Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1282, гр. Пловдив, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3724/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 494730-F524955/13.02.2020г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -гр.Пловдив, с което на „МЕРТИ-17“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Браниполе, “Дружба“ № 4,
представлявано от Х.Н.Ф., с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1
предложение четвърто от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник Г.К., който заявява, че
поддържа жалбата и моли Съда да отмени изцяло наказателното постановление. В
последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът не отрича извършеното
нарушение, но навежда доводи за технически проблеми с електронния подпис на дружеството при подаване на отчетните регистри по
електронен път. Алтернативно се поддържа
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се
сочи, че в процесния период дружеството не е
извършвало дейност.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП гр.Пловдив се представлява от юрк.Д.П.,
която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.10.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив била
извършена служебна проверка, при която било установено, че „МЕРТИ-17“ ЕООД,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване
на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период
01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. – до 14.10.2019 г., включително. Справката-декларация
за периода е била подадена по електронен път в ТД на НАП – Пловдив на
06.11.2019 г. и заведена с вх. № 16004109136/06.11.2019 г.
На 12.11.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив на „МЕРТИ-17“
ЕООД, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F524955, в присъствието на упълномощен представител на дружеството – Р.Г.П.,
която го подписала без възражения. Препис от акта й бил връчен на същата дата
срещу подпис. Актосъставителят М.Д.П. – инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, квалифицирала нарушението по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. В
срока по чл.44 от ЗАНН било подадено писмено възражение срещу съставения акт,
което било прието за неоснователно от административнонаказващия
орган /АНО/, който въз основа на АУАН издадал и
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят
М.Д.П., която заявява, че поддържа съставения акт. От показанията на свидетеля
се установява, че при изпълнение на изискванията на
чл.125 ЗДДС от дружество-жалбоподател са били изпратени два броя имейли на
електронния адрес на НАП, които обаче са били некоретни,
тъй като първият имейл не е бил подписан с електронен подпис, както и файловете
към него, а вторият имейл
изпратен до НАП-Пловдив бил подписан с електронен подпис, но не съдържал всички
необходими документи.
Показанията на актосъставителя
се подкрепят и разпитаната в качеството на свидетел Р.Г.П. – **** на „МЕРТИ-17“
ЕООД, която потвърждава, че не е успяла да внесе данните за дружеството поради
технически причини, вследствие на което подала данните на имейла на НАП, като
първия път получила отказ, а вторият път получила входящ номер за подадения
имейл, но след това получила обаждане от служителка към НАП, която е посъветвала
да подаде отново декларация, тъй като първите две не били отчетени. Така на 06.11.2019г.
справката-декларация за период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. била подадена за
трети път.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подборно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно
Заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП/, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби.
Съдът счита, че правилно
административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по
чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1
от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите
по чл. 159б. По силата на ал.5 от същия член декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото безспорно се установява, че „МЕРТИ-17“
ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП –
Пловдив справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.09.2019 г. –
30.09.2019 г. – до 14.10.2019 г. включително. С оглед характера на нарушението,
а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в
закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се
счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока, предвиден с чл. 125,
ал. 5 ЗДДС. В случая срокът за подаването на справката декларация по чл. 125,
ал. 1 ЗДДС за данъчен период месец септември 2019 г. е изтекъл на 14.10.2019
г., като правилно за дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена 15.10.2019
г. С
установеното неподаване в законовия срок на процесната
декларация е осъществен от обективна страна съставът на описаното в НП
административно нарушение. Този вид нарушения спадат към групата на т. нар.
"формални нарушения" /такива на просто извършване/, при които
фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици и е достатъчно изтичането на
определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се
реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде процесната декларация в посочения чл. 125, ал. 5 ЗДДС срок
- в случая до 14.10.2019 г. и с неспазването на този срок е осъществено
нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен
резултат. Жалбоподателят реално не
оспорва установеното нарушение, като твърди, че срокът е пропуснат по
технически причини – проблеми в електронната система и проблеми с електронния
подпис. В подкрепа на тези твърдения обаче, не се ангажираха доказателства, а
напротив, видно от съдържанието на първия изпратен имейл до официалният саит на НАП, той наистина е бил изпратен без да е подписан
с електронен подпис, за което свидетелства и заварената разпечатка от имейла, а
вторият имейл, който вече е бил подписан с електронен подпис не съдържа
необходимият набор от документи, тъй като видно от разпечатката на входирането на писмото в прикачените файлове липсват такива
за покупки и продажби. Отделно от това в хода на настоящото производство, тези
твърдения за нередности с електронното подаване на изискуемите документи са без
правно значение, доколкото в случая отговорността на дружеството е обективна.
Състава на цитираната по – горе правна норма визира формално по своя характер
административно нарушение и с факта на неспазване на предвидения срок за
подаване на справката-декларация е завършен фактическия състав на нарушението.
Ето защо съдът счита, че неподаването на отчетните регистри до 14.10.2019 г.,
включително представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. От
друга страна обстоятелството, че впоследствие е изпълнено задължението за
подаване на отчетните регистри в ТД на НАП гр. Пловдив със закъснение е
отчетено при определяне размера на имуществената санкция на жалбоподателя,
която е ориентирана към минималния предвиден в закона размер.
Според чл.125, ал.7 от ЗДДС,
декларациите по ал.1 и ал.2 на същия
член и отчетните регистри по ал.3 на същия член могат да се подават и по електронен
път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /съкр.ДОПК/. Разпоредбата на чл.102 от ДОПК предвижда, че
подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от
субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис; при
приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се
извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на
подателя с електронно съобщение; декларации, документи или данни, които не
съдържат надлежен електронен подпис, идентификация на подателя, единен
граждански номер на осигуреното лице, периода, за който се отнася информацията,
или не отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния
вид документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в
тридневен срок от получаването им.
В конкретния казус както се
посочи в първия имейл изпратен от дружеството документите не са били подписани,
а вторият имейл, макар и подписан не е съдържал данни за дневниците за покупки
и продажби, поради което и така извършеното електронно подаване на
справка-декларация за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. – до 14.10.2019 г. не е било прието, като едва когато са били
спазени всичли изисквания последната е била приета,
но това се е случило близо месец след крайният срок за подаването на
декларацията за данъчен период месец септември 2019 г.
Съдът намира, че в настоящия
случай не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Когато се
касае за нарушения на данъчното законодателство не може да се говори за
маловажен случай и малозначителност на деянието. След
като законодателят е предвидил, че при осъществяването на обективните признаци
на едно конкретно административно нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на определен правен субект, всякакви доводи като тези, че
справката - декларация по чл. 125 от ЗДДС за инкриминирания период е с нулева
стойност са неоснователни, като съдът не счита нарушението на жалбоподателя за
маловажно и не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, при условията
на който текст административнонаказващият орган може
да не наложи санкция на нарушителя, а само да го предупреди. За да е съставомерно конкретното административно нарушение на
данъчното законодателство не се изиска настъпването на вредни последици и
закона не държи сметка, какъв е данъчния период, за което не е изпълнено
съответното задължение, визирано в конкретния данъчен закон, продължителността
на просрочието - и при един ден, и при една година ще
е налице все нарушение на установения правов ред, при това при наличието на презюмираните общественоопасни
последици. Следователно съдът счита, че не е налице чл. 28 от ЗАНН, тъй като
вмененото на жалбоподателя нарушение е такова на простото извършване и при
осъществяването му не е необходимо да настъпят вредни последици. Законът е
предвидил при неспазването на срокове, поведението на съответното лице да се
санкционира без оглед на това какъв е срокът на закъснение, който в случая не е
няколко дни, а близо месец. Това е направено с оглед стимулиране спазване на
данъчната дисциплина от страна на данъчните субекти. В съответствие с тази
отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените
Закона относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде
налаган като наказание. В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна
на жалбоподателят е засегнало държавната политика по проследяване на данните за
начислен данък върху добавената стойност и тези за упражнено право на данъчен
кредит, имащи пряко отношение към фиска. Ето защо
обществената опасност на извършеното нарушение е с достатъчен интензитет, за да
се приеме, че същото не представлява маловажен случай и подлежи на
санкциониране по административен ред.
При извършената служебната
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на наказателното постановление.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.
27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид
това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 494730-F524955/13.02.2020г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -гр.Пловдив, с което на „МЕРТИ-17“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Браниполе, “Дружба“ № 4,
представлявано от Х.Н.Ф., с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1
предложение четвърто от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „МЕРТИ-17“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Браниполе, “Дружба“ № 4 ДА
ЗАПЛАТИ на ТД на НАП -гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.