№ /29.06.2022
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1067 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 228 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Производството е образувано по жалбата на Н.Е.У. ***, срещу Заповед № КС-ЗП-1/28.03.2022 година на Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е забранено ползването и достъпа до строеж „Ателие № 1, на основание чл. 178, ал. ал. 6, вр. чл. 223, ал. 1, т.т. 6 и 7 от ЗУТ.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Твърди, че не е използвал ателието, нито като такова, нито като жилище. Твърди, че е получил достъп до имота на 27.10.2021 година, когато ключовете са му предадени от А. Е.. Твърди, че постоянно живее в чужбина, като на 29.10.2021 година, след кратко пребиваване на територията на страната, е заминал за Съединените американски щати. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 17.06.2022 година излага подробните си съображения за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Кметът на район „Аспарухово“, община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена редовно на жалбоподателя на 05.04.2022 година (л.236 от административната преписка (АП)), поради което подадената жалба на 19.04.2022 година е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Административното производство е образувано по жалбата на Е.А.Е. от с. Казашко с вх. № РД21015533АС/29.07.2021 година (л.79 от АП).
В Констативен акт № 78/19.10.2021 година (л.213 от АП) е обективирана извършената от служителите на район „Аспарухово“, община Варна проверка за строеж „Промяна на предназначение на Ателие № 1“ с идентификатор 10135.5505.447,1.5, находящ се в гр. Варна, ул. „Света гора“ № 3. В протокола са отразени следните констатации : в строежа са изпълнени ВиК и ел. инсталации, вътрешна и външна мазилка, подови настилки от теракот и паркет, частично обзаведен, използва се за живеене.
До
жалбоподателя е изпратено уведомление за започналото административно
производство (л.212 от АП). Не са представени доказателства за връчването му.
Срещу
акта е постъпило възражение от П.Е.У. (л.230 от АП).
Със Заповед № № КС-ЗП-1/28.03.2022 година Кметът на район „Аспарухово“, община Варна е забранил ползването и достъпа до строеж „Ателие № 1, на основание чл. 178, ал. ал. 6, вр. 223, ал. 1, т.т. 6 и 7 от ЗУТ.
Видно от представените преписи от паспорт и самолетен билет Н.У. е гражданин на Съединените американски щати и е отпътувал за Ню Йорк на 29.10.2021 година.
От показанията на св. П. Е.У., брат на жалбоподателя, се установява, че А. Ервантов е използвал ателието за жилищни нужди до преди 2-3 години. Свидетелят сочи, че Ервантов е водил дела за собствеността на ателието срещу Н.. Твърди, че брат му не е имал достъп до ателието, като през м.октомври 2021 година, в хода на съдебното производство, е получил ключовете. Свидетелят сочи, че Н.У. живее постоянно в чужбина и никога не е ползвал ателието.
От показанията на св. М.П. Г. се установява, че ателието е използвано за живеене от А. Е.А. до преди 3 години. Сочи, че ключът е предаден на Н.У. през м.октомври 2021 година. Сочи, че при извършване на проверката А. А. е бил в ателието.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, арг. чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1 от ЗУТ, вр. Заповед № 2556/11.08.2021 година на Кмета на община Варна. Същата е издадена в писмена форма.
Жалбоподателят е уведомен за започналото производство, видно от изявлението му във възражението срещу констативния акт от 19.10.2021 година, и същият е представил становище (л.230 от АП).
С разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ са въведени три забрани : 1. За използване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177; и 2. За използване на строежи или части от тях не по предназначението им или; 3. в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Аналогични са разпоредбите на чл. 223, ал. 1, т.т. 6 и 7 от ЗУТ, с които : 1. се забранява ползването и достъпа на/до строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.
В мотивите на обжалваната заповед е допуснато смешение на различните хипотези, като административният орган е посочил, че обектът се ползва не по предназначението си, като жилище, без да е въведен в експлоатация. Същевременно органът е приел, че обектът е въведен в експлоатация, като предназначението му е за ателие. Такова смесване на различни хипотези за налагане на принудителна административна мярка следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на адресата на акта, респективно препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт.
Отделно от това, дори и да се приеме, че волята на административния орган, за прилагане на принудителна мярка е затова, че жалбоподателят използва въведен в експлоатация обект с предназначение ателие за жилищни нужди и е приложима хипотезата по чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 от ЗУТ, то съдът намира, че органът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, главно и пълно, че жалбоподателят използва обекта или го е предоставил за използване на друго лице.
В констативния акт липсва констатация за намереното при проверката лице. От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, по безспорен и категоричен начин, се установи, че жалбоподателят живее постоянно в чужбина и никога не е използвал обекта, като жилища. Установеното използване на обекта, като жилище, е за период преди 2-3 години и против волята на жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед подлежи на отмяна.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 910 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 228 от ЗУТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № КС-ЗП-1/28.03.2022 година на Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е забранен достъпа и ползването до строеж „Ателие № 1, на основание чл. 178, ал. ал. 6 от ЗУТ по жалбата на Н.Е.У., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Е.У., ЕГН **********,***, сумата от 910 (деветстотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :