РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 16.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесетета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №04200 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на П.Е.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:г*** Г., На **вх*ет*ап***че същият дължи, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 689,64 лева  - представляваща главница по договор за кредит; сумата от 91,45 лева, представляващи договорна лихва: за периода от 30.09.2016г. до 14.07.2017 г.; сумата от 32,30 лева  - представляващи такса за оценка на досие: за периода от 07.10.2016 г. до 14.07.2017 г.  сумата от 166,15 лева, за периода от 07.10.2016 г. до 14,07.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; сумата 387,68 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 07.10.2016 г. до 14.07.2017 г; сумата от 140,01 лева, представляващи обезщетение за забава: за периода от 01.10.2016г., до датата, на подаване на заявлението в съда - 01.03.2019г., както и законната лихва за забава, върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото и в заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,    като в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор, като не е и изразено становище по така предявените искове.  

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на  01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт”. АД, ВИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ВИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/18.05.2016 г., сключен, между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Е.Ц. е прехвърлено в полза на. „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018 г. е било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.20l7г.. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между  „Изи Асет Мениджмънт”. АД, и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/18.05.2016 г., сключен между „Провидент ФаЙненшъл България“ ООД и П.Е.Ц., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

              На 18.05.2016 г. П.Е.Ц. в качеството на Кредитололучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,  както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговориа и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които ответника се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така подписвайки договора за кредит, ответника е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

           При условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателя  се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 950,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на ответника, като съгласно разпоредбите на договора за кредит ответника е потвърдил, че е подучил в пъден размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на. 187,39 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита, е в размер на 1137,39 лв., които да се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка, в размер на 18,96 лв. Първата погасителна вноска е била платима на 27.05.2016 г., а. последната погасителна вноска е с падеж на 14.07.2017г.

             С подписването на договора за кредит, ответника е изразил съгласието си да заплати, такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 47,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасител ни вноски с цел улеснение на Кредитенолучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,79 лв., които да са платими на падежните дати на погасителните вноски.

               Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услугата седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучаггелят се съгласил, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При  посочената услуга, кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит; Кредитополучапгелят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 243,10 лв, и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,05 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 567,23 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока т кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,45 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. 

                Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право т всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане но договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на. Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1995,22 лв., която включва: главница в размер на 950,00 лв., договорна лихва в размер па 187,39 лв., такса за оценка, на досие в размер на 47,50 лв,, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 243,10. лв. и такса, услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 567,23 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,25 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита а размер на 18,96 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,79 лв., вноска по такса услуга. „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 4,05 лв. месечна вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 9,45лв.

Подписвайки договора за кредит, Кредите получателят се е задължил, да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживенето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/.                           

  Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

   На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

              При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума, поради което исковете за главница, договорна и законна лихва се явяват основателни и доказани.               

    Настоящия състав намира, че предвидените такси за услугите „такса за оценка на досие“ и  „кредит у дома“ са уговорени в противоречие с норма от императивен порядък - чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От една страна се твърди, че 30% от таксата са разходи, свързани с предоставяне на заемната сума по адрес, а от друга страна се твърди, че сумата по кредита е получена при подписване на договора. На следващо място, в частта относно „събиране на вноските“ разходът е с хипотетичен характер, тъй като е свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя. Тези такси се кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Претендираните такси имат за цел оскъпяване на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма да се извършат, което противоречи на добрите нрави, доколкото води до нееквивалентност на престациите. Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на двете такси е почти 2/3 от заемната сума и многократно надвишава размера на възнаградителната лихва, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.

Услугата „кредит у дома“ не би могла да се отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от съществената характеристика на услугата „кредит у дома“ - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на кредита, респ. извършване на действия по събиране на заетата сума, които съставляват управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора.

Претендираната сума от 32.30 лева - такса за оценка на досие противоречи също на императивната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал.2 ЗПК. Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

             Предвид всичко изложено, съдът намира, че иска за главница се явява основателен за сумата от 689.64 лева, както и исковете за договорна и законна лихва, а останалите се явяват неоснователни, поради нищожност на така сключените клаузи.   

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 128.48 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да бъде посочено, че в настоящето производство съдът определя 100.00 лева юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца.             

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Е.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,   че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,    сумата от 689,64 лева  - представляваща главница по  договор за потребителски паричен кредит № ********* сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД; сумата от 91,45 лева, представляващи договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 14.07.2017 г.; сумата от 140.01 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г., до датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2019г., както и законната лихва за забава, върху главницата от датата на входиране на заявлението - 01.03.2019г., до окончателното изплащане на главницата, като исковете за заплащане на сумата от 32,30 лева  - представляващи такса за оценка на досие за периода от 07.10.2016 г. до 14.07.2017 г.  сумата от 166,15 лева, за периода от 07.10.2016 г. до 14,07.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; сумата 387,68 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 07.10.2016 г. до 14.07.2017г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни поради нощожност но договорните клаузи.

            ОСЪЖДА П.Е.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 128.48 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.             

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 01621/2019г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              Вярно с оригинала:С.Г.                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: