Решение по дело №53046/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 857
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20211110153046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110153046 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че „Естел Системс“ ЕООД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 370,21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 21.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 63,89 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2018г. до
14.07.2021г., сумата 25,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020г., ведно със законна лихва от
21.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,14 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.07.2018г. до
14.07.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № А-26, находящ се в
гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Владайска“ №99-101, вх. „А“, ет.1, аб. № 373362, и
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2021г. по
ч.гр.д. № 42642/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът като потребител на
топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния топлоснабден имот
в исковия период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, без да е сключил
договор, като не е заплатил дължимата цена, и по този начин се е обогатил за сметка на
ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Ответникът „Естел Системс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Намира
ищцовата претенция за неясна. Оспорва ищецът да е доставил твърдяното от него
количество енергия до процесния имот на твърдяната от него цена. Счита за
недоказани обстоятелството дали и кога сградата, в която се намира процесния имот, е
1
присъединена към отоплителната система, наличието на валиден договор между
страните, идентичността на имота, както и обстоятелството, че е клиент на топлинна
енергия. Оспорва количеството доставена топлинна енергия, както и съобразяването
му с климатичните условия. Намира за недоказана изправността на общия топломер.
Навежда твърдения, че цената на топлинна енергия не е била публикувана в средствата
за масово осведомяване. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност, като счита, че приложимата такава е тригодишна. Искането към
съда е да се отхвърлят предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца “Техем Сървисис” ЕООД заявява,
че счита иска за основателен и доказан, както и че дяловото разпределение за
процесния имот е извършвано в съответствие с действащите нормативните актове.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59,ал.1 ЗЗД
В тежест на ищеца по иска е да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: по иска за главница: доставянето на ответника на
топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от
третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна
енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца
с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването,
както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 172, том I, рег. № 4084, дело № 164 от 21.12.2001г.
/лист 33/ се установява, че ответникът „Естел Системс“ ЕООД, чрез представляващия
дружеството – Петър Димитров Нончев, е придобил правото на собственост върху
следния недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, местност „Цар
Борис III” /стара местност „Еврейски гробища“/, ул. „Владайска“ № 99-101, вх. А, ет.1.
Разпоредбата на действащия през процесния период §1, т.43 (отм. ДВ, бр.
54/2012 г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003 г.), предвижда, че "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно §1, т.ЗЗа (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ,
"небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
2
От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
при които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален). По делото не се
твърди такъв договор да е сключван, като предявеният иск е на основание
неоснователно обогатяване в полза на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
08.11.2001г. Общо събрание на ЕС на ул. „Владайска“ № 99-101, вх. А и Б за избор на
ФДР, договор от 11.12.2001г., сключен между ТАЕС “Техем Сървисис” ЕООД и ЕС на
адрес ж.к. ул. „Владайска“ № 99-101, извлечение от сметка, изравнителни сметки,
както и от изслушаното по делото заключение на СТЕ се установява, че сградата в
режим на ЕС, в която процесният апартамент се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа, въведена е система за дялово разпределение и в нея ищецът
доставял топлинна енергия. Оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в
отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди, нито доказва
провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е
обвързан от него и от сключения в изпълнението му договор.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния
период в имота на ответника не е използвана ТЕ за отопление и за топла вода.
Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма “Техем
Сървисис” ЕООД. Вещото лице изяснява, че поради обстоятелството, че отклонението
на щранга към имота е било прекъснато, топлинна енергия за отопление от радиатори
не е начислявана. В експертизата е посочено, че топлината, отдадена от сградната
инсталация е изчислявана по т.7.2 от Приложението към Наредба 16-334 и Наредба №
Е – РД – 04-1, като ТЕ за отопление на общите части на сградата ЕТ, заедно с ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, се определя, като разлика между общото количество
ТЕ за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните
имоти и се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия им
обем по проект. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за
разпределение, напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е
установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на
топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с
действащата правна уредба на ЗЕ, Наредба №16-334/06.04.2007г., Наредба № Е – РД –
04-1/12.03.2020г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в гр. София. Експертът е
посочил, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е
преминавал периодични технически проверки на всеки две години и съответства на
одобрения тип, поради което и възраженията на ответника относно годността на
средството за техническо измерване са неоснователни. Относно стойността на
топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ,
доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на
извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а не
единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода
м.10.2018г. до м.04.2020г. след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума
3
за доплащане в размер на 1,86 лева/ се равнява на 316,89 лева.

При кредитиране на обсъденото заключение съдът приема, че дължимата от
ответника за процесния период стойност на ТЕ, с която се обогатил възлиза на сумата
316,89 лева и се дължи за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. До последния размер
искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
претендиран спрямо него размер от 370,21 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Направеното в настоящото производство общо възражение, че неправилно е
отчитането на топлинна енергия, без да е посочено конкретно за кой месец, респ. за кой
отоплителен сезон се прави възражението, предвид заключението на вещото лице по
СТЕ, че отчитането на количеството топлинна енергия е станало при спазване на
законовите изисквания, е неоснователно. Вярно е, че фактурите като частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти, притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен
като техен издател и при условие, че не са подписани от ответника не притежават
доказателствена сила спрямо него. Но заключението по СТЕ установява, стойността на
доставената топлинна енергия и нейното отчитане при разпределение в отделните
обекти при спазване на всички нормативни изисквания. Още повече, че тук и не
действат общите условия при продажба на топлинна енергия, регламентиращи начин
на връчване на издадените фактури, тъй като липсва облигационно правоотношение
между страните.
Съдът намира, че при извод за основателност на исковата претенция, следва да
разгледа своевременно релевираното от ответницата възражение за давност.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като считано от датата на възникване на най-старото претендирано
вземане /01.10.2018г./ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – /21.07.2021г./ не е изтекла погасителната
давност за вземането, която е петгодишна съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г.
Задължението на ответника за неоснователно обогатяване включва също и
таксите за извършваната услуга за дялово разпределение. Съобразно приложимите ОУ
и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение е възмездна услуга, която се заплаща от потребителите на топлинна
енергия. Доколкото ответникът дължи сумите, с които неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, същият дължи и тази сума предвид реалното извършване на услугата.
В настоящия случай видно от неоспорените писмени доказателства от третото
лице-помагач и заключението по изготвената съдебно-техническата експертиза, дялово
разпределение е било извършено, поради което се дължи заплащане на стойността на
същата. Съобразно неоспореното извлечение от сметки за клиентски номер
**********, задължението на ответника възлиза на сумата 25,44 лева, съответно
предявеният иск за същата сума следва да бъде уважен.
4
Относно исквете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по
отношение на главното му задължение. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая не намират приложение и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца
черпи своето основание от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен
между страните договор, действащ в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня
на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата
съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е
обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в
посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г.
по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012г. по т. д. № 237/2011 г.
на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО;
решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II
ТО.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което исковата претенция
по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло неоснователна.
Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта, в която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 63,89 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2018г. до
14.07.2021г., както и за сумата от 5,14 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 31.07.2018г. до 14.07.2021г. следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
5
което да бъде признато съществуването на вземания на ищеца за сумата 316,89 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., с която се е обогатила без основание за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва считано от
21.07.2021г. до окончателното изплащане и за сумата 25,44 лева - главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до
м.02.2020г., ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до окончателното плащане, а в
останалата част исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като по делото
само ищецът е претендирал такива. Ответникът не е направил разноски по
делото.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство в размер на 25, 00 лева – платена държавна такса
в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 55,50
лева – разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство
в размер на 175 лева – платена държавна такса в исковото производство, 250 лева –
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от
388,50 лева – разноски в исковото производство.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че „Естел Системс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги
Данчов – Зографина“ № 3 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 316,89 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., с която се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването
й, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021г. до окончателното й изплащане
и сумата 25,44 лева - главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от м.06.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва
от 21.07.2021г. до окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот,
апартамент № А-26, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Владайска“ №99-
101, вх. „А“, ет.1, аб. № 373362, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.08.2021г. по ч.гр.д. № 42642/2021 по описа на СРС, 81
6
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия до пълния предявен
размер от 370,21 лева, искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за сумата 63,89 лева за периода от 31.12.2018г. до 14.07.2021г., както и иска за сумата
5,14 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 14.07.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Естел Системс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Данчов –
Зографина“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 388,50 лева
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 55,50 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7