Решение по дело №13663/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.05.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на девети май две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13663 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр.осн. чл. 79 от ЗЗД:

            Ищецът - И.С.В., в исковата си молба и уточнение на същата от 12.11.2019г., твърди че на 16.10.2006г. с ответника - “О.Б.Б.” АД, сключили договор за предоставяне на кредит. По силата на договора ищецът се съгласил да бъде застрахован, като покритите рискове били „смърт, вследствие на заболяване или злополука“ и „пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука“. Задължението на банката не било обвързано с тези на кредитополучателя.

Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, но това не го прекратявало. Той продължавал да действа, като банката предприела действия за принудително събиране. Било образувано изпълнително дело, като в крайна сметка били продадени два ипотекирани имота на ищеца. Постановлението за възлагане било от 25.01.2018г.

Междувременно на 20.10.2016г. ищецът изпаднал в пълна и трайна нетрудоспособност. С решение № 2730 от 143/04.09.2017г. на II МБАЛ бил признат от ТЕЛК за нетрудоспособен с 92 % за срок от 3 години.

Застраховката обаче не била в сила, тъй като ответникът престанал да плаща – след 20.11.2014г.

С оглед изложеното, моли да се осъди банката да му заплати:

- сумата от 209 931,04 лева, остатък от сумата по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие;

- сумата от 223 700 лева, стойност на недвижимите имоти, продадени за покриване на задължения по кредита, като тези суми представляват претърпени от ищеца вреди поради това, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща за своя сметка застрахователните премии по застраховката „живот“ и тя не е била в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие; и

- сумата от 136 016,54 лева, обща мораторна лихва за периода от 20.10.2016г. до 21.10.2019г.

Претендира разноски.

Ответникът - “О.Б.Б.” АД, оспорва иска:

- ищецът бил в трайно неизпълнение по договора за кредит (включително и по месечните плащания, считано от 28.03.2013г.), поради което, за да ограничи загубите си, банката преустановила и своите плащания по застрахователните премии;

- и понастоящем целият размер на дълга не бил изплатен;

- и до настоящия момента не била възникнала хипотеза, която да отговаря на фактическия състава на застрахователно събитие;

- банката не била уведомявана за влошеното здравословно състояние на ищеца до момента на получаване на книжата по това дело;

- продажбата на имоти, предоставени като обезпечение, на публична продан не била вреда. Отделно от това те били и семейна имуществена общност, а съпругата не била страна в това производство;

- излага и други правни доводи.

Претендира и разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            По-голямата част от фактите по делото са безспорни:

            На 16.10.2006г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство.

            Обезпечаването на кредита е договорено в чл. 11, като там са описани двата недвижими имота, което е следвало да се ипотекират. В чл. 17 е предвидено евентуалната възможност за принудително удовлетворямане.

            Клаузата на чл. 20 е със следното съдържание:

            (1) Кредитополучателят се съгласява да бъде застрахован по застраховка “Живот” за сметка и в полза на Банката в застраховател, избран от Банката и се задължава да спазва всички условия и изисквания на застрахователите.

                (2) Банката се задължава:

                1. До един месец след усвояването на средствата по настоящия договор да сключи за сметка и в полза на Банката с одобрен от нея застраховател и да поддържа през целия срок на действие на настоящия договор имуществена застраховка на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, покриваща избрани от банката рискове. Това задължение отпада, ако застрахователят откаже да сключи застраховка или ако кредитополучателят не предостави изискваните от застрахователя документи.

                2. До един месец след усвояването на средства по настоящия договор и след изпълнение на изискванията на застрахователя от страна на кредитополучателя да сключи за сметка и в полза на Банката е одобрен от нея застраховател застраховка живот на кредитополучателя. Това задължение отпада, ако застрахователят откаже да сключи застраховка или ако кредитопояшателят не предостави изискваните от застрахователя документи.

                3. Да плаща застрахователни премии от свое име и за своя сметка.

            (3) Застрахователните суми или обезщетения, получени по застраховката по раздел VII от настоящия договор, се използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по настоящия договор.

                (4) В случай, че всички дължими на банката суми бъдат изцяло погасени, остатъкът от застрахователните обезщетения остава в полза на следващия бенефициер, посочен в застрахователните полици, или в полза на застрахования (или неговите наследници).

            Сключени са няколко допълнителни споразумения: от 18.10.2006г., от 27.03.2012г. (краен срок на издължаване по дълга – 28.10.2031г.).

            Сключена е и застраховка, като покритите рискове са „смърт, вследствие на заболяване или злополука“ и „пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука“ (Дубликат – л. 23). Срокът на договора съвпада с този на кредита Застрахвката е била в сила от 30.11.2006г. до 20.11.2014г. (Служебна бележка – л. 69).

            Според ОУ на застрахователя (л. 118-9),

            Пълна трайна нетрудоспособност (ПТН) означава нетрудоспособност в резултат от телесна повреда, болест или заболяване, което пречи на Застрахования Клиент да извършва всякакъв вид работа, занимание или професия, с които да получава възнаграждение, печалба или приходи през остатъка от живота си. Пълната и невъзстановима загуби на зрението с двете очи и загуба чрез отделяне на два или повече крайника (при и над китката и глезена) се счита за ПТН при всички случаи.

                Застрахователна сума означава усвоената сума на кредита, без лихви и банкови такси и преди започване на погасяването.

            Остатъчна стойност означава остатъчен дълг по кредита дължим от Застрахования Кредитополучател към Притежателя на полицата към датата на застрахователното събитие, съобразно тази Полица. В случай на просрочени суми по кредита (т.е. сумите дължими от застрахования Кредитополучател към Притежателя полицата преди датата на застрахователното събитие, но платени от него/нея по каквато и да е причина) за период до 3 (три) месеца, изрично е договорено, че Остатъчната стойност ще включва и съответните начислени лихви само за тези 3 (три) месеца, считано от последната дата на плащане на премия.

…

                Обезщетение за Пълна трайна нетрудоспособност” (ПТН): Ако някой Застрахован клиент изпадне в Пълна трайна нетрудоспособност, както е дефинирана в настоящата Полица, Застрахователното дружество ще прекрати застраховката върху живота на такъв Застрахован кредитополучател и вместо всички други обезщетения ще заплати на Притежателя на полицата еднократно обезщетение, което ще се равнява на 100 % от Остатъчната стойност на кредита към датата на признаване на изпадането в състояние на ПТН в съответствия: погасителния план на кредита в сила от Датата на вписване.

            Такова състояние на ПТН неговата дата трябва да бъдат изключително признати в съответствие с определения и разпоредбите на настоящата Полица, съгласно решение на лекар, специално упълномощен от Застрахователното дружество. Застрахователното дружество не се задължава от становища (дори официални становища от органите, упълномощени да правят експертизи за инвалидност съгласно Кодекса за задължително социално осигуряване) относно доказването на състояние на Пълна трайна нетрудоспособност и нейната, дата. Всяко мълчаливо или изразено приемане от Застрахователната компания на становищата на тези трети страни не трябва да се счита отказ от правата и по тази алинея.

                Застрахователното дружество ще трябва да уреди упълномощен от нея лекар да издаде становище на датата на признаване на състоянието на ТПН без ненужно заболяване, след като на Застрахователното дружество са били предоставени всички необходими доказателства.

                Максимална стойност на паричните обезщетения - При СМЪРТ и ПТН всеки Застрахован кредитополучател е застрахован до размера на кредита, който е получил от Притежателя на полицата при Вписването - но при условие, че тази сума не надвишава при никакви обстоятелства сумата от 400 000 лв., както сама по себе си, така и в сбор с всички Остатъчни стойности, които са непогасени по други кредити, отпуснати на същия Застрахован кредитополучател и покрити по настоящата Полица. Всяка застраховка над максималните лимити се счита за анулирана и невалидна за частта, която надвишава лимитите и Застрахователното дружество не носи отговорност за нея, освен възстановяването на съответната част от премията, ефективно платена на Застрахователното дружество (ако има такава).

            ОУ не са оспорени от ищеца, наведен е само довод, че той не бил запознат с тях (о.с.з. от 15.09.2020г.).

            С Нотариална покана от 02.02.2015г. ищецът е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съответно, Заповедното производство по ч.гр.д. № 9554/2015г. на СРС се е развило без искова фаза.

            Образувано е изпълнително производство, като двата имота на ищеца, които са били ипотекирани, след предварителна оценка, след проведена публична продан, са били възложени на съответните купувачи (25.01.2018г.). И двата имота, видно от постановленията за възлагане са били съпружеска имуществена общност.

            На 04.10.2016г. е констатиран неуточнен медицински проблем – Протокол за Компютърно-томографско изследване (л. 45). Видно от Епикриза от 10.10.2016г., става въпрос за карцином на пикочния мехур.

            С Експертно решение от 04.09.2017г. на ищеца е призната трайно намаленаработоспособност 92 % без чужда помощ за три години.

           

            Депозирани са няколко заключения на СЕ, неоспорени от старините (с изключение на предпоследната, оспорена от ответника) и приети от съда, като компетентно изготвени:

            1. СМЕ: от него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 09.02.2021г. се установява, че процентът на нетрудоспособност е 92. Ищецът е негоден за тежък физическа труд и нервно-психическо напрежение. Според експерта е с трайна неработоспособност, но само органите на медицинска експертиза могат да се произнесат за способността му да изпълнява трудови задължения;

            2. ССчЕ-1: от него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 07.12.2021г. се установява, че към 04.09.2017г. задълженията по кредита са били в размер на 266 305,26 лева и съдебни разноски – 13 341 лева. Към 20.10.2016г. общата сума е била 249 958,07 лева.

            Според справка от ЧСИ дължимите суми към 06.12.2021г. (л. 278) са:

            - 172 438,87 лева, главница; 65 114,77 лева, лихва за периода от 20.02.2015г. до 06.12.2021г.;

            - 6 661,10 лева, такси; и

            - 2 814,78 лева, публични задължения.

            3. ССчЕ-2: към датата на вписванията (01.03.2018г.) дългът е в размер на 274 783,51 лева (общо) и неприсъдени съдебни разноски – 13 341 лева.

            4. СТЕ-1: към 21.01.2018г. и 01.03.2018г. пазарната стойност на имот е 480 000 лева;

            5. СТЕ-2: към 01.03.2018г. стойността е 525 820 лева.

            от правна страна:

            Мълчанието на длъжника превръща първоначалното нареждане (заповед, в случая по чл. 417 от ГПК) за плащане в съдебно и изпълнимо решение, което има сила на пресъдено нещо (res judicata). Така, според О. № 522 от 09.08.2010г. по т.д. № 171/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което е цитиран отменения Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година (заповед за изпълнение) и по-специално чл. 32 / същото в момента е уредено в чл. 2, т. а от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ; и Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г.о., докл. Б.: Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение, може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК; също: Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х..

            Всички доводи и на двете страни относно начина на изпълнение от страна на ищеца по отпуснатия кредит са недопустими. Банката е имала право да обяви задължението за предсрочно изискуемо, тъй като заповедта по чл. 417 от ГПК е влязла в сила.

            Според мотивите на т. 18 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

            Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

            Договорът за кредит има период на действие – в случая, съобразно последното ДС – до 28.10.2031г. До тогава, подобно на „разсрочено“ плащане, заемополучателят може да се ползва от облекчението да плаща малки (то гледна точка на пълния размер на кредита) месечни вноски, като всяка от тях включва и част от цената на предоставена от банката услуга (договорна/възнаградителна лихва).

            Обявяването на кредита за предсрочно изискуем трансформира падежите на дълга – те, както и вноските се концентрират, като целият неизплатен остатък се дължи веднага (съответната дата през 2015г.).

            Правоотношението между страните приключва, тъй като настъпва краят на периода (все едно е настъпила крайната му дата – 28.10.2031г.) за който е договорено да действа, като остават неизпълнените задължения – така, договорна лихва се дължи именно до обявяването на кредита за предсрочно изискуем (Определение № 503 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 8/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова). Това не е разваляне, което по принцип има обратно действие и заличава договореността – изцяло или частично (арг. от чл. 88 от ЗЗД).

            Изпълнителното производство, което следва договора за заем не е част от него, а е свързано с опита на ответника да отстрани негативните за него последици от неизпълнението на ищеца.

            Според ищеца, задължението на банката за застраховане е паралелно такова (с основното за предоставяне на парична сума и нейното връщане) и няма отношение към неговото неизпълнение.

            Според клауза 20, кредитополучателят се съгласява да бъде застрахован – причината е изискването на чл. 233, ал. 1, изр. 2, а впоследствие, тъй като нормата е последваща сключването на договора - чл. 199а, ал. 2 от КЗ (отм.). Банката се „задължава“ да сключи две застраховки – имуществена и живота на кредитополучателя – за своя сметка и в своя полза. Първата е ограничена до срока на договора (ал. 2, т. 1). Подобно ограничение няма за втората, но е предвидено, че всичко което се получи от нея от страна на застрахователя е за погасяване на дълга (ал. 3). Само при пълно погасяване и остатъчни средства остават за застрахования (ал. 4).

            Ограничението на работоспособността е допустимо – арг. от Приложение I, Раздел I, т. 6 от КЗ (отм.).

            Доктрината приема относно този договор следното:

            Със Закона за изменение и допълнение на КЗ (отм.), публикуван в „Държавен вестник“, бр. 97 от 2007г., е прие новият чл. 199а, с който е създадена правната уредба на застраховка, сключена в полза на кредитор. Правилото е приложимо, доколкото е уредена нормативно вече съществуваща и законосъобразно практика.

            - договорът се сключва между застрахователя и кредитора, в полза на последния и за обезпечение на неговото вземане, с изрично писмено и предварително съгласие на длъжника.

            - предмет на застраховката е имуществено или неимуществено благо на длъжника.

            - при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечаване на което е сключен застрахователният договор заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

            - разликата между застрахователната сума и застрахователното обезщетение, изплатено на кредитора, се дължи на длъжника, на неговите наследници или трети ползващи се лица.

            Застраховката в полза на кредитора не е конкретен вид застраховка и затова не е включена в приложение № 1 към КЗ. Тя представлява правна конструкция, която може да се включи във всеки от видовете имуществени или лични застраховки, предвидени като отделни и самостоятелни видове застраховки, при положение, че с тях се цели обезпечаване на вземане на кредитор. Целта на застраховката - обезпечаване на вземането на кредитор е неин иманентно присъщ белег.

            При тази застраховката в полза на кредитор ясно са обособени два отделни субекта на застраховане - застраховащият и застрахованият. Кредиторът има правното положение на застраховащ - той сключва договора и е страна по него, носител е на правата и задълженията. Той е задълженото да плаща застрахователните премии лице. Дали той изпълнява задължението си със собствени средства или с паричните средства, предоставени му от длъжника, е без правно значение за застрахователния договор. Задължението на длъжника да плаща суми, равни на застрахователните премии, произтича от договора му с кредитора (договор за лизинг или за заем). Кредиторът има застрахователен интерес - договорното отношение с длъжника, по силата на което има вземане срещу него и при смърт и неработоспособност на длъжника, респ. при унищожаване или повреждане на вещта, с която е обезпечено неговото вземане, той претърпява неблагоприятна последица - намаляване обезпечението му.

            Длъжникът има правното положение на застрахован. Той не инициира застраховката, не прави волеизявление, не е страна по застрахователния договор, но предоставя предмета на застраховане. Застраховката се сключва върху неговия живот или върху негова вещ, която служи за обезпечение на кредитора. Затова е необходимо съгласието му.

            Доколкото застрахователният договор се сключва при общи условия, те са задължителни за длъжника, само ако той е бил предварително писмено уведомен за тях и е дал своето писмено съгласие - арг. от чл. 199а, ал. 3 от КЗ (отм.). Обвързващи длъжника са само тези уговорки в договора между кредитора и застрахователя, за които длъжникът е дал своето писмено съгласие. При настъпване на застрахователното събитие длъжникът е едно от лицата, които притежават претенция срещу застрахователя.

            Макар в наименованието на разглежданата застрахователноправна конструкция да се съдържа израза „в полза на кредитора“, не е налице договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от Закона за задълженията и договорите. Кредиторът не е трето лице, а страна по договора. Той прави волеизявлението при сключване на договора, плаща застрахователните премии и има право на застрахователна защита при настъпване на застрахователното събитие. Длъжникът също така не е трето, а застраховано по договора лице. Неговото съгласие е условие за действителността на договора. Няма обаче пречка застрахователният договор да се включи в полза на трети лица, посочени от длъжника. Това изрично се предвижда в чл. 199а, ал. 1 in fine КЗ (отм.).

            Особеното при застраховка в полза на кредитор е това, че договорът се сключва от едно лице - кредитора, но предметът на застраховката е имуществено или неимуществено благо на друго лице - длъжника. Следователно, този, който сключва договора, не е застрахованият. Длъжникът, при условията на субсидиарност има право да получи част от застрахователната сума. И кредиторът, и длъжникът имат право на застрахователно обезщетение (при застраховката на вещ) или застрахователна сума (при застраховка „живот“). Съотношението на правата на двамата кредитори срещу застрахователя е съотношение между главно и субсидиарно, остатъчно право. Кредиторът разполага с първото по ред право срещу застрахователя - право да иска от него да погаси чрез изплащане дължимите от длъжника вноски (напр. лизингови или погасителни вноски по договора за заем).

            И едва след като се покритият всички неплатени вноски, чиито падеж настъпва след реализиране на риска, остатъчната сума отива при длъжника и той има право да я претендира от застрахователя.

            Застраховката в полза на кредитора е вид обезпечение на обезпечението на кредитора. Длъжникът е обезпечил вземането  на кредитора с вещ, върху която е учредено реално обезпечение  (ипотека или залог). Ако няма специално обезпечение длъжникът обезпечава задължението си със своето имущество (общо обезпечение). За да може да си плаща периодичните задължения, той трябва да е жив и работоспособен. Затова, ако няма реално обезпечение, а понякога и наред с него, кредиторът застрахова живота и работоспособността на длъжника си.

            В конкретната хипотеза:

            В договора за кредит е договорено само да се застрахова живота, но не и работоспособността на застрахования 1. Това е допустимо, тъй като става въпрос за договорна свобода.

            Вероятно цената на застраховката е калкулирана счетоводно в кредита, но юридически, тя се плаща само от банката. Това означава, че банката няма същинско задължение по договора, а само право (срещу съгласието на застрахования, което е предварителна условие за валидността на договора), с което си гарантира в по-голяма степен възвръщаемостта на предоставена от нея в заем сума.

            Само за пълнота следва да се отчете, че според класическото облигационно право (това по отношение на което се прилага основно ЗЗД), увреденият (финансовата институция, предоставила кредита) може да избере от кого да претендира: делинквент (недобросъвестен длъжник) или застраховател, който го замества в правоотношението; потребителите обаче са социална прослойка, която се ползва със завишена защита, както вече бе посочено. Така, съобразно тълкуване принципите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година, а и на ЗЗП и ЗПК, ако не се потърси плащане от застрахователя (длъжникът) в хипотеза на неизпълнение (което се случва често), то това предполага излишност на разхода за застраховане (или поредната неравноправна клауза), който вероятно/често е следствие от икономическа свързаност на двата субекта (заемодател и застраховател). Следва да се приеме, че вече съществува изискване за поредност (арг. по аналогия от чл. 411, ал. 1 от КЗ, където правилото вече е уредено изрично, като и там става въпрос за потребител).

            Хипотезата обаче не е такава – както бе посочено, банката се е снабдила с допълнителна гаранция и то изцяло за своя сметка. Самата уредба също е последваща и би могло само да се разсъждава, за нормативно закрепване на морални правила.

            Сделката е обезпечителна и е във връзка с основната част от договора – за предоставяне на заем. Единственото право на ищеца е, ако, след приключване на задължението му по договора, останат средства от застрахователното обезщетение, да ги получи. 2. Банката няма същинско договорно задължение (поне от гледна точка на ищеца) да я поддържа застраховката, но има икономически интерес да го стори.

            3. Клаузите на договора (ОУ), поне по отношение на начина на доказването на неработоспособността са нищожни, като противоречащи на чл. 238, ал. 4, от КЗ (отм.) - Решение № 851 от 15.04.2022г. на СГС по в.гр.д. № 8028/2021г.

            Застрахователно събитие обаче не е настъпило до момента на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а и до момента. Ищецът не е починал и има остатъчна работоспособност, като ограничението е и временно. Вторият риск, така, както е договорен с банката, юридически се доближава до първия (смърт) – пълна дисквалификация на застрахования като член на обществото: загуба на два или повече крайници, а при болестно състояние вероятно се има предвид случаи на кома или будна кома и то без изгледи за подобрение.

            Ищецът има пряк иск по отношение на застрахователя – арг. от нормата на чл. 235 от КЗ (отм.), доколкото е и трето ползващо се лице (Определение № 681 от 18.04.2011 г. на САС по в. ч. гр. д. № 736/2011 г. и Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев).

            Застрахователното правоотношението не е заличено с обратна сила („застраховката не е в сила“ по терминологията на застрахователя), въпреки, че застрахователят е развалил договора.

            След изтичането на две години (както е в случая - премията е плащане повече от две години), застрахователят не може да откаже да плати било то намалена застрахователна сума по действащ договор или такава (отново намалена) по прекратен, но за напред, договор (аргумент от 236 от КЗ – отм. и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД).

            Съобразно изложеното, искът е неоснователен.

            Основателен е и доводът на ответника, че от вещите, за които не се спори, че са съпружеска общност, ищецът има право на Ѕ част (чл. 28 от СК), ако претенцията беше основателна. Става въпрос за основателност, а не за допустимост, доколкото в исковата молба не се твърди, че има съпружеска общност. Там твърдението е за изключителна собственост.

            Недвижимите имоти са продадени на публична продан, което означава, че именно това е била реалната им пазарна цена за момента – арг. и от нормата на чл. 345, ал. 2, т. 4 от ГПК.

            Банката не е процедирала незаконосъобразно, като дори и да бе престирала и до момента по застрахователния договор, ситуацията не би била различна.

            по разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК – 1 400 лева.

До 07.12.2021г. банката се представлява от юрисконсулт. Юрискнсултско възнагаражение се претендира в отговора на исковата молба. Пълномощно в за адвокат е представена едва тогава (л. 264).

Видно от последния протокол от о.с.з. от 09.05.2023г., след приключване на делото е представен списък по чл. 80 от ГПК (след отказа на съда, списъкът е входиран в регистратурата). Възможността за това е преклудирана (т. 11 от ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г.). По делото, именно и по тази причина, няма представен разходооправдателен документ – т. 1 от същото ТР. Депозираното на такъв след приключване на заседанието представлява хипотеза на процесуална изненада, а тя е вид процесуална злоупотреба: арг. отново от т. 11, а и не може решаващият съд след приключване на устните състезания даприема писмени бележки с изразено ново становище и направени нови правоизключващи възражения, без да даде възможност и на другата страна да вземе становище по тях и това е съществено процесуално нарушение - Решение № 341 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1218/2009г., ІV г.о. на ВКС. Ищецът не би могъл да вземе становище по документацията.

Или, съобразно изложеното, списък по чл. 80 от ГПК не е ПРЕДСТАВЕН.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.В., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******, чрез адв. С.Ц.– САК, e-mail: ******, срещу “О.Б.Б.” АД, ЕИК ******(ОББ АД), със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника си старши юрисконсулт Е.Е.М., редовно упълномощена с приложено пълномощно, съд.адр.: гр. София, ул. ******, чрез адв. Н.и Н., САК, e-mail: t******-lawoffice.com, иск с пр.осн. чл. 79 от ЗЗД, за заплащане на следното:

- сумата от 209 931,04 (двеста и девет хиляди деветстотин тридесет и един лева и четири стотинки) лева, остатък от сумата по кредита от 16.10.2006г. към датата на настъпване на застрахователното събитие (20.10.2016г.);

- сумата от 223 700 (двеста двадесет и три хиляди и седемстотин) лева, стойност на недвижимите имоти, продадени за покриване на задължения по кредита, като тези суми представляват претърпени от ищеца вреди поради това, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща за своя сметка застрахователните премии по застраховката „живот“ и тя не е била в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие; и

- сумата от 136 016,54 (сто тридесет и шест хиляди и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки) лева, обща мораторна лихва за периода от 20.10.2016г. до 21.10.2019г.,

като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, И.С.В., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******, чрез адв. С.Ц.– САК, e-mail: ******, да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ******(ОББ АД), със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника си старши юрисконсулт Е.Е.М., редовно упълномощена с приложено пълномощно, съд.адр.: гр. София, ул. ******, чрез адв. Н.и Н., САК, e-mail: t******-lawoffice.com, сумата от 1 400 (хиляда и четиристотин) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсълтско възнаграждение

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: