№ 3932
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502638 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 38242/20.10.2021 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260
срещу Разпореждане № 16702/14.09.2021 г., по ч.гр.д. № 11911/2021 г., на ВРС, XXI с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, солидарно срещу ЕТ „К.П. 2011“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Мара Гидик“, № 47А, К. П. П., ЕГН
**********, с местожителство в ********** и Т. ХР. ХР., ЕГН **********, с
местожителство в ********, за заплащане на сумата 60.00 лв., такси за администриране на
просрочен кредит за периода 10.08.2020 г. – 11.08.2021 г. и сумата 492.00 лв., разноски за
връчване на покани за обяване предсрочна изискуемост за периода 27.07.2021 г. – 11.08.2021
г.
Частният въззивник счита постановеното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно. Частният въззивник твърди, че заповедния съд е извършил недопустима
проверка дали сумите се дължат по същество, а не съобразно компетентността си да прецени
дали представеното извлечение от счетоводни книги от вънщна страна удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Още сочи, че заповедния съд е
приложил правилата на Закона за потребителския кредит, без да отчете факта, че процесния
договор не е потребителски, а е предоставен кредит на търговско дружество и за търговски
цели. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и постановяване
на друго, с което да бъде издадена заповед и изпълнителен лист и за сумите, предмет на
обжалване..
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 11911/2021 г., на ВРС, XXI с., е образувано по заявление
1
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Юробанк България” АД, ЕИК
********* срещу ЕТ „К.П. 2011“, ЕИК *********, К. П. П., ЕГН ********** и Т. ХР. ХР.,
ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 10987.53 лв., главница за периода
20.07.2020 г. – 11.08.2021 г., ведно със законната лихва върху нея считано от депозиране на
заявлението в съда – 16.08.2021 г. до окончателно изплащане, сумата 383.72 лв.,
възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 04.06.2021 г., сумата 1735.73 лв.,
наказателна лихва за просрочие за периода 20.07.2020 г. – 11.08.2021 г., сумата 60.00 лв.,
такси за администриране на просрочен кредит за периода 10.08.2020 г. – 11.08.2021 г.,
сумата 492.00 лв., разноски по връчване на покани за обявена предсрочна изискуемост за
периода 27.07.2021 г. - 11.08.2021 г., сумата 103.56 лв., дължими застраховки по договор
със ЗАД „Армеец“ АД, заплатени от кредитора под формата на премии по застраховане на
движими активи за периода 28.07.2020 г. – 11.08.2021 г., всички дължими по Договор за
револвиращ кредит № 573/2017/12.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2020 г.,
сумата 275.25 лв., държавна такса и сумата 808.88 лв., заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. В т. 12 и т. 14 молителят е обосновал обстоятелствата, от
които произтича вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК.
Представено е Извлечение от счетоводни книги.
Във връзка с дадени от заповедния съд указания, е депозирана уточняваща молба вх.
№ 30247/13.09.2021 г., с която са внесени уточнения по отношение и на сумите, предмет на
настоящото въззивно обжалване.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил
атакуваното Разпореждане № 16702/14.09.2021 г., с което е отхвърлил искането за издаване
на заповед и изпълнителен лист досежно сумата 60.00 лв. и сумата 492.00 лв. Произнасянето
е обосновано с приложението на разпоредбата на члб. 33, ал. 1 ЗПК.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като неправилно.
Безспорна е, целта на заповедното производство изразяваща се в създаване на
облекчен за кредитора ред за снабдяването му с изпълнително основание и титул, за
вземания с настъпил падеж, ликвидни и изискуеми, които не са били заплатени от длъжника.
Доколкото това производство е едностранно, то в заявлението кредиторът следва да изложи
всички обстоятелства индивидуализиращи по основание, период и размер, вземането, за
което се иска издаване на заповед. По този начин съдът извършва преценка дали кредиторът
е легитимиран да се ползва от облекчения ред за събиране на вземането и дали вземането
отговаря на изисквания за това. Именно с оглед извършване на възложената на съда
преценка в разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК е заложено изискването, заявлението да
отговаря по съдържание на разпоредбата на 127, ал. 1 ГПК, т.е. на искова молба.
Следователно, макар и целта на заповедното производство да не се изразява в установяване
на вземането по размер, в заявлението следва да бъдат изложени всички обстоятелства
касаещи правопораждащите вземането факти, начина на неговото определяне по размер и
индивидуализирането му в достатъчна степен по период, когато последното е приложимо, с
оглед вида на вземането. Посоченото изискване има отношение и към извършването на
преценка от заповедния съд за наличие на отрицателните предпоставки,предвидени в
разопредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Следователно, не биха могли да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
извършваната на заповедния съд проверка следва да бъде „строго формална“ и че при
извършването й, в конкретния случай, съдът се е произнесъл по същество досежно размера
на вземането.
Следващият основен довод на въззивника обаче се споделя от състава на въззивния
съд. Действително, разпоредите на ЗПК и правилата уреждащи потребителска защита в
случая не намират приложение. Видно от представения по делото Договор за кредит,
2
същият е за револвиращ кредит, сключен е с търговско дружество и част от него е
предоставен за рефинансиране на друго задължение на солидарния длъжник - ЕТ „К.П.
2011“, а остатъка за оборотни средства на търговското дружество. Към момента на
сключване на договора търговското дружество – кредитополучател се представлява от
физическите лица К.П. и Т.Х., които са също солидарни длъжници. При това положение не
би могло да се приеме, че обезпечаването на дълга на търговското дружество, чрез
встъпването на физическите лица като съдлъжници е дадено за цел извън и независимо от
тесните професионални и функционални връзки с дружеството.
Доколкото коментираните суми са включени в представеното извлечение от
счетоводни книги на Банката и същото е редовно от външна страна, а задълженията по
договора надлежно са обявени за предсрочно изискуеми и това изявление на кредитора е
достигнало до длъжниците, видно от представените писмени доказателства, то следва да
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и за сумата 60.00 лв., такси за
администриране на просрочен кредит за периода 10.08.2020 г. – 11.08.2021 г. и сумата
492.00 лв., разноски за връчване на покани за обявяване предсрочна изискуемост за периода
27.07.2021 г. – 11.08.2021 г. Постановеното в обратен смисъл разпореждане като
незаконосъобразно ще следва да бъде отменено в атакуваната му част и вместо него
постановено издаване на заповед и изпълнителен лист в полза на заявителя.
В резултат от изхода от спора на заявителя следва да бъдат присъдени разноски до
пълния размер на претендираните възлизащи на сумата 44.09 лв.
Разноски за въззивното производство на частния въззивник не се присъждат предвид
липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 16702/14.09.2021 г., по ч.гр.д. № 11911/2021 г., на
ВРС, XXI с., в частта, с която е оставено без уважение искането на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, за сумите: - 60.00 лв., такси за администриране, - 492.00 лв., разноски за връчване на
покани И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260 солидарно срещу ЕТ „К.П. 2011“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Мара Гидик“, № 47А, К.
П. П., ЕГН **********, с местожителство в ********** и Т. ХР. ХР., ЕГН **********, с
местожителство в ******** за сумата 60.00 лв. (шестдесет лева), такси за администриране
на просрочен кредит за периода 10.08.2020 г. – 11.08.2021 г. и сумата 492.00 лв.
(четиристотин деветдесет и два лева), разноски за връчване на покани за обяване
предсрочна изискуемост за периода 27.07.2021 г. – 11.08.2021 г., дължими по Договор за
револвиращ кредит № 573/2017/12.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2020 г.,
както и сумата 44.09 лв. (четирдесет и четири лева и 09 ст.), разноски по делото, на осн.
Чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4