№ 195
гр. Варна, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000309 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „Свети Никола“ ООД – Добрич за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на
заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение.
В депозиран отговор от насрещната страна –„Пол Аграр Кампани“ ООД, се
оспорва основателността на предявената молба.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
С постановеното по делото решение съдът е приел, че въззивникът –
ответник е представил списък на разноски, сред които 5300 лева – адвокатски
хонорар, заплатен в брой. Приел е още, че съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай е представено
индигирано копие на договор за правна помощ /л.158/ с очевидно дописване
„в брой“ с оригинална химикална паста. Дописването не е осъществено в
частта от договора, предвидена за удостоверяване на начина на осъществено
1
плащане. С оглед на изложеното, представения договор не съставлява
доказателство, годно да удостовери плащането по смисъла на чл. 77 ЗЗД. При
това положение на въззивника следва да се присъдят разноски само до размер
на 1065 лева.
Съдът не намира основание за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Страните са длъжни да представят доказателствата за направените
разноски до приключване на последното по делото съдебно заседание (ТР
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11).
В настоящия случай страната е представила индигирано копие от
договор за правна помощ с очевидно дописване, а насрещната страна е
направила своевременно възражение против доказателствената стойност на
документа. Дружеството – молител не е представило допълнителни
доказателства за заплащане на претендираните разноски до даване ход на
устните състезания.
Забраната за представяне на нови доказателства след даване ход на
устните състезания обезпечава приложението на основните принципи на
гражданския процес – равенство и състезателност, установени в чл. 8 и 9 ГПК.
Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено,
индивидуализирано и доказано, до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция. Производството по чл.
248 ГПК има за цел да поправи грешки и пропуски на съда при произнасяне
по отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, но не и пропуски на страните при
заявяване и доказване на претенциите за разноски.
С оглед на изложеното представения с молбата по чл. 248 ГПК
договор за правна помощ от кочан с твърдения, че съставлява първи
екземпляр, не променя крайните изводи на съда за липса на надлежни
доказателства за осъществено плащане в брой, депозирани до даване ход на
устните състезания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3