Решение по дело №873/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от А. Х. Ж. А., [държава], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Т. А. А. Б., А. А. А. Б. и А. А. А. Б., срещу Решение №2526/14.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. За административния орган не било налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не и като безогледно. Анализът на административния орган бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателката. Разглеждали се данни от издадена от самия орган справка, но не се изследвало последното местоживеене в [държава] и региона, в който евентуално ще бъде върната. Не било отчетено вътрешната закрила да е наистина практически достъпна за кандидатката. Не била изследвана възможността да пътува до конкретно посочен регион на [държава], не били анализирани пречки за установяване в съответната област – от финансов и битов характер, както и евентуални административни и правни препятствия. Решението било в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13 декември 2011г. Превратно било тълкувано и Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Счита се, че при актуалната ситуация в страната са налице основателни опасения за живота и сигурността ѝ, ако бъде върната в [държава], поради което били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. На следващо място, допуснато било нарушение на материалния закон, тъй като административният орган подходил формално при разглеждането на висшия интерес на детето. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, то съществувала и липса на мотиви в оспореното решение и било налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34778/24.09.2024г. по описа на ДАБ, А. Х. Ж. А. е поискала закрила в [държава] за себе си и за децата си Т., А. и А., като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 20.09.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателката е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писма с рег.№М-20976/30.12.2024г., рег.№М-20979/30.12.2024г., рег.№М-20983/30.12.2024г. и рег.№М-20988/30.12.2024г. са постъпили отговори от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за оспорващата и съответно за Т. А. А. Б., за А. А. А. Б. и за А. А. А. Б..

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1039 от 30.09.2024г., Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1040/30.09.2024г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1041/30.09.2024г., Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли определил социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Харманли да присъства при провеждане на интервюто с Т. А. А. Б., с А. А. А. Б. и съответно с А. А. А. Б. в производство пред ДАБ по предоставяне на международна закрила.

На 15.01.2025г. с А. Х. Ж. А. било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателката заявила, че е [семейно положение]. Съпругът ѝ бил [държава], женени били от 2013г. или 2014г., имали граждански брак. Имали три деца – Т., роден през 20* година, А., роден през 20* година и А., родена през 20* година. Всички били заедно тук, в РПЦ – Харманли. Напуснала [държава] в края на месец август 2024г. и преминала заедно със семейството си нелегално в [държава], където останали 12 дни. След това пристигнали нелегално в [държава], на 05.09.2024г., като не е сигурна за датата. Преминали през оградата със стълба, с група от 18 души. Вървели два дни и половина в гората. Децата щели да умрат от студ и нямали вода, но дошъл офицер от полицията и ги закарал в болница, на два часа път от [населено място]. Ако не бил той, децата нямало да оцелеят. Нямала издадени документи от [държава]. Напуснала [държава], защото т. полицаи искали да ги върнат обратно в [държава]. Заявила, че живяла в [населено място]. Не била арестувана, нито осъждана в [държава] или в друга държава. Не е имала проблеми заради религията или етноса си. Не е имала проблеми с официалната власт. Не е членувала в политическа партия или организация. Не е участвала в религиозни организации, общност, секта. Учила до осми клас, работила като продавачка в магазин за дрехи в Р.. Разказала, че напуснала [държава], защото на 24.08.2024г. дошли маскирани въоръжени хора в дома им в [населено място]. Тя била в банята и един от маскираните я видял гола, свалил маската и видяла лицето му. Започнали да претърсват къщата и взели 1000 евро и злато. Същите хора отново дошли на 26.08.2024г. в дома им и арестували мъжа ѝ. Един от маскираните ѝ дал номер и я карал да се обади да разбере какво ще се случи с мъжа ѝ. Обадила се на този номер и човек казал да отиде на едно място, за да освободят мъжа ѝ. Този човек искал да прави любов с нея. Не отишла на това място, а отишла в полицейския участък да подаде жалба, но там видяла този човек, който си свалил маската, той бил полицай и тя си тръгнала, не подала жалба. Първият път, като влезли в дома им, казали, че объркали адреса. Вторият път като дошли и задържали мъжа ѝ, нищо не казали, защо го задържат. Мъжът ѝ бил 40 дни в ареста и го освободили. [населено място] бил под властта на к. и била сигурна, че маскираните хора са от к.. След като освободили съпруга ѝ, за 7-8 дни продали къщата си и напуснали [държава]. Не била сигурна дали има спокоен район, където да се преместят. Преди да отвлекат мъжа ѝ, той получил телефонно обаждане и заплашили, че ще отвлекат сина им А., за да искат пари. Това се случило два-три месеца преди да арестуват мъжа ѝ. Лично към нея нямало заплаха. Като арестували мъжа ѝ, я бутнали, защото застанала пред него. През 2015 година от **** я набили, като отивала към пазара. Била забулена, но минавала през локва и се видял глезена ѝ, затова я набили от ***, била бременна тогава. От стреса три пъти направила аборт. Много пъти виждала въоръжени действия или сражения. През 2014 година видяла *** като дошли в Р., режели глави и тогава, като излизала навън имало трупове по улиците. На кръговото движение имало ограда и на нея *** слагали отрязани глави тогава. След *** дошли к., постоянно през нощите имало престрелки. Същия ден като напускали [държава] имало престрелки. От интернет знаела, че имало още от *** в Р.. *** арестували чичо ѝ през 2014 година, не знаели къде е. От 2017 година к. контролирали района. Понякога всеки ден имало инциденти, свързани със сигурността в района им, понякога на седмица, но винаги ставали през нощта. По-рано нямали финансова възможност да напуснат страната си, но след като станало това със съпруга ѝ и преди това заплашили детето ѝ, че ще го отвлекат, решили да напуснат. В [държава] били родителите ѝ и трима братя. Откакто се омъжила, не контактувала с тях, защото била сгодена за свой роднина, но след това се запознала с мъжа си. Спрели да си говорят, защото избрала да се омъжи за съпруга си. Дори не знаела дали са в [държава]. Не искала да се върне в [държава], защото искала спокойствие и мир.

На проведеното интервю са присъствали чужденката, преводач, както и социален работник, за което заедно с провелия интервюто са поставени в протокола подписи от всички.

Изготвени са доклади от ДСП Харманли, подписани от наблюдаващия случая служител – за оценка на постъпил сигнал, относно всяко от децата.

С Решение №2526/14.03.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от А. Х. Ж. А. и на малолетните ѝ деца Т. А. А. Б., А. А. А. Б. и А. А. А. Б. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателката на 27.03.2025г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 03.04.2025г.

Представена е Справка №МД-02-60/29.01.25г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025г.

За проведеното с.з. от ДСП Харманли е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/128-003 от 28.04.2025г., основаващ се на събраната информация след регистрация на сигнала за децата и проведеното интервю, като сочат, че се намират на територията на РПЦ-Харманли. Събрани са данни, че децата и родителите имат изградена силна емоционална връзка. Семейството желае да получи статут и да се установи да живее в [населено място].

От ответната страна допълнително се представя актуална справка относно положението в [държава] - №МД-02-200 от 08.04.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката, а жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок, поради което е допустима. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, като между страните няма спор относно това. Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателката. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещата закрила чужденка, както и на определения по случая социален работник. В срока, предвиден в чл.75 от ЗУБ - в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещата закрила и малолетните ѝ деца. Неоснователен е доводът, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед обсъдената бежанска история на оспорващата. Административният орган е преценил всички относими факти на молителката, свързани с държавата на произход. С оглед обстоятелството, че търсещата закрила се придружава от трите си малолетни деца, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли за започналото административно производство, от където е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Социалният работник е присъствал при провеждане на интервюто с майката, преди вземане на процесното решение. От социален работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли са изготвени и социални доклади от извършено проучване за положението на децата, представени пред административния орган. Така е гарантиран най-добрият интерес на децата.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателката и малолетните ѝ деца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателката да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Обследвани са заявените от търсещата закрила факти от личната ѝ бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самата кандидатка не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещата закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В тази част административният орган е обсъдил предоставените от оспорващата данни в бежанската ѝ история, като се е позовал и на данни от тази на съпруга ѝ. Самата оспорваща сочи, че спрямо нея няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена социална група. Изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Х. Ж. А. и на малолетните ѝ деца Т. А. А. Б., А. А. А. Б. и А. А. А. Б..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и малолетните ѝ деца, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Съгласно практиката на ВАС "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателката. Обсъден е най-добрият интерес за детето, като липсват установени от органа, а и от съда, други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Най-добрият интерес на детето по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗД, във вр. с пар.1, т.11 от ДР на ЗУБ, също не налага предоставянето на статут. При преценката на "най- добрия интерес на детето" се вземат предвид неговото желание, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето. Правилно административният орган счита, че в случая, за малолетните деца не съществува риск за сигурността им, при тяхното завръщане в [държава] заедно със своята майка.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно ситуацията в [държава], като е приел, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация в [държава], страната се връща обратно към нормалния живот, след падането на режима на Б. А., а хиляди сирийци се завръщат доброволно в своята родина. Направен е извод, че при евентуалното завръщане на кандидатката за международна закрила и малолетните ѝ деца в родината им, това не би довело до неблагоприятни последици за тях. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установило спрямо кандидатката да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] тя щяла да бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живяла жалбоподателката.

От информацията в приложените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в [държава] е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава, като конфликтът се приема за такъв в застой. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично. Според справките в [държава] са регистрирани случаи на насилие. Тези случаи обаче не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. Х. Ж. А. и малолетните ѝ деца Т. А. А. Б., А. А. А. Б. и А. А. А. Б..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в [държава]. Преди да напусне страната си, тя е живяла на същото място, където семейството е живяло, а изрично е посочила, че не е била жертва на насилие. Действително, след 27.11.2024г. и падане на режима на президента, обществено-политическата обстановка е променена. Бунтовниците и членовете на дотогавашното правителство работят за „плавен и бърз“ преход при прехвърлянето на властта. Още повече, че видно от актуалната справка от 08.04.2025г., въпреки многото проблеми пред дългосрочна стабилност в [държава] множество сирийски бежанци се завръщат там доброволно.

Административният орган не е нарушил чл.6а от ЗУБ във вр. с пар.1, т.11 от ЗУБ и пар.1, т.5 от ЗЗДт и е извършил преценка за интересите на малолетните деца, както и изложил мотиви за причините да бъде отказана международна закрила. Личното положение на малолетните деца е преценено, като е обсъдена бежанската история на майката с оглед и на общата обстановка в страната, като е съобразен висшия интерес на децата да бъдат със семейството си, включително във връзка с възможността за благоденствие при евентуално връщане в страната на произход.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицата не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От информацията в справките за обстановката в [държава] следва извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Ж. А., [държава], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Т. А. А. Б., А. А. А. Б. и А. А. А. Б., срещу Решение №2526/14.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.