Р Е Ш Е Н И Е №115
08.05.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шести март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
При участието на секретаря:.Р.С.., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№423/2018г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 14.08.2018г. по гр.д.№1683/2016г. по предявен от „Ти Би Ай Банк” ЕАД иск ДнРС е признал за установено, че И.Д.И. от гр.***, дължи на ищеца сумите, както следва: 1268.07 лева – главница по договор за потребителски кредит №*** от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, отхвърляйки иска, като погасен чрез плащане, за сумата над уважения размер до претендирания: 1905.56 лева - главница по договора, за 351.78 лева – договорна лихва за периода 05.04.2016г. до 06.06.2016г. и за 64.16 лева – обезщетение за забава от 05.04.2016г. до 27.09.2016г.И. е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 209.00 лева, както и 53 лева разноски по ч.гр.д.№1494/2016г.
С определение от 02.10.2018г. районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
В срок е подадена въззивна жалба от И. срещу решението в осъдителната му част и частна жалба от ищеца срещу определението от 02.10.2018г.
В подадената жалба, позовавайки се на застрахователна полица и съдържанието й, както и на застрахователно събитие поддържа наличие на основание, вземането да бъде предявено към застрахователя, което сочи и като основание за недължимост на сумите от него.Позовава се и на извършено от застрахователя плащане.Цитира текстове от договора – чл.9, чл.10, чл.15, чл.16, чл.22.3, чл.25 т.4, чл.25 т.5 и заявява, че те са неравноправни и поради това нищожни,противоречащи и на Директива №2008/48/ на ЕО от 23.04.2008г.Заявява,че са нарушени чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7 – 12 вр. с чл.22 от ЗПК.Позовавайки се и на съдебна практика, във връзка с прилагането на ЗЗП и ЗПК ( решение №424/02.12.2015г. по гр.д.№1899/2015г. на 4-то ГО, решение №176/2016г. по гр.д.№142/2016г. на ОС Пазарджик, решение по гр.д.№2374/2014г. на РС Пазарджик,) моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество.Към жалбата са приети, като доказателство заверени ксерокопия от групова полица( договор ) 81001NLB2011 и застрахователно удостоверение по групова полица с №81001NLB201170000658592015.
Препис от жалбата е връчен на ищеца.Подаден е отговор в срок.В отговора се поддържа становище за недопустимост на възраженията за неравноправни клаузи, като преклудирани.Като недопустими са оспорени и възраженията основаващи се на застрахователния договор.Поддържа, че исковете са доказани по основание и размер, а възраженията основаващи се на съществуващ застрахователен договор, касаят правоотношения между същия и застрахователя, които са разрешени с влязъл в сила съдебен акт - решение №324 на ОС – Кюстендил по гр.д.№311/2017г., като искът му е отхвърлен, а спорът не може да бъде пререшаван.Вземането не се основава на оспорените от длъжника клаузи, които не са неравноправни и е доказано включително и със съдебно – счетоводна експертиза.Твърденията си за недопустимост на възраженията аргументира и с посоченото в Решение №4 от 16.06.2009г. на КС по к.д.№4/2009г. относно целта на преклузията.Все пак ако се приемат за допустими ответникът определя тези възражения като неоснователни.Искането му е жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.Към жалбата е приложено конституционното решение ( принтирано копие от интернет).
В частна жалба срещу определение на ДнРС от 02.10.2018г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД изразява становище за незаконосъобразност на акта.Твърди, че извършеното плащане не е основание за присъждане на разноски в по- малък от претендирания размер.Становището си обосновава с факта, че възражението срещу заповедта за изпълнение не е оттеглено, както и, че предметът на иска по чл.422 ГПК е установяването съществуване на оспореното вземане, към предходен момент – датата на подаване на заявление.Позовава се на т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК и във връзка със същото поддържа, че плащането е извършено след подаване на исковата молба, ответникът е дал повод за образуване и водене на делото и разноските следва да му бъдат изцяло възложени.Сочи съдебна практика определение №605/10.06.2002г. на ВКС по гр.д.№1093/2001г., ІІ г.о., определение №475 от 01.12.2005г. на ВКС по ч.т.д.275/2005г.ІІ о, търговска колегия, определение №626/20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№275/2010г., ІV г.о.,ГК, определение №688 от 02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№2337/2014г., І т.о,,ТК, и определение №388/11.07.2017г. на ВКС по ч.т.д.№831/2017г., ІІ т.о, ТК.Искането е определението да бъде отменено, а молбата за изменение на решението да бъде уважена.Претендира разноски.Към жалбата са представени цитираните определения ( принтирани копия от интернет).
Адв.П., като пълномощник на И. е подал в срок отговор на частната жалба.В отговора се поддържа становище за правилност на определението, основаващо се на Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС, според което нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение за фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и определяне на размера на вземането към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.Искането е жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, като се сочи, че в списъка на разноски жалбоподателят е посочил по- малък размер на държавна такса от присъдената му за ч.гр.д.№1494/2016г., както и за гр.д.1683/2016г. 79,79 лева при присъдени му 209 лева.
Жалбите са допустими.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк”ЕАД срещу И.И., съдържаща искане за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание договор за потребителски кредит №***, сумата 2321.50 лева от които: 1905.56 лева главница, 351.78 лева договорна лихва, за периода от 05.04.2016г. до 06.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 64.16 лева, считано от датата на първата неплатена падежирала вноска( 05.04.2016г.) до 27.09.2016г.Поддържа, че чрез Изи Пей на ответника е предоставена сума в размер на 2414.72 лева.Уговорената възнаградителна лихва в размер на 26,35% е в размер на 595.07 лева.Сочи, че заетата сума е следвало да се върне, а възнаградителната лихва да се заплати на 20 погасителни месечни вноски включващи главница и лихва от които 19 вноски по 150.49 лева и 1 вноска от 150.48 лева.Поради неплащане на три месечни вноски – 05.04.2016г.,05.05.2016г. и 05.06.2016г.,цялото вземане е станало предсрочно изискуемо на 06.06.2016г., като ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост и е връчил за това уведомление на ответника на 14.09.2016г.Въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за посочените суми, срещу която ответникът е възразил в срок, което обосновало правен интерес от предявяване на иска.В условията на евентуалност е заявено искане за осъждане на ответника да заплати същите суми.
В отговор на исковата молба ответникът не е оспорил факта, на сключване на договора при посочените в исковата молба условия и получаването на заетата сума.Посочил е,че до м.март 2016г. е изплатил по кредита сумата от 752.40 лева.Тъй като получил ***** на 06.01.2016г., бил във временна неработоспособност до 09.11.2016г., а с решение №****/**г. бил освидетелстван, със 100% неработоспособност и чужда помощ.Заявява, че чрез застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк” ЕАД бил сключен договор за застраховка за обезпечаване на кредита по групова застрахователна полица №****, със срок на действие, срока на кредита, като в обхвата на покрития застрахователен риск попада и заболяването му и последвалата го инвалидност.Кредитодателят не е предявил вземането си към застрахователя, като ответникът бил завел иск за осъждане на застрахователя да заплати дължимите по договора за кредит суми, предвид настъпилото застрахователно събитие.
По делото е представен договор за потребителски кредит №***** от 01.10.2015г.В общия размер на кредита посочен в чл.7 от договора са посочени сумите - 2 000 лева, 156.00 лева застрахователна премия и 258.72 лева такса за оценка на риска.Договорът е сключен чрез кредитен посредник.Съгласно чл.9.1 от договора уговорен е лихвен процент, изразен, като годишен лихвен процент в размер на 26,35%, а в чл.10 е посочен годишен процент на разходите в размер на 48,59%, както и ,че при просрочие дължимата сума се увеличава с лихви и разходи по чл.15.Дължимата сума ведно с възнаградителна лихва е определена на 3009.79 лева, която съгласно чл.11 длъжникът се е съгласил да погасява на месечни погасителни вноски на каса или по Банкова сметка ***, в Ти Би Ай Банк или на каса при кредитния посредник или по банкова сметка ***.В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план – с посочване на падеж и размер на погасителни вноски.В чл.15 .1от договора е предвидено заплащане на законната лихва при просрочие върху цялата просрочена сума, за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, в размер съгласно посоченото в чл.9.4 – в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието.В чл.9.4 е посочен и начина на определяне на законната лихва за просрочие- ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че основния лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва с Постановление на МС.В чл.15 от договора са посочени разходи, които биха възникнали при просрочие и образуване на съдебно производство за удовлетворяване на кредитора, а в чл.16 т.2 е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение става предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последните от трите просрочени вноски, като от този момент върху цялото непогасено задължение се начислява законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.Предвидено е, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо изплащането на уведомления, покани, предизвестия или други.В чл.22.3 са договорени разходи при предсрочно погасяване на кредита, а в чл.25.4 е посочен редът за погасяване на задълженията при извършени частични плащания на дължимите суми – съдебни разноски, обезщетения за забава, начислени такси, начислени лихви и главница на задължението, както и възможност за промяна на тази последователност по молба на потребителя или по свое усмотрения, като при промяна по усмотрение на кредитора при частично плащане се погаси най- напред главницата на задължението, после лихвите, обезщетенията, таксите и накрая разноските.В чл.25 т.5 от договора е обективирано съгласие на заемателя за прехвърляне на вземанията по договор за кредит.
По делото е представено искане – декларация за потребителски кредит от И., обективиращо съгласие за обработка на личните му данни, за извършване на предварителна кредитна проверка, за съхраняването им, и съгласие за застраховането му респ. за сключване на застраховка”живот” по специалните условия на Групова полица *** на ЗК Уника Живот АД, както и декларация за здравословно състояние.
На 14.09.2016г. на длъжника е връчено уведомление, за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, считано от 06.06.2016г. поради неплащане на три погасителни вноски – на 05.04.2016г., на 05.05.2016г. и на 06.06.2016г.( сравн. уведомление 9016091200427 и обратна разписка със същия баркод).
В застрахователно удостоверение №***** по групова застрахователна полица №***, на ЗК”Уника Живот АД”, са посочени притежател на полицата –„Ти Би Ай Банк” ЕАД и И., като застрахован кредитополучател.В удостоверението са дефинирани покритите застрахователни рискове и дължимите при настъпването им обезщетения.
Видно от заключение с вх.№10110/02.08.2018г. на в.л. Н. Ш. е, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредитополучателят е бил заплатил 774.66 лева, покриващи вноските с падеж 26.11.2015г., 28.12.2016г., 04.04.2016г., а размерът на останалите неплатени месечни вноски (15 бр) е 2257.3 лева, от която сума 1905.56 лева главница и 351.78 лева договорена лихва.По евентуален иск, като дължими са посочени същите суми, както и, лихва за забавено плащане от 05.04.2016г. до 06.06.2016г. в размер на 64.15 лева.На 28.12.2016г., според заключението на в.л., от „Уника Живот” АД са преведени по сметка на „Ти Би Ай Банк” ЕАД ползващо се лице по полицата, за риска трайна загуба на работоспособност, считано от датата на инвалидизацията по решение на ТЕЛК от 10.11.2016г. до края на срока на полицата, сумата от 1053.42 лева.В с.з. вещото лице въз основа на извършеното плащане сочи, като дължима сумата от 1268.07 лева – главница.
От приетото във въззивното производство заключение на в.л. Р.Х. следва, че годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит не надхвърля законоустановения максимален размер.
Решението на ТЕЛК №*** от ****г. е представено по делото.В същото е обективирано освидетелстване на И. със 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ.
С решение на ДнРС от 26.04.2017г. по гр.д.№1157/2016г. е отхвърлен искът му срещу ЗК”Уника Живот”АД за осъждане на ответника да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, на основание чл.242 ал.1 КЗ(отм) сумата от 2321.50 лева, представляваща непогасена част от задължението му по договор за потребителски кредит от 01.10.2015г.Решението е потвърдено от КнОС с решение по гр.д.№311/2017г.
На 07.10.2016г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за исковите суми, издадена е заповед срещу която въззивникът в срок е възразил.
Предвид изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.
С оглед подаденото заявление за издадена заповед за изпълнение и постъпилото в срок от длъжника възражение, предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.9 Закона за потребителския кредит и чл.79 ал.1 ЗЗД е допустим.
С оглед вида на съществуващото между страните правоотношение и за разрешаване на възникналия правен спор приложение намират нормите от ЗПК, ЗЗП и ТЗ и ЗЗД.
В тежест на ищеца, по предявения иск е доказване съществуването на валидно правоотношение, породено от договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, както и изпълнение на задълженията му по този договора.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, на които основава твърдението си за недължимост на сумата.
За противоречие на клаузи от договора с императивни норми на ЗПК и за неравноправност на такива, съдът дължи произнасяне, доколкото с оглед утвърдилата се съдебна практика, доводите за неравноправни клаузи от договор не се считат за преклудирани, и с оглед предвиденото с Тълкувателно решение №1/2013г. за съда задължение и за служебно произнасяне по приложението на императивна материално-правна норма.
В случая между страните няма спор за това, че между тях е сключен договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание - договорът, който е представен, като доказателство по делото.Ответникът не оспорва получаването на предоставената в заем сума, както и уведомяването му от кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Не се оспорва и факта на неизпълнение на задължението за периода след м.март 2016г.
Тезата за недължимост на сумата ответникът основава на съществуващ договор за застраховка в полза на кредитора, както и неравноправност на клаузите на чл.9, чл.10, чл.15, чл.16, чл.22.3, чл.25 т.4, чл.25 т.5 от договора и допуснато нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7 – 12 вр. с чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и нормите на чл.143-148 ЗЗП.В тежест на ищеца при това положение, за да бъде изключена такава преценка е да докаже, индивидуално договаряне на оспорените клаузи.По делото не са представени доказателства за индивидуално договаряне, поради което се дължи преценка в тази посока.В чл.15 от договора е възпроизведено законоустановеното задължение за заплащане на законна лихва при просрочие, а в чл.16 е договорена предсрочна изискуемост на кредита.Липсва основание за да бъдат квалифицирани, като неравноправни.В чл.22 от договора е предвидено правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл.32 ЗПК, както и начина на неговото изчисляване, а в чл.25.4 е посочен редът за погасяване на задълженията при извършени частични плащания на дължимите суми – съдебни разноски, обезщетения за забава, начислени такси, начислени лихви и главница на задължението, както и възможност за промяна на тази последователност по молба на потребителя или по свое усмотрение, като при промяна по усмотрение на кредитора при частично плащане се погаси най- напред главницата на задължението, после лихвите, обезщетенията, таксите и накрая разноските.В чл.25 т.5 от договора е обективирано съгласие на заемателя за прехвърляне на вземанията по договор за кредит.Ищецът не основава вземания на клаузата на чл.22 от договора, поради което преценката за неравноправност на посочената клауза се явява ирелевантна.В чл.25 т.4 от договора е възпроизведен законов принцип и постигнато съгласие за промяна в реда за погасяване, като съдържанието й не разкрива наличие на някое от основанията по чл.143 – 148 ЗЗП.
Недоказано е твърдението за несъответствие на договора с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, договорът отговаря на изискванията по чл.11, ал.1 т.7 – т.12 от ЗПК.В същия са посочени общия размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, в същия е обективиран погасителен план, и информация по т.12 от ЗПК.Договорът съдържа уговорки и за обстоятелствата по чл.11.20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Съдът намира, че предвиждащата, заплащане на такса за оценка на риска, в размер на 258.72 лева, клауза и включването на същата, като част от дължимата главница по договора за заем е недействителна, поради установената в чл.10, ал.2 забрана за събиране на такси и комисиони свързани с усвояване и управление на кредита.Същата се явява нищожна и на основание чл.146 ЗЗП, като неотговаряща на изискването за добросъвестност, във вреда на потребителя и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността върху длъжника.Посочената сума съдът намира за недължима.
Твърдението за недължимост на исковата сума, предвид съществуващия договор за застраховка в полза на кредитора, съдът намира за неоснователен.Данните по делото сочат за сключен, застрахователен договор, по групова застрахователна полица, за срока на действие на договора за кредит с изрично писмено съгласие на длъжника, с покритие – смърт на кредитополучателя, пълна трайна неработоспособност и временна пълна неработоспособност на кредитополучателя. В решение №99/28.07.2011г. по т.д.№542/2010г. на ВКС, ТК, І т.о е прието, че при такъв договор банката има едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от сключената застраховка лице.Съгласно чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря единствено пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.В този смисъл, тази застраховка се явява правно средство, чрез което Банката осигурява удовлетворяване на вземането си и в същото време за нея възниква притезателно и акцесорно право да получи застрахователното обезщетение, тъй като има качеството ползващо се лице. Банката има право да търси алтернативно изпълнение от длъжника, като кредитор или от застрахователя, като застраховащ и трето ползващо се лице, защото правата й по застрахователното правоотношение съществуват наред с тези в качеството й на кредитор.Задължението се погасява при плащане, опрощаване, новация и пр.Съществуващия договор и настъпиля застрахователен риск не освобождават длъжника от изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл.242 КЗ(отм) предвиждаща право на иск на длъжника срещу застрахователя при удовлетворяване на банката.Липсата на средства не е невинова невъзможност за неизпълнение – арг.чл.81 ЗЗД.
В обобщение, се налага извода за дължимост на сумата от 1009.35 лева, като предоставена и невърната от ответника по договор за потребителски креди от 01.10.2015г. главница, за която е издадена заповед за изпълнение, както и законната лихва върху посочената главница, считано от датата подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 07.10.2016г. до окончателното изплащане.За разликата до уважената част искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени.
С оглед изхода от спора, при предявени искове за сумата от 2321.50 лева основателни се явяват исковете за сумата до 2062.78 лева, предвид неоснователността на иска в частта за сумата от 258,72 лева - такса за оценка на риска.Плащането на останалата част от сумите за разликата до1009.35 лева, по аргумент на противното от чл.78,ал.2 ГПК не следва да бъде взето предвид при определяне на разноските( в този смисъл Определение № 475 от 1.12.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 275/2005 г., II о.).За меродавна при определяне разноските за първоинстанционното производство съдът възприема сумата от 2062.78 лева.Ишцовата банка е направила разноски в размер на заплатена д.т. в размер на 46.43 лева и 33.36 лева по първоинстанционното дело и 46.43 лева в заповедното производство, претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100.00 лева на основание чл.78, ал.7 ГПК за исковото производство и 50.00 лева за заповедното, платени са възнаграждение за в.л. в размер на 200 лева за първоинстанционното производство и 239.80 лева за въззивното производство и съдът определя юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.На Банката се дължат деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 337.46 лева, за заповедното производство в размер на 85.63 лева, а за въззивното производство в размер на 270.47 лева.
На адв.П.,
с оглед частично уважаване на жалбата и на основание чл.38, ал.2 ЗА ищцовата банка
дължи разноски в размер на 65.03 лева, изчислени
в съответствие с предвиденото в чл.7, ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед изхода от спора и доколкото жалбоподателят е освободен от държавна такса
за въззивното производство въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 25.00 лева.
С
оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ постановеното на 14.08.2018г. по гр.д.№1683/2016г. на Дупнишкия районен съд решение, в частта му, в която по предявен от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”****”№** срещу И.Д.И., ЕГН ********** от гр.*** е признато за установено, че И.Д.И. от гр.***, дължи на ищеца сумата над 1009.35 лева до 1268.07 лева – главница по договор за потребителски кредит №*** от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№*** срещу И.Д.И., ЕГН ********** от гр.*** иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че И.Д.И. от гр.****, дължи на ищеца сумата над 1009.35 лева до 1268.07 лева – главница по договор за потребителски кредит №*** от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 14.08.2018г. по гр.д.№1683/2016г. на Дупнишкия районен съд решение, в частта му, в която по предявен от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”****”№**** срещу И.Д.И., ЕГН ********** от гр.**** е признато за установено, че И.Д.И. от гр.***, дължи на ищеца сумата до 1009.35 лева – главница по договор за потребителски кредит №*** от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, в частта в която И., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”*****”№***** сумата до 209.00 лева като деловодни разноски за първоинстанционното производство и до 53.00 лева - деловодни разноски за заповедното производство.
.
В частта му, в която с постановеното на 14.08.2018г. по гр.д.№1683/2016г. решение на Дупнишкия районен съд, са отхвърлени предявените искове за признаване по отношение на ответника, съществуване на вземане на ищеца за сумата над 1268.07 лева до претендирания размер от 1905.56 лева – главница по договора за потребителски кредит, за 351.78 лева – договорна лихва за периода от 05.04.2016г. до 06.06.2016г. и за 64.16 лева – обезщетение за забава от 05.04.2016г. до 27.09.2016г. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”****”№*** сумата над 209.00 лева до 337.46, като деловодни разноски за първоинстанционното производство и над 53.00 лева до 85.63 лева- деловодни разноски за заповедното производство, както и 270.47 лева за въззивното производство.
Осъжда „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№*** да заплати на адв.П. с оглед изхода от спора адв.възнаграждение в размер на 65.03 лева, а по сметка на КнОС държавна такса в размер на 25.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: