Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23.08.2018
г.
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет
и трети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Щерева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ивайло Георгиев
2. Димитър Цончев
като разгледа докладваното от младши съдия Цончев в. гр. дело № 455 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на адв. С.И., процесуален представител на Н.В.В. против разпореждане от 08.02.2018 г. на ЧСИ – Владимир
Цачев, с рег. № 926, р-н на действие СОС, по изп.д. №
20169260400147, с което на жалбоподателя е отказано в негова полза да бъдат
присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 525 лв.
Жалбоподателят
навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. В подкрепа на това излага, че случаите, в които разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, са изброени в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В случая изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 4 ГПК, поради което съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът има право на сторените разноски. Моли съдът да отмени
разпореждането.
Взискателят,
уведомен по реда на чл. 436 ГПК, не е подал писмено възражение.
В
изложените на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, съдебният изпълнител при
условията на евентуалност намира жалбата за недопустима и неоснователна. Сочи,
че производство по присъждане и събиране на разноски в полза на длъжника по
обезсилен изпълнителен лист е недопустимо. На следващо място, събирането на
разноски може да се извършва от ЧСИ само в хипотезата на принудително
изпълнение съобразно субективните предели на изпълнителния лист. Присъждането
на разноски в полза на длъжник по изпълнително производство е в компетенциите
на съда, а не на съдебния изпълнител.
За
да се произнесе, настоящият състав на СОС съобрази следното:
Производството
по изпълнително дело № 20169260400147 е образувано въз основа на представен от
„О.Ф.Б.“ ЕАД изпълнителен лист от 20.09.2011 г., издаден въз основа на Заповед
№ 474/20.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК на РС-Сливница, издадена по ч. гр. д. № 674/2011 г., срещу В.С.Г.и
Н.В.В..
С
Определение № 161 от 07.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 139/2017 г.,
Софийският окръжен съд е отменил разпореждане за незабавно изпълнение,
съдържащо се в заповед № 474 от 20.09.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на РС-Сливница, издадена по ч.
гр. д. № 674/2011 г., с която е уважено заявлението на „Б. Д.” ЕАД, гр. С., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.В.В. и обезсилил издадения въз основа на Заповед № 474 от
20.09.2011 г. изпълнителен лист от 20.09.2011 г. срещу длъжника Н.В.В..
С
молба с вх. № 1699/10.05.17 г. Н.В.В., чрез адв. С.И., е поискал присъждане на направените в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Към молбата
е приложен договор за правна защита и съдействие с договорено и платено
възнаграждение в размер на 525 лв.
С
разпореждане от 08.02.2018 г. на ЧСИ – Владимир Цачев, по изп.д.
№ 20169260400147, е разпоредил отказ за присъждане на разноски в полза
длъжника. Съобщението за това е връчено на 23.02.2018 г.
Настоящата
жалба е подадена чрез куриерска фирма на 28.02.2018 г. Депозирана е от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, попадащо в изчерпателно изброените случаи по
чл. 435, ал. 2 ГПК. Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 425, ал.
2, т. 7 ГПК не поставя ограничение относно пределите и съдържанието на
постановлението за разноски. Поради това следва да се приеме, че всеки акт, с
който съдебният изпълнител се произнася по искане за разноски, включително отказът
да събере разноски от взискателя, подлежи на съдебен
контрол.
Аргументът,
че присъждането на разноски в полза на длъжник по изпълнително производство е в
компетенциите на съда, а не на съдебния изпълнител също касае допустимостта на
производството и не може да бъде споделен. Отговорността за разноски може да се
реализира само във висящ процес (в случая изпълнителното производство), а не в
друго производство. Изключение са случаите на злоупотреба с процесуални права. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС (Р. № 67/2014 г. по ГД №
2944/2013 г., IV ГО
на ВКС и Р. № 54/2016 г. по ГД № 5091/2015 г., IV ГО на ВКС). Поради това
становището, че съдът следва да се произнесе по дължимостта
на разноските в друго съдебно производство не може да бъде споделен. Естеството
на изпълнителното производство предполага съдебният изпълнител да се произнесе
относно възлагането на разноските, включително за сметка на взискателя
/виж в този смисъл преобладаващата съдебна практика: Р. от 29.04.2015 г. по
в.гр. № 1246/2015 г. по описа на ОС - Варна, Р. № 457/07.08.2015 г. по в.гр.д.
№ 699/2015 г. на ОС – Пазарджик, Р. №
5939/15.11.2016 г. по в.ч.гр. д. № 825/2016 г. на ОС – Благоевград, Р. № 273 от
30.09.2016 г. по в.гр. д. № 1354/2016 г. на ОС – Стара Загора, Решение № 58 от
31.01.2017 г. по в. гр. д. № 48/2017 г. на ОС – Смолян/. Произнасянето не представлява изпълнително
действие, а проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. По изложените съображения
жалбата е допустима.
По
същество е основателна.
В
правната теория и съдебната практика /Р. № 67/2014 г. по ГД № 2944/2013 г., IV ГО
на ВКС/ е изяснено, че отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, което е уредено от процесуалния закон.
По естеството си е деликтна, безвиновна
отговорност, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството,
направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана единствено
във висящото производство. Пренесена на плоскостта на изпълнението в хипотезата
на прекратяване на делото е правото на длъжника да получи плащане и насрещното
задължение на взискателя за заплащане на сторените разноски.
В
чл. 78 ГПК е уредено правото на присъждане на разноски, която разпоредба, предвид
систематичното й място, важи, както за исковия, така и в изпълнителния процес.
В чл. 79 ГПК е уредено тяхното разпределение. Принципът е, че са за сметка на
длъжника, като изключенията са посочени в ал. 1 от посочения член. Настоящият
случай попада именно в изключението – чл. 79, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като с Определение № 161 от
07.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 139/2017 г., на Софийския окръжен съд е
отменено разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед № 474 от
20.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК на РС-Сливница, издадена по ч. гр. д. № 674/2011 г., с която е
уважено заявлението на „Б. Д.” ЕАД, гр. С., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.В.В. и е
обезсилен издадения въз основа на заповед № 474 от 20.09.2011 г. изпълнителен
лист от 20.09.2011 г. срещу длъжника Н.В.В.. При това
положение предвид изричната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК и своевременно
направеното искане, съдебният изпълнител е следвало да постанови реално
направените разноските по изпълнението в размер на 525 лв. (л. 82 от
приложеното фотокопие на изп.д. № 20169260400147) да
бъдат за сметка на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД.
Не
следва да бъде обсъждано възражението за прекомерност на възнаграждението, съдържащо
се писмените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, тъй като не е наведено от
процесуално легитимирана страна. За пълнота трябва да се отбележи, че взискателят, под страх от възлагане на всички разноски, би
следвало да се въздържа от действия по принудително удовлетворение на
претенцията си, когато не са налице основанията за това.
По
изложените съображения разпореждане от 08.02.2018 г. на ЧСИ – Владимир Цачев, с
рег. № 926, р-н на действие СОС, по изп.д. №
20169260400147 следва да бъде отменено и делото върнато събиране и изплащане на
разноските по изпълнителното дело № 20169260400147.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 08.02.2018 г. на ЧСИ – Владимир Цачев, с рег. № 926, р-н на
действие СОС, по изп.д. № 20169260400147, с което на
жалбоподателя е отказано в негова полза да бъдат присъдени разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 525
лв.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ – Владимир Цачев за събиране и изплащане на разноските по
изпълнителното дело № 20169260400147 за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 525 лева в полза на длъжника Н.В.В., ЕГН **********,
дължими от взискателя „О.Ф.Б." ЕАД, с ЕИК *********.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: