В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422 ГПК, вр с чл. 79 и 86 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ. В исковата си молба ищецът твърди, че подали заявление по реда на чл.410 ГПК, по силата на което поискали издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 3 881.40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за изтекли лихви за пÕриода от 12.09.2009г. до 06.04.2001г. върху главницата, в размер на 237.81 лв. Твърдят, че било образувано ч.г.д. 97/2010г., по подаденото от тях заявление, като била издадена Заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с разноските в това производство в размер на 282.38 лв., като срещу тази заповед, длъжникът (настоящият ответник), е подал Възражение. Вземанията им се основават на това че, в качеството си на продавач, са продали на ответното дружество стоки от своя асортимент, а то се е задължило, да заплати договорената цена. За посочената търговска продажба, е издадена и надлежна Данъчна фактура № */*г. Уговорили плащането на дължимата цена, да бъде извършено с платежно нареждане, като „Т.” е доставил на ответника стоката, издали надлежна фактура, но същия не е изпълнил задължението си, да заплати дължимата цена. Общото задължение по посочената фактура е в размер на 4315.40 лв. Тъй като е извършено частично плащане на сума в размер на 434.00 лв. в касата на дружеството им на 15.01.2010г., като неизплатен остатък остава сумата 3 881.40 лв., за която претендират. Претендират и мораторна лихва върху вземането, в размер на 237.81 лв., за периода от 12.09.2009г.– датата на издаване на фактурата до 06.04.2010г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. До настоящи момент, сумите не им са заплатени, поради което за тях е възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск. Моли, да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия им дължи сумата от 3 881.40 лв. – неизплатен остатък от Фактура № */*г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, мораторна лихва върху главницата за периода от 12.09.2009г. до 06.04.2010г. в размер на 237.81 лв. и разноски по ч.г.д. 97/2010г. в размер на 282.00 лв., както и съдебните разноски по настоящото производство. Ответникът, в писмен отговор, оспорва иска по основание и размер, като моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сочи, че няма данни данъчната фактура да е била осчетоводена и заведена по съответния ред в счетоводните книги, водени от ищеца по силата на Закона за счетоводството. Твърди, че оставил при ищеца за продажба арматурно желязо № 14 и № 10, като имали уговорка, че при продажбата на същите, ищецът ще си удоволетвори вземането си към него и то по процесната фактура. Оценя желязото на 1 400.00 лв., за което ищеца следва да си приспадне вземането си към него по фактурата с тази сума. Твърди, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не му е отправена покана, съгласно чл. 84 ЗЗД за уреждане на вземането, за да е изпаднал в забава. Няма изричен договор, в който изрично да е определена датата на падежа. В съдебно заседание заяви, че е получил стоката описана в процесната фактура, че не е внасял сума в касата, но вероятно е приспадната стойността на желязото, което оставил за продан. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.г.д. № 97/2010 г. на ЗРС, срещу настоящия ответник, въз основа на Заявление с вх.№728/16.04.2010 год., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 313/19.04.2010 год. за сумата 4 401.59 лв., от които 3 881.40 лв. – дължима сума по Фактура № */*г. ; мораторна лихва за периода от 12.09.2009г. до 06.04.2010г. в размер на 237.81 лв. и разноски в размер на 283.38 лв., включващи ДТ и адвокатско възнаграждение. Върху главницата от 3881.40лв. е присъдена и законната лихва, считано от 16.04.2010г. до окончателното й изплащане. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение вх. № 1542/23.07.2010 г., поради което в срок ищецът е предявил положителен установителен иск. По делото бе изготвена Съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установи, че процесната фактура е осчетоводена при ищеца, съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Същата е заведена в дневника на продажбите от него за месец септември 2009г. ДДС е начислен и внесен от ищеца в законно установените срокове, регламентирани от ЗДДС. В съдебно заседание поясни, че в касата на ищцовото дружество, в брой е внесена сума в размер на 434.00 лв., поради което остатъкът по фактурата е 3 881.409 лв. Това вземане е прехвърлено в сметка 444 „Вземане по съдебни спорове” Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. В съдебно заседание ответникът не оспори заключение и призна, че дължи исковата сума. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Между страните е възникнало търговско правоотношение, основано на договор за продажба. Счита се, че е сключен договор за покупко-продажба, ако продавачът е предал стоката, предмет на сделката, а купувачът я е приел. С изпълнение на задължението по чл. 327, ал.1 ТЗ от страна на продавача- да предаде вещта, се поражда и неговото право да получи цената й, респ. задължението на купувача да плати и то веднага, ако друго изрично не е уговорено. Безспорно се установи, че стоката е получена от ответника, като той не е заплатил същата. Двустранно подписаната фактура, която съдържа всички реквизити относно елементите от съдържанието на договора за продажба и е отразена в счетоводните книги, може да се приеме като доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба, предвид неформалния характер на договора и липсата на законово установена писмена форма за неговата действителност. Твърдението му, че имали уговорка за приспадане от тази сума на стойността на арматурното желязо оставено от ответника, е неотносимо към настоящия спор. Ответника не е предявил по съответния ред своята претенция с оглед извършване на евентуално прихващане. Неоснователно е твърдението на ответника, че не дължи лихва за забава. Касае се до неизпълнение на парично задължение като плащането по процесната фактура е следвало да стане в деня на получаване на стоката, отразена във фактурата. От този момент ответникът е в забава и съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва, като този размер се установява от представената справка. С оглед горното, безспорно се установява задължението на ответника по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 313/19.04.2010г.в размер на 4 401.59 лв., от които: главница по Фактура № */*г. в размер на 3 881.40 лв.; лихви за забава за периода от 12.09.2009г. до 06.04.2010г. в размер на 237.81 лв. и разноски по ч.Г.д. 97/2010г. в размер на 282.38 лв., включващи ДТ и адвокатско възнаграждение. На ищеца, ще следва да се присъдят и разноски по настоящото производство в размер на 152.38 лв., от които 82.38 лв. – ДТ; 60.00 лв. – разноски за в.л. и 10.00 лв. – разноски за свидетел. Относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, не следва да се уважава, тъй като не е представено доказателство, да са направени такива разноски. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на „Т.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: С. ул. С. № 2, представлявано от * Щ.Й.С., ЕГН * срещу „С.”ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Н., обл. С., представлявано от * С. А.Ч., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 313/19.04.2010г., по ч.г.д. № 97/2010г., на ЗРС, съществува в размер на 3 881.40 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2010г., представляваща неизплатена сума от продажна цена по Фактура № */*г.; сумата 237.81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.09.2009г. до 06.04.2010г., както и сумата 282.38лв., разноски по ч.Г.д. 97/2010г. ОСЪЖДА „С.”ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Н., обл. С., представлявано от * С. А.Ч., да заплати на „Т.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: С. ул. С. № 2, представлявано от * Щ.Й.С., ЕГН *, разноски в настоящото производство в размер на 152.38 лв. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се издаде Изпълнителен лист по ч.г.д. 97/2010г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |