РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20255200900098 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, чрез адв. Е. П. от АК – П.,
срещу Община Септември, ЕИК *********, с административен адрес: гр.
Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, за заплащане на възнаграждение
от 165 655.40 лева с ДДС за изпълнени СМР по Договор № **** г. за
възмездно възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на
строително-монтажни работи за обект: Велоалея с начало ул. „Л. К.“ о.т. 459,
минаваща през ул. „И. М.“, по улица с о.т. ****, в кв. 180 и завършваща в УПИ
ХVІ-Търговия и услуги в кв. 104 на гр. С.“, за което е издадена фактура №
**** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба – 30.04.2025 г. до окончателното плащане, както и на
мораторна лихва от 32 486.96 лева за периода 01.12.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба, на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
На 16.01.2023 г. между ищеца, като изпълнител, и ответника, като
възложител, бил сключен Договор № **** г. за възмездно възлагане на
обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи
1
за обект: Велоалея с начало ул. „Л. К.“ о.т. 459, минаваща през ул. „И. М.“, по
улица с о.т. ****, в кв. 180 и завършваща в УПИ ХVІ-Търговия и услуги в кв.
104 на гр. С.“. Изпълнителят е следвало да извърши работите в срок от 30
календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с
протокол обр. 2 по Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. За приключване на изпълнението е
прието съставянето на констативен протокол обр. 15 по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ.
Общата стойност на договора е в размер на 196 795.13 лева с вкл. ДДС.
Цената следвало да се заплати от възложителя в срок до 30 дни след
приключване на работата, удостоверено с посочения протокол обр. 15 и
представяне на оригинална фактура от изпълнителя. На 31.10.2023 г. била
издадена фактура № *****, като същата била връчена на общината.
Строителната площадка била открита на 18.04.2023 г. със съставен за целта
протокол, като на 19.07.2023 г. работата приключила и бил подписан без
забележки Констативен протокол обр. 15. На 31.10.2023 г. бил съставен акт
обр. 19, също подписан от двете страни по договора, остойностяващ
извършени и подлежащи на изпълнение работи на стойност от 196 795.13 лева
с ДДС. След предаване на строежа възложителят направил забележки по
изпълнението, които били отстранени до дадения от самия него срок –
05.01.2024 г. На 26.08.2024 г. възложителят изплатил на изпълнителя само
сумата от 31 139.73 лева, като остатъкът от 165 655.40 лева не бил заплатен и
до момента на подаване на исковата молба. Моли се за осъждане на ответника
за тази сума, ведно с мораторна лихва от 32 486.96 лева за периода от
01.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.04.2025 г., както и
законната лихва от исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Община Септември, представлявано от адв. Б., упълномощена от
заместващия кмета И. В., съгласно Заповед № **** г. на кмета на Община
Септември, в който е изложено становище, че изложените в исковата молба
факти и обстоятелства по отношение на възнаграждението по процесния
договор отговарят на действителността. Твърди се, че работата по договора е
изпълнена и приета без забележки, което се удостоверявало и от приложения
протокол обр. 15 с положен подпис от представител на общината. Твърди се,
че липсват данни представената фактура да е надлежно връчена на ответника,
но не се оспорва, че приетата работа е само частично заплатена до размер на
31 139.73 лева с ДДС. Оспорва се дължимостта на обезщетението за забава
2
както по основание, така и по размер, по твърдение, че ответната община не
дължи обезщетение за забава, тъй като не е изпълнен фактическият състав за
дължимостта на такова – липсва приемане на строителните дейности,
удостоверени с протокол обр. 19, придружен с подробна КСС, представяне на
сертификат за качество на материалите и оригинална фактура. Заявява се, че
признаването на фактите не представлява признаване на иска по смисъла на
чл. 237 от ГПК.
В подадената в срок допълнителна искова молба се сочи, че процесната
фактура е надлежно връчена на С. М., отговарящ за цялата обществена
поръчка от страната на възложителя, овластен със Заповед № ****** г. на
кмета на общината.
Няма постъпил допълнителен отговор.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
Страните не спорят, че са сключили Договор № **** г. за възмездно
възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-
монтажни работи за обект: Велоалея с начало ул. „Л. К.“ о.т. 459, минаваща
през ул. „И. М.“, по улица с о.т. ****, в кв. 180 и завършваща в УПИ ХVІ-
Търговия и услуги в кв. 104 на гр. С.“, на обща стойност от 196 795.13 лева с
вкл. ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, срокът за извършване на работата
е 30 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната
площадка с протокол обр. 2 по Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че
възложителят заплаща цената за действително извършените видове СМР, след
приключване на строителните дейности, в срок до 30 дни след приемането на
строителните дейности, удостоверено с констативен протокол обр. 15,
съставен на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и представяне на оригинална
фактура.
По делото е приет като писмено доказателство протокол от 18.04.2023 г.
за откриване на строителната площадка на процесния обект.
На 19.07.2023 г. е подписан Констативен акт обр. 15 за установяване
годността за приемане на процесния строеж, на основание чл. 176, ал. 1 от
3
ЗУТ.
По делото е приета кореспонденция между страните за оказване на
съдействие относно подписването на констативния акт обр. 15, видно от която
строителството е било спирано с 4 бр. протоколи обр. 10, както и са били
констатирани от възложителя недостатъци относно изпълнението на
възложената работа, респ. изпълнителят ги е отстранил в срок до 05.01.2024 г.
На 31.10.2023 г. страните са подписали акт обр. 19 за завършени и
подлежащи на заплащане СМР на обща стойност от 196 795.13 лева с ДДС.
Представител на възложителя е лицето, упражняващо инвеститорски контрол
от името на общината С. М., съгласно заповед № *****г.
По делото е приета и процесната фактура № **** г. за изпълнените СМР
по договора и съгласно акт обр. 19 от 31.10.2023 г. на стойност от 196 795.13
лева с ДДС, подписана от двете страни на същата дата.
По делото е изслушано заключение по съдебносчетоводна експертиза на
вещото лице Л. А., прието от съда за пълно, обосновано и компетентно
изготвено, неоспорено от страните. От същото се установява, че фактура №
**** г. е осчетоводена от ответната община на 28.06.2024 г. На същата дата е
извършено и частичното плащане от 31 139.73 лева с ДДС в полза на
изпълнителя.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното – изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. От значение за
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния
за такова одобрение.
Страните не спорят (всмисъл не засягат) обстоятелството, че срокът по
договора е изтекъл на 18.05.2023 г. (30 календарни дни от 18.04.2023 г.), като
за дата на приемане на СМР би следвало да бъде датата на издадения на
4
19.07.2023 г. констативен акт обр. 15, също подписан без забележки – чл. 4, ал.
1 от договора. Изпълнителят признава, че е отстранявал недостатъци,
констатирани от възложителя, в срок до 05.01.2024 г. Предвид направеното от
ответника изрично признание на фактите, съдържащи се в исковата молба,
съдът в крайна сметка приема, че работата е окончателно приета от
възложителя без забележки с двустранно подписания протокол образец 19 от
31.10.2023 г., дало основание и за издаване на процесната фактура № **** г.,
получена от представителя на възложителя на датата на издаването й.
Искът за главницата в размер на 165 655.40 лева с ДДС (при
съобразяване на факта, че на 26.08.2024 г. ответникът е платил сумата от
31 139.73 лева, или 196 795.13 лв. – 31 139.73 лв. = 165 655.40 лева) е
основателен. Същият следва да се уважи ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
материалноправна последица от уважаването на иска.
В Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, I т. о., е
прието, че след като задължението на възложителя по договор за изработка е
станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на
фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги
на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението
му, тъй като той вече е настъпил. Прието е, че в такава хипотеза издадената и
приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на
длъжника в забава. Даденото разрешение обвързва изпадането на възложителя
в забава по отношение на изискуемо задължение за плащане на
възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД с изпращането на покана по чл. 84, ал.
2 ЗЗД, характера на каквато може да има и изпратена до длъжника данъчна
фактура.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за
изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение –
така Решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 119/2014 г., ІI т. о.
Когато обаче страните по договора сами са определили срок за
изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението за приетата
работа, ще важи правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че срокът кани длъжника.
5
В случая страните са уговорили срок за плащане на цената до 30 дни
след приемането на строителните работи, удостоверено с констативен акт обр.
15 и след представяне на оригинална фактура. След като има определен срок,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая 30-те дни, считано от
31.10.2023 г. (когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или
на момента, от който започва да тече срокът – чл. 72, ал. 1 от ЗЗД) изтичат на
30.11.2023 г., следователно от 01.12.2023 г. възложителят е изпаднал в забава
за изплащане възнаграждението на изпълнителя.
Мораторната лихва за претендирания период от 01.12.2023 г. до
26.08.2024 г. (датата на частичното плащане) се изчислява на основата на
целия дължим размер от 196 795.13 лв. и възлиза на сума от 20 190.14 лева, а
за периода от 27.08.2024 г. до датата на исковата молба – 30.04.2025 г. се
изчислява на основата на дължимия остатък в размер на 165 655.40 лв. и
възлиза на сума в размер на 15 491.59 лева, изчислени с онлайн калкулатор.
Общият размер на дължимата мораторна лихва за процесния период е в
размер на общо 35 681.73 лева, но предвид правилото за диспозитивното
начало съдът следва да присъди поисканата сума от 32 486.96 лева.
Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК: за
държавна такса в размер на 7 925.70 лева, 350 лева – депозит за експертиза и 9
700 лева за адвокатско възнаграждение – платено в брой, видно от договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК (според която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца) не намира приложение, тъй като ответникът изрично заяви, че не
признава исковете, а само фактите по исковата молба.
Ответникът е направил възражение за прекомерност – чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати пълния
размер на претендираните разноски – държавна такса, депозит за вещо лице,
вкл. адвокатско възнаграждение от 9 700 лв. (предвидения по наредбата
минимум е над 11 200 лв., чиито размери съдът взема предвид само като
6
ориентиращи).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат *********, с адм. адрес: гр.
Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, да заплати на „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, възнаграждение от
165 655.40 лева (сто шейсет и пет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и
четиресет стотинки) с ДДС за изпълнени СМР по Договор № **** г. за
възмездно възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на
строително-монтажни работи за обект: Велоалея с начало ул. „Л. К.“ о.т. 459,
минаваща през ул. „И. М.“, по улица с о.т. ****, в кв. 180 и завършваща в УПИ
ХVІ-Търговия и услуги в кв. 104 на гр. С.“, за което е издадена фактура №
***** от 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба - 30.04.2025 г. до окончателното плащане, както
и мораторна лихва от 32 486.96 лева (трийсет и две хиляди четиристотин
осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) за периода от 01.12.2023
г. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат *********, с адм. адрес: гр.
Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, да заплати на „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, сумата от 7 925.70 лева
(седем хиляди деветстотин двайсет и пет лева и седемдесет стотинки) -
държавна такса, 350 (триста и петдесет) лева – депозит за вещо лице и 9 700
(девет хиляди и седемстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7