Номер 116302.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203292 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от О. К. , ЛНЧ **********, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-005428/04.11.2019 г., издадено от началник група
към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2019 г., около 15:20 часа, в гр. *****************************, в посока
кръгово кръстовище „Трапезица“, при извършена проверка от служители на сектор ПП -
Бургас, било установено, че жалбоподателката О. К. управлява л.а. Опел Фронтера, с рег. №
*******, собственост на Д.Д.К., което не е регистрирано по надлежния ред. МПС било със
служебно прекратена регистрация от 14.08.2019 г., поради наличието на регистриран
договор за покупко-продажба от 13.06.2019 г.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Х.К. съставил срещу
1
жалбоподателката АУАН. Преписката била изпратена в РП – Бургас, като с постановление
от 24.10.2019 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство,
след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция". На 04.11.2019 г.
било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, и които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че тя е управлявала процесния автомобил,
но заявява, че не е била наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 13.06.2019 г., като
собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача Д.Д.К. още на същия ден и от
тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП -
регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т. е.
регистрацията правилно е прекратена служебно след изтичане на срока - в случая на
14.08.2019 г.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката е
2
управлявала процесния лек автомобил, собственост на Д.Д.К., който е бил с прекратена
регистрация. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от О. К. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е
знаела, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност
за процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС - 23.08.2019 г., жалбоподателката е бил
наясно с това, че регистрацията на предоставения й за управление автомобил е била
служебно прекратена от МВР на 14.08.2019 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с
регистрационни табели и с нужните документи за управление. Липсват по делото данни и
собственикът на автомобила да е информирал жалбоподателката, че регистрацията е била
прекратена. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала
виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение.
На следващо място, съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.
93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
3
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в
акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай
обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на
нарушения от този вид. От деянието не са настъпили вредни последици, лицето не е било
санкционирано с влезли в сила наказателни постановления. Не следва да се подминава и
факта, че се касае за инцидентен случай, при който управлението на автомобила е
продиктувано от необходимостта да бъде взет от ремонт и закаран за регистрация в МВР.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-005428/04.11.2019 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, на жалбоподателката О. К. , ЛНЧ **********, е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4