Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 7193 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 66068 от 15.03.2019
г., постановено по гр.д. № 82270/2017 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, e признато
за установено по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на К.П.Б.,
ЕГН **********, че А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л., ЕГН **********, Л.С.К.,
ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот с
идентификатор 68134.1105.123.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със заповед РД-18- 50/02.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, район Красно село, ж.к. „********,
който самостоятелен обект се намира в сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1105.2013 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент с площ от 55,55 кв. м. с прилежащото към него избено помещение №1 с
площ 3,74 кв.м. и 5,748 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - 68134.1105.123.6.2, 68134.1105.123.6.4,
под обекта - няма; над обекта -68134.1105.123.6.7, а съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 110, том LLLV, дело № 30381/16.10.1997 г„
представлява апартамент № 3, находящ се в жилищната сграда на бл. ********построен
върху общинска земя в ж.к. „Западен парк“, гр. София, състоящ се от стая, хол,
кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 55,55 кв.м., при съседи на
апартамента: апартамент на сем.Б., улица, апартамент на сем. Апостолови, улица,
заедно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от 3,74 кв.м. и с 5,748 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като е осъдена К.П.Б., ЕГН **********, да предаде на А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л.,
ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, владението
върху гореописания имот на основание чл.108 ЗС.
С
постановеното решение е осъдена К.П.Б., ЕГН **********, да заплати на А. Д. А.,
ЕГН **********, Е.С.Л., ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 73, ал. 1 ЗС сумата от 5880 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на гореописания недвижим имот за периода от м. март 2016
г. до м. ноември 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /23.11.2017
г./ до окончателното изплащане.
В
частта на предявената с искова молба вх. № 2029588/23.11.2017 г. претенция с
правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС на ищците А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л.,
ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН ********** за осъждане на
ответника К.П.Б., ЕГН **********, да заплаща ежемесечно обезщетение за лишаване
от ползването на гореописания имот в размер на 500 лева на месец от момента на
завеждане на исковата молба до предаване владението на имота е върната исковата
молба на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото.
С
постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдена К.П.Б., ЕГН **********,
да заплати на А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л., ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********,
и М.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2155,58 лв.
- разноски по делото; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са осъдени А. Д. А., ЕГН **********,
Е.С.Л., ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, да
заплатят на К.П.Б., ЕГН **********, сумата от 204,26 лв. - разноски по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника К.П.Б., в която са изложени доводи за неправилност на постановеното
от СРС решение. Заявява, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства
е установено, че е упражнявала добросъвестно владение върху имота и ищците не
са оборили предвидената от закона презумпция. Излага, че се намира на правно
основание в имота, собствеността върху който е придобила по давност и исковете
на ищците е следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава
се на упражнявана фактическа власт върху имота в кратката петгодишна давност /считано
от 10.12.2010 г./ с намерение за своене без знание, за това че завещателят –
нейн праводател не е притежавал правото на собственост върху имота. Заявява, че
първоинстанционният съд е формирал неправилни фактически констатации при
обсъждане събраните гласни доказателства в процеса.
Отправя
искане за отмяна на постановеното от СРС решение и отхвърляне на предявените
искове по чл.108 ЗС. Претендира разноски.
В срока
за отговор ищците А.Д.А., Е.С.Л., Л.С.К. и М.И.Д. оспорват, като неоснователна
подадената въззивна жалба и молят постановеното от СРС да бъде потвърдено, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Правилно и обосновано СРС е приел, че
ответницата се намира в имота без основание, доколкото същата не е придобила по
завещание собствеността върху имота – по производен начин, тъй като
праводателят й К.Б.не е бил собственик на имота и последното е установено по
категоричен и несъмнен начин. От своя страна поведението на ищците по ясен и
категоричен начин е препятствало придобиване на собственост от страна на
ответницата по първичен – оригинерен начин, независимо от това дали същата се
позовава на добросъвестно или недобросъвестно владение. Претендират разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Противно
на изложените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира за
установено в производството, че ищците не са загубили правото на собственост
върху имота, придобито въз основа на покупка и наследствено правоприемство и установено
чрез представените пред първата инстанция доказателства, поради придобиването
му от ответника по първичен способ – по давност на основание чл.79 ЗС.
Чрез събраните
пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор 68134.1105.123.63 -
апартамент 3, находящ се в жилищна сграда бл.97, ет.1, построен върху Общинска
земя в ж.к.Западен парк със застроена площ от 55,55 кв.м. при съседи на
апартамента: апартамент на сем.Божилови, улица, апартамент на сем.Апостолови,
улица, заедно с избено помещение 1 с площ от 4,74 кв.м и 5,748% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото принадлежи на
ищците по силата на настъпилото със смъртта на общия им наследодателС.Б.
наследствено правоприемство, като последната е придобила собствеността върху
същия, наследявайки сина си Е.Л.Б.. Установено е, че последният е придобил
правото на собственост по отношение на процесния апартамент № 3 чрез покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 110, том LLLV, дело № 30381/16.10.1997 г. След смъртта му и по
силата на настъпилото наследствено правоприемство правото на собственост е
преминало върху единствения законен наследник – майката С.Б., която от своя
страна е наследена от ищците по делото, както и третото, неучастващо лице Ц.С.П.,
който се е разпоредил със своя дял от процесния имот, дарявайки го на сестра си
Е.С.Л. – ищца в производството.
Придобиването
на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота
като свой през определен период от време-десет години, а при позоваване на
кратка придобивна давност пет години - и на добросъвестност и юридическо
основание за същото. Правилни и законосъобразни са изложените доводи от СРС, че
други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС
законодателят не е въвел, като позоваването не е необходимо, за да се осъществи
фактическия състав по чл. 79 от ЗС в какъвто смисъл са и дадените разяснения с ТР
№ 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС. Изискуемото от чл.
120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл.
79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен
път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Чрез
показанията на свидетеля И.П.Б.и представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 110, том LLLV, дело № 30381/16.10.1997 г. се
установява, че чичото на ответницата К. И.Б.се е разпоредил със собствеността
върху имота по възмезден начин приживе в полза на Е.Л.Б. /негов брат и
праводател на ищците/, като е запазил за себе си правото на ползване върху
имота до края на живота си. При съвкупна преценка събраните пред първата
инстанция гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Р.Ц.Д., Н.Н.Г., И.П.Б.и
К.И.К.се установява, че в имота е живял чичото на ответницата К., за който
последната се е грижела до смъртта му през 2009 г. До този момент ответницата е
посещавала имота без да се установява трайно. Установява се, че същата е
започнала да сериозно да живее там /упражнява фактическа власт върху имота с
намерение да го свои след 2009 г./, като за този период до момента на подаване
на исковата молба на 23.11.2017 г. не е изтекъл предвидени в разпоредбата на
чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок. Освен това в проведеното производство не са
събрани несъмнени доказателства, за това че ответницата е манифестирала това
свое намерение пред собствениците – ищци в производството. Напротив, чрез
показанията на свидетеля Р.Ц.Д. се установява, че ответницата е ограничила
достъпа на ищците до имота, т.е. упражняваната от нея фактическа власт не е
била явна и спокойна, доколкото е установено в производството, че последната е
имала несъмнявана воля да придобие собствеността по давност. Доколкото в
производството пред първата инстанция е установено знание у ответницата, че
нейния чичо К. И.Б.не е собственик на имота, настоящия състав намира че не са
осъществени предпоставките на чл.79, ал.2 ЗС за придобиване на правото на
собственост чрез добросъвестно владение. Правилни са фактическите констатации
на СРС, които изцяло се възприемат от въззивната инстанция, че знанието на
ответницата, че нейния чичо не е собственик на имота се установява и от
събраните пред първата инстанция гласни доказателства и от представеното
саморъчно завещание, в чийто текст е удостоверено, че й се дава „правото да
развали договора с Е.Л.Б., за съществуването на който до този момент не е била уведомена“.
Доколкото същата е присъствала при съставянето на завещанието и е била пряко
ангажирана с изпълнение на дейностите по неговото оформяне, съдът намира за
правилни формираните от първата инстанция изводи, че в производството е
опровергана презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. В случая е установено, че добросъвестността
не е съществувала при възникване на правното основание.
Изводите
на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемият А. Д. А.
се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00
лв.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 66068 от 15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 82270/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 154 състав, в частта, с която e признато за установено по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на К.П.Б., ЕГН **********,
че А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л., ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д.,
ЕГН **********, са собственици на недвижим имот с идентификатор
68134.1105.123.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със заповед РД-18- 50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
с адрес на имота: гр. София, район Красно село, ж.к. „********, който
самостоятелен обект се намира в сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1105.2013 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент с площ от 55,55 кв. м. с прилежащото към него избено помещение №1 с
площ 3,74 кв.м. и 5,748 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - 68134.1105.123.6.2, 68134.1105.123.6.4,
под обекта - няма; над обекта -68134.1105.123.6.7, а съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 110, том LLLV, дело № 30381/16.10.1997 г„
представлява апартамент № 3, находящ се в жилищната сграда на бл. ********построен
върху общинска земя в ж.к. „Западен парк“, гр. София, състоящ се от стая, хол,
кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 55,55 кв.м., при съседи на
апартамента: апартамент на сем.Б., улица, апартамент на сем. Апостолови, улица,
заедно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от 3,74 кв.м. и с 5,748 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като е осъдена К.П.Б., ЕГН **********, да предаде на А. Д. А., ЕГН **********, Е.С.Л.,
ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, владението
върху гореописания имот на основание чл.108 ЗС.
В
останалата част, като необжалвано постановеното Решение № 66068 от 15.03.2019
г., постановено по гр.д. № 82270/2017 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.П.Б.,
ЕГН **********, да заплати на А. Д. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от по 1600.00 лева- разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.