, поради ниската й възраст, като бащата
й купувал нужните вещи: раница, таблет, телефон, играчки, тротинетка, колело, кънки,
дрехи и пособия, като счита, че тя действително има нужда от детски шини за зъбите и го
обсъдил с майката, но тя отговорила, че няма да ги носи и не й се дават пари. Освен
посочените разходи осигурил почивката на цялото семейство на море на два пъти през 2021
г., както и закупил мобилни апарати на двете си деца и поел заплащането на месечните
такси за тях. Заявява, че е осигурил всичко необходимо като техника и комуникация за двете
деца по време на тяхното онлайн обучение. Счита, че претенциите следва да се отхвърлят,
като недоказани, поради липса на достатъчно доходи и възможности на ответника, тъй като
едното дружество на което е управител „С***“ЕООД нямало дейност, а от другото
„С***“ООД, в качеството на Изпълнителен директор получавал месечно възнаграждение в
размер на 701,30 лв. Притежавания от него имот в гр. Варна бил 37 кв.м. и се ползвал само
от децата и семейството, когато са на почивка, не реализирал от него доходи от наем.
Оспорва твърденията в исковата молба, че разполага с лични автомобили на значителна
стойност, нямал закупени апартаменти на трети лица върху които да има учредено право на
ползване. Твърди, че откликва на всичките нужди на децата си, създал им е отлични условия
и удобства и те сами го търсят. Оспорва, че децата страдат от „дислексия“, оспорва, че
майката получава минимална заплата. Твърди, че закупил очила с диоптър за детето М. и
закупувал лекарства за детето Катрин, което често боледувало. Грижил се и за другото
непълнолетно дете на ищцата.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, представлява се от адв. Д. И., която
моли да се уважи молбата, както е предявена. Заявява, че биха се съгласили на спогодба, ако
се увеличи издръжката със 125 лв. или по 300 лв. на месец на всяко дете.
В съдебно заседание ответника се явява лично, представлява се от адв. Г. Г., който
оспорва иска частично, счита, че издръжката може да бъде увеличена с по 2,50 лв. за всяко
дете или по 177,50 лв., тъй като към момента единствените доходи, които ответника
получавал като изпълнителен директор са 700 лв. месечно.
В съдебно заседание ДСП „Закрила на детето“ се представляват от Дурхан Даудов
Инджев, социален работник, който предоставя на съда да се произнесе, като защити по най-
добър начин интересите на децата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 142 ал.1 от СК за
увеличение на издръжка, която се дължи от родител на ненавършило пълнолетие дете
поради промяна в обстоятелствата и е правно допустим.
За да се произнесе по неговата основателност съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че децата М.
М. П., на 13 г., с ЕГН **********, е роден на 27.07.2009 г. и К. М. П., на 9 г., с ЕГН
**********, е родена на 06.03.2013 г., двамата от майка Й. Б. Й., ЕГН ********** и баща-
ответника по делото М. М. П., ЕГН **********.
2
Видно от представеното решение № 429/14.06.2021 г. постановено по гр.д. №
2470/2021 г. на Русенски районен съд, на осн. чл. 127 ал. 1 от СК е одобрено постигнатото
между страните споразумение, съгласно което е предоставено на майката упражняването на
родителските права на двете деца и местоживеенето им се определя при майката по
настоящия й адрес в гр. Русе, определен е режим на лични отношения на бащата с децата и е
осъден да заплаща на месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на по 175 лв.,
считано от 14.06.2021 г., ведно със законната лихва, до настъпване на обстоятелства водещи
до нейното изменение или прекратяване.
По делото е представено решение № 260066/26.01.2021 г. по гр.д. № 5490/2020 г. на
Русенския районен съд, с което е прието за установено, че по отношение на ищцата е било
упражнено психическо и физическо насилие от ответника, а по отношение на децата М. и К.
– психическо и емоционално насилие на 31.10.2020 г., което представлява домашно насилие
и е уважена молбата за определяне на мерки за защита.
Видно от представената по делото Психолого-педагогическа характеристика на
детето К. от 1б клас, изготвена от ресурсен учител Р. С., се установява, че от детето са
усвоени минимума знания, умения и компетенции за 1-ви клас. Налице са затруднения при
писане, четене, смятане и разкодирането на текст. Не успява да следва темпа на класа по
време на часовете. Ученичката има потенциални способности за усвояване на знанията, но
се нуждае от допълнителна подкрепа-подпомагане от ресурсен учител и логопед.
Видно от представеното по делото Становище от Асоциация Дислексия-България,
относно тестване на детето М. от 18.07.2017 г., се установява, че се наблюдават симптоми на
дислексия и дисграфия при детето М., съгласно експертно заключение на Д. Б. консултант-
обучител по дислексия и Е. М. психолог.
Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот от 26.02.2021
г., сключен за срок от 12 месеца, се установява, че ищцата е наела двустаен обзаведен
апартамент в гр. Р***, ул. „Д***“ 9, вх. А, ет. 2, ап. 7 срещу месечен наем от 350 лв., който
се актуализира на всеки 12 месеца, съобразно средностатистическата инфлация за този
период.
Видно от представените разписки издадени от Енерго-Про Продажби АД от
05.01.2022 г. за сумата 184,54 лв., от 04.02.2022 г. за сумата 238,91 лв., от 04.03.2022 г. за
сумата 300,18 лв., от 05.04.2022 г. за сумата 172,69 лв., се установява, че разходите на
ищцата за осигуряване на ел. енергия за битови нужди и отопление на децата възлиза на 224
лв. средно месечно за зимния период през настоящата година.
Съгласно представеното Удостоверение издадено на 19.05.2022 г. от „С***“ ООД,
чрез Управител М. П.-ответника по делото, се установява, че заема длъжност „Изпълнителен
директор“ и за периода м. април 2021 г. – м. март 2022 г. декларира получено от него нетно
възнаграждение 7712,58 лв. годишно или по 642,72 лв. средно месечно.
От представената по делото касова бележка № 204/22 г. се установява, че ответника
М. П. е заплатил уроци по английски език по 100 лв. месечно за м. януари, февруари, март,
април и май, на обща стойност 500 лв.
Съгласно представеното Удостоверение издадено на 07.04.2022 г. от „Патеев“ООД,
чрез Управител Симеон Костов Патеев, на ищцата , се установява, че тя заема длъжност
„Управител, търговия на дребно, магазини на самообслужване“ и за периода м. април 2021 г.
– м. март 2022 г. декларира получено от нея нетно възнаграждение 7123,45 лв. годишно или
по 593,62 лв. средно месечно.
Съгласно представената извадка от сайта на jobs.bg към 07.06.2022 г., за позицията,
която заема ищцата в гр. Русе, за постоянна работа като „Управител на магазин за дрехи
втора употреба“ в гр. Шумен, на пълно работно време, се предлага заплата 1200-1300 лв.
Съгласно представеното по делото удостоверение от „Алианц Лизинг България“ЕАД
3
ответникът има сключен Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на
собствеността № 12239/01.06.2021 г., с предмет лек автомобил „Мазда“, Модел СХ-5, с рег.
№ Р4309КР. От справка на сайта на Ауто.Бг се установява, че такъв модел и марка нов
автомобил за базов модел се предлага на цена от около 47 000 лв., която ответника е
преценил, че може да си позволи да изплаща с доходите си.
От представените по делото разпечатки от фейсбук страницата на ответника се
установява, че през последните няколко месеца е посетил Мексико на екзотична почивка, за
която твърди, че му е подарена, не е уточнил от кого.
От представените по делото разпечатки от фейсбук страницата на ищцата се
установява, че ищцата си е направила множество татуировки на значителна стойност от
около 2000 лв. Останалия снимков материал съдът намира за неотносим по делото.
От представените три броя справки от имотен регистър се установява, че ответника е
извършвал множество сделки с недвижими имоти като физическо лице и в качеството си на
управител на „С*** С“ООД, като притежава имущество, от което може да реализира
доходи.
От събраните по делото гласни доказателства на св. В. се установява, че е съседка на
апартамента на ответника, където са живели с ищцата и знае, че той си живее там, а Й. е на
квартира с децата, за която плаща 350 лв. месечно. Свидетелката споделя, че бащата
контактува от време с децата, но не знае дали им дава нещо допълнително. Повечето вещи
децата ги имали от преди раздялата на родителите им, като тротинетки, ролери, кънки,
телефони, компютри и др. На детето К. бащата дал един лап топ, който последствие си
поискал. За детето М. имало компютър, който е в неговия апартамент и е от времето, когато
са живели заедно. За балета на детето К. били необходими пантофи, фиби, ластици и други
специални неща, които майката купувала. Когато детето К. си счупила телефона бащата
купил мобилни телефони и за двете деца. После детето М. си счупило телефона и леля му му
купила нов. Свидетелката споделя, че и двете деца имат нужда от брекети за лечение на
зъбите, но бащата предложил да им сложат шини, а майката отказала, защото децата не
търпят шини и ги свалят, а брекетите няма как да се махат, и след като той си е сложил
брекети, искат като неговите. Ответника преди имал преди „Нисан Кашкай“, нещо средно
между лек автомобил и джип, „Ауди Q7“, а сега карал „Мазда“. Й. ходела на маникюр на
месец и половина веднъж и си поддържала миглите. Ответника също имал процедури по
косата и веждите. Й. не ходела често на барове и увеселителни заведения, а ответника го
видяла веднъж на дискотека. Заплатата на Й. била 800 лв., тъй като сега е на 8 часа. Й. освен
децата от М. има и по-голямо дете на 17 г., за което получава издръжка от 250 лв. месечно.
М. се грижел и за другото дете на ищцата и за неговите собствени, докато живеели заедно.
Свидетелката знае, че детето М. има „дислексия“, което двата родители са коментирали пред
нея. Знае, че детето К. също имала проблеми и за нея имали съмнения. Детето М.
извънкласно посещавал уроци по солфеж и по английски език.
От показанията на св. И. се установява, че живее на семейни начала с брата на М. и
познава страните. Споделя, че М. носи очила, не знае децата дали страдат от някакви
заболявания. Миналата година М. посещавал няколко пъти психолог, чувствал се зле в
училище, не можел да комуникира със съучениците си и баща му го водел. В момента
нямала наблюдения дали има нужда от психолог. Бащата водел сина си и на английски език
и на солфеж, за които уроци заплащал и му купувал необходимите неща за заниманията. По
отношение на детето К. предложил на майката да й се сложат шини, но тя е отказала.Бащата
всеки път като вземе децата ги води на кино, на боулинг, на тенис, на всякакви
развлекателни занимания и заведения. Децата не са споделяли да им липсва нещо. Имат
закупени таблети, телефони и компютри, всичко си имат. Ответника продължавал да
поддържа контакти и с по-голямото дете на Й., правел й подаръци от време на време. Водил
децата заедно на море миналата година, след като се разделили. Като започнал училище
4
сина им, живеели заедно и му купили китара, после не знае дали е сменяна. Бащата има
брекети, не знае кога си ги е поставил. Децата се чувстват добре при бащата, грижи се добре
за тях. Тази година ответника ходил в Мексико. Преди няколко години ответника дарил два
апартамента на мъжа й, а след това той му ги върнал, но не знае причините.
Не се установяват данни за наличие на задължения на ответника за издръжки към
други непълнолетни деца или възходящи. Ищцата има още едно непълнолетно дете.
Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение каква
е стойността на имуществения дял на ответника в собствените му дружества“С***“ ООД и
„С***“ ЕООД, за изготвянето на която ответникът е създал пречки, като отказал достъп на
вещото лице за събиране на данни за имущественото му състояние и на осн. чл. 161 от ГПК
Съдът е приел, че имущественото му състояние е такова, което без трудности би му
позволило да заплаща издръжка в претендирания размер за всяко едно от двете деца.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Изменение на размера на издръжката се допуска когато настъпят промени в
обстоятелствата при които този размер е бил определен съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно-
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право да я получава и
възможностите на този, който е длъжен да я дава.
От последното определяне на размера на издръжката 14.06.2021 г. до настоящия
момент е изминала повече от една година през която инфлацията в страната се повиши
драстично, почти 17%. За това време децата са пораснали и съответно са се повишили и
техните нужди за храна, транспорт, униформа, учебници, дрехи, обувки, социални нужди,
здравни нужди, посещения при логопед, психолог, битови условия, занимания по китара и
балет, които майката е затруднена да заплаща предвид получавания от нея доход към
минималния за страната от 800 лв. Установи се, че бащата е в трудоспособна възраст,
притежава недвижимо имущество, от което може да получава наеми и работи като
изпълнителен директор в „С***" ООД и „С***“ ЕООД, като е отказал достъп на вещото
лице за събиране на данни за имущественото му състояние и на осн. чл. 161 от ГПК Съдът е
приел за установено, че имущественото му състояние е такова, което без трудности би му
позволило да заплаща издръжка в претендирания размер за всяко едно от двете деца. Съдът
приема, че ответникът може да реализира доходи над средните за страната от около 3000 лв.
и има възможност да изплаща издръжка в по-голям размер. Обстоятелството, че няма
реални данни за доходите му не е определящо към преценката за размера на издръжката, тъй
като стандарта му на живот, който се установи, че има, не отговаря на доходите, които е
заявил по делото от 700 лв. месечно, а съдът следва да определи издръжките съобразно
нуждите на децата и възможностите на двамата родители. Видно от представените писмени
и гласни доказателства за разходи на майката за битови условия, отопление и ежедневни
нужди относно двете деца, както и предвид специалните им нужди от психолог, логопед,
уроци и др., към момента сумата за издръжка, която те получават от баща си не е
достатъчна. Това обуславя изменение на издръжката в размер – от 175 лв. на 350 лева
месечно, като за разликата до претендирания размер от 400 лв. следва да се отхвърлят
исковете като недоказани.
Ответника следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 504 лева. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски, за които е представен договор за
правна помощ по делото за сумата 800 лв., от която дължи сумата 700 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
5
По изложените съображения и на основание чл. чл. 59. ал. 9 и чл. 150 от СК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка определен с решение № 429/14.06.2021 г.
по гр.д. № 2470/2021 г. на Районен съд Русе, която М. М. П., ЕГН ********** се е
споразумял по реда на чл. 127 ал. 1 от СК да заплаща на малолетните си деца М. М. П.,
роден на 27.07.2009 г. и К. М. П., родена на 06.03.2013 г., от гр. Русе чрез тяхната майка и
законен представител Й. Г. Д., ЕГН **********, като:
УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка на детето М. М. П. ЕГН ********** и
на К. М. П., ЕГН **********от по 175 лева на по 350 лева, за всяко едно от двете деца,
считано от датата на завеждане на делото 27.04.2022 г, която да се заплаща чрез тяхната
майка Й. Г. Д., ЕГН **********, по посочена от нея банкова сметка, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********да заплати по сметка на РРС сумата 504 лева
държавна такса върху присъдените издръжки.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д., ЕГН **********
сумата 700 лв. за разноски, съразмерно с уважената част.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6