Решение по дело №5009/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 352
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20192120105009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 352                                                    24.01.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети януари                                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5009/2019 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД против С.В.С. и е за установяване на дължимост от ответника на суми, оспорени по ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Перник.

В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата молба, в който се твърди, че дължимата сума за ползвана топлинна енергия през процесния период е изплатена, а разликата до пълния размер на претенцията представлява изравнителна сметка за предходен период. Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете. Преди последното по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на услугите, предоставени от ищцовото дружество, досежно имот, находящ се в гр. ***. Жилището се намира в сграда-етажна собственост, в която няма отоплителни тела в общите части, поради което не е начислявана топлинна енергия за общи части. За процесния период 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. не е начислявана такса мощност. В имота на ответника за процесния период не е ползвана топлинна енергия от отоплителни тела и за БГВ. Начислявана е само топлинна енергия за сградна инсталация през зимните месеци. За периода има една корекция (-53,71 лева) по издадена една изравнителна сметка за месец април 2018 г., с която е приспадната сумата от 53,71 лева от задължението на абоната. За месец юли 2017 г. е начислена сумата от 1210,48 лева, която се отнася за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., т.е. за период, предхождащ процесния. Според вещото лице по съдебно-техническата експертиза, госпожа Е., задълженията на ответника за процесния период обхващат: сума за сградна инсталация – 273,61 лева; сума за корекция – минус 53,71 лева; сума за дялово разпределение – 6,42 лева, т.е. общо 226,32 лева. Следва да се посочи обаче, че, за да достигне до този извод, тя ползва същите данни, които и експертът счетоводител, т.е. таблици, изготвени от дружеството на програма „Ексел“.

На 06.02.2019 г., т.е. преди образуване на заповедното производство, ответникът заплаща по банков път на дружеството сумата от 217,08 лева. Като основание за плащането е посочено „отопление за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.“.

На 26.02.2019 г. ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Перник. На 26.02.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 1052, с която е разпоредено на С. да заплати на дружеството следните суми: 1433,62 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.; 25,74 лева, представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 08.09.2017 г. до 18.02.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът подава в срок възражение против заповедта, дружеството предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.

Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза на експерта не са представени счетоводни данни за начислените, платени и дължими суми. За изравнителните сметки дружеството е следвало да издава дебитно/кредитно известие, но няма данни такива да са издавани. Как и по какъв начин са отразени в счетоводството на дружеството ищец първичните документи, на експерта не е предоставена информация. Информацията, която дружеството предоставя, е във вид на таблици, изготвени по програма „Ексел“, а не във вид на счетоводни документи. Сумата от 217,08 лева, заплатена от ответника през февруари 2019 г., не е отразена от ищеца.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, заявеното в съдебно заседание от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и приложеното частно гражданско дело.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Няма спор, че ответникът е абонат на дружеството ищец с абонатен номер ***, като се претендират суми за предоставени услуги за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. Както вече се посочи, сумата от 1210,48 лева се отнася за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., т.е. за период, предхождащ процесния, поради което тя не може да се претендира от ищеца в настоящото производство. Според вещото лице по съдебно-техническата експертиза от С. за процесния период може да се претендира сума само в размер на 226,32 лева. Установява се обаче, че на 06.02.2019 г. той превежда по сметка на дружеството сумата от 217,08 лева, като посочва основание за плащане „отопление 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.“, и пояснение „абонатен номер ***“, т.е. категорично е, че плащането се отнася за погасяване на стойност на предоставена от дружеството услуга за процесния период за апартамента в гр. ***. След като длъжникът сочи кое задължение погасява, то кредиторът не може да отнесе това плащане за погасяване на друго задължение.

Следователно С. ще остава да дължи само сума в размер на 9,24 лева. Тук се налага следното уточнение:

Както посочи експертът по съдебно-счетоводната експертиза, госпожа А., платената сума от 217,08 лева не е отразена от дружеството. На нея не са й предоставени счетоводни данни за начислени, изплатени и дължими суми, както и информация как и по какъв начин са отразени в счетоводството на дружеството първичните документи. Нещо повече, тя изрично заяви, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД никога не представя счетоводни документи, а само „извънсчетоводни“ такива – таблици. Те не представляват извлечение от счетоводните книги на дружеството и не могат да се приемат като такова.

При това положение не е доказано по категоричен начин, че ответникът дължи и тези оставащи 9,24 лева за процесния период. Ето защо главният иск следва да бъде отхвърлен, а като последица от това и акцесорният за мораторна лихва.

По разноските:

Тъй като исковете са отхвърлени, ищцовото дружество няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства. Право на разноски има само ответникът, които се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение от 350 лева – аргумент от списък за разноските по чл.80 от ГПК (л.57 от делото). Този размер не е прекомерен с оглед материалния интерес по делото (аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), поради което следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК – *********, против С.В.С., ЕГН – **********, искове за приемане за установено по делото, че ответникът му дължи следните суми: 1433,62 лева (хиляда четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ***, за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.; 25,74 лева (двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 08.09.2017 г. до 18.02.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Перник.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК – *********, да заплати на С.В.С., ЕГН – **********, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!
            ММ