РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Стефка Т. Михова
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500503 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 5128 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 8428/2023 г. на РС – Пловдив е
отхвърлен иска на И. Г. К. за осъждането на Прокуратурата на РБългария да му заплати на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинени му
неимуществени вреди вследствие незаконно наказателно преследване срещу него по ДП №
108/22.04.2021 г. по описа на РУ – Хисаря при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл.
343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което досъдебно производство прекратено на 30.03.2023 г..
За да отхвърли иска, районният съд е приел да не е налице основен елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ доколкото по казаното
досъдебно производство ищецът не е бил привлечен като обвиняем - дори не е разпитван
като свидетел, съответно не му е налагана мярка за неотклонение, и същото е прекратено без
да се стигне до повдигане на обвинение. Посочено е, че съгласно нормата на чл. 23 ал. 1 от
НПК, когато са налице съответните условия по НПК / законен повод и достатъчно данни /
компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство, но
разследващите органи ще носят отговорност само ако лицето въз основа са събрани
достатъчно данни е привлечено като обвиняемо с всички произтичащи от това
неблагоприятни за него последици и впоследствие производството бъде прекратено.
Посочено е , че при липса на повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
търпяните негативни последици не са в обхвата на отговорността на държавата по ЗОДОВ.
Посочено е че издадените срещу ищеца АУАН и Заповед за задържане по реда на МВР не са
били обжалвани от него, поради което не може да се обоснове извод те да са
незаконосъобразни и така да се ангажира отговорността на държавата чрез други нейни
органи / ОД на МВР /, като и в случая искът е предявен срещу Прокуратурата.
1
Въззивникът поддържа оплаквания, че този извод на районния съд е в противоречие
с материалния закон / ЗОДОВ / като счита че разследващите органи и прокуратурата
отговарят за всички свои действия, с които са накърнили изконни човешки права / правото
на неприкосновеност, на свобода, на свободно придвижване / независимо дали срещу
пострадалото лице е повдигнато обвинение, такова изискване не е предпоставка за
ангажиране на отговорността по ЗОДОВ - както неправилно е приел районния съд. Затова и
тъй като всички предприети спрямо него действия по прекратеното ДП № 108/22.04.2021 г. /
образуването на производството, задържането на въззивника в РУ – Хисаря за 24 часа,
извършения в дома му обиск , талон - направление за медицинско изследване за алкохол,
регистрация в системата на МВР / съставляват незаконни такива с оглед прекратяването на
производството, то за тях възниква отговорността на държавата за тяхното обезщетяване
именно в лицето на Прокуратурата. Защото на основание чл. 46 ал. 1 и чл. 52 ал. 3 от НПК
прокурорът е органа, който повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер
и осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство. Отговорността на прокуратурата възниква от момента на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – т. 4 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа, че практиката на ВКС приема, че използвания в
чл. 2 т. 3 от ЗОДОВ израз „ обвинени в извършване на престъпление „ следва да се тълкува
разширително за нуждите на специалния деликт, като се приема че прекратяване на
наказателно производство поради липса на извършено престъпление осъществява хипотеза
на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и в случаите когато уличеното лице не е привлечено в
качеството на обвиняем. Цитира Решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на
ВКС, Трето г.о. в този смисъл.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова от въззивния съд за уважаване на иска.
Не са заявени искания за събиране на нови доказателства.
Въззиваемата страна – Прокуратурата на РБългария е депозирала отговор / погрешно
именуван насрещна въззивна жалба / за неоснователност на жалбата. Поддържа обжалваното
решение да е правилно по изложените в него мотиви. Поддържа че цитираната от
въззивника практика на ВКС е изведена извън конкретиката на казуса и е в случая
неотносима. Пледира за потвърждаване на решението. Не заявява искания за доказателства.
Съдът установи следното:
Ищецът И. Г. К. твърди, че на 22.04.2021 г. е образувано срещу него досъдебно
производство № 273 ЗМ – 108/22.04.2021 г. по описа на РУ – Хисаря за престъпление по чл.
343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 22.04.2021 г. след употреба на алкохол е управлявал
притежания от него електрически скутер, триколесен марка „ Maxmotors „ модел М – МS09.
На 22.04.2021 г. ищецът бил задържан за 24 часа със заповед по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР, бил му
извършен от полицейските служители и личен обиск, а същия ден следобед, в негово
отсъствие и в присъствието на неговия родител Г. К. полицейските служители извършили и
обиск в дома му, при който карали възрастния и болен негов баща да вдига и обръща на
всички страни тежкия скутер за нуждите на техническата експертиза. Съставен му бил и Акт
за установяване на административно нарушение / АУАН / № *** г., в който е посочено, че е
издаден талон № *** за медицинско изследване за алкохол след взета кръвна проба, каквато
твърди, че не му е вземана и изобщо не е посещавал болнично заведение за да даде кръв.
Досъдебното производство било прекратено с Постановление на РП – Пловдив от 30.03.2023
г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, т.к. управлявания от К. триколесен
електрически скутер „ Maxmotors „ модел М – МS09, Рама № ***, електр. двигател *** не е
моторно превозно средство по смисъла на § 6 т. 11 от ДР ЗДвП.
Така, образуваното срещу него наказателно преследване е незаконосъобразно и
2
Прокуратурата РБ следва да обезщети причинените му от него неимуществени вреди, които
определя като страх, срам, притеснения и неудобство от неоснователното му задържане и
извършения в дома му обиск, нарушаване правото му на свобода, уронване на личното му
достойнство, злепоставяне пред близки, съседи и колеги. Наложило се на дава обяснения
пред работодателя си за неявяването си на работа за периода на задържането, което
застрашило работата му. Продължителността на досъдебното производство от две години
рефлектирало върху неговата психика и начин на живот и създало пречки да бъде нает на
работа по трудово правоотношение.
Обезщетението за обезвреда на така претърпените от него възведени вреди счита да е
в справедлив размер от 15 000 лв., като пледира за осъждането на Прокуратурата на
РБългария да му го заплати, ведно със законната лихва, считано от задържането му до
окончателното изплащане.
С оглед така изложените в исковата молба факти и обстоятелства и направеното
искане съдът намира, че правното основание на предявеният иск е чл. 2 ал. 1 т. 3 предл.
второ от ЗОДОВ.
Ответникът – Прокуратурата на РБългария, е депозирала отговор за неоснователност
на иска. Поддържа, че по образуваното досъдебно производство срещу ищецът не са
извършвани действия по разследване и същият не е привлечен като обвиняем. Задържането
и обиска в дома му са на основание чл. 72 ал. 1 и чл. 80 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не по НПК.
АУАН не е обжалван от ищеца и не е отменен. Оспорва се и твърдението да е претърпял
възведените неимуществени вреди, както и техния размер, който считат за прекомерен.
От приложената преписка № 108/2021 г. по описа на РУ – Хисаря / прок. преп. №
4664/2021 г. по описа на РП – Пловдив / е установено, че на 22.04.2021 г. е образувано
срещу въззивника - ищец досъдебно производство № 273 ЗМ – 108/22.04.2021 г. по описа на
РУ – Хисаря за престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 22.04.2021 г.
след употреба на алкохол е управлявал притежания от него електрически скутер, триколесен
марка „ Maxmotors „ модел М – МS09. На 22.04.2021 г. ищецът е бил задържан за 24 часа със
заповед по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР. Съставен му е и Акт за установяване на административно
нарушение / АУАН / № *** г., в който е посочено, че е издаден талон № *** за медицинско
изследване за алкохол след взета кръвна проба. Досъдебното производство е продължило 23
месеца, като срокът за разследването е бил многократно удължаван с Постановления на РП –
Пловдив поради фактическа и правна сложност на делото. Прекратено е с Постановление на
РП – Пловдив от 30.03.2023 г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, т.к.
управлявания от К. триколесен електрически скутер „ Maxmotors „ модел М – МS09, Рама №
***, електр. двигател *** не е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т. 11 от ДР
ЗДвП.
Към ИМ е представен протокол от 22.04.2021 г. за извършен личен обиск на лицето
на посочената дата от полицейските служители.
Като свидетел е разпитан Г. Г. К. – баща на ищеца. Депозира показания, че на
22.04.2021 г. правили ремонт на навес в двора им и имали майстори. Наложило се синът му
да отиде със скутера до строителен магазин да купи пирони, но на пътя бил спрян от
полицейски служители, които му взели проба с дрегер. Тъй като същата била положителна
синът му, придружен от полицаите дошли в дома му, за да се преоблече и веднага след това
отведен в Х. и задържан за 24 часа. Това станало сутринта, около 9 – 10 часа. Следобеда
полицаите се върнали в дома на свидетеля, за да снимат електрическото моторче и установят
номер на рама и други данни, като карали свидетеля да го вдига и обръща на двете му
страни. След като им казал, че е опериран единият полицай помогнал на свидетеля и заедно
го вдигнали, а другият го снимал. Синът му работил на повикване във фабрика за ***.
Същият ден не бил повикан, бил си в къщи и помагал за ремонта.
3
От представената медицинска документация от Център за спешна помощ – гр. Хисаря
се установява – противно на твърденията на въззивника, че на 22.04.2021 г., в 14 ч. и 17 мин.
му е взета кръв и урина за установяване наличие на алкохол и/или наркотични вещества,
като изследването е установило етилов алкохол в количество 1,669% / л.38 от приложеното
преписка /.
В приложената преписка се съдържа и Справка данни за съдебното минало на ищеца /
л.69 и 70 от същата /, видно от която срещу ищеца в периода 2000 г. – 2020 г. са
постановени четири присъди / в сила от 14.03.2000 г., в сила от 09.12.2010 г., в сила от
06.03.2012 г. и в сила от 23.12.2000 г. /, последните три от които за престъпление по чл. 343б
ал. 1 от НК за шофиране след употреба на алкохол.
Видно от приложенета преписка е още, че срещу ищеца не е повдигнато обвинение,
не е бил разпитван и като свидетел, процесуално следствени действия с негово участие на се
извършвани. Производството е продължило 23 месеца поради забавено възлагане на
заключение на автотехническтата експертиза с оглед определяне характера на превозно
средство – МПС или не, както и нейното изготвяне.
При така установеното обжалваното решение за отхвърляне на иска е валидно,
допустимо, но неправилно – по изложените в жалбата оплаквания.
Искът е по основание доказан. Трайно установена е съдебната практика по
приложението на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, според която употребения в чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ израз „ обвинение в извършване на престъпление „ за нуждите на специалния
деликт следва да се тълкува разширително, а не в тесния му наказателно – процесуален
смисъл. Приема се, че когато наказателното производство е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от уличеното лице или извършеното такова не съставлява
престъпление, съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е осъществен, макар и срещу лицето да
не е повдигнато обвинение, т. к. и в тези случаи лицето търпи вреди вследствие
осъществена спрямо него принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение, която е
незаконосъобразно упражнена и това е частен случай, който се включва в общата хипотеза
на правната норма на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл решенията на ВКС по гр.д. №
527/2015 г. , 4 г.о., гр.д. № 1215/2011 г., 3 г.о., по гр.д. № 6047/2013 г., 2 г.о., гр.д. №
892/2015 г., 4 г.о., по гр.д. № 2329/2015 г., 4 г.о.. С Решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС
по гр.д. № 1961/2022 г., 3 г.о. е даден положителен отговор и на въпроса дали в казания
частен случай Прокуратурата на РБългария отговаря по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени на уличеното лице от наложени от органите на МВР
принудителни мерки / задържане до 24 ч. по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, съставяне на АУАН,
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и др. /.
Относно вредите – В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца
като уличено лице / образуване на досъдебно производство за деяние, което не съставлява
престъпление, извършен личен обиск, задържане за 24 часа по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР,
съставяне на АУАН / са били нарушени правото му на лична свобода и свободно
придвижване, засегнати са честта и достойнството му, злепоставен е пред роднини и
познати. Изпитвал е и чувства на срам, също и страх и притеснение от възможността да
получи наказание. Това са според настоящия съд установените по делото неимуществени
вреди, които е претърпял в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство, които са обичайните и не се нуждаят от нарочно доказване. Недоказани са
твърденията за застрашаване на работата му до степен да бъде освободен от трудовите си
ангажименти, както и за нарушено право да бъде нает да полага труд по трудово
правоотношение за срока на досъдебното производство. Не е извършен в дома му обиск, а
оглед на пътното превозно средство. сно справедливия размер, до който следва да бъдат
обезщетени вредите.
4
Съобразяват се от една страна търпените от ищеца негативни изживявания и
продължителността на досъдебното производство от 2 години, което е необосновано дълъг
срок и забавата е по причина на разследващите органи – необосновано забавяне възлагането
на автотехническа експертиза и нейното изготвяне. Видно от приложената преписка,
експертизата е била възложена през м. декември 2021 г. – т.е. 8 месеца след образуване на
досъдебното производство, а изготвена 1 година по – късно – през декември 2022 г., след
което е назначена и допълнителна автотехническа експертиза. От друга страна се съобразява
невисокия интензитет на изживяванията – с обичаен характер, че срокът на задържането му
е бил 24 часа, не му е повдигнато обвинение, не са извършвани процесуално следствени
действия с негово участие, не му е отнемано свидетелството за управление на МПС и не на
последно място – многократните осъждания на ищеца с казаните влезли в сила присъди. При
тези обстоятелства и с оглед размера на средната работна заплати за страната за периода на
увреждането 2021 г. – 2022 г. и до 30.03.2023 г. съдът определя за справедлив размер на
обезщетението сумата 2 000 лева.
Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва, считано от прекратяване на
досъдебното производство – 30.03.2023 г. , след отмяна на първоинстанционното решение в
тази му част. В останалата отхвърлителна част – за разликата от 2 000 лв. до претендираните
15 000 лв., решението за отхвърляне на иска се потвърждава.
С оглед този резултат на въззивника се присъждат направените за две инстанции
разноски съобразно уважената част на иска от 210 лв. – 138 лв. възнагр. за един адвокат за
първоинстанционното производство в размер на 138 лв. и за въззивното в размер на 72 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 5128 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 8428/2023 г. на РС – Пловдив в
частта, с която е отхвърлен иска на И. Г. К., ЕГН - ********** за осъждането на
Прокуратурата на РБългария да му заплати на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
обезщетение в размер на 2 000 / две хиляди / лева за причинени му неимуществени вреди
вследствие незаконно наказателно преследване срещу него по ДП № 108/22.04.2021 г. по
описа на РУ – Хисаря при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1
от НК, което досъдебно производство прекратено с Постановление на РП – Пловдив от
30.03.2023 г. по прок. преписка № 4664/2021 г. по описа на РП – Пловдив, вместо което
Постановява:
Осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Г. К., ЕГН – ********** на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 2 000 / две хиляди / лева за
причинени му неимуществени вреди вследствие незаконно наказателно преследване срещу
него по ДП № 108/22.04.2021 г. по описа на РУ – Хисаря при ОД на МВР – Пловдив за
престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което досъдебно производство прекратено с
Постановление на РП – Пловдив от 30.03.2023 г. по прок. преписка № 4664/2021 г. по описа
на РП – Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Потвърждава Решение № 5128 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 8428/2023 г. на РС –
Пловдив в останалата обжалвана част – за отхвърлянето на иска по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ на И. Г. К., ЕГН - ********** срещу Прокуратурата на РБългария за разликата от
2 000 лв. до претендираните 15 000 лв. обезщетение.
Осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Г. К., ЕГН – **********
5
разноски по делото в размер на 210 / двеста и десет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6