Решение по дело №87/2013 на Административен съд - Кърджали

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер		година	13.05.2013	град			Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският		административен съд					състав
На	17.04.2013	година					2013
В  публично  заседание  и  следния  състав:
Председател:				ВИКТОР  АТАНАСОВ
Членове:				ПЕНКА  КОСТОВА  МАРИЯ  БОЖКОВА
Секретар		М.  Б.
Прокурор		Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
Като  разгледа  докладваното  от						съдията  Виктор  Атанасов
Кас.  Адм.  Нак.  Дело		номер	87		по описа за		2013	година,

и  за  да  се  произнесе,  взе  предвид  следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

            Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк.Ивета Асенова Иванова – процесуален представител на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/ – град София, против Решение №4 от 14.02.2013 година, постановено по НАХДело №282/2012 година по описа на Момчилградския районен съд, с което решение е отменено наказателно постановление №РЦ-28 от 17.09.2012 година, издадено от началник отдел Регионален център „РК” Централна България - град Пловдив към ИАРА – София.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че това е така, защото АУАН бил съставен при наличието на изискуемата се от закона пълнота относно времето и мястото на извършване на нарушението, налице била яснота и относно нарушената правна норма, посочена в АУАН, която съответствала на записването в НП и при пълна идентичност в описанието на нарушението от фактическа страна между АУАН и НП. Според касатора, по делото не било констатирано нарушение на чл.53 от 3АНН, нарушението било установено по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Налице била неоснователност на становището на съда относно необходимостта от установяване на вида риболов извършван от нарушителя - стопански или любителски, като жалбодателят бил осъществил състава на нарушението по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, тъй като на 29.06.2012 год., в землището на село Гургулица, местността "Буюк дере", находяща се до язовир "Студен кладенец", е извършвал риболов с техническо средство и съоръжение за електроулов. Според касатора, това, че не било посочено в акта дали риболовът е стопански или любителски, не било съществено, тъй като законът санкционирал и двата вида риболов, като водещото в случая било дали този риболов се извършва със средствата, посочени в нормата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА и затова следвало да бъде направен извод, че същият е извършил нарушение по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА. Твърди, че правилно наказващият орган е приложил тази санкционната норма, предвиждаща и наложеното от него наказание, като сочи, че при определяне размера на санкцията за това нарушение, наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, съобразил е степента на обществена опасност на деянието и дееца, за когото няма доказателства да е наказван друг път за подобно нарушение, като е наложил наказанието „глоба" в посочения размер. Счита, че от събраните по делото доказателства, по безспорен начин се доказва, че Е.К.Е. е осъществил състава на нарушение по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, поради което и моли съда да отмени постановеното съдебно решение, като се произнесе по съществото на спора и потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно, наказателно постановление №РЦ-28/17.09.2012 год., издадено от началник отдел Регионален център „РК” Централна България - град Пловдив към ИАРА – София.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - началник отдел Регионален център „РК” – Централна България - Пловдив към ИАРА – София, не се явява и не се представлява.

            Ответникът по касация – Е.К.Е. ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв.Ел.П. *** е постъпила писмена молба, в която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и становище, че обжалваното решение на Районен съд - Момчилград е правилно и законосъобразно, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Със същата моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Момчилградския районен съд, като моли също да се имат предвид и изложените от нея съображения при първоинстанционното разглеждане на делото. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че решението на Районен съд – Момчилград е правилно и законосъобразно, постановено при правилно изясняване на обстоятелствата по делото, които имат значение за решаването му. Счита, че не е установено по категоричен и безспорен начин, че е извършено административното нарушение, за което е издадено атакуваното наказателно постановление и че районният съд, като е отменил това наказателно постановление, е приложил правилно материалния закон. Предлага да бъде поставено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд - Момчилград.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

           От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и е свързано с неправилно прилагане на материалния закон, т.е. представлява нарушение на материалния закон.

            Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

            С обжалваното Решение №4 от 14.02.2013 година, постановено по НАХДело №282/2012 година, Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление наказателно постановление №РЦ-28 от 17.09.2012 година, издадено от началник отдел Регионален център „РК” – Централна България - Пловдив към ИАРА - София, с което, на основание чл.74, ал.1 и чл.91, ал.4  от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/, на Е.К.Е. ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание “глоба”, в размер на 2000/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА и с което, на основание чл.90, ал.2 от ЗРА, във връзка с чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, е постановено Е.К.Е. *** да заплати обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси, в размер на 7.80/седем лв. и осемдесет ст./ лева и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на Държавата, на 2/два/ броя кепчета за риба с една сменяема дръжка, 7 метра кабел към кепчетата, 4 метра висящ кабел от лодката към водата, 8 метра кабел, акумулаторна батерия “CS3” 12V/17 a.h., 1/един/ брой техническо устройство за електроулов, 1/един/ брой пластмасова лодка и 1/един/ брой двигател за лодка, марка „Меркюри”, 10 к.с. 

         При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

За да постанови своя съдебен акт, Момчилградският районен съд е събрал всички необходими доказателства, и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на датата 29.06.2012 год., свидетелите Мирослав Янев и Васил Дончев били в землището на село Гургулица, местността „Буюк дере”, находяща се до яз.”Студен кладенец”. Около 15.00 часа двамата забелязали в язовира лодка, в която били жалбоподателят Е.Е. и св.Юсуф Байрам. С помощта на бинокли, свидетелите Янев и Дончев наблюдавали движението на лодката и действията на двете лица в нея. Жалбоподателят бил на носа на лодката, а св.Байрам управлявал същата. Около 10 минути след това жалбоподателят извадил с кепче една риба, а освен това, свидетелите забелязали, че от кепчето виси кабел. Свидетелят Янев сигнализирал за това в офиса на ИАРА в град Кърджали, като сигналът е бил приет от свидетелите Петко Христов и Сабри Сюлейман, и двамата служители в ИАРА – град Кърджали. Последните двама свидетели минали през РУ ”Полиция” – град Кърджали, откъдето взели св.Васил Демерджиев – полицай в РУ „Полиция” – град Кърджали, след което тримата с лодка се насочили към местността „Буюк дере”. При пристигане в посочената местност тримата свидетели установили, че лодката, в която се намирали нарушителят Е. и св.Байрам се насочила към садковото стопанство, находящо се в същата местност. След като излезли на брега свидетелите установили, че в лодката имало 1/един/ брой шаран, кепчета, кабели, акумулатор и устройство за електроулов. Свидетелят Петко Христов, в присъствието на свидетелите С.Сюлейман, В.Дончев, М.Янев и В.Демерджиев, съставил АУАН №0014714/29.06.2012 год. срещу жалбоподателя Е.Е. за това, че на 29.06.2012 год., към 15.30 часа, в язовир ”Студен Кладенец”, в местността „Буюк дере”, извършва електроулов на риба в нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, с техническо устройство и съоръжение за електроулов. Посочено било, че уловът е започнал в 15.30 часа и завършил към 16.50 часа, като по време на улова бил уловен 1 брой шаран. Със съставения АУАН, също така, били иззети 2 броя кепчета с една сменяема дръжка, 7 метра кабел към кепчетата, 4 метра висящ кабел от лодката към водата, 8 метра кабел, акумулаторна батерия, устройство за електроулов, 1 брой шаран с дължина 43 см. и тегло 1.300 кг., 1 брой пластмасова лодка и 1 брой двигател за лодка, марка „Меркюри” с мощност 10 конски сили. Препис от АУАН бил връчен на място на жалбоподателя Е..

Въз основа на този АУАН и при тези обстоятелства, началникът на отдел Регионален център „РК” Централна България - град Пловдив на ИАРА - град София издал наказателно постановление №РЦ-28 от 17.09.2012 год., с което на Е.К.Е. *** - ответник в настоящото производство, на основание 74, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА, във вр. с чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси било постановено Е.Е. да заплати обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси, в размер на 7.80 лева, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА било постановено отнемане в полза на държавата на 2 броя кепчета за риба с една сменяема дръжка, 7 метра кабел към кепчетата, 4 метра висящ кабел от лодката към водата, акумулаторна батерия „CS3” 12V/17ah, 1 брой техническо устройство за електроулов, 1 брой пластмасова лодка и 1 брой двигател за лодка, марка „Меркури”, с мощност 10 к.с.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд е установил от приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Сюлейман, П.Христов, В.Демерджиев, М.Янев, В.Дончев, Ю.Байрам, Б.Николов, Р.Гъдов, Ст. Хаджимоллов и Вл.Янев.         

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Посочил е, че разпоредбата на чл.57 от ЗАНН регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко едно наказателно постановление, като в т.5 от същата разпоредба било посочено, че НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като точното описание на нарушението било задължителен реквизит от НП и същото следвало да бъде описано с обективните и субективните му признаци. Съдът е приел, че в настоящия случай АНО не е изпълнил задълженията си, вменени му от разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото, като нарушена разпоредба била посочена чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, която, съгласно редакцията й към 29.06.2012 год., гласяла, че се забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл.3, ал.1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления - електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов. Според съда, в наказателното постановление не било посочено какъв риболов е осъществил жалбоподателя – стопански или любителски, а така също така липсвало описание на техническото средство и претендираното съоръжение за електроулов. Тези нарушения, според съда, били от категорията на съществените, тъй като нарушавали правото на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен и съответно да упражни правата си в пълен обем.

На следващо място съдът е приел, че нарушението не е доказано по един безспорен и категоричен начин, като е посочил, че процедурата по установяването на административни нарушения, издаването на наказателни постановления и тяхното обжалване, била уредена в ЗАНН, а за неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препращал субсидиарно към приложение на разпоредбите на НПК, както и че в производството по обжалване на наказателни постановления, административно-наказващият орган бил този, който поддържал адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване лежала върху този наказващ орган, като съгл. разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност била лична. Според съда, с оглед тежестта на доказване в административно наказателното производство, по делото липсвали доказателства относно факта, дали претендираното техническо устройство е било в работен режим, дали същото е било изправно и годно за употреба и какъв е бил ефекта от неговата употреба върху рибния ресурс. Според районния съд, в случая наказващият орган не бил изследвал тези обстоятелства съобразно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, което довело до издаване на наказателното постановление, при  недоказаност на нарушението. По изложените съображения съдът е намерил наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което с обжалваното решение го е отменил изцяло.

          Касационната инстанция в настоящия състав намира за неправилни и незаконосъобразни тези изводи на въззивния съд, както и крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление. Не се споделя най-напред извода, че било допуснато съществено нарушение, поради непосочване в АУАН и в НП на вида риболов, който е извършвал нарушителя със съоръжението за електроулов. Посочената като нарушена разпоредба на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, в действащата й към момента на извършване и установяване на нарушението редакция, забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл.3, ал.1 с електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов. По делото не се спори, че язовир “Студен кладенец”, в който е извършено нарушението, представлява обект по чл.3, ал.1 от ЗРА и по-конкретно такъв по чл.3, ал.1, т.2 от закона, като анализът на разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА ясно показва, че в такива водни обекти е забранено извършването и на двата вида риболов – и стопански, и любителски, с електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов. Освен това, санкционната норма на чл.74, ал.1 от ЗРА, на основание която, с обжалваното наказателно постановление, е наложено административното наказание „глоба”, не предвижда някакви различни по вид или по размер наказания за извършването на стопански или любителски риболов с електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов. В приложимата й към момента на извършване и установявяне на нарушението редакция, тази санкционна норма е предвиждала, че „Който лови риба и други водни организми с отровни, упойващи или взривни материали, вещества и средства в нарушение на чл.35, ал.1, т.1 и т.2, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.”, т.е. в същата не е направено разграничение относно обстоятелството, дали риболовът, който се извършва в нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от с.з., е стопански или любителски риболов, тъй като извършването и на двата вида риболов в нарушение на разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 се наказва с едно и също по вид наказание – „глоба”, като освен това, минималния - 2000 лева, и максималния размер - 4000 лева, на това наказание също са едни и същи и за двата вида риболов, извършван в нарушение на посочената норма. Ето защо, по изложените съображения, настоящият състав намира, че непосочването в АУАН и в НП на обстоятелството, какъв риболов в случая е извършвал нарушителят Е. с техническото устройство и съоръжение за електроулов, дори и да е някакво нарушение на процесуалните правила, то по никакъв начин не е от категорията на съществените, т.е. то не е такова, което да нарушава правото на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му се налага административното наказание, а още по-малко може да е такова, което да му попречи да осъществи правата си и най-вече правото си на защита в пълен обем. На следващо място, не се споделя и извода, че такова съществено нарушение на процесуалните правила било и липсата на описание на техническото средство и претендираното съоръжение за електроулов. Действително, в описателната част на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, е посочено само, че електроуловът на риба в нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, е извършен с техническо устройство и съоръжение за електроулов, т.е. употребена е законовата формулировка за описание на средството и приспособлението, с което е извършено нарушението, но тук следва да се посочи, че в съставения на място на 29.06.2012 год., при установяването на нарушението, АУАН №А 0014714, много ясно и в предостатъчна степен конкретно са описани всички детайли и компоненти на съоръжението за електроулов, които са иззети с този АУАН, като включително са описани използваната акумулаторна батерия с посочване на точния й волтаж и ампераж, дължината в метри на всички отделни части на използваните кабели, както и коя част от тях за какво е била приспособена, броя на кепчетата с метална дръжка, вида на използваната лодка, марката и мощността на двигателя, с който е била задвижвана и т.н. По абсолютно същия начин, много ясно и конкретно, всички тези компонентни и детайли на използваното съоръжение за електроулов са описани и в процесното наказателно  постановление, в частта му, с която същите, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, се отнемат в полза на държавата. При това положение, липсата на такова подробно описание на използваното от нарушителя Е. съоръжение за електроулов и в описателната част на наказателното постановление, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му се налага административното наказание или да му попречи да осъществи правата си, в т.ч. и правото на защита, в техния пълен обем. Тук следва да се посочи, че отмяна на наказателното постановление се налага тогава, когато в извънсъдебната фаза на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или такива отклонения от правните предписания, които са довели до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере фактическите или правните рамки на вмененото му административно нарушение или пък които водят до ограничаване възможността на контролиращите съдебни инстанции да формират еднозначни изводи относно волята на наказващия орган по фактите или по приложимия закон. Така, сред възможните процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, които могат да се явят основание за отмяната му, може да се посочи и липсата на който и да е било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал.1, т.1 - т.7 от ЗАНН или такова описание на нарушението, което не позволява на страните или на контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен начин и категоричен начин волята на наказващия орган. Посочените по-горе нарушения, касаещи всъщност единствено описанието на нарушението, които според въззивния съд се явявали такива от категорията на съществените, според настоящия съдебен състав на касационната инстанция по никакъв начин не могат да бъдат приети като такива, тъй като по никакъв начин не са затруднили наказаното лице да разбере какво е вмененото му административно нарушение, нито пък са му попречили по някакъв начин да организира напълно адекватно и в пълен обем правото си на защита, включително и до сочи доказателства и да прави доказателствени искания в своя защита, което всъщност и е направено от негова страна.                 

На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя и извода на въззивния съд за недоказаност на нарушението по безспорен и категоричен начин, т.е. свързано според мотивите на въззивния съд, с липсата на доказателства относно обстоятелствата, дали използваното техническо устройство е било в работен режим, било ли е изправно и годно за употреба и относно обстоятелството, какъв е бил ефекта от неговата употреба върху рибния ресурс. По делото са събрани достатъчно гласни доказателства в тази насока и най-вече такива са показанията на свидетелите М.Янев, В.Дончев и Ю.Байрам – преки очевидци на извършеното нарушение, дадени в съдебно заседание на 06.12.2012 год., които показанията са еднопосочни и непротиворечиви, а и взаимно допълващи се и от които се изясняват по един много категоричен начин, както мястото на извършване на нарушението, дори нещо повече – в показанията си първите двама свидетели ясно и точно описват маршрута на движение на лодката, с помощта на която е извършван електроулова из т.нар. залив „Буюк дере” на язовир „Студен кладенец”, установяват времето, през което е осъществяван от нарушителя този електроулов, като в тези показанията свидетелите описват и механизма на извършване на самото нарушение, а именно - че св.Юсуф Байрам е управлявал лодката, а наказаното лице – Е.Е., е извършвал електроулова, като е пуснал кабел във водата и периодично е потапял и кепче, също свързано със син на цвят кабел, във водата. Свидетелите са категорични в показанията си, също така, че известно време след като са наблюдавали движението на лодката из залива и извършваните от нарушителя Е. манипулации и действия с кабелите и кепчето, последният е извадил именно с помощта на кепчето и една риба, за която се установява, че е описания в АУАН и в НП шаран, с тегло 1.3 кг., която риба е намерена в лодката при излизането й от водата от актосъставителя – св.П.Христов и свидетеля по акта - С.Сюлейман, и двамата служители от сектор „Рибарство и контрол” – град Кърджали към ИАРА – София и съответно е описана и иззета със съставения на място АУАН. Следва тук да се посочи също, че трима от тези свидетели: П.Христов – актосъставител, С.Сюлейман и М.Янев, в показанията си са категорични, че по намерения в лодката, с която нарушителят Е. се е придвижвал из залива, шаран, с тегло 1.3 кг., не е имало никакви следи от риболовна кукичка или въобще следи от това тази риба да е била уловена с въдица или мрежа, като тези трима свидетели, както и св.В.Дончев и св.В.Демерджиев, в показанията си са абсолютно категорични, че в лодката не е имало други уреди и приспособления за риболов – било то въдици или мрежи, като в нея са били намерени, в предната й част, един акумулатор, едно устройство – трансформатор на ток, различни по дължина кабели и двете кепчета, които не са били събрани. Анализът на тези гласни доказателства – показанията на петимата свидетели, трима от които всъщност преки очевидци на извършеното от Е.Е. нарушение, по един много ясен, безспорен и категоричен начин установяват, че използваното техническо устройство и съоръжения към него за електроулов са били изправни и годни за употреба, а и че именно с него е била уловена и намерената и иззета риба – описания в АУАН и в НП шаран, с тегло 1.3 кг., което пък е достатъчно убедително доказателство за това, че техническото устройство и съоръженията и приспособленията към него са били в работен режим и именно те са били използвани за извършването на електроулов от нарушителя Е., на описаното място и време, като тук може да се упомене, че теоретично не е невъзможно, но практически почти невероятно, намереният в лодката и иззет и описан в АУАН и в НП шаран да се е заблудил и сам да е изскочил от водата и да е паднал в лодката, в която се е намирал нарушителят Е.Е..                   

Тук, за пълнота на изложението следва да се посочи, че фактът на осъщественото от Е. нарушение – извършване на риболов с техническо устройство и съоръжения за електроулов на описаното място и време, в нарушение на забраната по чл.35, ал.21, т.2 от ЗРА, не може да опровергае от показанията на разпитаните в съдебно заседание на 10.01.2013 год. други четирима свидетели – Б.Николов, Р.Гъдов, Ст.Хаджимоллов и Вл.Янев, доведени и допуснати до разпит по искане на процесуалния представител на наказаното лице Е.Е.. В тези показания същите твърдят, че по различно всеки от тях е посещавал намиращото се в същата местност/залив/ „Буюк дере”, на язовир „Студен кладенец”, садково стопанство, в което се отглеждала риба за продажба и са си закупували риба от там, като и четиримата твърдят, че рибата, намираща се и отглеждана в садките, е била изваждана на повърхността на водата от работници от това садково стопанство именно с помощта на съоръжения – уред и кабели, които били потапяни във водата, след което рибата излизала на повърхността, а след това те си избирали риба и я заплащали. Дори и да се приеме, че тези показания в някаква степен са достоверни, те не опровергават и не оборват констатациите в съставения АУАН, както и не оборват и не опровергават останалите събрани в хода на производството по делото доказателства, т.к. от тях по безспорен начин се изяснява, че нарушителят Е. е извършвал риболова с техническото устройство и съоръжения за електроулов не вътре в самите садки, а почти из цялата акваторията на целия залив в тази местност „Буюк дере” на язовир „Студен кладенец”.

По отношение на довода на въззивния съд за това, че АНО не бил посочил какъв е бил ефекта от употребата на техническото устройство и съоръженията за електроулов върху рибния ресурс, настоящия състав намира, че това обстоятелство в случая е ирелевантно, т.к. посочената в АУАН и в НП като нарушена от наказаното лице Е.Е. разпоредба на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА забранява въобще стопанския и любителския риболов с технически устройства и съоръжения за електроулов в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА, без тази забрана да е обвързана по някакъв начин или да е в някаква зависимост от ефекта, т.е. от щетите, които във всеки конкретен случай този вид риболов, т.е. електроуловът, нанася на рибния ресурс, а освен това, и санкционната норма на чл.74, ал.1 от ЗРА не обвързва размера на наказанието с причинените от извършването на електроулова щети на рибния ресурс.   

Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, настоящият касационен състав намира, че се явяват основателни доводите и оплакванията, инвокирани в подадената против решението касационна жалба от началник отдел Регионален център „РК” – Централна България - Пловдив към ИАРА – София и е налице твърдяното касационно основание за отмяна на обжалваното решение, като Административен съд - Кърджали намира, че обжалваното решение на Районен съд - Момчилград е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/ и чл.222, ал.1, във вр. с чл.221, ал.1 от АПК и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

Р     Е     Ш     И  :

       

             ОТМЕНЯ Решение №4 от 14.02.2013 год., постановено по НАХД №282/2012 год. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №РЦ-28 от 17.09.2012 година, издадено от началник отдел Регионален център „РК” – Централна България - Пловдив към ИАРА – София, с което, на основание чл.74, ал.1 и чл.91, ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/, на Е.К.Е. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 2000(две хиляди) лева, за извършено нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА и с което, на основание чл.90, ал.2 от ЗРА, във връзка с чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, е постановено Е.К.Е. *** да заплати обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси, в размер на 7.80(седем лв. и осемдесет ст.) лева и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на Държавата, на 2/два/ броя кепчета за риба с една сменяема дръжка, 7/седем/ метра кабел към кепчетата, 4/четири/ метра висящ кабел от лодката към водата, 8/осем/ метра кабел, акумулаторна батерия “CS3” 12V/17a.h., 1/един/ брой техническо устройство за електроулов, 1/един/ брой пластмасова лодка и 1/един/ брой двигател за лодка, марка „Меркюри”, с мощност 10 к.с. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

      

                                                                                                 2.