РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000788 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК
********* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 86/ 2022 г. по
описа на П. окръжен съд, решение № 303 от 29. 09. 2022 г., с което са
отхвърлени предявените от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето и чл.45 от ЗЗД против
„К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, ****, за заплащане на сумата 66 020,62 лв.,
представляваща получена сума на отпаднало основание, а именно обезсилен
изпълнителен титул, обективиран в обратен изпълнителен лист от 12.04.2021
г., издаден от П. окръжен съд по т.дело № 106/2018 г., послужил за
образуване на изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Б.,
както и за заплащане на сумата 4 908,59 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, а именно заплатени от страна на
банката разноски в изпълнителното производство, като неоснователни.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната и постановяване на
друго уважаващо исковете.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което същия е постановено намери за установено следното:
На 15.02.2022 г. „У.Б.“ АД е подала в П. окръжен съд искова молба
против „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, гр. П..
В обстоятелствената част на същата се сочи, че по т. дело № 106/ 2018 г.
по описа на ПОС на 09.04.2021 г. е постановено определение № 260708, с
което е разпредено издаването на ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в
полза на Е.Е.Б. против „У.Б.“ АД, ЕИК ********* за суми, събрани в хода на
принудителното изпълнение по изп.дело № ************** по описа на ЧСИ
Р. образувано въз основа на изпълнителен лист № 11366 от 12. 10. 2017 г.
издаден по ч. гр. дело № 15953/ 2017 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., а именно:
- 58 071, 43 лв. вземане на взискателя „У.Б.“ АД по договор за банков
кредит на физическо лице 204/0340/16908282/22.10.12 г.,
- 1636, 34 лв. заплатено адвокатско възнаграждение;
- 762 лв. такси съгласно ТТР към ЗЧСИ по т.3/5 бр./, т.4 /8 бр./, т.5 /25
бр./ и т.13.
- 5 501, 47 лв. частична пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
- 49, 38 лв. допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.
Изпълнителният лист бил издаден на 12.04.2021 г., а вземането по него
било цедирано от Б. на „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, гр. П. още на
12.03.2021 г. с договор за продажба на вземане.
На 27.04.2021 г. по молба на цесионера било образувано изп. дело №
************** по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** на КЧСИ въз основа на
споменатия вече обратен изпълнителен лист. По същото едновременно с
поканата за доброволно изпълнение било изпратено и запорно съобщение за
налагане на запор върху банковата сметка на ищеца в БНБ. Вследствие на
запора в срока за доброволно изпълнение сметката на банката била задължена
със сумата от 71 767, 61 лв. и същата била преведена по сметка на ЧСИ.
2
От тази сума на 14.05.2021 г. от страна на ЧСИ по сметка на взискателя
били преведени 66 020, 62 лв. По сметка на процесуалния му представите
били преведени 200 лв. възнаграждение за образувано изп. дело, а 4 708, 59
лв. били усвоени за дължими такси. Съответно 838, 40 лв. били възстановени
на банката след направено възражение за прекомерност на претендираното от
адвоката възнаграждение.
На 01.10.2021 г. по т. дело № 569/2021 г. било постановено
определение № 226. С него постановеното по т. дело № 106/ 2018 г. по описа
на ПОС, определение № 260708 от 09.04.2021 г. разпореждащо издаването на
обратния изпълнителен лист, а самият той бил обезсилен.
В тази връзка в исковата молба се прави извод, че с обезсилването му е
отпаднало основанието за получаване от страна на „К.А.Б.“ ООД на сумата от
66 020, 62 лв. Тя обаче и до настоящия момент не била върната на
банката,което обуславяло и превяване на иск за осъждането на получателя да
върне същата като получена на отпаднало основание.
Наред с това се сочи, че неправомерното поведение на взискателя по
образуваното възоснова на обезсиления ИЛ дело е станало причина ищецът да
претърпи и имуществени вреди в общ размер от 4 908, 59 лв. равняващи се на
заплатените от Банката разноски по изпълнителното дело.
В тази връзка е отправено и искане за осъждането му да й ги заплати.
С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете.
В подкрепа на същото са изложени доводи за липса на предпоставките
на чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД по отношение на процесната сума по причина, че
в постановеното по т. дело № 106/2018 г. по описа на ПОС решение било
прието, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита поради ненастъпил
падеж. Това водело до извод, че получените от банката суми, които са
събрани по обратния изпълнителен лист се дължали на Е. Б. .
Ненастъпването на предсрочна изискуемост се свързва с липсата на
изготвен и подписан от страните по договора за кредит погасителен план
съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Това пък е повод да се твърди, че
получената като кредит от Б. сума и дължимите възнаградителни лихви
3
стават изискуеми едва на уговорения между страните в чл. 7 от договора за
кредит краен срок за погасяване - 22.10.2042 г.
В ДИМ от страна на Банката се сочи, че изложените в отговора защитни
възражения касаят договорните отношения между Е. Б. и банката , които са
били предмет на разглеждане на приключилото т. дело № 106/2018 г. по описа
на ПОС, а не на настоящето.
Сочи, че по конкретния казус претенциите на ищеца не се базират на
договорни отношения, а са обусловени от твърдения за наличие на
престационна кондикция /неоснователно обогатяване/. По тази причина
основателността на иска е обусловена от факта на обезсилването на обратния
изпълнителен лист и отпадане по тази причина на основанието за получаване
възоснова на същия от ответника на сумата от 66 020, 62 лв.
Отговор на ДИМ не е подаван от ответника.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В мотивите на същото съдът е възприел за съществуващи изложените в
исковата молба факти от страна на ищеца.
Направен е обаче извод, че те не са основание да се приеме, че имаме
получаване на нещо на отпаднало основание. В подкрепа на това е казано, че
с процесната искова молба не са въведени обстоятелства, които да
обосновават извода, че сумите предмет на обратния ИЛ са дължими от
кредитополучателя на банката. Сочи се и че липсва съдебно решение
установяващо със сила на присъдено нещо, че същите се дължат на ищеца. В
подкрепа на това се споменава, че той е събрал същите от Б. предварително,
но с оглед отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК те са излезли от
имуществената му сфера въз основа на обратния ИЛ. В тази връзка е
посочено, че при преценката за основателност на отправената претенция за
връщането им с оглед обезсилването на ИЛ не може да се игнорира
завършека на исковия процес по чл. 422 от ГПК и само с оглед обезсилването
на обратния ИЛ да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване. То
според ПОС ще е налице ако има необосновано разместване на имуществени
блага. В случая такова липсвало поради това, че банката не е установила
дължимостта на процесните суми в надлежен процес. Посочено е, че
разпоредбата от ГПК станала повод за обезсилване на ИЛ е процесуална
4
норма, която охранява правата и на кредитора и на длъжника, но не
обективира някакво материално право, което да е основание за уважаване на
иска по чл.55 от ЗЗД.
По отношение на иска с основание чл.45 от ЗЗД пък е посочено, че не е
налице противоправно деяние и виновно поведение извършено от страна на
ответника.
На база изложеното исковете са били отхвърлени.
Недоволен от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала
причина за започване на производството пред ПАС.
В нея се излагат доводи, че всички изложени в ИМ факти обуславящи
извода за основателност на претенцията за неоснователно обогатяване са
съществуващи и доказани в рамките на първоинстанционното производство.
Посочено е също, че договорните отношения между страните са
ирелевантни за настоящия правен спор и по тази причина ПОС неправилно е
взел предвид същите при формиране на извода за неоснователност на
исковата претенция.
Наред с това се споменава, че при извод за значение на същите за
основателността на иска следва да се вземе предвид, че съдът е не е очертал
тези факти и обстоятелства в доклада по делото като значими за разрешаване
на спора и не е посочил, че установяването им е в тежест на ищеца.
С жалбата е оспорено становището на съда, че със СПН не била
установена дължимостта на тези суми. В тази връзка е посочено, че с
решението по чл. 422 от ГПК искът е отхвърлен не поради недължимост на
същите, а поради неизискуемост. В тази връзка е напарен и извод, че
събраната от банката в рамките на образуваното по издадения в заповедното
производство ИЛ сума попада в обхвата на чл. 422, ал. 4 от ГПК и макар
събрана преди крайния срок на договора не подлежи на връщане на
длъжника.
На трето место в жалбата е посочено, че с договора за цесия е
прехвърлено вземането по обратния ИЛ. От този факт се прави извод, че с
обезсилване на същия е отпаднало основанието за сключване на договора и
същият е нищожен. Това пък сочело, че ответникът е получил неоснователно
сумите предмет на този изпълнителен лист.
5
Изложени са и доводи за неправилност на решението и в частта
отхвърляща иска за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. Те
са свързани с твърдения за наличие на всички елементи от ФС на същото с
оглед образуваното и проведено по инициатива на ответника принудително
изпълнение възоснова на обезсиления обратен изпълнителен лист и с оглед на
това, че в изпълнителното производство дружеството е представлявано от
същия процесуален представител представляващ лицето цедирало вземането
по обратния изпълнителен лист и т.н.
По повод на тази жалба е нужно да се посочи, че съобразено с нормата
на чл. 271 от ГПК налага, съставът на ПАС да реши пренесения пред него
спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти решението в
обжалваната му част, при която преценка с оглед текста на чл.269, изр. 2 от
ГПК е ограничен от изложеното в жалбата.
Съдът е сезиран с два обективно съединени иска.
С първия ищецът претендира осъждането на ответното дружество да му
върне сумата от 66 020, 62 лв. Твърди се, че същата е събрана по
изпълнително дело образувано по искане на ответника възоснова на издаден
по т. дело № 106/2018 г. по описа на ПОС обратен изпълнителен лист , който
след събирането й е обезсилен от ПАС по ч. т. дело № 569/2021 г. с оглед
отмяната на разпореждането за издаването му. В тази връзка се твърди, че
сумата е получена на вече отпаднало основание и с оглед разпоредбата на чл.
55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД се дължи връщането й.
По повод на този иск следва да се посочи, че институт на
неоснователното обогатяване е обусловен от принципа, че в имуществените
отношения между равнопоставени субекти всяко разместване на блага,
придобиване на права, респ. поемане на задължения следва да е в
съответствие в правния ред и да е правно оправдано.
Именно изхождайки от този принцип от страна на законодателя са
създадени редица правни норми гарантиращи спазването му. С тях реално се
предвижда, че при нарушаването му следва да се възстанови предишното
правно положение.
Изложеното сочи, че водещо при преценката за основателност на
настоящия иск е това дали имаме нарушение на този принцип, т.е. дали може
да се говори за разместване на блага, което не е съобразено с правния ред и не
6
е правно оправдано.
При даване отговор на този въпрос е нужно да се спомене, че
разместването на блага обикновено се извършва в изпълнение на породени от
определени юридически факти права и задължения. При липса на спор за
съществуването им то е доброволно, а при наличие на такъв същото е
възможно след разрешаването му със СПН и проведено принудително
изпълнение.
Самото принудително изпълнение според разпоредбата на чл.426, ал.1
от ГПК започва по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Редът за издаване на изпълнителни листове е уреден в чл. 404 и сл. от
ГПК.
В чл. 404 ГПК са посочени актовете подлежащи на принудително
изпълнение, а в чл. 405 от ГПК е прието, че изпълнителен лист се издава по
писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове.
В чл. 407, ал.2 от ГПК пък се предвижда, че обжалването на
разпореждането, с което молбата за издаване на изпълнителен лист се
уважава, не спира изпълнението.
Сред актовете подлежащи на принудително изпълнение според чл. 404,
ал.1 от ГПК са и решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или
по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение.
В случая това се споменава, защото ИЛ, по който е осъществено
принудително изпълнение станало причина за подаване на искане за издаване
на обратен изпълнителен лист и за издаването му е издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която подлежи на незабавно
изпълнение.
По този повод е нужно да се спомене, че в случаите на допуснато
предварително или незабавно изпълнение е възможно спорното право за
реализацията, на което те са допуснати в последствие с влязло в сила решение
да се признае за несъществуващо. То обаче може вече да е реализирано с
оглед допуснатото предварително изпълнение. Именно по тази причина
законодателят в разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК е предвидил
възможност в тези случаи съдът постановил решението да издаде
7
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или
вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на
отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в
изпълнителното производство.
Този текст на ГПК е обусловен от споменатия по- горе принцип, че в
имуществените отношения между равнопоставени субекти всяко разместване
на блага, придобиване на права, респ. поемане на задължения следва да е в
съответствие в правния ред и да е правно оправдано. В случая с оглед на
същия законодателят дори е приел, че при разместване по- горните причини
длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя, а може да се
снабди с изпълнителен титул по един облекчен ред.
Тази уредба е логично да намира приложение и в случаите, при които
принудителното изпълнение е осъществено на основание ИЛ издаден въз
основа на заповед за изпълнение подлежаща на незабавно изпълнение. По
тази причина в текстовете на ГПК уреждащи заповедното производство в
редакцията им до 27.10.2017 г. е било предвидено, че ако искът бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага
чл. 245, ал.3, изречение второ /чл. 422, ал.3 ГПК/.
По повод на тази разпоредба с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че ОИЛ се издава на ответника при отхвърляне на иска поради
невъзникване на вземането, недействителност на основанието, от което
произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност.
С оглед така даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от
ГПК в ДВ бр. 86 от 27.10. 2017 г. е обнародвано изменение на ГПК, с което в
чл. 422 от ГПК е създадена нова ал. 4, която предвижда, че обратен
изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради
НЕИЗИСКУЕМОСТ на вземането.
Това сочи, че при отхвърляне на иск по 422 ГПК поради неизискуемост,
а не поради недължимост на сумите събраните с оглед допуснатото незабавно
изпълнение такива от кредитора не подлежат на връщане по този облекчен
ред. За тях при липса на друго предвиждате длъжникът следва да предяви
осъдителна претенция за връщането им и в рамките на същата да установи, че
те са събрани от кредитора без основание. При формиране на извода за
наличието или липсата на основание пък на преценка ще подлежат и всички
8
новонастъпили факти и обстоятелства, т.е. ще се преценява и дали част от
събраните суми вече не са станали изискуеми, падежирани и т.н.
По настоящия казус сме изправени пред точно такава хипотеза.
Видно от приетото по делото копие от определение по ч.т. дело №
569/2021 г. по описа на ПАС искът по чл. 422 от ГПК за съществуване на
вземания по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
204/0340/16908282 от 22.10.2012 г. за главница от 49 112, 15 лв. и
падежирани и неплатени вноски за възнаградителна лихва в размер на 1615,
71 лв. е бил отхвърлен с влязло в сила решене поради неизискуемост на
същите.
Независимо от това и нормата на чл. 422, ал. 4 от ГПК, П. окръжен съд
с определение № 260708 от 09.04.2021 г. постановено по т. дело № 106/2018
г. е разпоредил издаване на обратен изпълнителен лист за сумите от :
- 58 071, 43 лв. събрани като задължения по договора за банков
кредит,
- 1636, 34 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
- 762 лв. такси съгласно ТТР към ЗЧСИ по т.3/5 бр./, т.4 /8 бр./, по т.5
/25 бр./ и по т.13,
- 5 501, 47 лв. частична пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ,
- 49, 38 лв. допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.
То логично е било отменено с влязло в сила определение постановено
по ч.т. дело № 569/2021 г. по описа на ПАС за общата сума от 60 744, 31 лв.
равняваща се на сбора от следните суми:
- 53 431,06 лв. събрани като задължения по договора за банков кредит,
- 1505,43 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
- 701, 04 лв. такси съгласно ТТР към ЗЧСИ по т.3/5 бр./, т.4 /8 бр./, т.5
/25 бр./ и т.13,
- 5061, 35 лв. частична пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ,
- 45,43 допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.
Самият обратен изпълнителен лист е бил обезсилен изцяло и е било
9
разпредено издаване на нов такъв за суми, чийто сбор се равнява на 5 276, 30
лв.
Съответно за сумите имащи сбор от 60 744, 31 лв., за които е решено, че
не е налице основание за издаване на ОИЛ с оглед нормата на чл. 422, ал. 4 от
ГПК е постановен отказ.
Това води до извод, че след обезсилването е отпаднало основанието, т.е.
изпълнителния титул въз основа, на който ЧСИ е събрало принудително
сумата от 60 744, 31 лв., т.е. тя се явява събрана в нарушение на споменатите
по- горе законови разпоредби. Това от своя страна е основание да се достигне
до извод, че след обезсилване на акта плащането на същата се явява без
основание и подлежи на връщане.
Не така стоят нещата със сумата от 5 276, 30 лв., за която са налице
основания за издаване на обратен ИЛ и се явява събрана съобразно
разпоредбите на ГПК.
Не точно в този смисъл е решението на ПОС, което налага отмяната му
до размера от 60 744, 31 лв. и постановяване на друго уважаващо иска. В
останалата част отхвърляща иска за сумата от 5 276, 31 лв. то ще следва да се
потвърди.
По отношение на втория иск за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане свързани с платените разноски по образуваното по искане на
ответника изпълнително производство следва да се посочи, че според нормата
на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
С чл. 51 от ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Същият от своя страна изключва възможността юридически лица да
отговарят за вреди само на основание разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД.
Това не значи, че те не могат да отговарят за вреди от непозволено
увреждане . Тяхната отговорност обаче е възможна от обусловените от текста
на чл. 45 ЗЗД разпоредби на чл. 49 и 50 от ЗЗД.
10
В чл. 49 на ЗЗД е казано, че този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
От съдържанието на този текст е видно, че отговорността по същия е
такава за чужди виновни противоправни действия, не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата и има обезпечително-гаранционна
функция.
Фактите и обстоятелствата, които следва да са налице, за де са формира
извод за наличие на такава отговорност следват от самата разпоредба на ЗЗД,
както и от задължителните за съда ППВС №№ 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г., 17/63 г.,
9/66 г. по тълкуване на същата.
На тази база следва извод, че тя възниква в патримониума на лице,
което е възложило работата на някой друг, като за това е нужно вредите да са
причинени виновно от другия чрез действия свързани с извършване на
работата или чрез бездействия изразяваща се в неизвършване на нещо, което
се дължи по силата на закона, технически и други правила или характера на
работата. Отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД ще е налице и в
случите, когато действията не съставляват пряко изпълнение на самата
работа, но са свързани с него, т.е. са извършени по повод изпълнението на
същата, както и в случаите, когато изпълнителят е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на работата.
В случая отговорността на ответника се търси с оглед на това, че от
дружеството са предприети действия по принудително изпълнение въз основа
на обезсиления в един последващ момент изпълнителен лист, които са
станали причина за заплащане от страна на ищеца на разноски по
образуваното срещу него изпълнително дело.
В тази връзка следва да се посочи, че действията по образуване на
изпълнителното дело логично са извършени от физическото лице, което е
натоварено да представлява ответното дружество в случая. Това води до
извод, че предявената претенция е по чл. 49 от ЗЗД. Основателността на
същата , както се спомена по- горе е обусловена от това дали лицето, на което
е възложена работа от ЮЛ има противоправно, виновно поведение, което е
довело до вредоносен резултат в патримониума на ищеца явяващ се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
11
По конкретния казус от страна на ПОС независимо, че се говори за иск
по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 49 от ЗЗД е извършвана преценка за наличието на
посочените по – горе елементи от ФС и не може да се говори за произнасяне
по непредявен иск и недопустимост на решението.
По същество то е правилно. Това за ПАС е така по причина, че в случая
с оглед разпоредбата на чл. 407, ал.2 от ГПК и липсата на доказателства за
спиране на изпълнителното производство поради обжалване на
разпореждането за издаване на листа преди събиране на сумите по него от
ЧСИ не може да се говори за противоправност в поведението на лицето, на
което ответното дружество е възложило работата по подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело.
В този смисъл е и решението на ПОС и то следва да се потвърди.
Изложеното по- горе налага и осъждането на ответника да заплати на
ищеца направените от енго разноски по съразмерност в прозиводството пред
П.окръжен съд и Пловдивския апелативен съд, както следва:
- 5220, 94 лв. за ПОС и
- 215, 12 лв. да ПАС
Водим то това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 86/2022 г. по описа на П.
окръжен съд, решение № 303 от 29.09.2022 г. в частта, с която са отхвърлени
предявените от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК ********* искове с правно основание
чл. 55, ал.1, предложение трето и чл.49 от ЗЗД, вр. с 45 ЗЗД против „К.А.Б.“
ООД , ЕИК *********, ****, за заплащане на сумата 5 276, 31 лв.,
представляваща получена сума на отпаднало основание, а именно обезсилен
изпълнителен титул, обективиран в обратен изпълнителен лист от 12.04.2021
г., издаден от П. окръжен съд по т.дело № 106/2018 г., послужил за
образуване на изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Б.,
както и за заплащане на сумата 4 908,59 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, а именно заплатени от страна на
банката разноски в изпълнителното производство.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 86/2022 г. по описа на П.
12
окръжен съд, решение № 303 от 29.09.2022 г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК ********* иск с правно основание чл.
55, ал.1, предложение трето против „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, ****, за
заплащане на сумата от 60 744, 31 лв., представляваща получена сума на
отпаднало основание, а именно обезсилен изпълнителен титул, обективиран в
обратен изпълнителен лист от 12.04.2021 г., издаден от П. окръжен съд по
т.дело № 106/2018 г., послужил за образуване на изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.А.Б.“ ООД, ЕИК *********, **** да заплати на „У.Б.“
АД, гр. С., ЕИК ********* сумата от 60 744, 31 лв. ведно със законната лихва
от 15.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума е получена на
отпаднало основание, а именно въз основа на обезсилен изпълнителен титул,
обективиран в обратен изпълнителен лист от 12.04.2021 г., издаден от П.
окръжен съд по т.дело № 106/2018 г., послужил за образуване на
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Б..
ОСЪЖДА „К.А.Б.“ ООД, ЕИК *********, **** да заплати на „У.Б.“
АД, гр. С., ЕИК ********* разноски по съразмерност в производствата пред
П. окръжен съд и Пловдивския апелативен съд, както следва:
- 5220, 94 лв. за ПОС и
- 215, 12 лв. да ПАС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13