Решение по дело №540/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ („ПДНГ“) АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление/ гр.София -1000, представлявано от изпълнителните директори П. К. Н. и Л. Т. Ч. заедно, чрез юрисконсулт С. А. Г., адрес за призоваване: гр.София, [улица], против Решение №176/11.04.2024г. по АНД №64/2014г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че производството по АНД № 64/24г. е образувано след връщане на делото от АС-Плевен за ново разглеждане. Твърди се, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по възраженията на дружеството – работодател, въпреки дадените указания с Решение № 594/22.12.2023г. по КАНД № 970/23г. по описа на АС-Плевен. Сочи се, че РС-Плевен не е изследвал и установил основни въпроси, свързани с възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическото лице, а именно налице ли е законово задължение за работодателя да предостави на работниците писмена инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с паро - подгряваща установка по смисъла на чл. 4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ и дали оборудването е такова, при използването на което съществува риск за здравето и безопасността на работещите. Твърди се, че едновременно с налагането на административно наказание, на дружеството било издадено задължително предписание по т.5 от протокол за извършена проверка № ПР2308703/10.04.2023г. на проверяващи инспектори от дирекция „Инспекция по труда“. Посочва се, че задължителните предписания били отменени с влязло в сила Решение № 6029/16.05.2024г. по адм.дело № 2975/24г. , с което било потвърдено Решение № 503/18.01.2024г. по адм.дело № 5279/2023г. по описа на АС-София, като в мотивите на съдебното решение ВАС приел, че работодателят е изпълнил законовото си задължение като е разработил и предоставил на пострадалото лице Инструкция по здраве и безопасност при работа 56-12 на шофьор - тампонажник при сектор РИС и ТИР, като т. 41-42 от Инструкцията изрично касаели спазване на правила за безопасна работа с ППУ.

Навеждат се доводи в касационната жалба и че, съдът е възпроизвел изцяло мотивите на административнонаказващият орган без да разгледа мотивите и възраженията, изложени в жалбата срещу НП. Посочва се още в касационната жалба, че в решението не са обсъдени и разгледани, както и не са изложени мотиви по представените инструкции с № 56-12 от 2012г. и №87-12/2012г. и дали те съдържат основни мерки за осигуряване на безопасност при работа с паро - подгряваща установка, а е разгледана единствено Инструкция по здраве и безопасност №151.23/13.03.2023г., която е изготвена като част от мерките, които се предвиждат и препоръчват при настъпване на трудов инцидент. Посочва се още, че съставеният АУАН и обжалваното НП противоречат на материалните разпоредби и на целта на закона. Твърди се, че НП-то е издадено без да е изяснена фактическата обстановка от административнонаказващият орган. Излага се становище, че констатираното от контролните органи нарушение не покрива състава на нарушение на чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ, тъй като вменява задължение за работодателя да предоставя информация и обучение, а не и да предоставя писмени инструкции на работещите за използваното работно оборудване. Изложени са и съображения, че пострадалото лице Т. Д. е бил запознат с инструкции с № 56-12 от 2012г. и №87-12/2012г., било е обучен и е провеждал инструктажи на колегите си, както и му е бил осигурено специфично обучение за изпълняваната него длъжност, видно от свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „машинист на котли с високо налягане рег.№ 483/28.07.2014г., издадено от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор след проведен изпит. Осигурено било и периодично обучение от учебен център „Д. – Шанс 2013“ ЕООД-Плевен в периода 11.02.2020г.- 17.02.2020г., видно от удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на товари № 112-001683/17.02.2020г. Твърди се, че пострадалото лице не е спазил инструкциите по здраве и безопасност и самоволно е предприело действие по качване върху цистерната по време на пропарването. Сочи се, че използваната паро - подгряваща установка не представлява съоръжение с повишена опасност, а инцидентът е станал при падане от височина, който риск е оценен в картата за оценка на риска на работното място на шофьора на специален автомобил - тампонажник. Посочва се, че дружеството не е нарушило и целта на закона да осигури превенция при работата с паро - подгряваща установка.

Иска се от съда да отмени Решение №176/11.04.2024г. по АНД №64/2014г. по описа на РС-Плевен, както и да отмени Наказателно постановление № 15-2300102/23.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен. При условията на евентуалност се иска изменение на наложената имуществена санкция до минимума, определен в закона.

В съдебно заседание касаторът -„ПДНГ“АД, се представлява от юрисконсулт С. Г., която моли съда да уважи изцяло подадената касационна жалба, като отмени оспореното решение и обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, не се явява. Представлява се от юрк. П. Ч., която моли касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 15-2300102/23.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на дружеството за нарушение на чл.4, ал.1 т.2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд ( ЗЗБУТ) вр. чл. 166, ал.2 от наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) e наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Районен съд - Плевен е приел за установено следното от фактическа страна:

На 09.03.2023г. в обект база Долни Дъбник, [улица], стопанисван от „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, станала трудова злополука с лицето Т. М. Д., заемащ длъжността „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор специален автомобил тампонажник“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с рег.№ [рег. номер] с паро-подгряваща установка.Установено било, че при пропарване с цел установяване на течове, Т. М. Д. се е качил върху цистерната и при отваряне на капака налягането на въздуха от парата го е изхвърлила и лицето е паднало от голяма височина, като по-късно починал в лечебно заведение.

При направена документална проверка в периода 09-10.03.23г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ се установили нарушения на трудовото законодателство. Бил съставен акт за установяване на административни нарушения (АУАН) № 15-2300102/10.04.2023г. за нарушение на чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл. 166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за това че дружеството в качеството си на работодател на 09.0.2023г. не е разработил и предоставил на Т. М. Д. писмена инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари (суров нефт) с паро-подгряваща установка. Въз основа на АУАН било издадено НП № 15-2300102/23.05.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Плевен, срещу което била подадена жалба с вх.№ 23078372/27.06.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото вкл. гласните, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. И. Д. и Д. И. Ц..

С оглед на установеното от фактическа страна, РС-Плевен приел, че подадената жалба срещу НП-то е допустима, а по същество и основателна.

РС-Плевен приел, че наказателното постановление е съставено от компетентен орган, съдържа задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление. Съдът констатирал съответствие между отразеното в АУН и НП-то и надлежно описание на нарушението вкл. в неговата цифрова квалификация. Приел, че са приложени относимите правни норми, като счел за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока. Констатирал липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , които за водят до незаконосъобразност на постановлението. От доказателствата по делото счел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е доказано. Приел за несъмнено установено по делото, че пострадалият Т. М. Д. на длъжност „шофьор специален автомобил – тампонажник“ и „Организатор тампонажни –интензификационни работи“ в „ПДНГ“ АД е извършвал пропарка на автоцистерна за превоз на суров нефт с № [рег. номер] с паро-подгряваща установка на площадка на сектор „Тампонажни-интензификационни работи“ в база Долни Дъбник, [улица].

Съдът приел, че случаят не представлява маловажен случай и приложение на л.28 от ЗАНН, като обосновал извод за безспорно установено извършването на нарушение на чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Определеното от наказващият орган наказание в размер на 1/3 от предвидения максимален размер счел за съобразено с тежестта на нарушениеото и обстоятелството, че от трудовата злополука е настъпил смъртен изход.

С оглед на горното, съдът приел, че дружеството е извършило административно нарушение на на чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и правилно е ангажирана отговорността му, поради което потвърдил обжалваното НП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Съдът не констатира допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП във връзка с чл. 42, ал.1 т. 4 и т.5 и чл. 57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Обратно както АУАН, така и НП, съдържат подробно описание на нарушението, както и законовите разпоредби, които не са спазени от дружеството.

Неоснователно е възражението на кастора, че при осъществяване на дейност пропарка на автоцистерна за превоз на суров нефт с паро-подгряваща установка оборудването е такова, че не съществува риск за здравето и безопасността на работещите. Настъпилата смърт на работника е доказателство за обратното.

Неоснователно е и възражението, че причината за смъртта се дължи на поведението на пострадалия. По делото са приобщени гласни доказателства от показанията на св.М. Н. – л. 51 от АНД № 64/24г., а именно, че Т. Д. е имал дългогодишен опит, преминал е различни обучения и инструктажи, придобил е правоспособност за работа с котли с високо налягане III степен и е издържал изпит в ДАМТН и др. Последното обуславя извод, че покачването на работника върху автоцистерната и отварянето на люка не е самоволно, а е практикувано и в други случаи.

Основателно е обаче възражението за наличие на предпоставките на чл.177, ал. 1 от АПК по отношение на представеното пред касационната инстанция влязло в сила Решение №6029/16.05.2024г. по адм.дело № 297582024г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 503/18.01.2024г. по адм.дело № 5279/2023г. по описа на АССГ. Действително съдебните решения на АССГ и ВАС не са били представени пред първоинстанционния съд към датата на издаване на съдебния акт. Отмяната на задължителните предписания по т.5 от протокол № ПР2308703/10.04.2023г. на инспектори при дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, с което е разпоредено на „ПДНГ“ ЕАД да разработи писмена инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари (суров нефт ) с влязло в сила решение, обуславя извод за действие и спрямо АС-Плевен. Силата на присъдено нещо, постановено по едно административно дело, като проява на държавната правосъдна власт, трябва да бъде зачетена от всички съдилища, учреждения и общини в страната – чл. 297 ГПК вр. чл.144 от АПК. В това се проявява общата правна задължителност на всеки редовен държавен публичноправен акт. Освен силата на присъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което оспорения акт е отменен, е неговото конституивно действие т.е. като отменя оспорения административен акт, АССГ е прекратил административните правоотношения между „ПДНГ“ ЕАД и инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“, възникнали с него. Конституивното съдебно решение, каквото е Решение № 503/18.01.2024г. по адм.дело № 5279/2023г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение №6029/16.05.2024г. по адм.дело № 297582024г. по описа на ВАС, отменя с обратна сила от датата на издаване административния акт – в случая задължителните предписания към работодателя да издаде писмена инструкция по чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7/23.09.1999 г. Както конституивното действие на съдебното решение, така и силата на присъдено нещо трябва да бъдат зачетени от всички трети лица, вкл. АС-Плевен.

С оглед на горното, съдът намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, но неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 222, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

ОТМЕНЯ Решение №176/11.04.2024г. по АНД №64/2014г. по описа на РС-Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2300102/23.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ („ПДНГ“) АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление/ гр.София -1000, представлявано от изпълнителните директори П. К. Н. и Л. Т. Ч. заедно, за нарушение на чл.4, ал.1 т.2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд ( ЗЗБУТ) вр. чл. 166, ал.2 от наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) e наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като незаконосъобразно.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.