№ 2995
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. К. БОЕВА
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110138951 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода”
АД срещу Г. М. Я. за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер
на 3612,96 лева, представляваща стойността на потребена вода от ответницата в апартамент
№ 77, находящ се в гр. София, АДРЕС, за периода от 12.02.2012 г. до 18.10.2021 г. В
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата – адв. Г. Н. е
направила възражение за недопустимост на предявения иск за периода от 12.02.2012 г. до
30.06.2018 г., тъй като между същите страни, за същото искане и за посочения период, който
е част от исковия, е налице влязло в сила съдебно решение. Към отговора на исковата молба
е приложено Решение № 1801 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 48517 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 40 състав, с което е
признато за установено, че Г. Я. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата 1976,11 лева,
представляваща главница за ВиК услуги за процесния имот за периода от 12.02.2012 г. до
30.06.2018 г. Решението е влязло в законна сила на 06.04.2022 г., видно от отбелязване
върху него.
Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Наличието на влязло в сила
решение, което обвързва страните, е процесуална пречка за продължаване на настоящото
производство по отношение на претенцията на ищеца за сумата 1976,11 лева и за периода от
12.02.2012 г. до 30.06.2018 г. В тази част и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството
по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. За остатъка от процесното вземане в
размер на 1636,85 лева и за периода от 01.07.2018 г. до 18.10.2021 г. производството следва
да продължи. Освен това с оглед дадените в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения едновременно с
определението за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК
следва да бъде постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение в посочената
част.
1
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, производството по гр. д. № 38951 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В
ЧАСТТА за сумата в размер на 1976,11 лева – главница, и за периода от 12.02.2012 г. до
30.06.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.03.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 9399 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав, В ЧАСТТА за сумата в размер на 1976,11 лева –
главница и за периода от 12.02.2012 г. до 30.06.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2