Решение по дело №2229/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320102229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е № 169

 

                                  гр.Видин, 13.03.2020 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Даниел Димитров

                                                                     Членове:

при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2229 по описа  за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         

Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Е.А.С. ***, ЕГН ********** са предявени следните искове: установителен  иск с правно основание 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен искове с правно основание  чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 23.12.2015 г. е сключен Договор за мобилни услуги с абонатен номер № ********* и титуляр по предпочетен номер 0893/989874 с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 30.99 лв., с уговорен срок на действие да 23.12.2017 г., като абонатът при възползване на преференциални условия на оператора е взел и мобилно устройство TELENOR модел Smart II Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.99 лв., съгласно уговорен погасителен план по лизингов договор.

Сочи се, че ответникът се е възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една услуга и на дата 07.07.2016г. е сключил договор за мобилни услуги за мобилен номер 0893/615126, като е избрал да ползва абонамента програма Нон Стоп 29.99лв. с неограничени национални минути с уговорен срок на действие от 24 месеца - до 07.07.2018г.

Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски абонатен номер на абоната № *********.

Излага се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.06.2016 г. до 24.11.2016 г. ищецът е издал:

-фактура № **********/25.07.2016 г. за отчетения период на потребление 25/06/2016-24/07/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94.03лв. /с ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 23.70лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Нон Стоп и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 30.61 лв. /без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).

За мобилен номер 0893/989874: 12.49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв., за месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 6.57 лв. /без ДДС/, от които 0.12 лв. /без ДДС/ за Кратки текстови съобщения (SMS) и 6.45лв. /без ДДС/ за Международни разговори.

Във фактурата е отразен и баланс от предходен отчетен период в размер на 0.49 лв., при което дължимата сума по фактурата е в размер на 93.54лв.

Дължимата сума е платима в срок 09.08.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-фактура  № **********/25.08.2016 г.   за  отчетения   период   на   потребление   25/07/2016 - 24/08/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 43.74лв. /с
ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 3.86 лв. /без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).

За мобилен номер 0893/989874: 12.49лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв. за месечна лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 0.12 лв. /без ДДС/, генерирано за Кратки текстови съобщения (SMS).

Дължимата сума е платима в срок 09.09.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-фактура №  **********/25.09.2016 г.  за отчетения  период на потребление  25/08/2016 - 24/09/2016 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.97 лв. /с
ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп.

За мобилен номер 0893/989874: 12.49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв. за месечна лизингова вноска.

Дължимата сума е платима в срок 10.10.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Поддържа се, че с кредитно известие № **********/25.10.2016 г. за извършена корекция по дълга е сторнирана сумата в размер на -8.80 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, от които -4.00лв. /без ДДС/ за мобилен номер 0893/615126 и -3.33 лв. /без ДДС/ за мобилен номер 0893/989874, начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 5.99 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 176.25лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сумата в размер на 173.44 лв.

Излага се, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 239.52 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като  във вр. с чл. 75, вр. с чл. 19б,в) от ОУ дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за ползвания абонамент и е издало по абонатен № ********* на дата 25.11.2016 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1254.10 лв.

Сочи е, че в издадената фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 1002.79 лв., фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 77.87 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 173.44 лв.

Поддържа се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 17.10.2016 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Резерв Стандарт 30.99 лв. за мобилен номер 0893/989874 до 23.12.2017 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 23.12.2015 г., също така е в неизпълнение на договора си, като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп 29.99 лв. за мобилен номер 0893/615126 до 07.07.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 07.07.2016 г.

Сочи се, че дружеството няма претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1002.79 лв., като същата не е част от предмета на иска.

Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство TELENOR модел Smart II Black са обявени за предсрочно изискуеми.

Твърди се също, че при сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число на месеца.

Поддържа, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания е довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на осн. чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, като лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми, дължими от месец 11/2016 г., когато е издадена крайната фактура № **********/25.11.2016 г., съгласно уговорения погасителен план както следва: За устройство TELENOR модел Smart II Black, взето във връзка с мобилен номер **********, се дължи цена в размер на 77.87 лв. от месец 11/2016 г. Периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски е след м. 11/2016 г. до 04/2018 г.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 224/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 173.44 /сто седемдесет и три лева и 44 ст./ лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 25.06.2016г. до 24.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Иска се също да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати  на ищеца сумата в размер на 77.87 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.12.2015 г. с абонатен номер № ********* за устройство TELENOR модел Smart II Black за периода след м. 11/2016 г. до м. 04/2018 г.

Претендират се и направените разноски.

От ответника в законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

В депозирана молба-становище  с вх. № 14214/05.12.2020 г. от ищеца са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 224/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 25.01.2019 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 181-РЗ/25.01.2019 г. за следните суми: 251.31 лева-главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 23.12.2015 г., потребени в периода от 25.06.2016 г. до 24.11.2016 г., 52.82 лева – мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2016 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.01.2019 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумите: 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.

От ангажирания договор за мобилни услуги от дата 23.12.2015 г., сключен с ищеца  е видно, че ответникът Е.А.С. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетен номер 0893/989874 с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 39.99 лв..

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 23.12.2015 г., е видно, че същият е сключен между дружеството – ищец, като оператор, и ответника, като потребител, с избран абонаментен план – Резерв Стандарт 30.99 лв. на месец, за предпочетен номер **********, със срок до 23.12.2017 г.. 

Представен е и Договор за лизинг от 23.12.2015 г., сключен между ищцовото дружество, като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, по силата на който, лизингодателят се е задължил при условията на този договор и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство - TELENOR модел Smart II Black с посочения по-горе телефонен номер, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 137.77 лева с включен 20 % ДДС, като е уговорено изплащане на устройството посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.99 лв. всяка, съгласно вписан в договора погасителен план. В чл. 4 от лизинговия договор е посочено, че с подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.

В чл. 26 от ОУ е посочено, че при ползване на услуги чрез  индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дъжлимите суми.

По делото е представен и запис на заповед издаден от ответника от 23.12.2015 г. за сумата от 137.77 лв.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.06.2016 г. до 24.11.2016г. ищецът е издал:

- фактура № **********/25.07.2016 г. за отчетения период на потребление 25/06/2016-24/07/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94.03 лв. /с ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 23.70 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Нон Стоп и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 30.61 лв. /без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).

За мобилен номер 0893/989874: 12.49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв, за месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 6.57 лв. /без ДДС/, от които 0.12 лв. /без ДДС/ за Кратки текстови съобщения (SMS) и 6.45лв. /без ДДС/ за Международни разговори.

Във фактурата е отразен и баланс от предходен отчетен период в размер на 0.49 лв., при което дължимата сума по фактурата е в размер на 93.54лв.

Дължимата сума е платима в срок 09.08.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-фактура  №**********/25.08.2016 г.   за  отчетения   период   на   потребление   25/07/2016 - 24/08/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 43.74 лв. /с
ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 3.86 лв. /без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).

За мобилен номер 0893/989874: 12.49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв. за месечна лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 0.12 лв. /без ДДС/, генерирано за Кратки текстови съобщения (SMS).

Дължимата сума е платима в срок 09.09.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-фактура №  **********/25.09.2016 г.  за отчетения  период на потребление  25/08/2016 - 24/09/2016 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.97 лв. /с
ДДС/, от които:

За мобилен номер 0893/615126: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп.

За мобилен номер 0893/989874: 12.49 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Резерв Стандарт, 5.99 лв. за месечна лизингова вноска.

Дължимата сума е платима в срок 10.10.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

С кредитно известие № **********/25.10.2016 г. е  извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -8.80 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, от които -4.00лв. /без ДДС/ за мобилен номер 0893/615126 и -3,33лв. /без ДДС/ за мобилен номер 0893/989874, начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 5.99лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 176.25лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сумата в размер на 173.44 лв.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава дължимостта на сумите по издадените фактури.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи във връзка с предявените обективно кумулативно съединени иска:

По установителния иск с правно основание на чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД, за незаплатени далекосъобщителни услуги:от събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 23.12.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последния цена съгласно уговорения абонаментен план.

В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от процесния договор, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.

При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане дължимите суми.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено, се установи, че ответникът не е заплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за периода от 25.06.2016 г. до 24.11.2016г г. в общ размер от 173.44 лева. Следователно, същият се явява неизправна страна по договора, от което следва, че предявеният срещу него положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за сумата 173.44 лева, произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.06.2016г. до 24.11.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 23.12.2015 г., е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /17.01.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.

По осъдителния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка със сключен договор за лизинг:

Няма спор по делото, че ответникът е получил мобилно устройство по процесния договор за лизинг, чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от които по 5.99 лева с включен ДДС.

Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на неплатените лизингови вноски за предоставеното на ответника устройство във връзка с абонамента за мобилния му номер за периода от  23.12.2015 г. до м.04.2018 г. е 137.77 лева. За да направи това заключение, вещото лице след справка при ищеца, е констатирало, че лизинговата цена по договора за лизинг в размер на 137.77 лева е разсрочена на 23 бр. лизингови вноски по 5.99 лв. на месец с включен ДДС. За периода 23.12.2015 г. до м.04.2018 г. лизингодателят е фактурирал 10 бр. лизингови вноски, при което остават неплатени 13 лизингови вноски на стойност от 77.78 лева.

При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски в установения общ размер от 77.78 лева за периода след м. 11.2016 г. до 04.2018 г. по погасителния план по договора за лизинг, предявеният осъдителен иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

В случая  съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Отделно  няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито пък да е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец.

По делото,с оглед заключението на вещото лице,са налице данни за доставени далекосъобщителни суми,съобразно което са и начислени съответни суми,поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на осъдителния иск по следните съображения:съгласно разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.11б от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. искът по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото (глава 15 ГПК), не е изрично изключено от законодателя и  в производството по иска по чл.422 ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск - чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви и осъдителен иск в това производство/решение №118/13.04.2016г. по гр.д. №5021/2015г. на ВКС,IV г.о./,като тези искове се считат съединени с установителния иск съгласно правилата на първоначално съединяване на искове.

 С оглед обстоятелството,че в исковото производство, с предявения установителен иск, се претендира по-малка сума от тази по издадената заповед в ч.гр.д. № 224/2019 г., се налага извод, че за разликата в  размера на главницата, включително и за мораторната лихва, не е предявен в законния срок установителен иск за съответното вземане, поради което заповедта, в частта над сумата от 173.44 лв. до пълния размер от 251.31 лв., както и  за мораторната лихва за сумата от 52.82 лв., следва да се обезсили.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1  от ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство /180.00 лв.-адвокатско възнаграждение, 75.00 лв.-платена държавна такса и 100 лв. –възнаграждение на вещо лице/.

Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

В заповедното производство са направени разноски в размер на 205 лв..В тази връзка  и с оглед частичното обезсилване на заповедта съответно и  съразмерно с уважената част ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на  116.91 лв..

Водим от горното, Съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на Е.А.С. ***, ЕГН ********** че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 173.44 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 25.06.2016 г. до 24.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК /17.01.2019 г./ по ч.гр.д.№ 224/2019 г. по описа на ВдРС до окончателното плащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Е.А.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 79 във връзка с чл. 205 от ЗЗД, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 77.87 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.12.2015 г. с абонатен номер № ********* за устройство TELENOR модел Smart II Black за периода след м. 11/2016 г. до м. 04/2018 г.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д № 224/2019 г. по описа на ВдРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта на  сумата над 173.44 лв., по отношение на главницата, както и в частта на сумата от 52.82 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 11.12.2016 г. до 07.01.2019 г.

 

ОСЪЖДА Е.А.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 79 във връзка с чл. 205 от ЗЗД, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 116.91 лв.,разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 224/2019 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането в останалата му част до пълния  размер от  205.00 лв..

 

ОСЪЖДА Е.А.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 79 във връзка с чл. 205 от ЗЗД, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6  сумата в общ размер от 355.00 лв. /75.00 лв.-платена държавна такса, 180.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 100.00 възнаграждение на вещо лице/, направени разноски в исковото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 224/2019 г. по описа на ВдРС.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: