РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на представляващия КПКОНПИ против
решение № 260008/26.04.2022 г. по гр.д.№ 300/2018 г. на Окръжен съд –
Разград, с което са отхвърлени исковете по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, вр. с пар.5
ПЗР на ЗПКОНПИ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени
изцяло.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на ответниците оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано реда на чл.74 ЗОПДНПИ, вр. с § 5 ПЗР на
ЗПКПОНПИ по молба-искане на КПКОНПИ срещу А. А. М., И. А. М. и А. И.
А., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на
обща стойност 208588,64лв.
Ответниците оспорват изцяло исковете и твърдят законен източник на
доходите си и на вложените в закупуване на имуществото средства; считат, че
КПКОНПИ неправилно е формулирала недекларираните доходи като такива с
1
незаконен източник; оспорват приетите стойности на придобити и
отчуждавани от тях движими и недвижими вещи и твърдението за
несъответствие на реализираните от тях доходи с разходите им за
проверявания период; оспорват наличие на законови предпоставки за
отнемане на процесното имущество.
С Акт №0008/22.VIII.1984 за гр.брак се установява, че ответниците А.
А. М. и И. А. М. са съпрузи от 1984 г. и имат родени две деца - Р.А. и А. А.,
които за проверявания период са пълнолетни.
Проверката за установяване на значително несъответствие в
имуществото на А. А. М. е започнала по повод постъпило Уведомление вх.№
УВ-567 от 14.03.2017 г. на Окръжна прокуратура – Разград за привличането
на А. А. М. като обвиняема по ДП №296 ЗМ-35/2015 на РУ МВР-Лозница за
престъпление по чл.255, ал. 1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК; С влязла в сила
присъда по НОХД № 79/2017 г. На РОС ответницата е била призната за
виновна в това, че за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно
задължено местно физическо лице, като не е подала данъчни декларации за
облагаемите си доходи от източници в чужбина, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 4192,33 лева, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното
и неплатено данъчно задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите,
за което на осн.чл.255, ал.4, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.26 ал.1 НК е призната за
виновна; на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна
отговорност, с наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
Безспорно е, че престъплението по чл.255 НК попада в обхвата на чл.22
ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.).
Назначената СИЕ представя заключение относно реализирани от
ответниците доходи и разходи за проверявания период.
Относно доходи, приходи и финансови източници вещото лице е
изготвило четири варианта, всеки с по два подварианта, съобразени с
дадените от САТЕ варианти за пазарната цена на придобити и отчуждени в
периода на проверката МПС.
Съдът приема заключението на СИЕ във вариантите 3 и 4 при отчетена
относимост към останалите доказателства.
Събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Н.С. и
А.М.– съответно, зет на ответниците и съпруга на третия ответник, Ф.Б. и
обясненията на отв.А. по чл.176 ГПК последователно установяват, че през
периода от 1990 г. до 2007 г. съпрузите А. и И.М. и живеели и работели в
Италия. След 1999 г. към домакинството им се присъедиило семейството на
сина им – ответника А.А., а през 2001 г. - семейството на дъщеря им Р. и
свид. Н.С., като и шестимата работели по установени с италиански
работодатели трудови правоотношения, грижи за възрастни хора и чистене на
офиси.
Приложените писмени доказателства установяват, че на 10.VIII.2000 г.
ответниците И. и А. М. придобили недвижими имот-апартамент в гр.Милано
за сумата от 80000000 ит.лири /66000 евро/, получени по договор за кредит от
9.VIII.2000 г. с БАНКА ПОПОЛАРЕ КОМЕРЧО ЕД ИНДУСТРИА, обезпечен
с договорна ипотека.
2
На 25.VII.2007 ответниците И. и А. М.и са извършили продажба на
имота за сумата от 60000 евро, а учредената ипотека е била заличена. Вещото
лице по СИЕ е приело получената от продажбата сума като реализиран
приход в размер на на 117349 лв. От съвкупността на ангажираните
доказателства следва за безспорно установено, че този приход е със законно
установен източник.
Представените от ответниците писмени и гласни доказателства,
съпоставени с експертните заключения оборват заявената с иска презумпция
за незаконен произход на инвестираните в процесното имущество парични
средства. Преминалите през банковите им сметки в България са наредени от
техни близки - син и зет, чрез превод във валута, която те са реализирали
като доход от трудови правоотношения в Италия.
В приетите от съда варианти 3 и 4 СИЕ установява общ размер на
реализирани в приход средства от източници с установен произход в размер
на 285701,60лв. В края на проверявания период вещото лице установява, че
всички банкови сметки на проверяваните лица са занулени и че по тях не се
установяват в наличност парични средства.
Назначената по делото СИЕ констатира, че за проверявания период
ответниците са имали разходи в общ размер на 101520,52 лв., към които
следва да бъде прибавена стойността на разходи за СМР в размер на
придобито в края на проверявания период имущество, които безспорно са
разход. При съобразяване на това, общият размер на обичайно и извънредно
извършените от ответниците разходи е 122273,68 лв., а нетният доход е
положителна величина от 163 427,92лв.
Относно придобитото от ответниците имущество, дефинирано в § 1 от
ДР на ЗОПДНПИ(отм) като " пари, активи от всякакъв вид - материални или
нематериални, движими или недвижими вещи, или ограничени вещни права“
Съдът приема, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно
придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период,
доколкото същото е налично в патримониума на проверяваните лица в края
на изследвания период.
Предвид факта, че искът за гражданска конфискация е осъдителен и
уважаването му води до отнемане на имуществото от незаконно обогатило се
лице и преминаването му в собственост на държавата, вещно-транслативният
ефект е възможен само по отношение на съществуващо в патримониума на
незаконно обогатило се лице право на собственост.
Сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците от трети лица
са част от тяхното имущество, предвид характера им на вземания от
съответната банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от това имущество. В
качеството им на родово определени вещи, парите могат да бъдат предмет на
отнемане, само когато са налице съответните парични знаци.
Въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че паричните
средства, преминали по банковите сметки на ответниците не могат да бъдат
предмет на отнемане както поради доказания законен източник на
придобиването им, така и поради неустановената им в края на изследвания
период наличност.
Тъй като преминалите през патримониума на ответниците парични
3
средства не формират превишение на имуществото, те не могат да бъдат
използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Само наличните в края
на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки,
представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани средства,
са имущество, което е годно да обоснове несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Следователно,
неналичните парични вземания следва да бъдат приспаднати от общата
стойност на установеното в края на периода налично имущество, като от него
се приспадне и установената в разход за СМР сума /приетите във варианти 3
и 4 стойности, минус приетите като разход за СМР 22 463,96 лв./ С
приспадането им, стойността на установеното в наличност в края на периода
имущество е 60605,00 лв./83068,96 лв., минус 22463,96 лв./
При приет нетен доход в размер на 163427,92 лв., разликата с
установеното като налично в края на периода имущество от 60605,00 лв. е
положителна величина в размер на 102822,92 лв. и не сочи на твърдяното по
см. на §1, т.7 ПР на ЗОПДНПИ, в редакцията му от 27.12.2016 г.,
несъответствие в размера над 150000,00 лв.
Следователно, предявените от КПКОНПИ искове по чл. 74, ал. 1 вр.
чл.74ЗОПДНПИ /в редакцията до 2016 г.,отм./, вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение -
потвърдено.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и съобразно изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за въззивната
инстанция в размер на 4171.77 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/26.04.2022г. по гр.д.№ 300/2018 г.
на Окръжен съд –Разград.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК129010997, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4171.77 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4