Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Директора на РДГ-Берковица против Решение №469/18.12.2023г., постановено по АНД №371/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №1329/18.01.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на ответника по касация А.М.А. на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ във вр. с чл.15,ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.108,ал.3 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Твърди се от касатора, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като ответникът по касация като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия по извършване на добива на дървесина и транспортиране на същата с превозни билети , като е издал превозни билети за дървесина , която не е добита в имот, за който е получил ПС. Сочи се , че съгласно чл.108,ал.3 от ЗГ лицето , на което е издадено позволително за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, както и за транспортиране на остатъците от сечта до освидетелстване на сечището, вкл. да се извърши сеч само в границите на имота, на определените и отбелязани за сеч дървета. Сочи се , че е осъществен състав на административно нарушение по чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ във вр. с чл.62,ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите. Иска се от съда да отмени решението на Районен съд Видин и да се потвърди изцяло наказателното постановление.

Ответникът по делото не е взел становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установява се по делото, че на ответника по касация като лице по чл.108,ал.2 от ЗГ е издадено позволително за сеч № 0682669 от 23.08.2022г. за имот с кадастрален №56980.236.13-горска територия , собственост на ЮЛ, в землището на с.Подгоре, с очакван добив на 92 плътни куб.м, докато по превозни билети от имота са изведени 118 пл.куб.м. На 16.11.2022г. и 23.11.2022г. е извършена проверка от служители на РДГ-Берковица на място, при която е установено , че в имота реално сеч не е извършвана и няма маркирани стоящи дървета, с изключение на 5 бр. дървета , които след измерване е установено , че възлизат на 1 куб.м. Установена е сеч от съседните имоти , за които няма издадени ПС. За установените обстоятелства е съставен КП № 145476 от 16.11.2022г. и КП № 145951 от 23.11.2022г. На ответника по касация, като лице, упражняващо частна лесовъдска практика , бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.15,ал.1 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.108,ал.3 от ЗГ . Прието е от контролните органи, че същият, в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия по извършване на добива на дървесина и транспортиране на същата с превозни билети , като е издал превозни билети за дървесина , която не е добита в имот, за който е получил ПС. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на ответника по касация при горните обстоятелства е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ за нарушение на чл.15,ал.1 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 108,ал.3 от ЗГ.

Районен съд-Видин, като е установил горната фактическа обстановка, е направил извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по съображения за липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено, и поради недоказаност на нарушението.

Направените от съда правни изводи за липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено, послужили като основание за отмяна на наказателното постановление, са правилни по следните съображения:

Съобразно посочената като нарушена разпоредба-чл.108,ал.3 от ЗГ, чийто обективни признаци са описани в АУАН и НП, лицето , на което е издадено позволително за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището. Конкретните задължения на лицата по чл.108,ал.2 от ЗГ са разписани в чл.12б от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като съобразно чл.12б,т.5 от Наредбата лицата следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. В случая касаторът не е изпълнил задължението си по чл.108,ал.3 от ЗГ, като не е упражнил контрол върху сечището и е допуснал извършването на сечта да се извърши извън границите на имота, за който има издадено позволително за сеч, конкретно не е изпълнил изрично вмененото му задължение по чл.12б,т.5 от Наредбата , която разпоредба от наредбата изобщо не е намерила място в наказателното постановление , а именно същата визира конкретното задължение на лицата по чл.108,ал.2 от ЗГ с оглед общата разпоредба на чл.108,ал.3 от ЗГ. С неизпълнение на горното задължение касаторът е осъществил от обективна и субективна страна административно-наказателния състав на чл. 257,ал.1,т.1 от ЗГ. Отговорността му обаче не е ангажирана на основание този административно-наказателен състав, освен че не съдържа в пълнота конкретно нарушените разпоредби.

В случая АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на нарушителя на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ. Нормата на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ, както и нормата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ, е бланкетна и е необходимо в наказателното постановление да бъде посочено в нарушение на кой закон, подзаконов нормативен акт, одобрен горскостопански план или програма са издадени съответните документи-в случая визираните превозни билети, като на първо място същите следва да бъдат индивидуализирани. Съгласно другата, посочена като нарушена разпоредба – чл.15, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, относима към административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице , се забраняват дейностите от т.1 до т.5, като разпоредбата също е бланкетна по отношение на дейностите по т.1 и т.3 , които вероятно именно се имат предвид в случая, поради което също изискват допълване с друго конкретно съдържание. В случая нито е посочена конкретно нарушение от визираните в чл.15,ал.1 от Наредбата , нито същата е допълнена с необходимото съдържание.

Съгласно ТР №2/2002г. на ВКС, когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби. Безспорно чл.257,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ са бланкетни, поради което за конкретизацията на обвинението е необходимо да се посочи в нарушение на кой закон, подзаконов акт и т.н не са изпълнени конкретни задължения или контролни правомощия, съответно са издадени съответните превозни билети, като посочването отново на бланкетни норми или на норми, съдържащи множество задължения , както е направено в случая , не представлява конкретизация на обвинението по смисъла на цитираното тълкувателно решение .

На практика в НП е направена смесица между обективните признаци на съставите на поне две нарушения, всяко от които би могло да се приеме за извършено от наказаното лице , но нито едно от тях не е развито в неговата пълнота , за да се направи обоснован извод за кое именно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Изискването за съдържанието на наказателното постановление е императивно , тъй като представлява обвинителната теза на административно-наказващия орган, поради което нарушението на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН–липсата на описание на всички обективни признаци на нарушението/нарушенията, обстоятелствата при които е извършено и съответствие на посочените като нарушени норми с така описаните признаци на нарушението, е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът следва да извърши контрол върху вмененото на наказаното лице обвинение в извършване на конкретно нарушение , а не може да прецизира обвиненията . Горното следва да бъде направено от административно-наказващия орган.

В случая е налице както противоречие в наказателното постановление между посочена като нарушена норма и административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице, така и непълнота на обективните признаци на нарушението и нарушените разпоредби спрямо посочения административно-наказателен състав, поради което наказателното постановление е издадено в нарушение на административно-производствените правила и изискването на чл.57,ал.1 ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление, която разпоредба е императивна, поради което същото е незаконосъобразно.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление , е правилно и следва да бъде оставено в сила .

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №469/18.12.2023г., постановено по АНД №371/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №1329/18.01.2023г. на Директора на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: