Р Е Ш Е Н И Е № 1383
гр. Пловдив, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, при участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1645 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът И.В., гражданка на ***, постоянно пребиваващ в Република България
чужденец с ЕГН ********** ***, твърди, че на ***пътувала от ***до България с
цел да получи дата за интервю в Министерство на правосъдието за придобиване на
българско гражданство. На българската граница била задържана, след което й било
повдигнато обвинение по досъдебно производство №211/2012г. по описа на ОСО при
ОП – ***за извършени престъпления по чл.248а, ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1,
вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК. С постановление на наблюдаващия
прокурор била задържана за 72 часа. С постановление от 02.08.2013г. й била
наложена мярка „забрана за напускане на пределите на Република България”. На
08.08.2013г. и през м.декември 2013г. В. поискала да й бъде разрешено да
напусне страната за определен период от време – първия път за да се снабди с
лекарства и парични средства, а втория – да посети близките и семейството си за
коледните и новогодишните празници. И в двата случая получила отказ от
прокурора. През м.август 2014г. за трети път получила отказ на подобна молба.
Забраната да напуска пределите на държавата била отменена с постановление на
Окръжна прокуратура – ***на 06.02.2015г., поради изтичане на максимално
допустимия срок на тази мярка за процесуална принуда. На 20.02.2015г. срещу
ищеца било повдигнато ново прецизирано
обвинение за извършени престъпления. С постановление от 12.09.2015г. на
наблюдаващия прокурор по ДП №211/2012г. били разделени материалите, касаещи
обвиненията на И.В., като е образувано ДП №167/2015г. С постановление на
Окръжна прокуратура – ***от 18.12.2015г. последно посоченото досъдебно
производство срещу В. било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НК – поради недоказаност на обвинението.
Твърди се, че в периода ***– *** И.В. е претърпяла изключително сериозни
психически и морални страдания, които не са отшумели и до настоящия момент.
Повдигането на обвинения за извършени тежки умишлени престъпления довело до
напрежение и страх у нея от налагане на наказание; задържането й в следствения
арест ограничило свободата й и засилило стресовото състояние; по време на
действие на мярката за процесуална принуда В. тежко понесла раздялата с
близките си, загубила работата си като *** в ***, останала без парични
средства, влошило се здравословното й състояние. Натрупала дългове, за
погасяването на които била принудена да продаде единственото си жилище в ***.
Поддържа се, че по време на наказателното производство се сблъскала с негативно
отношение към нея в обществото, което я довело до тежка депресия. Сочи се, че
състоянията на потиснатост, тревожност и депресивност не са отшумели и са
довели до непоправими последствия върху психиката й. Твърди се, че след
приключване на наказателното производство държавното обвинение не е изпълнило в
срок служебните си задължения да заличи от информационните масиви на МВР,
следствие и прокуратура данните, че срещу нея се води наказателно преследване,
което станало причина да й бъде отказано да получи българско гражданство. Този
отказ тя преживяла много тежко, поради обстоятелството, че е от български
произход и винаги се е считала за български гражданин.
За претърпените от нея и описани по-горе неимуществени вреди В. сезира съда
с искане да осъди ответника Прокуратурата на Република България да й заплати
обезщетение в размер на 150 000,00 лева, ведно със законна лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е
депозирал писмен отговор, с който предявения иск се оспорва по основание и
размер. Застъпва се становище, че по време на наказателното преследване ищецът
не е била лишена от възможността за ползва медицински и всякакъв друг вид
услуги, за да общува с близките си. Възразява се продажбата на имота й да има
връзка с наказателното производство, доколкото същата е извършена година след
прекратяването му. Посочва се, че Прокуратурата не може да отговаря за липсата
на заличаване в информационните масиви на МВР, както и за получения отказ да
получи българско гражданство, тъй като се касае за актове на други органи.
Евентуално, ако съдът намери иска за основателен, ответникът настоява размера
на обезщетението да се съобрази със съдебната практика и с
обществено-икономическите условия в страната.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ДП № 167/2015г. по
описа на ОСО при Окръжна прокуратура - ***, на ***И.В. е била привлечена в
качеството на обвиняем за престъпленията, цитирани в исковата молба. Задържана
е била за срок от 72 часа и е наложена забрана да напуска пределите на
Република България, без разрешение на наблюдаващия делото прокурор, както и
мярка за неотклонение - подписка. Молбите, за които се съобщава в исковата
молба за пътуване до ***, са били оставени без уважение. С прокурорско
постановление от 06.02.2015г. мярката за неотклонение и забраната са били
отменени. Досъдебното производство, водено срещу В. е прекратено с
постановление от 18.12.2015г.
Съгласно приложеното по делото писмо с *** на *** на
дирекция „Българско гражданство” към Министерство на правосъдието, молбата на И.В.
от 20.07.2015г. за придобиване на българско гражданство е била отхвърлена
предвид постъпило възражение от държавна агенция „Национална сигурност”, поради
причини, засягащи националната сигурност.
Приетата по делото експертиза на вещото лице А.Д.
установява чрез проведено комплексно психологическо изследване, че във връзка с
воденото срещу нея наказателно производство, И.В. е претърпяла в емоционален
план негативни преживявания, изразяващи се в несигурност, безнадеждност,
нестабилност, срам, унижение, повишени тревожност и безпокойство, напрегнатост,
неспокойствие, накърняване на принципите й в моралноетичен аспект. Изпитва
неудовлетворение от случилото се с нея, изтърпяла е множество лишения,
поставена е била в ситуация да доказва себе си.
Разпитаният поделото свидетел М.М.установява с
показанията си, че И.В. била позитивен човек, който прави добро впечатление и
който иска да остане да живее в България. След пътуването на В. до ***през
2013г., свидетелката получила от нея обаждане, че е задържана. След задържането
изглеждала напълно различен човек, била срината, несигурна, било й много тежко,
тъй като била дошла с дрехи, пари и лекарства само за няколко дни; била
подложена на невероятен стрес, разчитала на приятели, близки и роднини от ***,
които й изпращали пари, за да живее; загубила работата си като *** в ***, а в
България се хващала да *** и да ***, за да има някакви доходи. Натрупала
дългове, за погасяването на които продала жилището си в чужбина. Тежко понесла
отказа да придобие българско гражданство, тъй като дядо й по бащина линия бил
българин; почувствала се много зле от факта, че я възприемат като заплаха за
националната сигурност. За сегашното състояние на В. свидетелката казва, че е
доста по-добре, но не е същия лъчезарен човек, с когото се е запознала преди
години.
При така събраните доказателства съдът приема за доказано, че повдигнатото
и поддържано от прокуратурата в продължение на една година и четири месеца обвинение
в извършване на тежки престъпления от общ характер е намерило негативно
отражение върху субективните преживявания на ищеца. Преживените от нея
притеснения, стрес, страх, затруднения и промяна на поведението в личен план,
представляват комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението. Забраната да напуска страната е извадила
И.В. от обичайната й семейна и работна среда; принудена е била да търси нова
социална среда и нова работа, за да се издържа. На фона на това е получила
отказ да придобие така желаното българско гражданство, който отказ е основан на
подозренията, че е налице заплаха за националната сигурност, което отново е в
пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство срещу В..
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето. Отговорността в случая следва да се ангажира в лицето
на прокуратурата, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът
повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи
досъдебното производство.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да
се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на
обезщетението съдът от една страна отчита факта, че по време на наказателното
преследване по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“,
която не е ограничила личната й свобода, но същевременно забраната да напуска
Република България е ограничила правото й на свободно придвижване до родината; настъпили
са сериозни затруднения, засягащи трудовия и социален статус. Взема се предвид още, че са били повдигнати
обвинения за извършване на тежки умишлени престъпления, което несъмнено засилва
състоянието на тревожност и стрес. Сравнително кратък е обаче периода, в който
е продължило наказателното преследване, през което И.В. е понасяла негативи в
личен план. Не се събраха безспорни доказателства, че последствията за нея са трайни,
необратими и продължават до настоящия момент.
При съобразяване на горните
обстоятелства съдът счита, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 10 000,00 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 150 000,00 лева искът за обезщетение
за неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен. Сумата ще се присъди
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба на 29.06.2017г. до
окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноските
за внесената държавна такса в размер на 10,00 лева.
За оказаната от адв.Т.Й. безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл.38,
ал.2 Закон за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката възнаграждение в размер на 830,00 лева, който е съобразен с минималния
размер на дължимото съобразно с уважената част от иска възнаграждение за
адвокат /чл.7, ал.2, т.3 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.В.,
гражданка на ***, постоянно пребиваващ в Република България чужденец с ЕГН **********
***, сумата 10000,00 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по ДП №211/2012г. и
ДП №167/2015г. по описа на ОСО при ОП – ***, което е прекратено, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 29.06.2017г. до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от 150000,00
лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.В.,
гражданка на ***, постоянно пребиваващ в Република България чужденец с ЕГН **********
***, сумата 10,00 лева -
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адвокат Т.Н.Й.
***, адвокатско възнаграждение в размер
на 830,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: