Решение по дело №1501/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Софийски градски  съд - Наказателно отделение, 2 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

                                                          КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ   

 

при участието на секретар Зоя Пандурска и в присъствието на прокурор Валентин Кирилов, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова НЧД № 1501 по описа за 2019г., въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

Р  Е  Ш  И:

 

Признава решение номер 3062 5422 2111 1846, влязло в сила на 21.12.2018 г., поставено от Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин П.Е.П. с ЕГН: ********** е наложена  финансова санкция в размер на 230.00 евро /двеста и тридесет евро/ с левова равностойност 449.88 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7- дневен срок от днес.

След влизане  в сила на решението препис от него да се изпрати на Национална агенция по приходите за изпълнението му.

Да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за изпълнението му.

Копие от уведомлението до издаващата държава  да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България. 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          1.

 

                                                                 2.

Мотиви към решение по НЧД 1501/2019г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 2 състав

 

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона  за признаване, изпълнение и изпращане на решение  за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение 3062 5422 2111 1846, влязло в сила на 21.12.2018 г., за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Politie/DLOC/OIV. Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане на финансова санкция в размер на 230.00 евро на българския гражданин П.Е.П., представляваща наложено административно наказание глоба на П. съгласно Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура излага становище, че са налице основанията за признаване на решението и моли да бъде изпратен актът на настоящия състав на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице П.П. се явява и признава извършеното от него нарушение, но заявява, че не е спазена обичайната практика за заплащане веднага на определената глоба, както и актът, с който тя е наложена, не е изпращан и в дружеството, в което той работи като международен шофьор.

Представляващият го адвокат М. моли да не бъде признавано  решението, той като липсват категорични данни засегнатото лице да е лично призовавано в издаващата държава, както и уведомявано, че има право на защита. Наред с това посочва, че наложената глоба в Холандия е драстично по-висока от размера на санкцията, предвиден в приложимия български закон - ЗДвП.  

 Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:

П.Е.П. е роден на ***г***,  жив. в гр. София, жк „*******, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, шофьор, с ЕГН **********.

С Решение от 09.11.2018г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 21.12.2018г. на П.П. е наложена финансова санкция - административно наказание глоба в размер на 230.00 евро за това, че на 01.11.2018г. в 10.47 часа при управление  на моторно превозно средство с ДКН *******е пренебрегнал забранителен знак за изпреварване с товарни автомобили – знак F3/42, с което е извършил административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).

Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на  административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е постановено решението, е с местоживеене на територията на страната.

Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни -  трите имена, дата на раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 230.00 евро; данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.

В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Кралство Нидерландия, за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението е било изпратено на българските  власти с оглед признаването и изпълнението  му. В този смисъл са неоснователни доводите на служебния защитник, че П. не  е бил  уведомен относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване като съдът няма основания да се съмнява в отразеното от компетентния орган на искащата държава – членка на Европейския съюз.

При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.

Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно признаване на санкции.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Нарушението е квалифицирано като пренебрегване на забранителен знак за изпреварване с товарни автомобили и съдът счита, че не са налице изключения от принципите за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение по пътищата.

Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в размер на 230.00 евро, като съдът определи равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – в размер на 449.88 лева. Тук е мястото да бъде отразено, че са неоснователни доводите на защитата за несъразмерност на наложената санкция на територията на Кралство Нидерландия спрямо тази по приложимото българско законодателство, тъй като в това производство изпълняващата държава преценява единствено наличието или липсата на предпоставки, изрично посочени в Закона за признаване решението на орган на издаващата държава без да има правомощия да ревизира вида или размера на определеното административно наказание на съответното засегнато лице.

По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното  по – горе Рамково решение, за изпълнение решение номер 3062 5422 2111 1846, влязло в сила на 21.12.2018 г., поставено от Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия по отношение на българския гражданин П.Е.П., с което му е наложена  финансова санкция в размер на 230.00 евро /двеста и тридесет евро/ с левова равностойност 449.88 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Въз основа на тези мотиви съдът постанови решението  си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                

                                                                                      2.