Р Е Ш Е Н И Е
№ 434/30.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1425 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по
жалба на „Великар“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Велинград, кв. „Индустриален“, ул. „Хлебозавода“, № 1,
представлявано от управителя В.П.К., срещу Ревизионен акт № Р-16001321000578-091-001/02.09.2021г.,
потвърден с Решение № 619/30.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че
оспореният ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че от
самото стартиране на проверката до настоящия момент жалбоподателят твърди, че
разминаването между счетоводните данни и стоковата програма не е факт, който е
възникнал през 2020 г.,2019, г. 2018 г., 2017 г., 2016 г. или 2015 г., а
разминаването било възникнало през 2014 и 2013 г.
От 02.10.2013 г. до
настоящия момент дружеството ползвало стокова програма на „Иновасис“ ООД,
където стоките на дружеството били отразени по вид, количество и стойност.
При извършена проверка за
установяване на наличните стоково-материални запаси (СМЗ), документирана с
протокол от 30.11.2020 г., фактическото преброяване на стоките се осъществило
на база на справка от стоковата програма на „Иновасис“ ООД. Съгласно
констатираното в протокола, наличностите по стоковата програма съвпадали с
фактическите наличности в склада.
Твърди се, че от момента на
въвеждане на програмата – 2013 г., до настоящия момент, същата била ползвана
коректно, което било и причината за извършено на 10.01.2020 г. изписване на
липси и неосчетоводен брак за стоки.
За 2014 г., салдото по
стоковата програма било 19022 лв., а салдото по счетоводни данни – 195147 лв.
За формираната разлика от 176125 лв. корекция за ползвания данъчен кредит не
следвало да се прави, тъй като към
10.01.2020 г. са изминали 5 години от началото на годината в която е упражнено
правото на данъчен кредит. Жалбоподателят изрично посочва, че несъвпадението в
салдата безспорно говори за неточности в счетоводното отчитане на СМЗ и
формиране на липси, възникнали в годините до 2014 г. вкл., като тези неточности
били изправени стъпвайки на законови разпоредби, които жалбоподателят счита че
е приложил правилно.
Жалбоподателят твърди също,
че за доказване на правотата му са възможни два алтернативни подхода. Единият
от тях е възприетият от приходната агенция – а именно да се представят документи
установяващи вида, количеството и стойността на отделните стоки, които са
изписани на 10.01.2020 г., като тези документи докажат че стоките са закупени
преди 2015 г. Жалбоподателят обаче посочва, че този подход е невъзможен за изпълнение
от него, тъй като стоките счетоводно се завеждали само стойностно, а складовата
програма на дружеството била въведена едва в края на 2013 г. Поради това
възприема алтернативния подход. Счита че благодарение на въведената в дружеството
стокова програма ще може да установи, че изписаните стоки са придобити от
дружеството преди 2015 г., като докаже, че за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018
г. и 2019 г. заприходените и продадени стоки като стойност по счетоводни данни
съвпадат по стойност със складовата програма. Жалбоподателят счита, че
наличието на такова съвпадение би установило, че салдото по стоковата програма
от 2014 г. е вярно. В дружеството към 2014 г. СМЗ са в размер на 19022 лв., а в
счетоводното салдо към 2014 г. в размер на 195 147 лв., като в него били
включени стойността на стоки, които липсват и са закупени до 2014 г.
В съдебно заседание,
жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Не претендира разноски.
Ответникът
- Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпило писмено становище от юрк. К. който по изложени
съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за претендирания адвокатски
хонорар над минимума по Наредба № 1/2004 г. Моли същият да бъде намален.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321000578-020-001/02.02.2021 г.,
изменена със Заповед № Р-16001321000578-020-002/26.04.2021 г. и Заповед №
Р-16001321000578-020-003/07.05.2021 г., е възложена ревизия с обхват: Данък
върху добавената стойност за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., като
ревизията бъде извършена за срок до три месеца. Определени са и лицата, които
следва да извършат ревизията. Обхватът на ревизията е разширен със заповедта за
изменение от 26.04.2021 г., като е включен и периодът 01.01.2020 г. –
31.01.2020 г., също с вид на задължението - Данък върху добавената стойност.
Срокът на ревизията е удължен до 10.05.2021 г., а с последната заповед от
07.05.2021 г., срокът е удължен до 09.07.2021 г.
Във
връзка с разглежданата ревизия е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-16001321000578-092-001/21.07.2021
г., представляващ мотиви и неразделна част от оспорения акт. Органите по
приходите са посочили, че методът на отчитане на СМЗ е, че закупените стоки се
отразяват в счетоводните регистри на база получени фактури само стойностно.
Покупките и продажбите на стоки се отразяват количествено в складова програма,
която не е част или свързана със счетоводната.
Проверяващите
констатират, че Кредитният оборот на сметка 304 „Стоки“ е формиран в
кореспонденция с дебита на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ - 27413.44
лв. и с/ка 609 „Други разходи" – 179 199,25лв.
С
оглед горните, при ревизията са изискани доказателства относно основанията за
отписване на стоките; справка за вида, количеството и стойността им; документи
за придобиването на въпросните стоки. С Писмо вх. № 3984 от 24.02.2021г. са
представени единствено следните писмени обяснения: „Сумата 179199.25лв. /Дт
609/Кт 304/ представлява разликата между наличността на стоките към 01.01.2020
г. по счетоводни данни и тази наличност по справка от складовата програма.
Разликата в липса или неосчетоводен брак на стоки - представлява счетоводен
разход и е отразен по сметка „Други разходи“. Датата на отписване на стоките е
10.01.2020г. Справка по кои фактури са придобити изписаните количества ще Ви
представим допълнително“. Към датата на издаване на РД, такава справка не е
представена.
С
оглед горните, органите по приходите са приели, че на основание чл. 79, ал. 1
от ЗДДС, при установяване на липси или при бракуване на стоки, регистрираните
лица извършват корекция, като начисляват ДДС в размер на приспаднатия данъчен
кредит при придобиване на съответните стоки. Проверката на декларираните данни
не установява начисляване на данък при липси/брак на стоки, както в периода на
отписване на стоките, така и в следващите данъчни периоди. Не са представени
доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 80 от ЗДДС, ограничаващи
извършването на корекции по чл. 79 от ЗДДС. В дневниците за покупки за
последните пет години, няма включени фактури за доставки на стоки без право на
данъчен кредит.
Съобразно
ревизионния доклад е издаден и Ревизионен акт № Р-16001321000578-091-001/02.09.2021
г., поправен с Ревизионен акт № П- 16001321167029-003-001/23.09.2021 г., с
оглед допусната очевидна фактическа грешка.
За
да се достигне до горния резултат, на „ВЕЛИКАР“ ЕООД в хода на ревизията по
електронен път са връчени 2 бр. ИПДПОЗЛ № Р-16001321000578-040-001/03.02.2021
г. и № Р- 16001321000578-040-002/27.04.2021 г., с които са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период; документи
относно получени/извършени доставки - фактури и всички съпътстващи ги
документи, договори с доставчици и клиенти, платежни документи, транспортни
документи и др.; кочани с ръчни касови бележки, сторно кочани, отчети от ЕКАФП;
хронологични и аналитични разпечатки /журнали, извлечения, хронологични
дневници и др./ на всички счетоводни сметки, включени в сметкоплана на
дружеството, мемориални/журнал ордери, складови разписки.
От
ревизираното лице /РЛ/ е изискана и подробна информация и счетоводни документи
относно взетата през м.01.2020 г. счетоводна операция Дебит с/ка 609 „Други
разходи“ на Кредит с/ка 304 „Стоки“ за сумата 179 199,25 лв., като за така
изписаните стоково - материални запаси по счетоводни данни от РЛ са изискани да
представи документи и доказателства къде са съхранявани стоките; по кои фактури
са придобити /закупени/ така изписаните резервни части; ако така изписаните
стоки са били бракувани от РЛ са изискани да се представят доказателства за
унищожаването им или документи за възлагане на дейност на трети лица по смисъла
на Закона за управление на отпадъците, протоколи за унищожаване на CM3 или
документи за продажбата им; количествено-стойностно описание по вид/артикул,
единична стойност, обща стойност на бракуваните и/или липсващи стоки, дата на
производство, дата на придобиване, дата на изтичане срока на годност, протокол
за установени липси на CM3; сертификат за произход на стоките и всички други
документи, доказващи вида на осчетоводения брак и липси. Ако има унищожаване,
липса или брак, причинени от непреодолима сила, от РЛ са изискани документи за
доказване на тези обстоятелства.
В
отговор с придружителни писма с вх. № 3984/24.02.2021 г. и вх. №
3984#1/24.02.2021 г. от РЛ са представени документи, включващи фактури за
покупки и продажби за м.08. - м. 12.2020 г., оборотни ведомости и главна книга
за м.08 и м.09.2020 г., отчети от ЕКАФП, банкови документи, индивидуален
сметкоплан на дружеството; справка за обороти по сметки 401, 411, 501, 503,
702, 703 за м.08, м.09, м.10.2020 г.; справки за салдата по сметки 204, 401,
411; справка за притежавани ДА и амортизационен план; справка от складовата
програма за наличност на стоки; декларация от управителя на РЛ за място на
извършване на ревизията и попълнени справки по образец от 1 до 5.
Съгласно
дадените обяснения от представителя на дружеството жалбоподател, през
ревизирания период не са извършвани инвентаризации за CM3. Сумата 179 199,25
лв. /Дт 609/Кт 304/ представлявала разликата между наличността на стоките към
01.01.2020 г. по счетоводни данни и наличността по справка от складовата
програма. Разликата /179 199,25 лв./ представлявала липса или неосчетоводен
брак на стоки. Същата представлявала счетоводен разход и е отразена в сметка
,Други разходи“. Датата на отписването на стоките е 10.01.2020 г.
В
отговор на второто ИПДПОЗЛ от РЛ по електронен път са представени оборотна
ведомост и главна книга за м. 01.2020 г., справка за обороти по сметки 304,
401, 411, 601, 602, 702 за м.01.2020 г. Съгласно дадените обяснения,
дружеството, не може да представи исканата счетоводна информация за периода и
начина на придобиване на изписаните стоки по сметка 609 „Други разходи“ и
размер на приспаднатия данъчен кредит за тях, както и за вида на стоките,
количествата и единичните цени, мястото и условията на съхранение, причините за
бракуване и/или липси на стоки за последващо разпореждане с бракуваните стоки
„по вид, разфасовка, количество тъй като в счетоводството на предприятието
стоките се завеждат само стойностно.
При
преглед на представените оборотна ведомост и главна книга на „ВЕЛИКАР“ ЕООД за
периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. органите по приходите установяват
началните и крайни салда, както и оборотите по сметки 304 „Стоки“ и 609 „Други
разходи“. По данни от справка за обороти по сметка 304 „Стоки“ за периода
01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. сметката е с начално дебитно салдо 235 910,86
лв.; набрани обороти по дебита 2 529,45 лв. и по кредита 179 199,25 лв.; крайно
дебитно салдо 59 241,06 лв., като за отразената сума 179 199,25 лв. по кредита
на сметка 304 „Стоки“ в кореспонденция с дебита на сметка 609 ,Други разходи“ е
отразен документ Искане 3/10.01.2020 г. Такъв документ не е представен от РЛ.
Съобразно
писмени обяснения на управителя, изписаните стоки с отчетна стойност 179 199,25
лв. по кредита на с/ка 304 в кореспонденция с дебита на сметка 609
представляват липса или неосчетоводен брак на стоки, като в счетоводството на
предприятието стоките се завеждат само стойностно, а покупките и продажбите на
стоки се отразяват количествено извън счетоводно - в складова програма, която
не е част или свързана със счетоводната; стоките се завеждат при придобиването
им само стойностно и метода на изписване е само по стойност.
От
предоставените документи от РЛ органът по приходи не е установил какъв е вида,
количеството и стойността на отделните стоки, които са изписани на 10.01.2020
г. с отчетна стойност 179 199,25 лв., за които РЛ твърди, че са липса или
неосчетоводен брак на стоки, както и документи, въз основа на които това
изписване е извършено. Към датата на издаване на обжалвания РА от „ВЕЛИКАР“
ЕООД не са представени изисканите справки по кои фактури са придобити
изписаните стоки по сметка 609 „Други разходи“ по вид, количества и единични
цени, не са представени първични документи /фактури за покупка на стоки/ за
периоди преди бракуване и отписване на липсваща стока /от 2015 г. до 2020 г./;
не са представени протоколи за брак и/или за установени липси на CM3,
доказателства за срока на годност на отписаните стоки, както и за последващо
разпореждане за облагаеми доставки на тези стоки. Такива не са представени и в
настоящото производство.
Посочено
е от органите по приходите, че след извършен преглед на декларираните доставки
на стоки в дневниците за покупки на „ВЕЛИКАР“ ЕООД за последните пет години
преди ревизирания период, няма включени фактури за доставки на стоки без право
на данъчен кредит. В дневниците предмета на доставката е описан с общо
наименование „стоки”. Дейността на дружеството е търговия на дребно с части и
принадлежности за автомобили. Видно от декларираните през годините покупки на
стоки, дружеството е ползвало и е приспадало пълен данъчен кредит за всички
закупените стоки.
При
тези обстоятелства органът по приходите е приложил чл. 79 от ЗДДС, като е начислил
процесното задължение за данък добавена стойност на жалбоподателя, ведно със
съответната лихва.
С
оглед горните е издаден Ревизионен акт № Р-16001321000578-091-001/02.09.2021 г.,
който е връчен на 09.09.2021 г. на жалбоподателя, съгласно известие за доставка
на л. 115 от делото, а съгласно извлечение от електронно съобщение – л. 114 от
делото е изпратен с електронно съобщение на 27.09.2021 г., Ревизионен акт за
поправка № П- 16001321167029-003-001/23.09.2021 г., е връчен на жалбоподателя
на 24.09.2021 – л. 135 от делото.
С
жалба вх. № 70-00-9851 от 24.09.2021 г. „Великар“ ЕООД обжалва Ревизионен акт №
Р-16001321000578-091-001/02.09.2021 г. пред Директора на Дирекция „ОДОП“.
Същият е приел жалбата за процесуално допустима, като се е произнесъл с Решение
№ 619/30.11.2021 г., с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-16001321000578-091-001/02.09.2021
г. и Ревизионен акт за поправка № П- 16001321167029-003-001/23.09.2021 г.
Съгласно
Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение № 619/30.11.2021
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, НАП гр. Пловдив е връчено на жалбоподателя
на 30.11.2021 г. Жалба срещу същото е подадена на 13.12.2021 г., съгласно
пощенско клеймо върху копие от плика, с който жалбата е изпратена, а същата е
входирана в ТД на НАП, гр. Пловдив с вх. № 96-00-309 от 15.12.2021 г.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
Съгласно
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното
заключение на вещото лице, което заключение съдът възприема като обективно,
мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се
установи, че:
Експертизата
представя в табличен вид данните за закупените и продадените стоки по
счетоводни данни и по данни от складовата програма ползвана от дружеството по
артикули и по обобщена справка. Стойностите за закупените и продадените стоки
по счетоводни данни не съответстват на тези в складовата програма. Данните са
следните:
За
2015 г. счетоводните данни по оборотна ведомост са начално салдо - 195147.45
лв., закупена стока 46571,34 лв., продадена стока – 48863,79 лв. и крайно салдо
218 583,39 лв.
Също
за 2015 г. по складови наличности, по справка за артикули е записано, че
началното салдо е 77933,12 лв., закупена стока е 80177,29 лв., продадена стока
– липсват данни, и крайно салдо 45399,14 лв.
Съответно
също за 2015 г., по складови наличности, но по обобщена справка е записано,
началното салдо - липсват данни, закупена стока – липсват данни, продадена
стока – 115831,50 лв., и крайно салдо 62903,52 лв.
Аналогични
са данните и за следващите години, с оглед наличието на съществени разминавания.
За
2016 г. счетоводните данни по оборотна ведомост са начално салдо 218583,39 лв.,
закупена стока 40882,27 лв., продадена стока 55923,89 лв. и крайно салдо 231160,24
лв.
Също
за 2016 г. по складови наличности, по справка за артикули е записано, че
началното салдо е 45399,14 лв., закупена стока е 82527,04 лв., продадена стока
– липсват данни и крайно салдо 43662,56 лв.
Съответно
също за 2016 г., по складови наличности, но по обобщена справка е записано,
началното салдо - 62903,52 лв., закупена
стока – липсват данни, продадена стока – 112055,85 лв. и крайно салдо 60827,89
лв.
За
2017 г. счетоводните данни по оборотна ведомост са начално салдо 231160,24 лв.,
закупена стока 40609,47 лв., продадена стока 66631,04 лв. и крайно салдо 226564,31
лв.
Също
за 2017 г. по складови наличности, по справка за артикули е записано, че
началното салдо е 43662,56 лв., закупена стока е 90240,75 лв., продадена стока
– липсват данни и крайно салдо 40771,74 лв.
Съответно
също за 2017 г., по складови наличности, но по обобщена справка е записано,
началното салдо - 60827,89 лв., закупена
стока – липсват данни, продадена стока – 115516,52 лв. и крайно салдо 58614,77
лв.
За
2018 г. счетоводните данни по оборотна ведомост са начално салдо 226564,31 лв.,
закупена стока 22418,50, продадена стока 41791,28 лв. и крайно салдо 228653,77лв.
Също
за 2018 г. по складови наличности, по справка за артикули е записано, че
началното салдо е 40771,74 лв., закупена стока е 84245,83 лв., продадена стока
– липсват данни и крайно салдо 40934,43 лв.
Съответно
също за 2018 г., по складови наличности, но по обобщена справка е записано,
началното салдо - 58614,77 лв., закупена стока – липсват данни, продадена стока
– 102924,34 лв. и крайно салдо - 58438,55 лв.
За
2019 г. счетоводните данни по оборотна ведомост са начално салдо 228653,77 лв.,
закупена стока 29406,61 лв., продадена стока 43204,35 лв. и крайно салдо 235910,85
лв.
Също
за 2019 г. по складови наличности, по справка за артикули е записано, че
началното салдо е 40934,43 лв., закупена стока е 88853,83 лв., продадена стока
– липсват данни и крайно салдо 40100,37 лв.
Съответно
също за 2019 г., по складови наличности, но по обобщена справка е записано,
началното салдо - 58438,55 лв., закупена
стока – липсват данни, продадена стока – 110313,98 лв. и крайно салдо 56711,47
лв.
Вещото
лице изрично е посочило, че съществува разлика между справките за наличност по
артикули и обобщената справка за наличностите в складовия софтуер, като
уточнява, че в подробната справка за наличностите към определена дата
съществуват колони "Доставна стойност" и "Себестойност на доставените
стоки". При по-голяма част от позициите съществува разлика между тези
колони, а има случаи когато доставната стойност е различна от нула, а
себестойността е нула. Експертизата не може да обясни разликите.
С
оглед горните разминавания между заведените стоки по складовия софтуер и
заведените стоки по счетоводни данни, експертизата не може да извърши и
конкретизация на същите, тъй като в счетоводството стоките са заведени само
стойностно.
Съобразно
дадени пояснения от страна на жалбоподателя на вещото лице, справките, които се
генерирали не били използвани за дейността на дружеството. При доставка на
стока, същата се заприхождавала със съответния документ, отразявало се
полученото количество, създавал се код на всеки един отделен артикул.
Продажните фактури се генерирали от складовия софтуер, като изписването на
стоките не ставало автоматично с издаването на фактурата, а се извършвало
ръчно.
Съответното
вещото лице изрично е отговорило и на поставените въпроси относно салдото към
2014 г. на СМЗ, като наличността на стоки в складовия софтуер към 31.12.2014 г.
по артикули е 77 933.12 лв., а наличността на стоки в счетоводния софтуер към
31.12.2014 г. по артикули е 195147.45 лв.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният
контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на
приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал.
1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По
делото са представени заповедите за възлагане на ревизията, процесният
ревизионният акт и ревизионният акт за поправката му на хартиен носите,
заверени от страната, како и на електронен носител, подписани с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР
на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на
документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП
квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е
придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на
процесуалните разпоредби при издаването му.
Спорът
в настоящия случай касае прилагането на чл. 79 от ЗДДС във вр. с чл. 80 от ЗДДС,
с оглед процесния период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. и извършената счетоводна
операция Дебит с/ка 609 „Други разходи“ на Кредит с/ка 304 „Стоки“ за сумата от
179 199,25 лв., въз основа на която от органите на НАП е начислен ДДС в размер
на 35 839,85 лв., установен за дължим от „ВЕЛИКАР“ ЕООД за данъчен период
м.01.2020 г., ведно с прилежаща лихва от 5 635,27 лв.
Както
се установи, съобразно доказателствата по делото, а и не е спорно между
страните, към 10.01.2020 г. „ВЕЛИКАР“ ЕООД е отписал стоки по сметка „Други
разходи“ за сумата от 179199,25 лева, като дава пояснение пред проверяващия
орган, че сумата представлява разликата между наличността на стоките към 01.01.2020 г. по счетоводни данни и тази
наличност по данни от стоковата му програма, като тази разлика е липса или
неосчетоводен брак – отговор по т. 20, писмо вх. № 3984/24.02.2021 г. на „ВЕЛИКАР“
ЕООД по повод искане за информация от НАП № Р-16001321000578-040-001/03.02.2021
г. – л. 3 от Приложение № 1 към делото.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или
пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е
приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока,
при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и
дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
На
основание чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите
на:
1. унищожаване, липса или брак,
причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни
стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове;
2. унищожаване, липса или брак,
причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са
причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката;
3. липси, произтичащи от промяна на
физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените
норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното
съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и
нормали;
4. технологичен брак в допустимите
норми, определени с технологичната документация за съответното производство или
дейност;
5. брак поради изтичане срока на
годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
6. брак на дълготрайни материални
активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им
стойност...
А
съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС - за различни от недвижими имоти стоки или
услуги, ако са изминали 5 години, считано от:
а)
началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
б)
началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е
упражнено право на данъчен кредит;
В
случая жалбоподателят не доказва наличието на нито една от изброените хипотези
за липса на основание за извършване на корекция по чл. 80, ал. 2 от ЗДДС.
Такива доказателства не са ангажирани нито пред проверяващия орган, нито в
съдебното производство.
С
оглед разпределената доказатлествена тежест в процеса и доколкото това са факти
благоприятни за жалбоподателя, същият следва да проведе пълно и главно
доказване по отношение на наличие на предпоставките по чл. 80 от ЗДДС.
Въз
основа на представените от страна на „ВЕЛИКАР“ ЕООД документи не може да бъде
установено какъв е вида, количеството и стойността на отделните стоки, които са
изписани на 10.01.2020 г. с отчетна стойност 179 199,25 лв., за които РЛ сочи,
че са липса и неосчетоводен брак на стоки, също и кога и как е упражнено
правото на данъчен кредит по документи, с които са придобити изписаните на
10.01.2020 г. стоки с отчетна стойност 179 199,25 лв. Този извод се налага от
обстоятелството, че както в хода на ревизията, така и по време на настоящото съдебно
обжалване не може да бъде установено по безспорен начин, че предмет на
извършеното на 10.01.2020 г. изписване на липса или неосчетоводен брак на стоки
са били именно закупени преди 2015 г. стоки, с оглед евентуалното приложение на
чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
В
този смисъл и изслушаното и прието заключение на вещото лице С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът възприема като обективно,
мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно. От
заключението на вещото лице също става видно, че при дружеството жалбоподател
са налични съществени разминавания в счетоводните данни и информация от
стоковата програма за всички години 2015 г.-2019 г., за които е поискана
експертизата и за които се твърди, че не са след периода на придобиване на
стоките. При такова съществено разминаване в данните и осчетоводяване на
стоките единствено по стойност ангажираната експертиза също е в обективна
невъзможност да установи момента на придобиване на стоките, нито да ги
индивидуализира. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че
софтуерната програма генерира различни справки, с различно съдържание, като не
може да се определи коя е достоверна.
В
този смисъл неоснователно се явява и позоваването на чл. 80, т. 4, буква „а“ от ЗДДС от страна на жалбоподателя.
С
оглед приложените по делото доказателства се установява, че при извършена
проверка на данните, съдържащи се в подадените от „ВЕЛИКАР“ ЕООД дневници за
покупки за данъчни периоди от 2015 г. до 2020 г. е установено, че РЛ е
декларирало покупки на стоки, постоянно и ритмично през целия период, за които
е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит. Това налага извода, че
във връзка с придобиването на стоките с отчетна стойност 179 199,25 лв. РЛ е
приспаднало пълен данъчен кредит в периодите от 2015 г. до 2020 г.
Освен
това по преписката липсват данни за съставени от страна на „ВЕЛИКАР“ ЕООД
документи, удостоверяващи извършени последващи разпоредителни действия с
бракувани стоки. Липсват доказателства за издадени документи /фактури и/или
протоколи/, удостоверяващи извършено от страна на жалбоподателя изхвърляне на
бракуваните стоки на регламентирано сметище. Липсват данни как на практика
бракуваните стоки са превозени и унищожени. Липсват доказателства за
депонирането им като отпадъци, съгласно изискванията на Закона за управление на
отпадъците. Не са представени и протоколи за брак, липсва информация за
конкретните дати на придобиване на всеки един артикул и доказана необходимост
от бракуване на всяка една конкретна стока. Тази липса от своя страна не
позволява да се направи обвързаност на съответния вид бракувани стоки с
конкретни партиди.
С
писмените си твърдения жалбоподателят сочи, че несъвпадението в салдата
безспорно говори за неточности в счетоводното отчитане на CM3 и формиране на
липси, както и че изписаните стоки представлявали натрупани липси и брак от
минали години. Такова становище се поддържа и в представените по делото писмени
бележки от страна на жалбоподателя.
След
като ревизираното лице не е издало протокол, с който да направи корекция и да
начисли ДДС върху стойността на изписаните стоки с отчетна стойност 179 199,25
лв. по кредита на с/ка 304 в кореспонденция с дебита на сметка 609 и такъв
протокол не е намерил отражение в дневника за продажби за период м.01.2020 г. и
следващи данъчни периоди, на основание цитираните по-горе разпоредби, правилно
корекцията е извършена при ревизията и за невнесения в срок данък са изчислени
дължими лихви.
Доколкото
част от оспорения РА касае и декларирания от жалбоподателя „ДДС за внасяне” в
подадените от него справки - декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.08, м.09 и
м. 10.2020 г., който не е внесен в приход на бюджета в срока по чл. 89, ал. 1
от ЗДДС и което не се оспорва нито пред Директора на „ОДОП“, НАП Пловдив, нито
в настоящото производство и за плащането на която сума не са представени
доказателства, следва да се приеме, че РА е правилен и в тази част. С оглед на
това правилно и законосъобразно органите по приходите са начислили лихви за
просрочие в общ размер на 4,11 лв., на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за неоснователна и като такава ще следва
да бъде оставена без уважение, а ревизионният акт да бъде потвърден.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответника, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 1 761,41 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд -
Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Великар“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Велинград, кв. „Индустриален“,
ул. „Хлебозавода“, № 1, представлявано от управителя В.П.К. да заплати на Национална
агенция за приходите сумата в размер на 1 761,41 (хиляда седемстотин
шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: /П/