Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260837
гр.Бургас, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на 17.05.2021
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 730 по описа
на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Г.П.,
ЕГН: **********, против Наказателно постановление № Б-38/06.07.2020 г. на
началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с
чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
Сочат се
допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му. По
същество се излагат доводи за липса на административно нарушение. Излага
подробни съображения за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв.С. от БАК, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк.
А., включително и в писмено становище, оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на НП. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
Жалбоподателят П. бил специалист по
част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните физически лица в ***,
ЕИК ***, който подписал окончателен доклад за установяване на годността на
строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с
местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.
Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас. При извършена документална проверка от
служители на РДНСК Бургас се преценило, че подписаният окончателен доклад е в
несъответствие на изпълнения строеж, с което не са спазени изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията, с
което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 23, ал. 2, т.1, предл. второ
от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 169, ал. 1, т.
2 от ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за
Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
При проведено на 17.03.2020г. заседание на Държавна приемателна комисия /ДПК/
за горецитирания строеж, се установило, че
същият е изпълнен в несъответствие с основните изисквания към строежите
за безопасност в случай на пожар. Съгласно разпоредбата на чл. 662, от Наредба
1з 1971 от29.10.2009г.: „Когато гаражите се разполагат в сгради с друго
предназначение, те се отделят от съседните помещение посредством стени с
огнеустойчивост най-малко ЕI 120 и самозатварящи се врати с огнеустойчивост ЕI90”. Зоната на подземния гараж не е отделена от
останалата част на сградата със стени с огнеустойчивост минимум 120 минути в
участъка около пожароустойчивата врата към стълбището, което според АНО било
нарушение на чл. 662 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. При тези
данни е прието, че нарушението е започнало от датата на подписване на
горепосочения окончателен доклад /22.10.2019г./ и същото е довършено на
19.02.2020г. - датата на завеждане на окончателния доклад с вх.
№СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. Прието е, че нарушението е извършено в мястото,
където е съставен и подписан окончателният доклад - седалището на лицето
упражняващо строителен надзор - гр. Бургас.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Съдът
констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед
мотивите изложени от БАС в отменителното решение, поради което същите няма да
се преповтарят.
По същество съдът намира, че не са налице
обективните признаци от състава на соченото нарушение. За да е съставомерно
деянието по чл.23 ал.2 т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г., е
необходимо да се установи, че въпросното несъответствие е било налице към
момента на съставянето на доклада. Именно тогава може да се счита, че лицето е
извършило нарушение, като неправилно е отразило в документа наличието на пълно съответствие
със законовите изисквания. Съдът счита, че най-късният момент, в който е могло
да бъде извършено нарушението е датата на съставяне на окончателния доклад-
22.10.2019 г. Именно на тази дата жалбоподателят е обективирал волеизявлението
си за липса на несъответствие на изпълнения строеж, като липсват доказателства,
че към тази дата е било налице разминаване в изпълнението на строежа в
съответната част- в случая с подземния гараж, с това, което е прието от него.
Твърди се това разминаване да е констатирано едва на 19.02.2020 г. Не може да
се приеме, че към датата, когато жалбоподателят е посочил, че строежът
съответства на законовите изисквания, това не е било така, поради което и няма
как да бъде ангажирана неговата отговорност. Дори и да се приеме, че
фактическият състав на съставянето на окончателния доклад е датата на неговото
входиране, т.е. представянето му пред надлежните органи, то тази дата се явява
13.12.2019 г., видно от Заповед РД-19152/06.03.2020 г. на началника на ДНСК, с
която е назначена ДПК. При това положение остава недоказан фактът на разминаване
на строежа с доклада към датата на изготвянето му. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция по аналогичен казус със същите страни – КАНД
91/2021г. на БАС.
При това
положение НП се явява материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая са
налични доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение при
първото разглеждане на делото по НАХД 2938/2020г на БРС в размер на 300 лв,
като същите следва да се възложат в тежест на АНО. По делото няма доказателства
за сторени разноски в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1,
предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № Б-38/06.07.2020 г. на началник на РДНСК Бургас,
с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ на Д.Г.П., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с
чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
ОСЪЖДА ДНСК
гр.София да заплати на Д.Г.П., ЕГН: **********, сумата от 300 лева разноски за НАХД
2938/2020г на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.