Р Е Ш
Е Н И Е № 92/19.6.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на девети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 79 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 и следв. от АПК по жалба от „Гр. 92“ЕООД, със седалище и
адрес на управление:гр.*, ул.***, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П.П., чрез пълномощник адв.П.С.П. ***,
със съдебен адрес:***, *, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-26-0364160/19.02.2020г. на Началник отдел„Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски
обект–кафе-сладкарница „Гр.“, находящ се в гр.*, ж.к.***,
стопанисван от „Гр. 92“ЕООД, с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за
срок от 14(четиринадесет) дни. Мярката е наложена за това, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект – при проверка, за която е съставен протокол сер.АА№0364160/17.02.2020г. е констатирано неиздаване на
фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта ФУ нито ръчна касова
бележка от кочан при плащане на напитки на обща стойност 18.12лв., заплатена в
брой от проверяващия екип, с което е нарушен състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13
декември 2006г. на МФ.Твърди се неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаване на заповедта и
несъответствие на същата с целта на закона.Конкретно се сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗДДС установяването на нарушенията по този
закон и на нормативните актове по прилагането му се извършва по реда на ЗАНН, а
не по реда на ДОПК, като към момента на издаване на заповедта няма съставен
АУАН и не е инициирано административно-наказателно производство. Мярката се
счита за несъразмерна по чл.6 от АПК с оглед продължителността на срока за
прилагането й.Ежегодно управителят издава заповед, с която разпорежда на
служителите стриктно изпълнение на Наредба №Н-18, в тази връзка еднократното
неиздаване на касова бележка от обслужващия сервитьор е нарушение на тази
заповед. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „Гр. 92“ ЕООД гр.
Ямбол, редовно призован, се представлява от адв. П.П. ***, редовно упълномощен. Моли, предвид подробно
изложените в жалбата съображения, както и приетите по делото доказателства,
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за налагане
на ПАМ и да присъди на доверителя му направените по делото разноски в общ
размер на 350 лева, съгласно списъка на разноските, приложен към жалбата.Представя
допълнителни съображения в писмени бележки.
Ответната страна НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“
– Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, редовно призован,
се представлява от главен юрисконсулт в ТД на НАП – Бургас Д.И.-К.,
редовно упълномощена.Моли съдът да приеме жалбата за неоснователна и
недоказана.Счита за безспорно, че в хода на направената от органите по
приходите контролна покупка на стойност 18.12 лева не е издаден фискален касов
бон към момента на извършване на плащането в брой, което е нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., като без значение е фактът дали е
извършено пряко от представляващия дружеството или негов служител. Действайки
при условията на обвързана компетентност, съответният административен орган
правилно е наложил ПАМ на дружеството, реализирайки неговата обективна безвиновна отговорност.Моля да се вземе предвид и
обстоятелството, че извършената продажба изобщо не е фискализирана,
нито към момента на издаване на ПАМ, нито по делото са представени
доказателства да е издаден фискален касов бон, съобразно сочената по-горе
наредба, а видно от справката, представена в
съдебно заседание, приложеното към жалбата Удостоверение за липса на
задължения от 19.02.2020 г., е поискано за целите на настоящото оспорване и то
след заплащане на същата дата на дължимите, посочени в заповедта, публични
задължения. Изложените в жалбата аргументи за липса на образувано и проведено
административно-наказателно дело намира за неоснователни, тъй като тези
обстоятелства са ирелевантни досежно
законосъобразността и правилността на оспорваната ПАМ. Това са две различни
производства, необусловени едно от друго.С оглед изложено, моли да се постанови
съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на „Гр. 92“ ЕООД срещу атакуваната
ПАМ като неоснователна и се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-26-0364160/19.02.2020г. на
Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект–кафе-сладкарница „Гр.“, находящ се в гр.*, ж.к.***, стопанисван от „Гр. 92“ЕООД, с
ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.Заповедта
е връчена срещу разписка на 20.02.2020г. на представляващия дружеството – управителя
В.П.П.. Жалба против заповедта от името на
дружеството, стопанисващо обекта, спрямо който е наложена мярката запечатване и
забрана за достъп, е подадена до Административен съд Ямбол чрез
административния орган с вх.№ИТ-00-1969/04.03.2020г. и е регистрирана в съда с
вх.№602/05.03.2020г.. С оглед на това съдът счита, че жалбата е допустима за
разглеждане, като депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от
издадения административен акт, в рамките на 14-дневния срок за оспорването му
пред съда.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Съдът дължи проверка за наличие на основанията за
оспорване по чл.146 от АПК, всяко от които може да обуслови отмяна на
обжалвания административен акт.
Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-26-0364160/19.02.2020г. на Началник отдел„Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви
от фактическа и правна страна, съдържа ясна разпоредителна част. Подписана е от
длъжностно лице в структурата на НАП с възложени контролни функции по чл.186 от ЗДДС, което е удостоверено по делото с представените Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.1018г. и Заповед №2106/30.03.2018г., двете на Изпълнителния
директор на НАП.
Заповедта е
основана на извършена проверка от органи по приходите на 17.02.2020г. в
търговския обект – кафе-сладкарница „Гр.“, находящ се
в гр.*, ж.к.***, стопанисван от „Гр. 92“ЕООД, с ЕИК *********, за която е
съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 364160/17.02.2020г.,
подписан от проверяващите инспектори по приходите и от К.Г.Я.(сервитьор) и В.Г.С.(барман-сервитьор),
присъствали по време на проверката. Началникът на отдел "Оперативни
дейности", гр.Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП е приел за установено от проверката, че при извършена от проверяващите
контролна покупка на напитки на обща стойност 18.12лв., заплатена в брой от
проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от
монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от
кочан при плащането на стоките.Плащането е било прието от К.Г.Я.(сервитьор).След
легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен
финансов отчет № 0032488/17.02.2020г., от който е видно, че продажбата не е
отразена като регистрирана. Прието е, че от страна на „Гр. 92“ЕООД, с ЕИК *********
е нарушен редът и начинът за издаване на съответен документ за продажба и това
е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – основание за прилагане на
ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. На основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на
търговския обект–кафе-сладкарница „Гр.“, находящ се в
гр.*, ж.к.***, стопанисван от „Гр. 92“ЕООД, с ЕИК *********, и забрана за
достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.
При горните установявания съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената
писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.Заповедта е
издадена и на валидни правни основания – за констатирано нарушение по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, при упражнено правомощие по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС(за
запечатване на обекта), в тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана
достъпа до обекта).Определеният срок за прилагане на ПАМ – 14 дни, е в рамките
на законоустановения с разпоредбата на чл.186, ал.1
от ЗДДС срок до 30 дни.
Не е спорен фактът, че за извършената покупка не е
била издадена касова бележка от наличното в търговския обект ФУ. При издаване
на акт като процесния, органът действа в условия на
обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи
ПАМ.Същевременно, разполага с оперативна самостоятелност по отношение на
решението му относно продължителността на срока на принудителната административна
мярка. С процесната заповед се постановява
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни,
при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В заповедта има изложени
съображения за определената продължителност на срока като са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност.Сочи се, че вредата от нарушението е в размер на дължимия
корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби,
налице е висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на нарушението във времето, деянието показва поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина.По отношение на
съразмерността на срока се посочва, че същият е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният срок
от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, като определен
към средния от законово определения максимален срок, не отговаря на тежестта на
нарушението, както и не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане
на ПАМ, поради което и процесната заповед се явява
незаконосъобразна по този довод. Жалбоподателят е представил две заповеди с
№1/2.01.2019г. и с №1/2.02.2020г., с която са запознати всички служители в
търговския обект, в т.ч. и сервитьорът, който не е издал касова бележка, като
изрично в заповедите е разпоредено стриктно спазване
на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. , в т.ч. и задължението за регистриране и отчитане на
продажбите на стоки в търговския обект.В тази връзка не може да бъде
споделен конкретният мотив на
административния орган, че създадената организация на работа позволява част от
оборота да не се отчита през фискалното
устройство. Не може да бъде споделен и доводът за наличие на непогасени
публични задължения в размер на 278.31лв. към 18.02.2020г. като основание за
продължителността на срока на мярката, както и твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че същите са били погасени за целите на
настоящото оспорване.Жалбоподателят представи Удостоверение изх№280202000039252/19.02.2020г.
от НАП, ТД-Бургас, офис Ямбол, за това, че търговецът няма задължения.Видно от разписката
за връчване на процесната заповед(на 20.02.2020г.)
задълженията са били погасени преди да е връчена заповедта, те представляват дължими
вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ само за един месец, били са дължими
към 01.02.2020г., поради което необосновано е да се приеме, че сериозно би могъл да се увреди фиска.Не може да се сподели и третият конкретен довод, че
наличието на касова разлика 24.02лв. между наличните в касата и маркираните
чрез ФУ парични средства се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е
индиция за системно неизползване на касовия апарат. В
тази стойност се включва неотчетената покупка на напитки за 18.12лв., при което
остатъкът от 5.90лв. не сочи непременно за системно неизползване на касовия
апарат. Предвид вида на търговския обект – кафе-сладкарница и обичайната
практика на сервитьорите да се оставя ресто като бакшиш, тази разлика по-скоро
е такъв обичаен бакшиш, предвид и факта, че според дневния финансов отчет към
9.55ч., обслужени са били осем клиенти. В този смисъл съдът счита извода за
системност на нарушението като формиран без да почива на достатъчно конкретни
факти. В случая, за да обоснове несъразмерност на мярката, жалбоподателят се
позовава и на последните указания на НАП от 04.06.2020г., с които се внася конкретира досежно критериите за
определяне срока на ПАМ. Указанията са оповестени и публично достъпни на сайта
на НАП:
file:///C:/Users/user/Documents/2018/2019/Решения/Oбщо_становище_ПАМ_2020_01.06.2020.pdf
Според тези
указания при определяне на
продължителността на срока на ПАМ следва да се съблюдават критериите: тежест на
извършеното нарушение; повторност; цялостно поведение
на търговеца(наличие на предходни нарушения и наказания, установени задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в сила ревизионен акт,
наличие на задължения в голям размер,
системно неизпълнение на задължения за период 12 месеца преди текущия,
установена значителна разлика в касовата наличност). В случая нито е налице повторност, нито поведение на търговеца от вида на
изброеното по-горе, при което срок от 14 дни на продължителност на мярката
съдът счита за несъразмерен. Продължителността на административната мярка
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане. Несъмнено налагане на ПАМ е установено от законодателя правно
средство в защита на фиска, но предвид конкретиката на случая настоящият съд приема, че
преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения може да се постигне и при по-кратка продължителност
на срока от тази, която е определена от административния орган, а именно с
определяне на срок към минимум, а не към средния размер на 30-дневния
максимален срок, който срок ще е в пълно съответствие с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, без да
води до накърняване или засягане на правата на конкретния търговец повече от
необходимото. В заключение съдът приема, че определената продължителност на ПАМ
не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не
обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в
която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната
ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период от
четиринадесет дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и
неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не
съответства и на целта на закона.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед следва да се отмени.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва присъждане и на
направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв.
и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 350(триста и
петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-26-0364160/19.02.2020г. на Началник отдел„Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.София,
бул.“Княз Дондуков“№52, ДА ЗАПЛАТИ на „Гр. 92“ЕООД, със седалище и адрес на
управление:гр.*, ул.***, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П.П. направените разноски по делото за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв.,
общо на стойност 350(триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/
не се чете