М О Т И В И от 03.05.2018 г.
към Присъда № 103 от 19.04.2018 г.,
постановена по НОХД
№ 8009/2017 г. по описа на ПРС,
ІII н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Р.М.Г., С.С.О. и М.С.Д. за това, че на 27.08.2016 г. в гр. Пловдив,
като съизвършители, в съучастие един с друг, са причинили другиму - Н.С.И., ЕГН
**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата орбита,
съпроводено с наличие на двойно виждане и непълна пареза на подорбиталния нерв,
причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление
по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимите обвинение, като излага съображения, че
същото е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и предлага на същите да бъдат наложени наказания
както следва: лишаване от свобода за срок от по три години - по отношение на
подсъдимите Г. и О., като изтърпяването на това по отношение на подс. О. бъде
отложено с изпитателен срок от пет години, а това по отношение на подс. Г. бъде
изтърпяно ефективно, както и лишаване от свобода за срок от две години – по
отношение на подс. Д., чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен срок от
четири години, като в тежест на същите да бъдат възложени и направените по
делото разноски.
По делото като частен обвинител е
конституиран пострадалият, Н.И., който лично и чрез своите повереници – адв.
Д.Б. и адв. А.Б., поддържа обвинението и претендира за осъдителна присъда с
налагане на наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде ефективно.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимите Г., О. и Д., оспорват обвинението и поддържат тезата, че не са
нанасяли удари по пострадалия и особено такива, които да доведат до процесните наранявания.
В последната си дума молят за оправдателна присъда.
От страна на техните защитници –
адв. Н.М. /защитник на подс. Г./, адв. К.Е. /защитник на подс. О./ и адв. Д.К.
/защитник на подс. Д./ се оспорва обвинителната теза, като се развиват съображения
за това, че авторството на процесното деяние не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, поради което се пледира за постановяване на оправдателна
присъда. При условията на евентуалност са наведени и доводи за квалифициране на
случая като мнима неизбежна отбрана, респ. като телесна повреда при непредпазлива форма на вината.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.М.Г. е роден на ***
***, ..., български гражданин, с основно образование, безработен, женен,
осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият С.С.О. е роден на *** ***, ..., български гражданин, основно
образование, безработен, неженен, във фактическо съжителство, осъждан, ЕГН:
**********.
Подсъдимият М.С.Д. е роден на *** ***, ..., български гражданин, основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 27.08.2016 г. вечерта след
21:30 часа, свидетелите Н.И., М.А. и А. Ш., решили да отидат да погледат провеждащата
се същата вечер сватба. И тримата свидетели живеели в кв. „...“ в гр. Пловдив,
а сватбата се провеждала в сватбен салон, намиращ се зад бензиностанция
„Петрол“ на бул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив. Празнуващите и гостите били от
кв. .... При пристигането си свид. И., А. и Ш. видели отвън, пред вратата на
салона, подс. Р.Г. /по прякор „Д.“/, който бил видимо пиян. Същият се карал с
жена си, тъй като последната искала да го отведе в дома им, а той от своя
страна не желаел да се прибира, блъскал я и се опитвал да се отскубне от нея и
да се върне обратно на сватбата.
Преминавайки покрай свид. Н.И.,
подс. Г., неочаквано за свид. И., замахнал с ръка към подледния и му нанесъл
удари с юмруци в лицето, в областта на очите. За да се защити свид. И. го отблъснал
с две ръце в гърдите, при което подс. Г. залитнал и паднал на земята. В същия
момент от сватбения салон излизал сина на подс. Г., който възприел случилото се
между свид. И. и неговия баща. Виждайки, че баща му пада на земята, подс. Д. се
засилил към свид. И. и му нанесъл на свой ред удар с юмрук в лицето. Последният
от своя страна отвърнал, за да се защити, при което подс. Д. се опитал да го
ритне с крак, но залитнал и паднал на земята. В този момент от ресторанта
излязъл подс. С.О. /по прякор „О.“/, който видял спречкването между свид. И. и
подс. Д. и подс. Г. и решил да се намеси на страната на подсъдимите. На свой
ред той започнал да нанася удари по главата в областта на лицето на свид. Н.И.,
като му нанесъл първо удар с лакът в областта на лявото око, а в последствие и
юмручен удар отново в областта на лицето, вследствие на което свид. И. се
замаял и паднал на земята.
В този момент и тримата подсъдими
започнали да ритат падналия на земята свидетел И., като свид. А., който
възприел всичко случило се, през цялото време се опитвал да измъкне приятеля
си, но неуспешно. Намесили се гости на сватбата, които също нанасяли удари по
падналия на земята свид. И.. В един момент свид. А. успял да издръпна падналия
на земята на И. и да го отърве от по-нататъшна саморазправа с него. В свид. И.
потърсил лекарска помощ в спешен медицински кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, където бил приет за лечение.
Производството по делото е било
инициирано след депозирана молба от пострадалия И. ***, въз основа на която
било образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 НК. В хода на същото като обвиняеми
били привлечен подс. Г., О. и Д..
В хода на проведеното досъдебно
производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, според заключението на която на Н.И. му е било причинено: счупване на лявата орбита, довело до наличие
на двойно виждане и непълна пареза на подорбиталния нерв; разкъсно-контузна
рана на долен ляв клепач; рътресение на мозъка; контузия на лицето; травматични
отоци и кръвонасядания в областта на главата; охлузвания по лицето, гърба и
горния десен крайник. Счупването на лявата орбита, съпроводено с наличие
на двойно виждане и непълна пареза на подорбиталния нерв, дори и след
извършената оперативна интервенция, е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разкъсно-контузната рана на долен ляв клепач, представляваща нарушаване
целостта на кожата, и сътресението на мозъка, протекло без данни за загуба на
съзнание до степен на травматична кома, поотделно и по съвкупност, са довели до
разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК. Останалите установени увреждания, цитирани по-
горе в заключението на експертизата, са довели до болка и страдание. Според експерта, описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да
са получени, както се съобщава в гласните доказателства по делото
(свидетелските протоколи), а именно посредством нанесен побой на 27.08.2016 г.
с удари с юмруци, ритници и лакът, при което пострадалият е паднал и на земята.
При разпита си в хода на проведеното съдебно следствие, вещото лице е потвърдило
своето заключение, посочвайки, че показанията на пострадалия не променят
изводите, до които е достигнал.
Съдът кредитира това заключение
като обективно, всестранно, отговарящо на поставените въпроси, компетентно
изготвено, с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с
материалите по делото. Същото допринася за изясняване на обстоятелствата по
делото, не е оспорено от страните, поради което се кредитира и се цени при
формиране на правните изводи от съда.
По делото като свидетели са били разпитани
пострадалият – свид. Н.И., неговите приятели – свид. М.А. и А.Ш., съпругата на
подс. Г. и майка на подс. Д. - свид. С.Д., собственикът на сватбения салон -
свид. Ю.А., гости от сватбата - Т.С., Р.С. и М.И., както и полицейски служител
от 03 РУ – свид. С.А.. В хода на съдебното следствие обяснения са дали и
тримата подсъдими.
От прочита на показанията на
разпитаните свидетели е видно, че обвинителната теза намира категорична опора в
показанията на свид. И., свид. А. и
свид. Ш., а също така и частично с тези на свид. А.. Косвена подкрепа се открива и в показанията на свид. А., който макар да не е пряк
очевидец на процесните събития, пресъздава факти и обстоятелства, съобщени му
от самия пострадал непосредствено след процесния инцидент. Видно от показанията
на свид. И., същият е заявил, че на посочените дата и място е получил
последователни удари и от тримата подсъдими - първо от подс. Г., който му
нанесъл непредизвикани от негова страна удари с юмруци в областта на лицето, а
в последствие и от подс. Д., който също му нанесъл удари с юмруци в областта на
главата, последван и от подс. О., по отношение на когото свид. И. е заявил, че
го е удрял също в лицето както с юмруци, така и с лакът. Установява се също
така, че по отношение на първите двама подсъдими свид. И. е успял да отвърне
със самозащитни удари – подс. Г. е отблъснал /с ръце в областта на гърдите/,
при което последният паднал на земята, а на подс. Д. е отвърнал с удар с юмрук.
Видно е от тези показания е, че удари са нанасяни и от свид. М.И., както и от
други, неустанови в хода на делото лица. Според показанията на пострадалия,
след пореден нанесен му удар от подс. О., той е паднал на земята, където и
тримата подсъдими, а в последствие и другите насъбрали се там хора, започнали
да му нанасят удари с ритници по цялото тяло. Заявеното от пострадалия И.
намира категорична подкрепа и в показанията на свид. А. и свид. Ш., които
потвърждават по еднопосочен начин заявените от пострадалия обстоятелства, в
това число, че и тримата подсъдими са нанасяли удари в лицето и тялото на
подсъдимия, и то непредизвикани от страна на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло
тези показания, доколкото същите, освен че се характеризират с последователност
и подреденост, се намират в отношение на пълно съответствие и припокриване. Всъщност съдът не констатира нито едно разминаване в показанията на
тези свидетели. Всички те в подреден, логичен и подробен разказ описват
събитията, на които са станали очевидци, приобщавайки относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това кой на каква част от
протеклите събития е станал пряк очевидец, като по този начин пряко установяват
извършените на инкриминираната дата от подсъдимите конкретни действия. При анализа на тези доказателствени средства, настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
припокриване както помежду си, така и с обективни доказателствени източници –
показанията на свид. А., за който се установи, че не е близък нито с
подсъдимите, нито с пострадалия. Именно от неговите показания се потвърждава
заявеното от посочените по-горе свидетели, че на процесните дата и място подс.
Г. съвсем неочаквано и непредизвикано е ударил пострадалия И., изрично
посочвайки, че това е станало без никаква причина, тъй като преди подсъдимият
да го удари, пострадалият не е направил нищо – просто стоял и се оглеждал. От
показанията на свид. А. се потвърждава и съобщеният от свид. И., А. и Ш. факт,
че подс. Д., излизайки от сватбения салон, се е засилил към свид. И. „със все
сила“ и се е нахвърлил върху него. Въпреки че този свидетел съобщава, че не е
видял подс. О. да удря пострадалия, това не опровергава заявеното от посочените
по-горе трима свидетели, които с категоричност са заявили това обстоятелство,
доколкото фактът, че един свидетел не е видял нещо, не означава, че то не се е
случило, особено предвид обстановката, в която са се развили процесните събития
– суматоха и стълпотворение. Последното,
обаче е категорична индикация за това, че този свидетел се явява изключително
добросъвестен доказателствен източник, доколкото същият съобщава както факти,
ползващи обвинителната теза, така и такива които са в полза на защитата. Както бе посочено по-горе, обаче, свид. А.
е категоричен по отношение на това, че нападение е имало от страна на подс. Г.
и подс. Д. по отношение на пострадалия, като събитията, на които същият е
станал пряк очевидец са в пълно съответствие със заявеното от свид. И., А. и
Ш.. Единственото разминаване се констатира по отношение на това, че според
свид. А., подс. Г. е ударил свид. И. зад врата, което обаче съдът отдава на
различната гледна точка, от която всеки един свидетел е наблюдавал случващото
се. Няма спор, обаче, че тази на пострадалия е била най-безпогрешна, доколкото
неговото внимание е било насочено през цялото време към случващото се с него, а
това на свид. А. – и към обезпечаване на реда в стопанисвания от него сватбен
салон. Именно с последното съдът си обяснява обстоятелството, че част от
процесните събития са убегнали от вниманието на свид. А..
Цялата тази верига от безпротиворечиво установени, посредством
проверка с обективни доказателствени източници факти, обосновава извода за
достоверност на показанията на тази група свидетели, което мотивира настоящия съдебен състав да ги
кредитира изцяло. Както бе посочено по-горе, към тази група съдът причислява и
показанията на свид. А., които макар и опосредени, внасят релевантни за процеса
данни, доколкото именно пред него, в кратък период от време след процесните
събития, пострадалият И. е съобщил имената на нападателите му.
Тук следва да се посочи, че съдът не възприе
предложените от защитата съображения за дискредитиране на показанията на
пострадалия И.. Вярно е, че същият участва в настоящето производство и в
качеството на частен обвинител. Последното, обаче, не е основание неговите
показания да не бъдат кредитирани, а единствено създава задължение у съда, да
ги подложи на по-задълбочен анализ, след което да прецени дали и до каква
степен да ги кредитира. В случая този анализ и съпоставката на тези показания с
другите кредитирани доказателствени източници, създава убеждение в съда, че
този свидетел е надежден доказателствен източник, доколкото неговите показания
срещат пълно съответствие с показанията на свид. А. и свид. Ш.. Вярно е, че за
тези свидетели се установи, че са приятели на пострадалия, което хипотетчино би
могло да постави съмнение в това дали с показанията си не обслужват тезата на
своя приятел. В случая, обаче, съдът не отчете таква склонност – точно
обратното. И двамата свидетели, особено свид. А., създадоха убеждение за
изключително добросъвестно пресъздаване на фактите и обстоятелствата, на които
са станали свидетели – последователни и категорични за това, което са видели.
Нито те, нито свид. И. са се намирали във влошени или каквито и да е отношения
с подсъдимите преди процесната случка. Техните показания срещат пълната
подкрепа и в показанията на свид. А. за тази част от събитията, на които той е
станал свидетел, по отношение на когото не се установи каквато и да е причина
да дава неверни показания или склонност да поддържа едната или другата теза, а
този свидетел бе категоричен за това, че пострадалият с нищо не е предизвикал
събитията, от които е пострадал.
Извън групата на пълно кредитираните гласни
доказателстени средства остават показанията на свид. Д., свид. С., свид. С. и свид. М.И., както и обясненията на подс.
Д. и О., по отношение на които съдът констатира явна индиция за
недобросъвестно пресъздаване на възприетите от тях факти и обстоятелства. По
същество подс. Г. не дава обяснения
за процесните обстоятелства и не спомага за изясняване на обективната истина.
Видно е от показанията на свид. Д., че в същите тя
също съобщава за възникнало спречкване в процесната вечер между нейния съпруг –
подс. Г. и пострадалия И.. Според нея, обаче, последният пръв е нанесъл удар по
отношение на съпруга й – обстоятелство, което намери категоричното опровержение
в показанията на свид. Н.И., А., Ш., а също и в тези на свид. А.. Както бе
установено по делото тази свидетелка е съпруга на подс. Г. и майка на подс. Д.
– връзка, която намери проявление в показанията й, доколкото е видно, че същите
се явяват категорично опровергани от кредитираните доказателствени източници,
включително и от обективните показания на свид. А.. Ето защо съдът не кредитира
показанията на свид. Д. в частта, в която същата заявява, че съпругът й – подс.
Г. не е нанасял удари по отношение на пострадалия и че именно последният е бил
този, който е инициирал процесния побой. Съдът не кредитира и показанията й в
частта, в която същата е заявила, че пострадалият пръв е нанесъл удар на подс.
Д. – обстоятелство, което намира опровержение дори в обясненията на подс. Д..
Ето защо съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в посочените части,
приемайки, че същите са проявление на близката ѝ връзка с двама от
подсъдимите. Съдът не кредитира и показанията на свид. С.. Видно е, че същата
твърди да е станала свидетел само на част от процесните събития – спречкването
между пострадалия и подс. Г., съобщавайки, че пострадалият пръв е нанесъл удар
– обстоятелство, което не намира опора както в кредитираните доказателствени
източници, така и в нормаланата житейска логика – едва ли има нормален човек,
който да си позволи подобно поведение, намирайки се на място с двама свои
съмишленици и около хиляда, които евентуално биха подкрепили «противника».
Поради същите съображения съдът не кредитира и показанията на свид. С., която
заявява аналогични показания на тези на свид. С., досежно релевантните факти.
Съдът не кредитира и показанията на свид. М.И., в частта, в която същият отрича
да е участвал в процесния побой. Противното се установи по категоричен начин от
показанията на свид. А. и Ш., които съдът кредитира напълно по изложените
по-горе съображения. Очевидна е и причината за констатираното противоречие –
съпричастността му към процесния побой. Предвид всичко гореизложено, съдът не
кредитира показанията на тази група свидетели в посочените части.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Д. и подс. О. в
частта, в която същите твърдят, че не са участвали в нанесения побой над
пострадалия, като подс. О. отрича дори да е бил в близост до пострадалия по
време на побоя, а подс. Д. заявява, че е отвърнал веднъж, след като пострадалият
пръв го е ударил. В тази част техните обяснения се намират в пряко противоречие
с показанията на горецитираните свидетели, които поради посочените по-горе
причини съдът напълно кредитира. Именно съпоставката им с кредитираните
доказателствени източници обосновава и извода, че обясненията на подсъдимите в
тази част са депозирани не с цел разкриване на обективната истина по делото, а
за реализация на тяхната защитната позиция, с оглед избягване на наказателната
отговорност, която се следва в случай, че се установи и докаже изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Отделно от това, обясненията на подс.
Д. се явяват и вътрешно противоречиви, доколкото същият заявява, че
пострадалият е нанесъл удар в лицето на неговия баща, докато последният е бил
наведен надолу, влачен от свид. Д., което според настоящия съдебен състав се
явява трудно реализируемо. Отделно от това, подс. Д. заявява, че е чул силни
викове и затова е излязъл навън, когато е видял как пострадалия се разминава с
неговия баща - подс. Г.. Не става ясно обаче за какви викове става въпрос (и то
при наличния фонов шум от сватбата), след като към този момент (според
обясненията на този подсъдим) спречкването все още не е било възникнало. Не
става ясно и как според обясненията на подс. Д., когато подс. О. излиза навън
той (Д.) е паднал на земята и тълпата започва да бие пострадалия, а според
подс. О. – когато излиза подс. Д. е на земята, но боят вече е приключил. Т.е.
освен вътрешното противоречие в обясненията на подс. Д., съдът констатира и
противоречие между обясненията на подс. Д. и подс. О., което наред и с прякото
противоречие на тези обяснения с кредитираните по делото доказателствени
източници, обосновава като единствен логичен извод дискредитирането на
обясненията на тези двама подсъдими в посочените части. Както бе посочено
по-горе по същество подс. Г. не дава обяснения за
процесните обстоятелства и не спомага за изясняване на обективната истина,
поради което анализът на същите е безпредметен.
Всичко гореизложено потвърждава и извода на съда, че в конкретния
случай следва да се кредитират именно показанията на свид. Н.И., свид. А., свид. Ш. и
свид. А. които най-пълно, точно и ясно очертават
картината от събитията на 27.08.2016 г., установена с категоричност и проверена
с наличните доказателствени средства.
Възприетото от съда се потвърждава
и от писмените доказателства по
делото, събрани по досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на
процеса чрез прочитането и приемането им - протоколи за разпити на свидетели и
на обвиняеми, справки съдимост, характеристични справки и други справки.
За изясняване на обстоятелствата
по делото допринася и назначената и изготвена СМЕ, заключението на която бе
кредитирано изцяло.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът прие, че събраният по делото
доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимите Р.М.Г., С.С.О. и М.С.Д. са извършили както от
обективна, така и от субективна страна вмененото им с обвинителния акт
престъпно деяние, а именно: че на
27.08.2016 г. в гр. Пловдив, като съизвършители, в съучастие един с друг, са
причинили другиму - Н.С.И., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата орбита, съпроводено с наличие на двойно виждане и
непълна пареза на подорбиталния нерв, причинило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимите Г., О. и Д. са причинили на пострадалия И. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лявата орбита, съпроводено с наличие на двойно виждане и непълна
пареза на подорбиталния нерв, причинило постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Датата и мястото на причиняване на процесната телесна повреда се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, а също така и от обясненията на
подсъдимите. Всъщност спор по тези факти няма.
Няма спор и по отношение на характера на нанесената телесна
повреда, а и същата се установява от изготвената по делото и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира. Видно
от него на пострадалия Н.И. му е било причинено: счупване на лявата орбита, довело до наличие на двойно виждане и непълна
пареза на подорбиталния нерв; разкъсно-контузна рана на долен ляв клепач; рътресение
на мозъка; контузия на лицето; травматични отоци и кръвонасядания в областта на
главата; охлузвания по лицето, гърба и горния десен крайник. Счупването
на лявата орбита, съпроводено с наличие на двойно виждане и непълна пареза на
подорбиталния нерв, дори и след извършената оперативна интервенция, е довело до
постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана на долен ляв клепач,
представляваща нарушаване целостта на кожата, и сътресението на мозъка,
протекло без данни за загуба на съзнание до степен на травматична кома,
поотделно и по съвкупност, са довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Останалите
установени увреждания, цитирани по- горе в заключението на експертизата, са
довели до болка и страдание.
Според експерта, описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в
гласните доказателства по делото (свидетелските протоколи), а именно
посредством нанесен побой на 27.08.2016 г. с удари с юмруци, ритници и лакът,
при което пострадалият е паднал и на земята. При разпита си в хода на
проведеното съдебно следствие, вещото лице е потвърдило своето заключение,
посочвайки, че показанията на пострадалия не променят изводите, до които е
достигнал.
Механизмът
на телесната повреда се установи както от показанията на свид. Н.И., така и от
тези на свид. А., Ш. и А., които са възприели как подсъдимите нанасят удари с
юмруци и лакти (за подс. О.) в лицето, а в последствие и с крака в тялото на
пострадалия. В случая не може да се установи и ясно да се отграничи с кой
конкретен удар са нанесени процесните увреждания, но същото е обективно
невъзможно, предвид обстоятелството, че е имало множество такива, а и не е
необходимо, доколкото се установи, че и тримата подсъдими са нанасяли удари в
областта на нанесената телесна повреда.
Всъщност основният спорен момент в
случая се очертава досежно авторството
на деянието, което обаче също се установява по несъмнен начин най-вече от
показанията на пострадалия – свид. Н.И., които съдът оцени като достоверен
източник на информация, доколкото по делото не се установи мотив същият да
излага неистинни факти по отношение на това кой му е нанесъл телесните
увреждания, още повече, че същите намират категорична опора и в показанията на
свид. А. и Ш. и частично в тези на свид. А..
Видно от показанията на свид. И.,
същият е заявил, че на посочените дата и място е получил последователни удари и
от тримата подсъдими - първо от подс. Г., който му нанесъл непредизвикани от
негова страна удари с юмруци в областта на лицето, а в последствие и от подс.
Д., който също му нанесъл удари с юмруци в областта на главата, последван и от
подс. О., по отношение на когото свид. И. е заявил, че го е удрял също в лицето
както с юмруци, така и с лакът. Според показанията на пострадалия, след пореден
нанесен му удар от подс. О., той е паднал на земята, където и тримата
подсъдими, а в последствие и другите насъбрали се там хора, започнали да му
нанасят удари с ритници по цялото тяло. Заявеното от пострадалия И. намира
категорична подкрепа и в показанията на свид. А. и свид. Ш., които потвърждават
по еднопосочен начин заявените от пострадалия обстоятелства, в това число, че и
тримата подсъдими са нанасяли удари в лицето и тялото на подсъдимия, и то
непредизвикани от страна на пострадалия. От показанията
на свид. А. се потвърждава и съобщеният от свид. И., А. и Ш. факт, че подс. Д.,
излизайки от сватбения салон, се е засилил към свид. И. „със все сила“ и се е нахвърлил върху него, който в своите показания
е категоричен по отношение на това, че нападение е имало от страна на подс. Г.
и подс. Д. по отношение на пострадалия. Предвид всичко гореизложено съдът прие,
че авторството на деянието е установено по категоричен и несъмнен начин.
Тримата подсъдими са извършили
процесната престъпна деятелност в съучастие
като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, тъй като и тримата са
участвали в изпълнителното деяние на процесната телесна повреда.
От субективна страна, подсъдимите Г., О. и Д. са действали при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като форма на вина, тъй като
същите са осъзнавали, че с действията си извършват акт на физическа интервенция
върху телесната неприкосновеност на пострадалия И. и че употребяват сила, но
независимо от това, същите са извършили тези си действия, добре съзнавайки, че
ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително
причиненото.
Подсъдимите са
насочили всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки и целейки настъпването на
негативния резултат. Предвид гореизложеното, съдът не възприе така предложената
от страна на защитата форма на вината, при която е нанесена процесната телесна
повреда, а именно при непредпазливост, като прие, че същата е била нанесена именно при пряк умисъл.
Налице е и общност на умисъла, тъй като и тримата подсъдими, заедно и
поотделно, са осъзнавали, че с поведението си другият съизвършител цели същият
резултат, като всеки един от тях е възприемал действията на останалите двама,
както и че те са насочени към постигане на общ резултат – нанасяне на телесна
повреда по отношение на пострадалия.
В тази връзка следва да се посочи,
че съдът не възприе изложените възражения от страна на защитата, касаещи каузалния принос на всеки един от
подсъдимите, с които се оспорва виновното поведение на всеки един от тях, а
респ. и авторството на деянието. Съдебната практика н върховната инстанция са
безпротиворечиви по отношение на обстоятелството, че при съизвършителство всеки
от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат /в
този смисъл Решение № 504 от 18.02.1997 г. по н.д. № 75/96 г., I н.о.,
докладчик съдията Никола Филчев/. В
конкретния случай нанасянето на ударите от всеки един от тримата подсъдими е
станало в кратък, макар ясно разграничим интервал от време. Те обаче не са
осъществени напълно независимо и без никаква връзка помежду си, доколкото и
тримата подсъдими потвърждават недвусмислено, че са възприели възникналата конфликтна ситуация,
иницииарана първо от подс. Г., към която в кратко време след това са се
присъединили и подс. Д. и подс. О., които се отправили към пострадалия с ясно
формирано намерение да се включат на свой ред в нанасянето на удари. Всички
по-нататъшни действия са включвали причиняването на увреждане. Последното
именно е показателно и за наличието и на общност на умисъла в действията и на
тримата.
Гореизложеното е трайно възприето от
правната доктрина и съдебна практика становище за съществена особеност на
съизвършителството при престъпления против личността. То се изразява в това, че
„когато съизвършителите имат сходно
поведение, резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от конкретния
им индивидуален принос”- в този смисъл Решение № 295 от 2006 г., І н.о. на
ВКС. Т.е. когато всеки съизвършител извършва проява, подобна на тази на
останалите, за възникването на отговорността им е без значение конкретния
каузален принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат, защото
последният, както и неговите общественоопасни последици, е постигнат не от
изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнително деяние. Съгласно Решение № 362/1994 г., І н.о. по н.д. №175/94
год. „налице
е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой
заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с
последващо продължение на съвместните действия...”. В Решение № 586/1983 г.,
ІІ н.о. пък се приема, че „кой от
подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това,
дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат“. Съгласно
Решение № 89/2013 г., ІІІ н.о. по н.д. №48/2013 г., с което подсъдимите са били
признати за виновни именно в престъпление по чл. 129 НК е прието, че: „При причиняване на телесна повреда
отговорността е за настъпилия краен общ най-тежък престъпен резултат. При
съучастие под формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от
всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви
по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за
настъпването на съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки
един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му
в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на
отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване…“. Според Решение № 126/1985 г., І н.о., пък „Съизвършителство може да има и когато престъпната дейност на
съизвършителите, с която се осъществява съставът на едно престъпление, се
извършва последователно, а в определени случаи и с известни интервали. В тези
случаи не е необходимо съизвършителите да извършват заедно и едновременна тази
престъпна дейност, а само да имат конкретен общ умисъл като обединяващ момент
на съизвършителството.”. Предвид всичко гореизложено и като съобрази
конкретно установените обстоятелства и константната съдебна практика на
върховната инстанция, съдът отхвърли като неоснователни доводите на защитата за
неустановеност на личния каузален принос.
Съдът не възприе и изложените от
защитата (на подс. Д.) доводи за наличие на “мнима неизбежна отбрана”. По делото се установи по несъмнен начин,
че подс. Д. е нанесъл удари с юмрук в лицето, а в последствие и ритници в
тялото на пострадалия, като от страна на последния е било налице единствено
блъскане в областта на гърдите на подс. Г. в отговор на юмручен удар от страна
на последния. На първо място не може да се приеме, че в случая е налице
нападение, а дори и да се приеме това, към момента, в който подс. Д. е започнал
нанасянето на удари по отношение на пострадалия, евентуалното мнимо нападение вече е било
преустановено. Няма как при това положение да се приеме, че е налице „мнима
неизбежна отбрана“, тъй като за да е налице такава деецът трябва да действа и
да причини увреждането на мнимия нападател по времетраенето на мнимото
нападение, а не след като то вече е завършило – в този смисъл Решение № 301 от
29.05.1991 г. по н.д. № 110/91 г., I н.о., докладчик съдията И. Палазов.
Предвид горното съдът не възприе и доводите за наличие на „мнима неизбежна
отбрана“, което да изключи обществената опасност, респ. противоправността на
деянието.
По изложените
съображения и като намери, че
обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, съдът
призна подсъдимите Р.Г., С.О. и М.Д. за виновни в извършването на престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Нормата на чл. 129, ал. 2 НК предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до шест години. С оглед на така изложената по-горе
фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от
подсъдимите като такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, съдът счете, че на
същите следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 54 НК, както следва: наказание лишаване от свобода за срок от ПО ДВЕ ГОДИНИ
- по отношение на подсъдимите Г. и О., като изтърпяването на това по отношение
на подс. О. бъде отложено с изпитателен срок от пет години, а това по отношение
на подс. Г. бъде изтърпяно ефективно, както и лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА – по отношение на подс. Д., чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен
срок от четири години.
При преценката вида и размера на
наказанията, както и начина на изтърпяването им, съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства: по отношение на подс. Г. и
подс. О. като отегчаващи се отчетоха предишните им осъждания (и двамата са
неколкократно осъждани), като видно от наличната по делото справка съдимост
подс. Г. е извършил процесното деяние в изпитателния срок на предходно
осъждане, което обосновава извод за завишена степен на обществена опасност на
неговата личност. Като отегчаващо обстоятелство и за двамата бе отчетено и
това, че процесната престъпна дейност е осъществена при условията на съучастие,
което завишава степента на обществената опасност на деянието. И по отношение на
двамата съдът не констатира наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Въпреки това наказанието и на двамата бе определено под
законоустановения минимум, а именно две години лишаване от свобода, който съдът
счете за съответен на причинения вредоносен резултат и достатъчен за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимите. При подс. Д. като смекчаващо
отговорността обстоятелство се отчете чистото му съдебно минало и младата му
възраст, а като отегчаващо - отрицателните характеристични данни, тъй като
въпреки младата си възраст, същият вече е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК. И тук като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете
обстоятелството, че процесното престъпно посегателство е осъществено при
условията на съучастие, което завишава степента на обществена опасност на
деянието. Въпреки формалния баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подс. Д. наказание под средния размер, ориентирано
към минимума, като счете, че наказание в този вид и размер се явява достатъчно
за постигане целите на чл. 36 НК, преценявайки, че налагането на по-тежко
наказание би било несъразмерно тежко.
По въпроса за приложението на чл. 66, ал.
1 НК и чл. 68, ал. 1 НК:
Тъй като не са налице
предпоставките за това, съдът не подложи на обсъждане въпросът изтърпяването на
наложеното на подс. Г. наказание да бъде отложено с изпитателен срок, тъй като
видно от наличната по делото справка съдимост, към датата на извършване на
процесното деяние, същият е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер.
Ето защо съдът постанови така
наложеното наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно, като на основание чл. 59, ал.
1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС съдът постанови първоначален „строг“ режим за
изтърпяването му.
На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът
постанови подсъдимият Р.Г., да изтърпи изцяло и отделно от наказанието,
наложено по настоящето дело и наказанието, наложено по НОХД № 7231/2015 г. по
описа на Районен съд-Пловдив, а именно „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, тъй като е видно, че
процесното деяние, е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС съдът постанови първоначален „строг“ режим за изтърпяването на
приведеното в изпълнение наказание.
Що се касае до подс. О. и подс.
Д., съдът отложи с изпитателен срок изтърпяването на така наложените им
наказания съответно от две години лишаване от свобода и една година лишаване от
свобода, тъй като и двамата към датата на извършване на процесното деяние, не
са били осъждани на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
характер.
Според съда постановяването
на реално изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода” по никакъв
начин не би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимите от
обществото, като на същите следва да се предостави реална възможност да се поправят
и превъзпитат, бидейки пълноценен граждани и членове на обществото. От друга страна съдът прецени, че
изпитателния срок по отношение и на двамата подсъдими (Д. и О.) следва да бъде
максималният предвиден такъв в закона – съответно четири години за подс. Д. и
пет – за подс. О., като се имат предвид наличните по делото отегчаващи
отговорността обстоятелства, на които съдът не отдаде предпочтително значение
при определяне на размера на самите наказания.
Поради това и на
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание по отношение на
подс. Д. една година лишаване от свобода, съдът отложи за срок от четири години, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила, а това по отношение на подс. О. – с изпитателен срок от
пет години. Този срок
ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимите да извършват противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение.
Съдът счита, че
както размерът на наложените наказания, така и начинът на изтърпяването им са
съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в
размер на 175.24 лева, от които 135.24 лева, направени в хода на досъдебното
производство и 40.00 лева, направени в хода на съдебното производство, които
съдът възложи в тежест на подсъдимите. Ето защо и на основание чл. 189, ал. 3 НПК същите бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 135.24
лева - по 45,08 лева
за всеки един от тях, представляваща направени разноски в досъдебното
производство за изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и по сметка на
ПРС сумата от 40.00 лева - по 13,34 лева за всеки един от тях, представляваща
направени разноски в съдебното производство - възнаграждение за явяване на вещо
лице.
Съдът възложи в тежест
на подсъдимите и направените разноски от страна на частния обвинител И. за
адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди тримата подсъдими да му заплатят сумата от
1020.00 лева - по
340,00 лева за всеки един от тях, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното производство.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК