РЕШЕНИЕ
№ 1846
Кюстендил, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700493 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13, ал.6 от ЗСП.
Р. Г. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]обжалва заповед № ЗСП/Д-КН/1647 от 01.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Кюстендил, потвърдена с решение № 10-РД06-0010/ 12.09.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ – Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с липса на проверка на фактите за случая и необходимост от финансова помощ за лечение на заболявания, установени със съответните медицински документи. Моли за отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В писмен отговор ответният директор на ДСП – Кюстендил и в с.з. старши юрисконсулт Д. В. В. като негов пълномощник оспорват жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-КН/1647 от 10.07.2024 г. до ответния орган за опускане на месечна помощ за допълване на месечния доход. Жалбоподателят е декларирал, че е [семейно положение], пенсионер с месечен доход от пенсия в размер на 601.50 лв., с ЕР на ТЕЛК, без други източници на доходи, като обитаваното жилище е единствено.
В изготвения социален доклад от социален работник към ДСП – Кюстендил е установено, че заявителят е [семейно положение], едночленно семейство, безработен, без лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка, с ЕР на ТЕЛК със срок на ТНР до 01.02.2027 г., с доход от пенсия през предходния месец в размер на 601.50 лв., без друг жилищен и/или вилен имот, не притежава движима или недвижима собственост, която да бъде източник на допълнителни доходи, не е извършвал прехвърляния или продажби на имоти през последните 2 години, не осъществява дейност като ЕТ и няма участие в капитала на търговски дружества. В доклада се сочи, че са извършвани многократни посещения на адреса на заявителя, последното от които на 23.07.2024 г., като е установено, че лицето е разведено, пенсионер с ЕР на ТЕЛК, има сестра, която е семейна и живее в [населено място], има син, който живее в [населено място] и няма близки за подкрепа. На 10.07.2024 г. е извършена проверка на лицето в системата Redix. През 2024 г. заявителят е получил помощи по чл.70 от ЗХУ в размер на 783.50 лв. и по чл.16, ал.1 от ППЗСП в размер на 500 лв. В доклада е предложено да се постанови отказ по заявлението, т.к. заявителят не отговаря на чл.9, ал.1 от ППЗСП – доходът на К. е над диференцирания доход от 260.37 лв. /165% х 157.80 лв./.
С оспорената заповед № ЗСП/Д-КН/1647 от 01.08.2024 г. на основание чл.13, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 от ППЗСП ответникът е отказал заявената от К. месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП на основание чл.9, ал.1 от ППЗСПЗ. Мотивът за отказа е свързан с обстоятелството, че доходът за предходния месец на лицето е по-висок от определения диференциран доход по чл.9, ал.2, т.1 от ППЗСП – 260.37 лв. при доход от пенсия от 601.50 лв.
Заповедта е връчена на лицето на 14.08.2024 г. и е оспорена с жалби от 26.08.2024 г. и 20.08.2024 г.
С решение № 10-РД06-0010/ 02.09.2024 г. заместващият директора на РДСП – Кюстендил /съгласно заповед № 10-РД01-0035/ 24.06.2024 г. на органа/ е отхвърлил като неоснователни жалбите на К., споделяйки мотивите в заповедта на директора на ДСП – Кюстендил. Решението на органа е връчено на К. на 05.09.2024 г. Жалбата по делото е подадена по пощата на 16.09.2024 г.
В съдебното производство са приети заповед № ЧР-7-59 56/ 30.08.2024 г. за разрешен платен годишен отпуск на директора на РДСП – Кюстендил на датата 02.09.2024 г. и ПМС № 212/ 02.11.2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., обнародвано в ДВ, бр. 93/ 07.11.2023 г., в сила от 01.01.2024 г., съгласно което линията за бедност от 01.01.2024 г. е в размер на 526 лв.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния съд в преклузивния срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК. Със заповедта на директора на ДСП - Кюстендил е отречено правото на жалбоподателя да получи исканата социална помощ, като жалбата срещу заповедта е подадена след като е изчерпан задължителния административен ред за оспорване по чл.13, ал.5 от ЗСП.
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Подаденото от жалбоподателя заявление-декларация съдържа искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.12, ал.1, т.1 от ЗСП, чиято цел е да допълни собствените му доходи по арг. от чл.11 от ЗСП. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28 от ППЗСП социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него лице, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗСП отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. В случая по делото, отказът за отпускане на месечната социална помощ изхожда от компетентен орган, който е директора на ДСП – Кюстендил. Задължителното административно оспорване на заповедта е осъществено пред директора на РДСП – Кюстендил съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП. Актът на директора на РДСП - Кюстендил е постановен в условията на заместване, надлежно обективирано в заповед на органа и доказано посредством заповедта за разрешен отпуск.
По формата на акта:
Спазена е писмената мотивирана форма по чл.13, ал.3 от ЗСП. Заповедта съдържа правни и фактически основания за нейното издаване. Отделно от това, мотивите на органа се съдържат в социалния доклад и в решението на по-горестоящия орган, съгласно възможността, указана в ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Заповедта е подписана от органа-издател с означение на имената и длъжността. Фигурира ясен адресат на акта и указана възможност за оспорване по административен ред.
По процедурата:
Подаденото заявление е поставило началото на административното производство по реда на чл.13, ал.1 от ЗСП, допълнен с реда по чл.26-27 от ППЗСП по препращане от чл.12, ал.4 от ЗСП. Заявлението е в одобрената за него писмена форма. Социалният доклад е изготвен въз основа на социална анкета. В рамките на социалната анкета са изяснени обстоятелствата по чл.27, ал.2, ал.3 и ал.8 от ППЗСП. Социалната анкета отговаря на дефиницията по §1, т.11 от ДР на ЗСП, т.к. е резултат от дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на заявената социална помощ. Тази дейност е извършена от социален работник от ДСП – Кюстендил и се основава на данните от предходни проверки в дома на заявителя, проучване на наличната документация в социалното досие и на информацията от регистъра на пенсионната система. Волеизявлението на органа се основава на констатациите от социалния доклад. В хода на съдебното производство се установи верността на фактите и обстоятелствата в доклада.
Спазена е общата норма на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством годни доказателствени източници.
По материалния закон:
Заявената социална помощ е месечна по регламентацията по чл.12, ал.1, т.1 от ЗСП. По реда на препращането от чл.12, ал.4 от ЗСП, условията за отпускане на помощта се уреждат в ППЗСП. Материално правните основания за отпускане на помощта са предмет на правна уредба в чл.9 и 10 от ППЗСП, а в чл.11 от ППЗСП са включени пречките за отпускане на помощта. В чл.9 от ППЗСП са уредени положителните условия за придобиване на правото за месечна помощ, а в чл.10 от ППЗСП са включени допълнителни условия, на които следва да отговаря заявителя.
Страните не спорят и доказателствата по делото установяват, че заявителят отговаря на допълнителните условия по чл.10, ал.1 и ал.3 от ППЗСП, като чл.10, ал.4-12 от ППЗСП са неприложими. Няма спор и за липсата на пречките по чл.11 от ППЗСП.
Спорът между страните е относно условията за отпускане на помощта по чл.9, ал.1 и ал.2 от ППЗСП.
Съгласно нормата на чл.9, ал.1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чиито доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. По правилото на чл.9, ал.2 от ППЗСП диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чиито месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. За жалбоподателя е приложима групата по чл.9, ал.2, т.1 от ППЗСП като лице, живеещо само. За тази група са предвидени 165 процента. С приложеното по делото ПМС № 121/ 02.11.2023 г. /обн. ДВ, бр.93/ 07.11.2023 г./ считано от 01.01.2024 г. е определен размера на линията на бедност за страната от 526 лв. Месечните доходи на жалбоподателя се формират от пенсия в размер на 601.50 лв. по см. на §1, т.9, б.“к“ от ДР на ППЗСП.
При тези законови правила, основата за подпомагане по чл.9, ал.2 от ППЗСП се изчислява като определения размер на линията за бедност за страната за 2024 г. от 526 лв. се умножи по нормативно заложените 30 процента, което прави сумата от 157.80 лв. /526 лв. х 30% = 157.80 лв./. Посочената сума от 157.80 лв. следва да се коригира с процента за групата по чл.9, ал.2, т.1 от ППЗСП, който е 165 % и това прави сумата от 260.37 лв. /157.80 лв. х 165% = 260.37 лв./. С оглед на изложеното, определения за жалбоподателя диференциран доход е 260.37 лв. Следователно, лицето не отговаря на условието по чл.9, ал.1 от ППЗСП, т.к. доходът от предходния м.07.2024 г. в размер на 601.50 лв. е по-висок от определения за него диференциран доход от 260.37 лв. Идентичните изводи на ответника и по-горестоящия административен орган са формирани при правилно приложение на материалния закон, поради което са законосъобразни.
Изложените от жалбоподателя твърдения и представени документи за множество заболявания, нужда от лечение и нисък социален статус могат да бъдат основание за друг вид социална помощ, но не са основание за отпускане на заявената месечна социална помощ по чл.12, ал.1, т.1 от ЗСП.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК оспорването ще се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Р. Г. К. /с посочени лични данни/ срещу заповед № ЗСП/Д-КН/1647 от 01.08.2024 г. на директора на ДСП – Кюстендил, потвърдена с решение № 10-РД06-0010/ 02.09.2024 г. на директора на РДСП – Кюстендил.
Решението е окончателно на основание чл.13, ал.6, изр.последно от ЗСП.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |