Определение по дело №42/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 14 януари 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100500042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 14.01.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 42 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „ВИП ДЖИО“ ООД срещу Решение № 4509 от 09.11.2018г. постановено по гр.д. № 8405/2015г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по иск на К.Н.К. с ЕГН ********** е развален сключения на 21.10.2011г. между него и „ВИП ДЖИО” ООД, ЕИК ********* договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за поемане на цялостна пожизнена издръжка и гледане, обективиран в НА № 29, том ІІ, рег. № 16864, н.д. № 210/2011г. на Нотариус Александър Александров, по силата на който К.Н.К., като прехвърлител прехвърлил на „ВИП ДЖИО“ ООД, като приобретател 5/8 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3513.175.2.60 по КККР на гр. Варна, съставляващ Апартамент № 60 в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. "Победа", бл. 7, вх. Г, ет. 5, в ляво от стълбището, 26 – ти подрайон на града, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 59.67 кв.м., ведно с 5/8 ид.ч. от една изба, при съседи: Д и М. П, З. Д. К., коридор, както и 5/8 ид.ч. от 1.5220% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради неизпълнение на задълженията на приобретателя - ответник да гледа и издържа прехвърлителя.

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални нарушения. Доводите на ищеца, както и тези на ответника са останали необсъдени, както и доказателствата по делото. Съгласно алеаторния договр, въззивникът поел гледането и издръжката на ищеца в дом за възрастни хора. От  показанията на свидетелката Г. е установено, че уговоренте грижи и здръжка са надлежно предоставени на прехвърлителя. Последния е бил настанен в ДВХУ „Св. Илия“, Варна, в който гледането и издръжката му са осигурени съобразно уговорените параметри. Ищецът сам прекратил договора за настаняване в този дом. Наред с горното, прехвърления имот е допуснат до делба, изнесен на публична продан и продаден понастоящем. Моли поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

 

В отговор на жалбата К.К. оспорва доводите в нея. Поддържа такива, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Сочи също, че показанията на свидетелката Павлина Гюмишева не следва да се кредитират, доколкото същата е съпруга на управителя на дружеството въззивник и работи в дома, собственост на същото дружество.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Във въззивната жалба са обективирани искания за събиране на нови писмени и гласни доказателства – за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Агенцията за безопасност на храните, с оглед установяване на факта имало ли е постъпили оплаквания за некачествено хранене на домуващите в ДВХУ „Св. Илия“, правени ли са проверки и констатациите от тях, както и за допускане на един свидетел, с показанията на който да се установят какви грижи са полагани за ищеца К. в дома, по какъв повод и с какви чувства е напуснал същия. Исканията за събирането им са обосновани с твърдения за направено искане за допускане на двама свидетели, освен разпитания по делегация в Германия, въпреки което ВРС е допуснал един свидетел – Павлина Гюмишева.

За да се произнесе по исканията, ВОС съобрази следното:

Във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им, доколкото същите са допустими и относими към спорното право.

В случая, въззивникът не твърди нови обстоятелства, нито допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по събиране на доказателства. Ето защо не са налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Доказателство за констатациите на АБХ – Варна, относими към исковия период въззивникът е могъл да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство, поради което искането в този смисъл е преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК. Искането за събиране на нови гласни доказателства с довод за допуснато нарушение на процесуално правило е неоснователно. ВРС е допуснал двама свидетели на страната, показанията са събрани по надлежния процесуален ред, поради което не е допуснато нарушение на процесуални правила. По тези съображения исканията следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК исканията на въззивника за събиране на нови писмени доказателства – за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Агенцията за безопасност на храните, с оглед установяване на факта имало ли е постъпили оплаквания за некачествено хранене на домуващите в ДВХУ „Св. Илия“, правени ли са проверки и констатациите от тях, както и за допускане на един свидетел, с показанията на който да се установят какви грижи са полагани за ищеца К. в дома, по какъв повод и с какви чувства е напуснал същия.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

                                                                                           2.