Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 26.11.2019 год.
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 44
по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 от ГПК.
Със съдебно решение
от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 21396/2017 г. по описа на СРС съдът отхвърля
предявения от "Б.2." ЕООД, ЕИК ********срещу В.А.И., ЕГН **********
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1 ,пр.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер
на 36,16 лева - главница за отчетен
период 02.09.2013 г. до 31.01.2014 г. по договор за телекомуникационни услуги
от 12.06.2017 г., сключен между В.А.И. и „Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от
решението е останал ищецът "Б.2." ЕООД, който в законоустановения
срок е подал въззивна жалба. В същата се твърди, че съдът неправилно е приел,
че в рамките на първоинстанционното производство не е съумял да установи пред
съда, при условията на пълно и главно доказване, че процесното вземане е
възникнало в неговия патримониум, както и че не
доказал действителното предоставяне на услугата, за която се претендира
да се дължи претендираната сума. Иска се настоящият съд да отмени решението
като неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В законоустановения
срок въззиваемата страна на е подала отговор на въззивната жалба и не излага
становище в съдебно заседание.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира
следното:
Видно от
представените доказателства първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване, че В.А.И. дължи на "Б.2." ЕООД
вземане в размер на 36,16 лева - главница
за отчетен период 02.09.2013 г. до 31.01.2014 г. по договор за телекомуникационни
услуги от 12.06.2017 г., сключен между В.А.И.
и „Б.Т.К.“ ЕАД, прехвърлено с договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 19.10.2016 г. до окончателното
й изплащане.
По делото е
представен договорът, по силата на който „Б.Т.К.“ ЕАД се е задължило
възмездно да предоставя услуги на В.А.И., както и фактури за процесната сума.
Представен е и
договор за цесия от 29.05.2015 г., по силата на който „Б.Т.К.“ ЕАД е
прехвърлила свои вземания на „С.Г. Г.“ ООД като съобразно чл. 2 от договора
вземанията, предмет на същия са описани подробно в Приложение № 1 и № 2, съставляващи неразделна
част от договора.
По делото не са
представени посочените горе Приложения към договора, предвид което не може да
се установи кои вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД са били прехвърлени с договора за
цесия на „С.Г. Г.“ ООД и попада ли сред тях процесното вземане.
По делото е
представен и договор за цесия, сключен между „С.Г. Г.“ ООД и въззивника, по
силата на който първият прехвърля на втория вземане към В.А.И. в размер на
36,16 лв., представляващо главница по посочени в договора фактури.
С оглед събраните
писмени доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че
ищецът(въззивникът) не е съумял при условията на пълно и главно доказване, да
установи, че е титуляр на процесното вземане. Представеният договор за цесия от
29.05.2015 г., сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД, в качеството на цедент и „С.Г. Г.“ ООД,
в качеството на цесионер, не установява преминаването на процесното вземане в
патримониума на праводателя на въззивника („С.Г. Г.“ ООД). Съответно не може да се заключи, че то е
преминало и в патримониума на самия въззивник по силата на договора за цесия, сключен
впоследствие между „С.Г. Г.“ ООД и въззивика, доколкото никой не може да прехвърли
валидно повече права отколкото притежава.
С оглед изложеното
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна
не е направила претенция за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 07.06.2018 г., постановено
по гр.д. № 21396/2017 г. по описа на СРС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.