№ 7 / 06.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №855 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ООД
Каролина Делта Инвестмънтс България - Х., ЕИК *********, срещу Решение №220 от 02.12.2021г.,
постановено по анд №1080 по описа за 2021г. на Районен съд Хасково. Твърди се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно кредитирал
показанията на служителите на Инспекция по труда за сметка на тези на Ф. Н.и А.К.,
доколкото първите били противоречиви и следвало да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото. Не било ясно как служителите
констатирали, че лицето Н. работи като без да са я видели да върши това.
Декларацията ѝ в тази насока не представлявала годно доказателство за
установяване на това обстоятелство, тъй като лицето не било наясно какво точно
попълва. При попълването на декларацията били давани указания от служители на
инспекцията, а Ф. Н.не разбирала добре български език и затова районният съд не
следвало да кредитира този документ. Твърди се, че към момента на проверката Н.
не работила в обект на дружеството, а се намирала там, за да се ориентира каква
щяла да ѝ бъде работата и работното място, като така прецени дали щяла да
може да започне работа. Не била налице и хипотезата на обучение, както
неправилно приел първоинстанционният съд. Не били взети предвид от районния съд
показанията на свидетеля К., които потвърждавали, че момичетата нито били
на работа, нито проверяващите установили това, противно на твърдяното от тях.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно
постановление, като се претендират направените по делото разноски.
Ответната страна, Дирекция Инспекция по
труда Хасково - чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и
законосъобразно, като иска да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски по
делото.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Хасково следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№26-001376/17.09.2021г. на Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, с
което на ООД Каролина Делта Инвестмънтс България - Х., за нарушение на чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ
е определено наказание Имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. Въззивният
съд приел, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на санкционния акт. АУАН
и НП отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и били издадени от
компетентни органи. Не се установявало и нарушение на чл.40 от ЗАНН. Доказано било,
че на 04.08.2021г., при извършване на проверка на място от контролните органи
на Дирекция Инспекция по труда Хасково, лицето Ф. М. Н. било заварено да
извършва определени действия във фитнес The one, стопанисван от ООД Каролина
Делта Инвестмънтс България - Х.. Обстоятелство, което се потвърждавало от
събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и от изложеното пред съда от
самата Ф. Н.и от показанията на свидетеля А. В. Н.. Прието е от съда, че тези
действия се изразявали в престация на работна сила, като били налице и другите
характерни белези на този вид действие – подчиненост и зависимост на работника
от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Дори тази извършвана
дейност да се изразявала в обучение, то това правоотношение следвало да бъде
уредено по необходимия формален начин, съобразно нормативно предвидените
изисквания. Работното време, работното място, организацията на изпълнението,
като основни елементи на трудовото правоотношение били описани в протокола от
извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и
в декларацията, попълнена от извършващото работата лице. Ясно било от кого и за
чия сметка била извършвана работата. Правилно за така установеното нарушение
била наложена санкция в размер на 1500,00 лева с оглед съвкупната
преценка на всички обстоятелства по случая, както и това, че нарушението било
първо и че за работника не били настъпили допълнителни вредни последици.
Така
постановеното решение е правилно.
При служебно извършена проверка съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството – работодател, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото наказателно постановление. Въз основа на доказателствата е направен
правилен извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от
компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове. Налице е и съответствие между АУАН и
НП относно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган
е квалифицирал извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е приложил
съответната санкционна норма.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка.
Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
От
събраните пред районния съд доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и наказателното постановление дата и място лицето Ф. М. Н. е изпълнявала
възложена работа като рецепционист в стопанисвания от дружеството – касатор, фитнес
център, намиращ се в гр.Х., без да е
сключен трудов договор преди постъпването на работа. В момента на проверката лицето е
работела, изпълнявайки възложената ѝ работа на рецепционист – влиза в помещението, където е разположена рецепцията от друго помещение
в обекта и застава да работи на касата на рецепцията, т.е. на конкретно определено работно място. Спорно е
дали действително
Н. е осъществявала трудова дейност, като касаторът твърди, че тя е присъствала
в обекта само като лице, на което предстой да вземе решение дали да бъде
назначена на работа, а това предстояло да се случи, но след като тя се
запознаела с мястото и условията на труд във фитнеса. Няма спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно: дали въпреки установените изпълнявани функции в момента на проверката присъствието на лицето е по повод интервю за
работа или отношенията между жалбоподателя и работника са били
трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд
относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на работа,
наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на
изпълнение, времетраене, основно трудово възнаграждение с постоянен характер,
както и периодичност на изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
Районният съд е направил правилен извод
относно наличието на нарушението, като е кредитирал представената от заварения
на мястото работник, в която изрично се сочи обекта, на който се осъществява
дейността, работното време от 05.30 часа до 14.30 часа – по график, почивни дни – по график, както и декларираното изрично обстоятелство, че
лицето е в обучителен период. Така е безспорно
установеното, че към датата на нарушението - 04.08.2022г. няма сключен валиден
трудов договор между жалбоподателя и Н., а събраните гласни доказателства не могат променят извода относно извършваната
дейност, която дори да се приеме, че е положена като обучителна, то представлява престиране на работна сила. Неоснователни са наведените с касационната жалба
оплаквания, че не се касаело до дейност, а лицето само фактически се намирало в
обекта в момента на проверката, за да бъде интервюирано за работа. Но от
събраните доказателства – разпит на св.Н., А., К., Н., К., както и проведената очна ставка, обсъдени в
съвкупност с писмените доказателства /декларацията от Н./ се установява по
категоричен начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и
съща трудова функция, при условията на системност и повторяемост на
осъществяваната трудова дейност, с определено работно време, работно време и
почивни дни по график, както и е било заварено на място от проверяващите, като
така са налице характерните елементи на трудовото правоотношение, при което се
предоставя работна сила. Именно поради това и независимо от провеждано обучение
отношението е следвало задължително да се уреди като трудово със сключването на
писмен трудов договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд
относно размера на имуществената санкция, определена в предвидения от закона
минимален размер. Процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация,
попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат
маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод.
С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, направено от
представляващия ответната страна – юрк.възнаграждение в минималния предвиден
размер от 80,00 лева с оглед чл.63д, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№220 от 02.12.2021г., постановено по анд №1080 по описа за 2021г. на Районен
съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление №26-001376/17.09.2021г. на Директор Дирекция Инспекция по труда
Хасково, с което на ООД Каролина Делта Инвестмънтс България - Х., за нарушение
на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ е определено наказание Имуществена санкция в размер на 1500,00
лева.
ОСЪЖДА ООД Каролина
Делта Инвестмънтс България - Х., ЕИК *********, да заплати на Дирекция Инспекция по
труда Хасково направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на
80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.