Решение по дело №1165/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20184340101165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      

   

гр. Троян, 11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на  четвърти юли, две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                              

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА  ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова,

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА гр.дело № 1165  по описа на ТРС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд - Изпълнителен директор, пълномощник адвокат Н.А.Ш.със съдебен адрес:***, против П.В.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 899/2018г. по описа на Районен съд гр.Троян.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2016 г. със Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор, от мобилната мрежа на Българска телекомуникационна компания, К.Ц.К. пренася номер +*** към тази на „Теленор България" ЕАД, като със Заявление за смяна на собственост от същата дата, прехвърля собствеността върху номера на П.В.М.. Между П.В.М. и „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути", със стандартен месечен абонамент от 29,99 лева.

На същата дата - 21.04.2016 г., по силата на сключения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с П.В.М. - лизингополучател. Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo А6010 Black, срещу заплащане на обща лизингова цена от 229,77 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 9,99 лева.

Излага се, че за периода 01.05.2016 г. - 30.06.2016 г., М. не изпълнява задълженията си по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** в общ размер на 41,11 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а по договора за лизинг, М. дължи заплащане на сума в общ размер на 219,78 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.05.2016 г. — 31.08.2016 г, както следва:

-   9,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01/05/2016-31/05/2016 г., начислена във фактура № **********/01.06.2016 г.;

-   9,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01 /06/2016-30/06/2016 г., начислена във фактура № **********/01.07.2016 г.;

199,80 лева - сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и една вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., начислена във фактура № **********/01,09.2016г..

Твърди се, че на 21.04.2016 г. между П.В.М. и „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца, с абонаментен план ,, НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути", със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. М. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 47,55 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.05.2016 г. - 30.06.2016 г. На същата дата - 21.04.2016 г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с П.В.М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo А6010 White, срещу заплащане на обща лизингова цена от 229,77 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 9,99 лева. По договора за лизинг М. дължи заплащане на сума в общ размер на 227,06 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.08.2016 г., както следва:

-9,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01/05/2016-31/05/2016 г., начислена във фактура № **********/01.06.2016 г.;

-9,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01/06/2016-30/06/2016 г., ) начислена във фактура № **********/01.07.2016г.;

-7,28 лева - остатък от лизингова вноска, поради направени отстъпки за отчетен период 01/07/2016-31/07/2016 г, начислена във фактура № **********/01.08.2016 г.;

- 199,80 лева - сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и една вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., начислена във фактура № **********/01.09.2016 г..

            Излага се, че за задълженията на ответника са издадени следните фактури:

1.  фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01/05/2016-31/05/2016 г.. срок за плащане - 16/06/2016 г., издадена за сумата от 74.05 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски. Така дължимите суми са, както следва:

-  23,12 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

-  9,99 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***;

-  30,95 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

-  9,99 лева. лизингова вноска за предпочетен номер +***;

Фактурата се претендира в размер на 72,66 лева, поради извършено плащане в размер на 1,39 лева, което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размера на 29,56 лева.

2.  Фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетен период 01/06/2016-30/06/2016 г. срок за плащане - 16.07.2016 г., издадена за сумата от 55,96 лева, представлява неплатени абонаментни такси и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:

-  17,99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +***;

-  9,99 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***;

-  17,99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +***;

-  9,99 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***.

3.    Фактура № 77244221785/01.08.2016 г. за отчетен период 01/07/2016-31/07/2016 г., срок за плащане - 16.08.2016 г., издадена за сумата от 7,28 лева, представляваща остатък от лизингова вноска след направени отстъпки за предпочетен номер +***.

4.    Фактура **********/01.09.2016 г., за отчетен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., срок за плащане - 16.09.2016 г., издадена за сумата от 1463,22 лева, представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски, като  дължимите суми са, както следва:

-   1063,62 лева неустойка за предпочетени номера +*** и +***;

-   199,80 лева сбор от 20 лизингови вноски за предпочетен номер +***;

-   199,80 лева сбор от 20 лизингови вноски за предпочетен номер +***; Фактурата се претендира до общия размер на дължимите лизингови вноски от 399,60 лева.

Поради неплащане на задълженията от страна на ответника, на 27.09.2018 г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Троян срещу П.В.М., в което се претендират: главница в размер 535,50 лева (петстотин тридесет и пет лева и 50 стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 899/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Троян. Издадена е Заповед за изпълнение по делото, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е инициирано и настоящото производство.

Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу П.В.М., а именно:

- суми в общ размер на 535,50 лева (петстотин тридесет и пет лева и 50 стотинки), представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 899/2018 г. и по настоящото производство.

            При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител  е депозирал писмен отговор и е взел становище за допустимост и основателност на иска, като не е ангажирал доказателства.

            В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по съображенията изложени в исковата молба.     

В съдебното заседание ответника поддържа отговора, по съображенията изложени в същият, чрез назначеният и особен представител.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:                                                           От приложеното ч.гр.дело № 899 по описа на ТРС за 2018 г. се установява, че е издадена заповед 368 от 02.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на, по силата на която е разпоредено  П.В.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от сумата  535.50 – петстотин тридесет и пет лева и петдесет стотинки, представляваща дължима главница по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него, сключени на 21.04.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и П.В.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 360.00 – триста и шестдесет лева,  представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото са представени следните доказателства: заверен препис от Заявление за пренасяне на предпочетен номер +*** в мрежата на Теленор от 21.04.2016 г., заверен препис от Заявление за смяна на собственост на предпочетен номер +*** от 21.04.2016 г., заверен препис от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.04.2016 г., заверен препис от Договор за лизинг от 21.04.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Общи условия към него,  Декларация – съгласие от 21.04.2016 г.,  заверен препис от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.04.2016 г., Договор за лизинг от 21.04.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Общи условия към него, Декларация – съгласие от 21.04.2016 г., Общи условия на „Теленор България” ЕАД, заверен препис от Фактура № **********/01.06.2016 г., заверен препис от Фактура № **********/01.07.2016 г., заверен препис от Фактура № **********/01.08.2016 г., заверен препис от Фактура № **********/01.09.2016 г., справка от ТР за актуално състояние на „Теленор България” ЕАД и в цялост ч.гр.д.№ 899/2018 г. по описа на РС-гр.Троян.               

От представените по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че за периода 01.05.2016 г. - 30.06.2016 г., М. не е изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** в общ размер на 41,11 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а по договора за лизинг, М. дължи заплащане на сума в общ размер на 219,78 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.05.2016 г. — 31.08.2016 г.

Установява се, че по сключения на 21.04.2016 г. между П.В.М. и „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ********* Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за срок от 24 месеца, с абонаментен план ,,НонСтоп” 29,99 с неограничени национални минути", със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. М. не е изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 47,55 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.05.2016 г. - 30.06.2016 г., както и сумата в общ размер на 227,06 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.08.2016 г.

            По издадените от ищеца фактури № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01/05/2016-31/05/2016 г.. срок за плащане - 16/06/2016 г., за сумата от 74.05 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, която се претендира за сумата от 72,66 лева,/ поради извършено плащане в размер на 1,39 лева, което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размера на 29,56 лева./; Фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетен период 01/06/2016-30/06/2016 г. срок за плащане - 16.07.2016 г., издадена за сумата от 55,96 лева, за неплатени абонаментни такси и лизингови вноски; по Фактура № 77244221785/01.08.2016 г. за отчетен период 01/07/2016-31/07/2016 г., срок за плащане - 16.08.2016 г., издадена за сумата от 7,28 лева, представляваща остатък от лизингова вноска след направени отстъпки за предпочетен номер +*** и по Фактура **********/01.09.2016 г., за отчетен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., срок за плащане - 16.09.2016 г., издадена за сумата от 1463,22 лева, представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски, която се претендира до общия размер на дължимите лизингови вноски от 399,60 лева по делото не са представени доказателства за извършени плащания.

От приложеното ч.гр.д. № 899/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Троян се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответницата по делото, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: главница в размер 535,50 лева (петстотин тридесет и пет лева и 50 стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:                                                                                  

Предявеният иск е установителен, след подадено от ответника  възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му.                                                                                                  

Предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК за предявяването му, то искът е допустим, а разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:                                            

Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.04.2016 г., Договор за лизинг от 21.04.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Общи условия към него,  Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.04.2016 г., Договор за лизинг от 21.04.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Общи условия към него.                

С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор;  фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между  ищеца и ответницата със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответницата.                                                                                                        Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответницата е подписала гореописаният договор с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същата е ползвала предоставените ѝ услуги и лизингови вещи и дължи съответните абонаментни такси и използвани услуги, предвид и липсата на каквито и да било данни по делото ответницата да е възразявала преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесният договор, да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между страните), че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би я освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което, не може да се приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договора услуги на ответницата на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последната е запозната. В тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата на задълженията ѝ по договора. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника се явява основателен и следва да бъде уважен.                                     

По разноските:

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.      

В заповедното  производство от заявителя са направени разноски за заплатена държавна такса – в размер 25.00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер 360.00 лева.                                    В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски  за заплатена държавна такса – в размер 25.00 лева, 300.00 лева – възнаграждение за особен представител и за заплатено адвокатско  възнаграждение – в размер 360.00 лева, видно от описания в Становище вх.№ 3715 от 28.06.2018 г. на ТРС списък по реда на чл.80 от ГПК.

Водим от изложените съображения, съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител Сашо Филипович – Изпълнителен директор,  пълномощник адвокат  Здравко Йорданов Цанев  от САК, със съдебен адрес:***, офис 505  и П.В.М., ЕГН **********, ЧЕ П.В.М., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН – ********** ДЪЛЖИ НА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД СУМАТА  535,50 лева (петстотин тридесет и пет лева и 50 стотинки), представляваща главница по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2018 г. /пощ.кл-мо/ до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 368/02.10.2018 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 899/2018 г. по описа на Районен съд – Троян.

ОСЪЖДА П.В.М., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител Сашо Филипович – Изпълнителен директор  СУМАТА 385.00 /триста осемдесет и пет/ лева – разноски за заповедното производство по ч.гр. № 899/2018 г. по описа на ТРС и СУМАТА 685.00 /шестстотин осемдесет и пет лева/ лева – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 1165/2018 г. по описа на РС-Троян.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Ловеч.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: