Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 315 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от Е.М.С., ЕГН **********,
представлявана от настойника М.С.С., ЕГН ********** против Г. Ф., *** – за
заплащане на сумата 2 400 лв. месечно, считано от 21.03.2016 г. до настъпване
на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за болногледач, заедно със законната лихва, считано от 11-то
число на всеки месец върху всяко едно от месечните плащания до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на
21.03.2016 г. около 19:00 ч. в гр. София на бул. „Околовръстен път“ на
пешеходен светофар около № 786, ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека, когато е блъсната от неустановен автомобил, управляван от неизвестен
водач, който е напуснал местопроизшествието. В резултат на инцидента ищцата е загубила
съзнание с причинени тежки травми на главата, вследствие на което е била
подложена на множество медицински интервенции. Впоследствие с няколко решения
на ТЕЛК е била освидетелствана с 100 % ТНР с чужда помощ, при пълна
невъзможност да се самообслужва. Ищцата заявила пред ГФ претенция с искане за
определяне на месечна сума за покриване на разходи за болногледане,
по която е образувана щета № 20210196/03.08.2020 г., като до момента нямало
постъпило плащане.
Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и
направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът Г. Ф., *** оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не са ангажирани
доказателства, от които да се установява за периода от датата на ПТП насетне, да
е бил нает болногледач на ищцата, нито какви
суми са заплащани за услугите му. Не оспорва обстоятелствата във връзка с
настъпилото на 21.03.2016 г. ПТП, както и че по заявление на ищцата от
03.08.2020 г. е образувана щета № 20210196/03.08.2020 г., по която
не е извършвано плащане. Не оспорва, че ищцата е в невъзможност да се самооблсужва. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото и неоспорен от ответника
Констативен протокол за ПТП от 21.03.2016 г.
по описа на СДВР – Отдел „Пътна Полиция“, се установява, че на 21.03.2016 г.
около 19.00 часа, неизвестен автомобил с неустановена марка и водач се е движил
по бул.“Околовръстен път“ в гр. София от бул.“Европа“ с посока към ул.“*******“
и в района на № 786 на пешеходния светофар участва в ПТП с пресичащата от ляво
на дясно по посока на движението пешеходка Е.М.С., ЕГН **********. Същата е с
работна диагноза: контузия на мозъка, счупена дясна орбита на черепа, счупен
таз, осмо ребро в дясно, хемоплевмоторакс в ляво, СПТ
в корема, с опасност за живота.
Видно от Постановление № 12058 от
12.10.2016 г. на СРП, образуваното за
горното ПТП наказателно производство №
ЗМ 11125/2016 г. по описа на СРТП – О“Р“ – СДВР, пр.пр.
№ 12058/2016 г. на СРП, е спряно. Досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител.
От приетото по делото заключение на
съдебно - медицинската експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че в пряка причинно – следствена връзка с
претърпяното ПТП ищцата е получила следните увреждания и усложнения вследствие
на тях: тежка черепно – мозъчна травма, изразяваща се в контузия и охлузване в
челната област на главата; счупване на кости от черепната основа;контузия на
главния мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; гръдно –
коремна травма, изразяваща се в контузия на белия дроб; плеврални
изливи; счупване на осмо ребро в ляво; контузия на слезката; излив на свободно
подвижна течност( най – вероятно кръв ) в перитонеалната
кухина; травма на опорно – двигателния апарат, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на
дясната подбедрица; счупване на двете срамни кости на таза; счупване около кръстната кост
в дясно. Според вещото лице на ищцата е проведено високоспециализирано
комплексно неврохирургично и медикаментозно лечение,
но като пряко усложнение от тежката черепно – мозъчна травма при пострадалата е
констатирана вътрешна хидроцефалия, по повод на която
е извършена оперативна интервенция за поставяне на вентикуло
– перитонеален шънт. Ищцата
е развила симптоматична епилепсия, която й причинява постоянно общо
разстройство на здравето с опасност за живота. Установени са и дизартрична реч – трайно затруднение на речта и незадържане
на тазовите резервоари. Като усложнение се е развило при ищцата и тежко
засягане на опорно – двигателния апарат с развитие на тежка асиметрична квадрипареза, по – изразена в десните крайници със
спастично мускулен тонус за мускулите разгъвачи на
долните крайници,мускулите сгъвачи на горните
крайници , на дясната ръка до контрактури в лакътната и гривнената стави.
Тези увреждания, според заключението на СМЕ, обуславят невъзможност за
самостоятелно придвижване и хващане с дясната ръка. Вещото лице, след
изследване на представената многобройна медицинска документация по делото,
която съдът по тази причина не обсъжда отделно, установява, че след
претърпяното ПТП ищцата е подложена на лечебно – диагностични и реанимационни
мероприятия, като при нея са налице множество пролежавания
в лечебни заведения. Извършени са й, освен оперативна интервенция за поставяне
на шънт, така и множество физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.
Травматичните увреждания,
причинени вследствие на ПТП от 21.03.2016 г. са обусловили постоянна реална
опасност за живота на ищцата и са довели до траен интелектуален, психически и
двигателен дефицит до степен същата да не може да се обслужва самостоятелно и
да бъде изцяло зависима от чужда помощ. Установените интелектуални, психически
и двигателни дефицити при Е.С. са без тенденции за възстановяване. Вещото лице,
след извършен личен преглед на ищцата е констатирало, че същата е ориентирана
за собствена личност, но не и за време. Елементарно контактна е – трудно
разбира въпросите, отговаря елементарно и бавно с бедна реч. Смее се безпричинно.
Ищцата е неспособна да чете и смята, както и да пише. Вещото лице приема относно
възможността на ищцата да се обслужва,
предвид получените травми и последващите
медицински усложнения, че Е.М.С. не може да извършва елементарни ежедневни
битови действия, като: да ходи сама, да се облича сама, да пазарува, да готви,
да ходи сама да тоалетната, да се храни самостоятелно.
Необходимостта от чужда помощ
за извършване на елементарни действия от ежедневието е постоянна при ищцата,
съгласно заключението на СМЕ, предвид на
което на Е.С. е определена и пожизнено 100%
трайна неработоспособност с чужда помощ, съгласно представено Експертно Решение
на ТЕЛК № 1021/081 от 08.05.2018 г.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно -
икономическа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че към датата на исковата
молба от 11.01.2021 г. за 24-часов период в гр. София, са необходими четирима
болногледачи при спазване на изискванията на трудовото законодателство за
работно време, почивки ( междудневни и седмични ) и годишен отпуск. Определената на Е.С. 100%
трайна неработоспособност с чужда помощ обуславят постоянен болногледач и
придружител.
Работната седмица е петдневна, с
нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната
продължителност на работното време през деня е 8 часа. При наличие на 24 часово
обслужване ще е необходимо полагане и на нощен труд. При него продължителността
на седмичното работно време е 35 часа, а на дневното 7 часа. Независимо кой от
начините на отчитане на работно време ще бъде избран – повременно или сумирано
отчитане на работното време, за покриване на 24 часов работен ден ще са
необходими 4 работника, които да обслужват ищцата. Според експертизата трудът,
който ще полагат болногледачите е нискоквалифициран, не се изисква специална
квалификация. Минималното възнаграждение за този вид труд е 650 лв. считано от
01.01.2021 г. (ПМС № 331/26.11.2020 г.). Към тези 650
лв. трябва да се добавят осигуровките, които са за сметка на работодателя.
Общата издръжка на четирима болногледача за един месец възлиза на сумата от 2924 лева.
Видно от влязло в сила Решение от
02.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 925 по описа за 2017 г. на СГС, ищцата Е.М.С.
е поставена под пълно запрещение, като с Решение № 63/20.09.2017 г. на органа по
настойничество и попечителство – Кметът на Район „Люлин“, за настойник по право
на ищцата е назначена нейната майка – М.С.С..
От събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.Т.Т., които съдът кредитира
като достоверни и непротиворечащи на останалия, събран по делото доказателствен материал, се установява, че през времето
след настъпилото на 21.03.2016 г. пътнотранспортно произшествие, св.Т.и майката
на ищцата полагат преките и непосредствени грижи за пострадалата Е.. Дават й
лекарства, сменят памперси, аспирират я.
Ищцата се храни със спринцовка по три пъти на ден, като по същия начин
пие и вода. Според показанията на св.Т.всеки ден в дома им идва рехабилитатор.
Ищцата не може да се обслужва сама, да се храни сама, нито да пази равновесие.
Заспива към 21.30 часа и спи до 03 – 04.00 часа, след което се събужда и е
будна цял ден.
От молба, вх. № 24-01-364/03.08.2020
г. по описа на Г. Ф., е видно, че ищцата е заявила претенция до ответника за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева месечно за
болногледач. Образувана е по молбата преписка по щета № 20210196/03.08.2021 г.,
по която не се оспорва, а и не са ангажирани доказателства, от ответника, чиято
е доказателствената тежест за това, да е извършвано
плащане.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ Гаранционния Ф. изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието
и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
От надлежните писмени доказателства
по делото, подробно обсъдени по – горе, е видно, че ПТП на 21.03.2016 г. е
причинено на територията на Република
България - в гр. София, от неизвестен
автомобил с неустановена марка, регистрационен номер, собственост и водач,
поради което ответникът Г. Ф. е материално правно легитимиран да отговаря по
така предявения иск. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото водачът на МПС, причинил ПТП, е отговорен на основание чл.
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото
обезщетение от Гаранционния Ф..
Изчерпана е и административната
процедура по чл. 380, ал. 1 КЗ, към
който чл. 558, ал. 5 КЗ препраща, като по образуваната преписка по щета № 20210196/03.08.2021 г. не
е извършвано плащане от ответника в срока 496, ал. 1 КЗ.
Искът по чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ е
във връзка с установяване на причинен деликт по чл.45
от ЗЗД. Успешното му провеждане изисква да бъде доказано наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Според нормата на чл. 51 ал.1 предл. първо от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Приетият в хода на съдебното дирене
Констативен протокол относно посетено пътнотранспортно произшествие от дежурен
инспектор при СДВР – Отдел „Пътна полиция“
на 21.03.2016 г. в гр. София с пострадала – ищцата Е.С., установява наличието на
противоправното деяние
– пътнотранспортното произшествие, настъпило на 21.03.2016 г. на бул. „Околовръстен
път“, вредата – контузия на мозъка,
счупена дясна орбита на черепа, счупен таз, осмо ребро в дясно, хемоплевмоторакс в ляво, СПТ в корема, с опасност за живота, и
причинна връзка между тях. Съгласно константната съдебна
практика констативният протокол, съставен от органите на
МВР в кръга на тяхната служба и функции, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите при огледа на
местопроизшествието от длъжностното лице факти, като местополжение
на МПС спрямо пътя и едно спрямо
друго, участници, характер, вид на
щети, следи по пътя, пътна
маркировка. Тогава протоколът като официален свидетелстващ документ има обвързващ
съда материална доказателствена сила.Когато протоколът не удостоверява
всички релевантни факти, тогава следва
пострадалият да установи механизма на ПТП чрез други
доказателства, като по този начин
установи наличието на противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях.
Независимо от гореизложеното, в процесния случай
между страните няма спор относно механизма на ПТП, предвид на което фактът на
настъпването му и обстоятелствата при които е осъществено, не подлежат на
нарочно доказване в настоящия процес.
Кредитираното заключение на съдебно –
медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, установяват по
безспорен начин търпените в пряка причинна връзка с процесното
ПТП вреди – конкретни болки и страдания
на ищцата Е.С..
Съгласно оборимата
презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, каквото обратно доказване не е проведено от ответника Г. Ф..
Налице е следователно кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта
по чл. 45 ЗЗД.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия размер:
Ищцовата
претенция е за заплащане на ежемесечно обезщетение в размер на 2400 лв. за
имуществени вреди за минало време –
от датата на настъпване на ПТП – 21.03.2016 г., до датата на исковата молба –
11.01.2021 г. и за бъдеще време - от датата на исковата молба до настъпване на
обстоятелство водещо до изменение или отпадане на задължението за изплащането
му, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано
от 11-то число на всеки месец, както и направените по делото разходи.
Претенцията в частта за
изплащане на ежемесечно обезщетение за минало време е основателна. Макар да
липсват доказателства за направени от ищцата разходи за болногледачи през
периода от настъпване на ПТП до датата на исковата молба – 11.01.2021 г. няма
спор, че през това време за нея са се грижили непрекъснато родителите й, а също
е провеждана и рехабилитация.
От показанията на свидетеляТ.става ясно, че той, заедно с майката на ищцата са
полагали грижи за нея през цялото време. Последният установява, че през това
време са ползвали услугите и на рехабилитатор, но няма доказателства за
изразходвани средства за заплащане на възнаграждение на последния. Съдът
намира,че предвид тежките си увреждания, ищцата безспорно се е нуждаела от
постоянни грижи и от рехабилитатор. Съгласно т. 4 на ППВС № 4/30.10.75г. по гр.
д. № 5/1975г. при гледането на болен от близък, който по тази причина е
принуден да не работи и да не получава трудово възнаграждение, на пострадалия
се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач. Както вече беше установено, съпругът на
пострадалата е полагал и продължава да полага грижи за нея, поради което е
принуден да не работи и да не получава трудово възнаграждение, поради което на
пострадалата се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач.
Ето защо искът за ежемесечно
обезщетение за 2400 лв. за периода от 21.03.2016
г. до 10.01.2021 г. следва да се уважи изцяло.
Претенцията за бъдещите имуществени
вреди също е основателна, тъй като от една страна е установено, че тези разходи
са сигурни и неминуеми, доколкото е факт, че ищцата е в невъзможност да се
грижи сама за себе си и се нуждае от денонощно присъствие на болногледач.
Също така по преценка на
съдебно - медицинската и съдебно - икономическата експертиза се установи, че
необходимостта от постоянен болногледач и придружител при ищцата е безспорна.
Този извод на съда намира опора и в свидетелските показания, и в представеното
по делото Експертно Решение на ТЕЛК №
1021/081 от 08.05.2018 г., с което на ищцата е определена пожизнено 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ.
Предвид приетите по делото
медицинска и икономическа експертизи, както и съобразно с диспозитивното
начало в процеса, съдът намира, че размерът на месечното обезщетението за
сигурните бъдещите имуществени вреди, които ще търпи ищцата е в размер на исковата
сума, претендирана месечно - 2400 лева и в този размер искът следва да бъде
уважен.
Посочената сума следва да покрие нуждата от
заплащане на възнаграждение на поне 4 наети по трудов или граждански договор
болногледачи, при условия на полагане на 24-часова грижа за ищцата.
Съобразно този изход на делото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАДв., съдът следва да осъди ответника да заплати на
адвокат Р.М., определената съобразно с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сума от 7436 лева./4314 лв. за миналите
вреди и 3122 за бъдещите/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 9024 лева – държавна такса и сумата от 900 лева – депозити за
вещи лица по СМЕ и СИЕ.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, да заплати на
Е.М.С., ЕГН **********, представлявана от настойника М.С.С.,
ЕГН ********** на основание иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ обезщетение
за имуществени вреди за периода от 21.03.2016 г. до 10.01.2021 г. от по 2400 лв. месечно или общо
139 200 лв. и обезщетение за бъдещи имуществени вреди / разходи за
болногледач / във връзка с ПТП настъпило на 21.03.2016 г. в размер на 2400 лева месечно, считано от 11.01.2021 г. до настъпването на
обстоятелства, които да основават изменение или отпадане на задължението за
плащането, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло месечно плащане,
считано от 11-то число на всеки месец, до датата на изплащането му.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1
ГПК Г. Ф., ЕИК ********, да заплати на адвокат Р.М. ***********, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищцата Е.М.С. в размер на 7436 лева.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Ф., ЕИК ********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 9024 лева - държавна такса и сумата от 900 лева
– депозити за вещи лица по СМЕ и СИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: