Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20 декември 2016год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 15 ноември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело
№11789/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Й.Т.Ц. против ЗД”Б.И.”АД искове с правно
основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 40 000лв.,обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания,и за
имуществени вреди в размер на 1710лв. в резултат на ПТП настъпило на
15.01.2014год.,ведно със законната лихва от датата на увреждане-15.01.2014год.
до окончателното изплащане,разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Ответникът- ЗД”Б.И.”АД, *** оспорва исковете
по основание и размер.Няма валидно застрахователно правоотношение, от което да
следва отговорността на дружеството.Не е извършено противоправно деяние, в
причинно следствена връзка, с което да е настъпила вреда.Оспорва се въобще да е
извършен деликт.Евентуално се заявява възражение за съпричиняване от страна на
пешеходката,която се е движила по пътното платно без да се съобрази с посоката
и скоростта на движение на приближаващите я МПС.Движила се е на необозначено за целта място.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление от 19.05.2014год.РП-гр.Велико
Търново е прекратила наказателното производство предвид на това,че пострадалата
Й.Т.Ц. е направила заявление на основание чл.343,ал.2 от НК, че не желае
извършителя на престъплението да бъде наказан и иска наказателното производство
да бъде прекратено.
Съгласно заключението на вещото лице-инж.Г.
по САТЕ най-вероятният механизъм на произшествието се изразява в това,че на 15.01.2014год., около 10.40 часа л.а.”Фолксваген
Голф” с рег.№ ******** е бил паркиран в гр.В.Търново,на паркинга на ул.”Т.”
срещу ул. ”*********
Пешеходката се е движила по десния тротоар
на ул. ”Т.” в посока към ул.”*********” в близост до бордюра и преминала на
територията на паркинга.Водачката на автомобила – Д.А.Т.-И. е задействала
автомобила за движение на заден ход и възприела пешеходката и преминаващ по
улицата неустановен лек автомобил е
преустановила движението и отново продължила движението към улицата.При
достигане на задната част на автомобила до около 0.50м. от бордюра,пешеходката се е придвижила и намирала
до задната броня.Настъпило е докосване на задната броня до дясната част на
тялото на пешеходката,поради което същата пада на лявата си страна на пътното
платно.Поради отсъствие на одраскване по задната броня,както и травматични
увреждания по дясната страна на тялото на пострадалата, експертизата допуска
възможен вариант – виждайки приближаващия автомобил, пешеходката да е отскочила
наляво и паднала на лявата си страна на асфалта. Непосредствено след падането
пешеходката, водачката е преустановила движението на автомобила, за което
свидетелства липсата на прегазване. След произшествието автомобилът и
пешеходката са напуснали местопроизшествието.Ако преди началото на маневрата
пешеходката е била извън десния габарит на автомобила,водачката на автомобила е
имала обективната възможност да забележи пешеходката.Тя е следвало да я сигнализира
с техническа възможност да я възприеме чрез вътрешното огледало за обратно
виждане. В случая също е следвало да изчака преминаването й извън левия габарит
на автомобила.По преценка на водачката при недостатъчна видимост, е следвало
включително да и осигури видимост с помощта на наблюдател.По делото не са
регистрирани обективни данни относно следи,разположение на автомобила преди и
след удара,деформации по него,находки и други,които да послужат за изготвяне на
точна мащабна скица на процесното ПТП.Показаната скица – фиг.2 е изготвена на
база свидетелските показания и протокола за проведен следствен експеримент,също
от показания.Ако пешеходката се е движела в близост до бордюра на улицата и
автомобилът е бил паркиран до
западния/външния/ край на паркинга, отстоянието на пешеходката от
мястото на удара – Оп в момента на потеглянето на л.а. на заден ход - 3.48м.,или пешеходката се е
намирала при потеглянето на автомобила на заден ход – на 3.48 м. от него, а в
момента на удара – зад автомобила на 0.20 – 0.40м.след десния му габарит.
Съгласно заключението на вещото лице – д-р Д.
по СМЕ ищцата е получила вследствие на ПТП – счупване на шийката на лява
раменна кост,като е пертърпяла болки и страдания около 13-14 дни,а също така и
след като е започнала активно раздвижване на крайника 47 дни след операцията за
около две седмици.В останалите периоди от лечението и възстановяването си е
изпитвала болки и страдания с по-малък интензитет и може да се приеме, че та
изпитва болки от ПТП до сега с непериодичен характер и ще продължи да изпитва,
до не по-малко от 3 години след произшествието. Проведено е следното лечение:
болнично – от 15.01. 2014год. до 24.01.2014год.-9 дни и от 05.03.2014год. до
12.03.2014год.-7 дни или общо 16 дни, домашно-амбулаторно- от 24.01.2014год. до
04.03. 2014год. – 40 дни и от 12.03.2014год. до около 2 месеца или общо 4
месеца.По време на болничното лечение е оперирана – открито наместване и
фиксация на раменната кост с метална пластина и винтове.По време на второто
болнично лечение е провеждала раздвижване на крайника и физиотерапия.По време
на домашно-амбулаторното лечение е ходила на контролни
прегледи,превръзки,носила обездвижваща превръзка 47 дни и след свалянето й
провеждала раздвижване и физиотерапия.Ищцата не се е явила на личен преглед и
не може да бъде направена актуална рентгенова снимка, и точен отговор на този
въпрос не може да бъде даден.като остатъчно явление може да се приеме наличието
на стар оперативен белег по предната
повърхност на лявата раменна става и възможността да изпитва непериодични болки
при влажно и студено време и по-голямо физическо натоварване на левия горен
крайник.
В публично съдебно заседание на
15.11.2016год. вещото лице-инж.-Г. посочва,че – „Въпросът опира до това дали е
имало удар между автомобила и пешеходката.Обективните данни по делото не могат
да потвърдят такова категорично становище,т.е. възможно е само да е докосната
от задната броня на автомобила и е възможно виждайки опасността, тя сама да се
отхвърли на тротоара.Още повече,че травмите по тялото са преди всичко теренни
травми, а не причинени от бронята на автомобила”.
В тази връзка съдът не приема,че
най-вероятният механизъм на процесното
ПТП на 15.01.2014год. се е изразил в това,че е настъпило докосване на задната
броня до дясната част на пешеходката,поради което същата е паднала на пътното
платно,тъй като както от заключението на вещото лице по САТЕ така и от
показанията на свидетели-очевидци на ПТП разпитани в настоящото производство не
се установява процесното МПС-л.а.,марка”Фолксваген”,модел”Голф”, с рег.№ ********
управляван от Д.А.Т.-Д.,да е причинил твърдяното телесно увреждане по начинът
описан в исковата молба. Съдът възприема заключенията на вещите лица по САТЕ и
СМЕ за изготвени компетентно.
По делото са изслушани свидетелските
показания на М.Х.В.-дъщеря на ищцата във
връзка с претърпените неимуществени вреди.
По делото са изслушани свидетелските показания
и на водачката на процесното МПС-Д.А.Т.-И., която посочва, че има над
20-годишен стаж,като шофьор,огледала и зад нея видяла как един друг автомобил
предприема маневра да спре на паркинга. Видяла автомобила,изчакала го и предприела наново тръгване,пак се огледала,съвсем леко
подавала назад газ и видяла в задното
огледало една жена, която - …” беше в
скок,като на забавен каданс”. Веднага спряла. Колата й била на паркинга,защото
на паркинга имало един бордюр,който трябвало да преодолее, за да се излезе, а
жената била паднала на пътното платно. Отишла при нея,повдигнала я,тя
станала,изтупала си коленете и казала, че не е трябвало да става.Казала на Т.,че
че я е ударила.Т. изрично посочва, че -
„Категорично, в никакъв случай не е
имало досег на колата ми с тази жена”.
Свидетелят Е.В.Д. посочва, че познава г-жа Т. и знае за
инцидента с нея и пешеходката.Заявява,че работи във фирма,която се намира във
входа,в който живее госпожата.Видял през прозореца,какво се случило.Д. посочва
– „ тази госпожа, която е пострадала, вървеше по тротоара,спускаше се, гледаше
общо-взето нагоре, а не напред и вече тротоара свършва и започва нещо,като обособен паркинг.Стъпвайки
на това място колата тръгвайки да дава назад спира, жената се обръща и вижда,
че колата е близо до нея,може би се
притеснила и тръгва наляво, но там е по-висок бордюра и предполагам, че
се спъна и падна на пътя.Удар не е имало между автомобила и пешеходката”.
Съдът
кредитира за достоверни показанията на
свидетелите Д.А.Т.-Д. и Е.В.Д., като на лица които са имали непосредствени лични възприятия, за това какво в действителност се е случило на
15.01.2014год. възприема ги тези показания, като убедителни и взаимно допълващи
се и потвърждаващи по безсъмнен начин,
че ищцата не е имала съприкосновение с автомобила управляван от Т., което е и в
подкрепа и от заявеното от вещото лице инж.Г.,че
причинените травми на ищцата са преди всичко теренни травми, а не причинени от
бронята на автомобила,като съдът отчита и обстоятелството, че ищцата не се е
явила на личен преглед при д-р Д. и в
тази връзка съдът не приема,че е доказано
само посоченото по СМЕ, че има причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и получените от Й.Ц. увреждания на 15.01.2014год.
Предвид на изложеното съдът приема,че
не са налице фактическите състави на
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 40 000лв., обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 1710лв., обезщетение за имуществени вреди
следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сумата 4100лв.,за направени по делото
разноски,включително възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ на Й.Т.Ц., ЕГН-**********,съдебен адрес: ***
против ЗД”Б.И.”АД, ***,съдебен адрес:***, за заплащане на сумата
40 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП,
настъпило на 15.01.2014год., и сумата от 1710лв.,обезщетение за претърпени
имуществени вреди-разходи за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 15.01.2014год.,ведно със
законните лихви върху сумите от датата на настъпване на ПТП-15.01.2014год. до
окончателното плащане,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 от ГПК Й.Т.Ц.,
ЕГН-**********, съдебен адрес *** да заплати на
ЗД”Б.И.”АД, ***, съдебен адрес:*** сумата 4 100лв., за направени по
делото разноски, включително и
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: