МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №117/2013 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав
Девненският районен прокурор
е възвел обвинителен акт срещу С.Н.И., ЕГН **********, за това, че:
На 12.11.2013 г. в с. Б.,
обл. Варна, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол –
С.Л.К., като я принудил за това със сила - престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
вр. ал.1, т.2, пр.1 НК.
В хода на съдебното
производство по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е разпоредил
провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено
от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и декларирано от същите съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от събраните в досъдебното
производство доказателства.
При съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли
съда да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и съобразно
наличието на множество съществено тежки отегчаващи отговорността обстоятелства,
да определи предвиденото наказание „лишаване от свобода” в максималния допустим
размер – петнадесет години, който срок при задължителното приложение на чл.373,
ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, да бъде намален с една трета до срок десет
години.
Защитникът на подс. С.И. не
оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Моли за определяне на предвиденото наказание “лишаване от свобода” за срок към
средния предвиден – девет години, който да бъде редуциран с една трета при
условията на чл.58а, ал1 НК до шест години.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Към 12.11.2013 г. подс. С.И.
имал регистрирани седем предходни осъждания както следва: 1. по НОХД №147/2000 г. на РС Девня, в сила от 12.10.2000 г., с наказание
“глоба” в размер 700.00 лв, за престъпление по чл.194, ал.1 НК, извършено на
27/28.09.1999 г.; 2. по НОХД №112/2003
г. на РС Девня, в сила от 09.05.2003 г., с наказание “лишаване от свобода” за
срок една година, отложено с изпитателен срок три години, за престъпление по
чл.346, ал.1, т.1, пр.1, вр. ал.1 НК, извършено на 02.04.2003 г.; 3. по НОХД №242/2003 г. на РС Девня, в
сила от 29.12.2003 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година и
шест месеца, отложено с изпитателен срок три години, за престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено 01.10.1999 г.; 4. по НОХД №369/2003 г. на РС Девня, в
сила от 06. 02.2004 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок две години,
за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр ал.1, вр чл.26, ал.1 НК,
извършено на 09.10.2003 г.; 5. по
НОХД №352/2008 г. на РС Девня, в сила от 28.11.2008 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок десет месеца, за престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.3 и
т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3 НК, извършено на 08/09.04.2008 г.; 6. по НОХД №363/2008 г. на РС Девня, в
сила от 15.01.2009 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година и
шест месеца, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 НК, извършено на 02. 03.2008 г.; 7. по
НОХД №249/2009 г., в сила от 11.07.2009 г., с наказание “лишаване от свобода”
за срок две години и единадесет месеца, за престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Последното от предходните
осъждания на подс. С.И. е за изнасилване на самотно живееща старица в родното
му с. Б., обл. Варна и от изтърпяване на наказанието за това престъпление той бил
освободен на 07.06.2012 г., след което се установил отново с. Б. В последвалия
петмесечен период подсъдимият нямал постоянна работа, ежедневно употребявал
алкохол в големи количества, проявавал невъздържано и трудно контролируемо
поведение, бил спихав и склонен към насилие спрямо околните и поради това съселяните
и близките му го избягвали.
През целия ден на 12.11.2012
г. подс. С.И. бил консумирал значително количество алкохол. Надвечер посетил
дома на своята сестра в с. Б., но когато съпругът й го видял пиян, го отпратил
да си отива. Вървейки по улиците из селището, малко след 23.00 часа подс. С.И.
минал край дома на свид. С.К., чийто син също бил в затвора в периода когато
подс. С.И. изтърпявал наказание. Той знаел, че свид. С.К. живеела сама в къщата
и решил да влезе и да осъществи полов акт с нея. Прескочил оградата на двора,
успял с ръце да отвори прозореца на жилищната стая и проникнал вътре в момент
когато свид. С.К., обърната с гръб към него се приготвяла за сън. Подсъдимият
изгасил осветлението от ключа на стената и започнал да се съблича. Едва тогава
свид. С.К. разбрала, че в стаята има някой и се обърнала. На светлината от
нощната лампа до леглото си, тя видяла, че срещу нея е застанал мъж без дрехи.
Тогава подсъдимият угасил и нощната лампа, съборил пострадалата по на леглото и
легнал върху нея. Чрез употреба на сила подс. С.И. лесно сломил първоначалните
опити на свид. С.К. да окаже съпротива на нападателя като викала и дори го
удряла с пръчката, която ползвала вместо бастун, успял да издърпа и събуе
бельото й и проникнал с еректиралия си пенис в нейното влагалище. И по време на
сношението насилствените действия на извършителя продължили като той затискал
не само тялото, но и лицето и устата на пострадалата, обърнал тялото й с лице
към леглото и притискал с ръце ануса и влагалището й, където прониквал и с
пръстите си. Когато преустановил насилствения акт, подсъдимият се облякъл се и
излязъл.
През следващите няколко часа
свид. С.К. останала в дома си сама и едва в ранните сутрешни часове споделила
първо със съседи, а в последствие и с роднини за случилото се. В същия ден
уведомление до органите на МВР за случилото се подала свид. К.С. – снаха на
пострадалата. При проведен оглед на местопроизшествието от 13.11.2012 г. били
иззети биологични материали - 6 бр. косми, установени върху леглото на свид. С.К.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, на 14.11.2012 г. подс. Н.
Илиаз бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
След изземване на косми от
различни части от тялото на подс. С.И. за сравнителен материал, при проведена съдебно-медицинска
експертиза е установено, че веществено доказателство №1а (вълонобразно извит,
кестеняв до тъмнокестеняв човешки косъм от полова област, с дължина 5.6 см и
дебелина в рамките от 65 мкм до 130 мкм, с косо прерязан и много добре
зашлифован върхов край, непрекъсната мрежовидна сърцевина и коренов край,
представляващ закривена луковица с много малко епител), е сходно по съвкупните
си морфологични белези с иззетите косми от половата област на подс. С.И. и може
да произхожда от него, както и от всяко друго лице, чиито косми от половата
област имат същия морфологичен строеж.
След изземване на косми от
различни части от тялото на свид. С.К. за сравнителен материал, при проведена
съдебно-медицинска експертиза е установено, че веществено доказателство №1а не
е сходно по съвкупните си морфологични белези с иззетите косми от половата
област на свид. С.К.
Видно от кредитираното от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, по тялото на пострадалото лице С.К.
са установени следните травматични увреждания: множество отделни кръвонасядания
в устната кухина по долната устна, венеца на долната челюст, езика, горната
устна, и лявата буза; множество драскотини около ноздрите и в основата на носа;
ожулване на лявата буза; кръвонасядане над китката на дясната ръка; оток,
кровонасядане и драскотини по дясната ушна мида; охлузване във входа на
влагалището и микролезии по лигавицата му. Всички увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и съответстват да са получени по описаните от пострадалата въздействия.
Видно от кредитираното от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, по тялото на подс. С.И. са
установени следните травматични увреждания: множество отделни жулвания и
драскотини по лицето, гърба и шията му. Всички увреждания в своята съвкупност
са причинили болка и страдание и съответстват да са получени по описаните от
свид. С.К. въздействия от нейна страна спрямо нападналото я лице.
Видно от кредитираното от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска, към момента на извършване на деянието подс. С.И.
е бил в тежка степен на алкохолно повлияване.
Видно от кредитираното от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-медицинска психиатрична и психологическа
експертиза, подс. С.И. страда от синдром на зависимост от алкохол, но е вменяем
и към момента на извършване на деянието и в последствие е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от кредитираните от
съда като компетентно и безпристрастно изготвени заключения на вещите лица по
назначените първоначална и допълнителна комплексни съдебно-медицински
психиатрични и психологически експертизи, свид. С.К. не страда от психично
разстройство или умствена изостаналост, годна е да възприема и да възпроизвежда
фактите и събитията, които и е преживяла и да дава достоверни показания за
случилото се като в резултат на съответните събития е получила посттравматично
стресово разстройство, при което емоционалното й състояние, социалната й
адаптация и целия й психичен живот са променени и нарушени за неопределен
времеви период. За тежестта на тези травматични увреждания е показателна констатацията
от допълнителната експертиза за настойчиво продължаващо и повтарящо се възпроизвеждане и изживяване на
травмата с внезапно оживяване на минали сцени и кошмарни съновидения с
многократни и непроизволни епизоди от преживяното насилствено сексуално
посегателство.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на
направеното по реда на чл.372 НПК признание на подсъдимия на фактите, визирани
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признанието на подсъдимия,
включващо и дадените от същия обяснения в хода на разследването се подкрепя в
пълна степен от всички останали събрани в досъдебното производство
доказателства и преди всичко с основните други преки гласни доказателства от
разпит на пострадалото лице С.К. В съответствие с признанието на подсъдимия са и
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, сред които основно място
заема констатацията за съвпадане на установеното при оглед на
местопроизшествието веществено доказателство по своите морфологични признаци с
иззетия от подсъдимия биологичен материал за сравнителен анализ, а също и
констатациите за съответствие на установените травматични увреждания по свид. С.К.
и по подс. С.И. с подробно описаните от пострадалото лице, а частично описани и
от подсъдимия, насилствени физически и сескуални действия от извършителя и
опитите за тяхното противопоставяне от възрастната жена, както и другите
приобщени по делото документи – докладна записка от 13.11.2012 г., протоколи за
оглед на местопроизшествие от 13.11.2012 г. и 15.11.2012 г., ведно с фотоалбум,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 17.09.2008 г.,
протокол за доброволно предаване от 17.09.2008 г., справка за съдимост и
справка за характеристични данни на подс. С.И.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С.И. е осъществил от обективна и
субективна страна, фактическия състав на престъплението по възведено обвинение
по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, пр.1 НК, за това, че:
На 12.11.2012 г. в с. Брестак,
обл. Варна, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол –
С.Л.К., като я принудил за това със сила.
Деянието е извършено от подс.
С.И. при пряк умисъл. Съгласно кредитираното от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по назначената
съдебно-психиатрическа експертиза, към момента на осъществяване на деянието
подсъдимият не се е намирал в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и не е страдал от тежка умствена изостаналост, разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните
поседици от поведението си и е целял тяхното настъпване. Съобразно становището
на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска психиатрическа и
псхологическа експертиза, въпреки, че е бил в състояние на алкохолно опиване,
подсъдимият е извършвал целенасочени дейтвия, които е и контролирал. Също така,
в обстоятелствената част на експертизата, вещите лица изтъкват становище за
констатирани специфични психологически особености на личността на подсъдимия,
изразяващи се в склонност към агресия, импулсивни актове и сексуално насилие
спрямо жени в старческа възраст под влияние на алкохол.
Причини за извършването на
престъплението – трайно установени престъпни наклонности, незачитане правото на
неприкосновеност на личността, както и специфични психологически харктеристики
на личноста на подсъдимия при който са установени склонност към агресия и към
извършване на сексуално насилие спрямо възрастни жени при употребата на алкохол.
Квалификацията на деянието
като “опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК се определя от обстоятелството,
че към момента на извършване на престъплението подс. С.И. е бил осъждан с
влезли в сила присъди по: НОХД №352/2008 г. на РС Девня с наказание „лишаване
от свобода“ за срок десет месеца; НОХД №363/2008 г. на РС Девня, с наказание
“лишаване от свобода” за срок една година и шест месеца; НОХД №259/2009 г. на
РС Девня с наказание „лишаване от свобода“ за срок две години и единадесет
месеца, като съответните наказания след извършено групиране са изтърпени
ефективно и от изтърпяването до извършване на престъплението по настоящото дело
не е бил изтекъл визирания в чл.30, ал.1 НК петгодишен срок.
При определяне вида и размера
на наказанието за подс. С.И., съгласно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието като изключително висока.
От деянието са засегнати в особено съществена степен основни права на личността
на пострадалата – правото на свободно формиране на личната воля и на
достойнство и неприкосновеност на личността. Престъплението е извършено по
брутален, болезнен и унизителен за жертвата начин като са причинени множество,
разнообразни и болезнени телесни увреждания по различни части на тялото и насилието
не е кратковременно, а продължително и болезнено. Сексуалното посегателство се е
изразило както в брутално съвкупление, така и в други блудствени действия като
освен, за да сломи съпротивата на пострадалата, подсъдимият е употребил груба
сила и при самото осъществяване на съвкупителния акт. Неимоверно тежки са и
последиците от деянието за пострадалото лице, при което е установено развитие
на посттравматично стресово разстройство, довело до цялостна промяна и
нарушения на емоционалното й състояние, социалната й адаптация и целия й
психичен живот за неопределен времеви период. За икзключителната тежест на тези
травматични последици е показателна констатацията от допълнителната комплексна
експертиза за настойчиво продължаващо и повтарящо се възпроизвеждане и
изживяване на травмата с внезапно оживяване на минали сцени и кошмарни
съновидения с многократни и непроизволни епизоди от преживяното насилствено
сексуално посегателство. Особено морално укорим е факта, че обект на
сексуалното посегателство е безпомощно, самотноживеещо лице в преклонна старческа
възраст. Също така, деянието е осъществено след като подсъдимият противозаконно
е проникнал нощем в жилието на пострадалото лице и макар за това деяние да не е
повдигнато самостоятелно обвинение, то също сочи завишената степен на
обстествена опасност на основното престъпление и следва да се цени като
отегчаващо отговорността на извършителя. Всички визирани обстоятелства сочат
осбено висока тежест на начина на извършване на деянието и на последиците от
същото, които обуслявят и изключително високата степен на обществената опасност
на престъплението и същевремнно се ценят от съда като особено тежки отегчаващи отговорността
на подс. С.И. Като изключително висока съдът прецени и степента на обществена
опасност на извършителя. Визираните фактически обстоятелства при които е
осъществено престъплението и конкретния механизъм на неговото извършване,
указват като висока не само степента на обществена опасност на деянието, но и
на личността на виновното лице, като го разкриват като отявлено аморален,
брутален и жесток човек. Установената при комплексната съдебно-медицинска
психиатрическа и психологическа експертиза, склонност към сексуално насилие
спрямо жени в старческа възраст също сочи съществената степен на морална
деградация на неговата личност. А показателни за изключително високата степен
на обществена опасност на подс. С.И. са и фактите, че това е второ поред
престъпление от същия вид срещу лице в старческа възраст и че то е осъществено
само броени месеци след изтърпяване на наказанието за предходното такова
посегателство. Тези обстоятелства, наред с множествеността на останалите
предходно регистрирани осъждания на подс. С.И., обуславят и извод за устойчиво формирана
престъпна нагласа на личността на този подсъдим, за дръзко и трайно демонстрирана
интензивна престъпна деятелност, както и за абсолютна липса на положително
повлияване от личностното превантивното въздействие на предходно налаганите
тежки санкции. Всички визирани обстоятелства обуславят изключително високата
степен на обществена опасност на личността на дееца и също се преценяват от
съда като многобройни и същевременно изключителни отегчаващи отговорността на
подс. С. Илиаз. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема направеното
в хода на съдебното следствие признание и изразеното от подсъдимия критично
отношение към стореното, но следва да се отбележи, че тази критичност е само
формален и декларативен акт, без да е демонстрирано осъзнаване на вината, на
тежестта на последиците от деянието и на моралната укоримост на стореното. Предвид
изложеното, при цялостен превес на многобройните и изключителни отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно чл.54 НК, съдът счита за наложително, регламенираното
в специалната норма наказание „лишаване от свобода“ да бъде определено в
максималния предвиден срок – петнадесет години. Поради разглеждането на делото
по реда на глава ХХVІІ НПК и задължителното приложение на чл.58а, ал.1, вр.
чл.373, ал.2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една
трета и същото да бъде наложено за срок една година. Съобразно чл.60, ал.1, вр.
чл.61, т.1 ЗИНЗС, наказанието следва да бъде търпяно при първоначален строг
режим в затвор.
Предвид признаването на подс.
С.И. за виновен по възведеното обвинение, предявения граждански иск се явява
доказан по основание. Обезщетението за неимуществени вреди няма принципно
определена парична равностойност и следва да бъде определено от съда по
справедливост. С деянието е причинено на
пострадалото лице не само физическо и сексуално насилие, но е породило и
неимоверно тежка психологическа травма, прерастнала в трайно състояние на
посттравматично стресово разстройство, довело до цялостна промяна и нарушения
на емоционалното й състояние, социалната й адаптация и целия й психичен живот
за неопределен времеви период. Тези особености на причиненото неимуществено
увреждане мотивират съда, да приеме претендираната сума 6000.00 лв, ведно със законната лихва върху глвницата, считано от датата на увреждане –
12.11.2012 г. до окончателното заплащане, дори за недостатъчен и значително
по-нисък от справедливия размер на
дължимото обезщетение за това престъпление, поради което предявения иск следва
да бъде уважен изцяло.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски за експертизи и
за издаване на изпълнителни листи.
Съдът счита, че с това
наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: