Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на
двадесет и
пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. дело №
583/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.
285, ал. 1, второ изречение от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба от адв.С.Т.,
като служебен защитник на А.П.С., ЕГН ********** изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Варна срещу
Решение № 55/17.01.2020г. на Административен съд – Варна, ХV състав, постановено по
адм.д. № 3144/ 2018г., с
което е отхвърлен предявеният от С. иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– София за присъждане на сумата 10 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди в периода 04.12.2017г. – 07.11.2018г., изразени в силно негативно влияние
върху психиката му като проява на чувство на безпокойство, гняв, безсилие,
главоболие, безпомощност и незащитеност, пряко и непосредствено обусловени от
поведението на ответника в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и на
прокламирания с чл. 8 от ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията,
обективирано в сложилата се в Затвора Варна трайна порочна практика относно
начина на връчване на кореспонденцията на лишените от свобода, която по
твърдения на ищеца се връчва от служител на надзорно-охранителния състав в
затвора. Претендира се и за присъждане на мораторна лихва за времето от
04.12.2017г. до предявяване на исковата молба /с неуточнен размер на
мораторната лихва/, както и за законна лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното погасяване на главницата. В
жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по подробно изложени съображения; съдът е основал
решението си изцяло на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
служители на затвора; счита, че твърденията в предявения иск са безспорно
доказани от събраните доказателства. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи иска, така както
е предявен. В съдебно заседание и по съществото на спора касаторът не се явява.
В депозирана по делото молба, чрез служебния си защитник поддържа жалбата и
моли съда да я уважи.
Ответната страна, в депозирания по
делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител оспорва счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. По делото не бяха
установени незаконосъобразни бездействия на ответника през процесния период, с
което да е нарушен принципа на чл.3 от ЗИНЗС.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли решението на едноличния състав
на Административен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Премет
на касационно оспорване е Решение № 55/17.01.2020г. на Административен съд -
Варна,
постановено по адм. дело № 3144/2019г. Същото е постановено в
производство по чл. 284 от ЗИНЗС, образувано по иск на А.П.С., ЕГН ********** изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Варна против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на сумата 10 000лв. като обезщетение за
неимуществени вреди в периода 04.12.2017г. – 07.11.2018г.,
изразени в силно негативно влияние върху психиката му като проява на чувство на
безпокойство, гняв, безсилие, главоболие, безпомощност и незащитеност, пряко и
непосредствено обусловени от поведението на ответника в нарушение на забраната
по чл. 3 ЗИНЗС и на прокламирания с чл. 8 от ЕКПЧ принцип на тайна на
кореспонденцията, обективирано в сложилата се в Затвора Варна трайна порочна практика
относно начина на връчване на кореспонденцията на лишените от свобода, която по
твърдения на ищеца се връчва от служител на надзорно-охранителния състав в
затвора. Претендира се и за присъждане на мораторна лихва за времето от
04.12.2017г. до предявяване на исковата молба /с неуточнен размер на
мораторната лихва/, както и за законна лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното погасяване на главницата.
Първоинстанционният
съд е формирал правен извод за неоснователност на предявения
иск и го е отхвърлил. Приел
е недоказаност на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в проявено спрямо касатора дори и еднократно, унизяващо достойнството му
отношение при или по повод връчването на кореспонденцията му в затвора. Това е
приел и по отношение на пощенските записи, за които дори няма твърдения, че
начинът на връчването им води до нарушаване забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Съдът е
направил извод, че събраните по делото доказателства категорично не сочат на
допуснати сериозни по характера си в нарушение на изискванията на закона
действия по връчването на кореспонденцията на ищеца в процесния по исковата
молба период, още по-малко пък от тях може да се направи извод за нарушаване от
страна на служителите на Затвора на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, респективно на
закрепения с чл. 3 ЕКПЧ принцип на забрана на изтезанията. В този
смисъл е формирал извод за неоснователност на предявения
иск по 284 ал. 1 от ЗИНЗ, поради което го е отхвърли.
Касационната
жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК,
в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е
неоснователна.
В
пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Административен съд - Варна. Същото е и правилно.
Касационната
инстанция счита, че административният съд е приложил правилно материалния закон
на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на
правото. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284
ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдът намира, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява недоказан.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на
държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при
условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на
изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на
законовите изисквания. В случая чрез събраните писмени и гласни доказателства
не е установено спрямо кореспонденцията на лишения от свобода А. Велков да е бил възприет по – различен подход. Не са
налице нарушения по смисъла чл. 86 ал. 3 ЗИНЗС и на чл. 75 ал. 2 ППЗИНЗС, както
и на съобразяване на действията на затворническата администрация със заложения
в чл. 8 ал. 1 ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията, тъй като извършваната
проверка на писмата през процесния период е била изцяло в рамките на
регламентираното в чл. 8 ал. 2 ЕКПЧ изключение от принципа. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ППЗИНЗС лишените от
свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които
изпращат или получават. Писмата на и до лишените от свобода се изпращат и
получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа / чл. 75, ал.
3 от ППЗИНЗС. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди
служителя на затвора, че не съдържа неразрешени вещи. Наред с това преворката е извършвана в присъствието на лишения от свобода,
който сам разпечатвал плика и го предоставял на проверяващия. Пристигащата
кореспонденция от институциите /съд,
прокуратура и т. н./ не е проверявана като в случаите, в които е била
адресирана директно до лишеното от свобода лице, а не чрез Затвора, му е била
предоставяна и неразпечатана срещу подписана от него декларация за
получаването. По делото е доказано, чрез събиране на редица
писмени доказателства, че касаторът редовно е
кореспондирал със съда, прокуратурата и други държавни органи в страната т.е.
написаните и изпратени от него документи, са достигали до съответните адресати.
Не са
налице релевираните от касатора действия или бездействия, които да нарушават забраната на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Не
се доказват и настъпили вреди в правната сфера на С. – психически страдания, нито причинна връзка между оплакванията
му за тревожност и подтиснатост и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия
на служители на ГД "Изпълнение на наказанията" София.
По тези съображения, касационният състав намира, че не се
установяват твърдените в жалбата нарушения на първоинстанционния
административен състав, представляващи касационни основания, и жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/17.01.2020г. на Административен съд – Варна, ХV
състав, постановено по адм.д. № 3144/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.