№ 1250
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично при закрити врати
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Р.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че от регистрацията си в търговския регистър през 2013 г.
е развивало своята дейност, като е било коректен платец. Невъзможността на
дружеството да генерира приходи и покрива паричните си задължения довели
до прекратяване на търговската дейност на дружеството, считано от
01.07.2022 г. Освен задължения към посочените в списъка на кредиторите
търговски партньори, молителят твърди, че има непогасени публични
задължения за данъци и осигуровки, най-старите от които за м. декември
2017 г., както и непогасени задължения за трудови възнаграждения за м. юни
2022 г. Посочва, че от 01.07.2022 г. е в невъзможност да погасява
задълженията си, поради което моли Съда да обяви неплатежоспособността
му, евентуално свръхзадължеността му и открие производство по
несъстоятелността му. Поддържа, че за дата на неплатежоспособност следва
да се приеме 30.06.2022 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Р.” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на
09.04.2013 г., като му е предоставен ЕИК ****. По електронното дело на
1
търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за
периода от 2013 г. до 2020 г. вкл. Заявен за обявяване е и годишният
финансов отчет на дружеството за 2021 г., но към момента на приключване на
съдебното дирене по делото липсва произнасяне на длъжностното лице по
подаденото на 30.09.2022 г. заявление за обявяване на този отчет.
От писмо на Агенция по вписванията от 30.09.2022 г. се установява, че
след извършена справка в Интегрираната информационна система за кадастър
и имотен регистър не се установи персонална партида на дружеството
длъжник.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 28.09.2022 г. на името на длъжника е
регистрирано едно МПС – „Опел корса“, с рег. № ****, с дата на
първоначална регистрация 19.08.1993 г., като дружеството фигурира като
собственик от 20.02.2017 г.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са
приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от
ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2017 г. до 2021 г. вкл. Представен
е и съставеният на длъжника ревизионен акт № Р--22221716003444-091-
001/06.02.2017 г. и доказателства за връчването му по електронен път. С друго
писмо на Национална агенция за приходите са представени постановления за
наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, изразяващи
се в налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, движими вещи
негова собственост и притежавания от длъжника лек автомобил. Посочено е,
че няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу
имуществото на дружеството.
Длъжникът е изпълнил възложеното му с определението от 15.09.2022 г.
задължение да представи до делото годишните си финансови отчети от 2017
г. до момента.
Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и молбата
от 14.09.2022 г. счетоводни документи, изпратените от НАП документи, както
и обявените по електронната партида на дружеството ГФО и представените
такива от длъжника в съдебното заседание от 19.10.2022 г., са използвани от
вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице
В. П., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П.,
2
се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2017 г. –22.07.2022
г., вещото лице посочва, че нетекущите /дълготрайни/ активи съставляват,
съответно 51.72%, 11.18%, 3.25%, 13.64% и 1.46% от общо активите. Данните
за относителния дял на нетекущите активи за периода 2018 – 2021 г. показва,
че почти цялата част от активите се състоят от текущи активи. Към 31
декември на съответната година, за периода 2017 – 2021 г., тази група активи
съставляват, съответно: 48.28%, 88.82%, 96.75%, 86.36% и 98.54% от общо
активите. Краткотрайните активи се състоят от вземания и малка част
парични средства. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за
процесния период. Собственият капитал е отрицателна величина за целия
анализиран период 2017 – 22.07.2022 г. Задълженията се състоят от
задължения към доставчици и други задължения. Съотношението на
задълженията към доставчици спрямо общия размер на пасивите за периода
2017 г. – 2021 г. е, съответно 74.14%, 44.12%, 86.69%, 215.91% и 44.53%. В
състава на групата „други задължения“ влизат задължения към персонала,
осигурителни задължения, данъчни задължения и други задължения,
различни от посочените. Вещото лице е изчислило и коефициентите на
ликвидност, въз основа на счетоводните записвания и отразеното в ГФО.
Съгласно така направения анализ, всички коефициенти на ликвидност за
периода 2017 г. – 22.07.2022 г. са извън препоръчителните референтни
стойности. Коефициентът на обща ликвидност е 0.1167 за 2017 г.; 0.2926 за
2018 г.; 0.3782 за 2019 г.; 0.0688 за 2020 г.; 0.2087 за 2021 г. и 0 към
22.07.2022 г. Така изчислените стойности на коефициента на обща
ликвидност обосновававт извод, че длъжникът не е бил в състояние да
посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Показателите
на коефициентът на бърза ликвидност са идентични с тези на коефициента за
обща ликвидност, защото дружеството не разполага с материални запаси.
Стойностите на коефициентът на незабавна ликвидност за анализирания
период показват, при необходимост длъжникът не е бил в състояние да
погаси своите текущи задължения с наличните парични средства и текущи
инвестиции. От изчислените стойности на коефициента на абсолютна
ликвидност /идентични с тези на коефициента на незабавна ликвидност,
поради липсата на осчетоводени краткосрочни инвестиции/ се установява, че
дружеството не е било в състояние да уреди веднага текущите си задължения.
3
Това се дължи на нарастване на текущите задължения през анализирания
период и спада на текущите активи.
Съществуващите задължения на длъжника не са обезпечени с достатъчно
имущество за целия анализиран период, като за целия период коефициентът
на финансова автономност е с отрицателни стойности и длъжникът е в пълна
зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно
нарасналите задължения и влошеният финансов резултат, който за 2021 г. е
загуба от 510 000 лева и респективно намалението на собствения капитал,
който е отрицателна величина за целия изследван период. Коефициентът на
задлъжнялост за периода за периода 2017 г. – 22.07.2022 г. е с отрицателни
стойности. Направените изчисления дават основание на вещото лице да
заключи, че длъжникът е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно
в състояние на свръхзадлъжнялост. Вещото лице анализира годишните
финансови отчети на дружеството за периода 2017 г. - 2021 г., както и
междинният баланс към 22.07.2022 г., като дава в табличен вид размерът на
изискуемите задължения на дружеството, произтичащи от търговска сделка,
публични задължения, свързани с търговската му дейност или частни
държавни вземания, съответно: към 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.; 31.12.2019 г.;
31.12.2020 г.; 31.12.2021 г. и към 22.07.2022 г. Към тези дати длъжникът има
изискуеми задължения към доставчици, персонал, осигурителни и данъчни
задължения в общ размер, съответно към 31.12.2017 г. – 187 000 лева; към
31.12.2018 г. – 265 000 лева; към 31.12.2019 г. – 504 000 лева; към 31.12.2020
г. – 328 000 лева; към 31.12.2021 г. – 384 000 лева и към 22.07.2022 г. –
384 000 лева. От направения анализ и извършените изчисления се установява,
че имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните му
задължения с настъпил падеж в нито един момент от процесния период, като
недостигът на имущество към към 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.; 31.12.2019 г.;
31.12.2020 г.; 31.12.2021 г. и към 22.07.2022 г. е бил, съответно: -129 000 лева;
-95 000 лева; -196 000 лева; -284 000 лева; -247 000 лева и -382 000 лева.
Вещото лице дава отчетените от дружеството парични потоци в табличен вид
за периода от 01.01.2020 г. до 22.07.2022 г., като посочва, че за отчетните
2017 – 2019 г. длъжникът не е обявил отчети за паричните потоци по
партидата си в Търговския регистър. От извършената проверка в
счетоводството на длъжника се установява, че същият е извършвал плащания
през месец юни 2022 година. Общият размер на пллащанията възлиза на
4
420002.15 лева. От направения анализ на приложените по делото междинен
финансов отчет към 22.07.2022 г. и опис на имуществото на длъжника,
вещото лице установява, че към 22.07.2022г. длъжникът не притежава
никакви краткотрайни активи. От представените от длъжника счетоводни
документи се установява, че притежаваните от него дълготрайни материални
активи служат за частично обезпечение на публичните вземания към „Р.“
ЕООД. При разпита си в съдебно заседание на 19.10.2022 г. вещото лице
отговаря, че описаният в справката на КАТ лек автомобил е отписан от
счетоводството на длъжника и затова не е част от съставения от вещото лице
опис на имуществото на дружеството към 22.07.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за
нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
5
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-
икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти
на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има
толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения,
поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност
са извън границите на референтните си стойности към 31.12.2017 г., което
поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите му от този момент.
6
Молителят не е представил доказателства, че влошаването на икономическите
му показатели към този момент е временно състояние, което може да бъде
преодоляно, а извод за обективна възможност на длъжника да излезе от
състоянието на текуща неплатежоспособност, в което е изпаднал, не може да
бъде направен от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Обстоятелството, че дружеството е извършвало плащания след 31.12.2017 г. в
относително големи размери не обосновава извод, че дружеството е
подобрило финансовите си показатели, тъй като от една страна извършените
плащания са взети предвид от вещото лице при изчисляване на
коефициентите, а от друга страна, съгласно чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ,
спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори. Ето защо Съдът намира, че
влошаването на коефициентите от 31.12.2017 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата длъжникът
7
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ
/видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/. От
съдържанието на представената справка за изискуеми задължения към НАП,
най-ранното неплатено задължение на ответника, свързано с търговската му
дейност, е изискуемото задължение за осигурителни вноски за периода 01.12 -
31.12.2017 г. Осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-то
число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /арг. от чл. 7,
ал. 1 от КСО и чл. 158, изр. първо от КСО/. Ето защо молителят е изпаднал в
забава при плащането на дължимите осигурителни задължения, считано от
следващия ден – 26.01.2018 г. Към датата на възникване на задължението за
заплащане на това задължение длъжникът не е бил в състояние да го изпълни
/видно от направения от вещото лице П. анализ на финансово-
икономическото състояние на дружеството към този момент/. Ето защо съдът
приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да
се приеме датата 26.01.2018 г. Съгласно изложените вече от съда мотиви не
може да се приеме, че извършените след този момент плащания от страна на
длъжника разколебават извода на съда, че от тази дата финансово-
икономическото състояние на дружеството молител е трайно и силно
влошено и от този момент е налице фактическа невъзможност за дружеството
да изпълнява изискуемите задължения, свързани с търговската му дейност.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като
кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.” ЕООД, ЕИК ****,
8
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „**** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 26.01.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
„Р.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Витоша, ул. „****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Р.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „****.
ОБЯВЯВА „Р.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Витоша, ул. „****, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Р.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Витоша, ул. „****.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1368/2022 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2
от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър.
УКАЗВА на „Р.” ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл.
632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10
от КСО.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване
в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9